Въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., а и това, избухнало през април 76-та в Тракия, макар и потушени с цената на много зверства, кръв и насилие, накарали цивилизована Европа да потръпне. Тези разтърсващи събития принудили различните европейски държави да се намесят.
На 30 юни Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя и военните действия не закъсняват. Това принуждава Великите сили да побързат с преговорите, понеже има опасност процесът да стане неконтролируем.
Много скоро след това - от 26 юни до 8 юли 1876 година Александър II и княз Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и с канцлера граф Гюла Андраши.
Срещата се провежда в замъка Райхщад, откъдето произлиза и името на постигнатото между тях споразумение - Райхщадско споразумение. Всъщност до подписване на официален общ документ не се стига, но от документацията останала от този период се вижда, че въпреки съществуващите различия е постигнато някакво споразумение за бъдещата политическа карта на Балканите. Преди всичко Споразумението предвижда неутралитет на двете Велики Сили в започналата война на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя.
При евентуална победа на империята се предвижда възстановяване на статуквото и административни реформи в Босна и Херцеговина.
При победа на двете славянски държави, според руската версия, те трябва да получат голяма част от Босна и Херцеговина, а останалата част от двете провинции да премине към Австро-Унгария. Според австрийската версия, Сърбия и Черна гора получават само малка част от Босна и Херцеговина, докато по-голямата част преминава към Австро-Унгария. В австрийската версия се съдържа и искането Русия да не подпомага образуването на голяма славянска държава на Балканите. Австро-Унгария се съгласява Русия да получи Южна Бесарабия, която й е отнета съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г.
При разгром на Османската империя, според руската версия, България и Румъния трябва да образуват независими княжества, а според австрийската – да получат автономия в рамките на Османската империя заедно с Албания. Предвижда се също Гърция да получи Тесалия, Епир и Крит, както и възможност Цариград да стане свободен град.
За да довърши започнатото, на 5 август руският външен министър Горчаков предлага свикване на европейска конференция за Източния въпрос.
В опит да преодтвари всеки опит за въздействие в Истанбул се извършва поредната смяна на престола. На 31 август на мястото на психически болния Мурад V на престола застава брат му Абдул Хамид II (1876–1909). Той дава обещание на Мидхат паша да въведе конституционно управление.
През есента обаче широка обществена акция залива цяла Европа и Русия в защита на българите. През септември и публикувана брошурата на Уйлям Гладстон "Българските ужаси и Източният въпрос". Преиздадена е и през 1877 г. под заглавие "Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г."
Освен всичко останало Русия показва и готовност да се намеси с оръжие зад Дунава. На 20 октомври е издаден нарочен Указ за създаване на Българско опълчение към руската армия. В края на месеца, след разгром на сръбските войски Русия изпраща ултиматум на Турция за спиране на военните действия и за започване на преговори за примирие със Сърбия. В Русия е обявена частична мобилизация в помощ на Сърбия. Всичко това кара британския премиер лорд Дизраели накрая да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица. Сякаш всички предпочитали дипломацията пред аргументите на оръжието.
Така се стигнало до Цариградската конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.
Участници в Цариградската конференция. В средата са сър Хенри Елиът и граф Николай Игнатиев.
На 30 юни Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя и военните действия не закъсняват. Това принуждава Великите сили да побързат с преговорите, понеже има опасност процесът да стане неконтролируем.
Много скоро след това - от 26 юни до 8 юли 1876 година Александър II и княз Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и с канцлера граф Гюла Андраши.
Срещата се провежда в замъка Райхщад, откъдето произлиза и името на постигнатото между тях споразумение - Райхщадско споразумение. Всъщност до подписване на официален общ документ не се стига, но от документацията останала от този период се вижда, че въпреки съществуващите различия е постигнато някакво споразумение за бъдещата политическа карта на Балканите. Преди всичко Споразумението предвижда неутралитет на двете Велики Сили в започналата война на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя.
При евентуална победа на империята се предвижда възстановяване на статуквото и административни реформи в Босна и Херцеговина.
При победа на двете славянски държави, според руската версия, те трябва да получат голяма част от Босна и Херцеговина, а останалата част от двете провинции да премине към Австро-Унгария. Според австрийската версия, Сърбия и Черна гора получават само малка част от Босна и Херцеговина, докато по-голямата част преминава към Австро-Унгария. В австрийската версия се съдържа и искането Русия да не подпомага образуването на голяма славянска държава на Балканите. Австро-Унгария се съгласява Русия да получи Южна Бесарабия, която й е отнета съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г.
При разгром на Османската империя, според руската версия, България и Румъния трябва да образуват независими княжества, а според австрийската – да получат автономия в рамките на Османската империя заедно с Албания. Предвижда се също Гърция да получи Тесалия, Епир и Крит, както и възможност Цариград да стане свободен град.
За да довърши започнатото, на 5 август руският външен министър Горчаков предлага свикване на европейска конференция за Източния въпрос.
В опит да преодтвари всеки опит за въздействие в Истанбул се извършва поредната смяна на престола. На 31 август на мястото на психически болния Мурад V на престола застава брат му Абдул Хамид II (1876–1909). Той дава обещание на Мидхат паша да въведе конституционно управление.
През есента обаче широка обществена акция залива цяла Европа и Русия в защита на българите. През септември и публикувана брошурата на Уйлям Гладстон "Българските ужаси и Източният въпрос". Преиздадена е и през 1877 г. под заглавие "Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г."
Освен всичко останало Русия показва и готовност да се намеси с оръжие зад Дунава. На 20 октомври е издаден нарочен Указ за създаване на Българско опълчение към руската армия. В края на месеца, след разгром на сръбските войски Русия изпраща ултиматум на Турция за спиране на военните действия и за започване на преговори за примирие със Сърбия. В Русия е обявена частична мобилизация в помощ на Сърбия. Всичко това кара британския премиер лорд Дизраели накрая да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица. Сякаш всички предпочитали дипломацията пред аргументите на оръжието.
Така се стигнало до Цариградската конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.
Участници в Цариградската конференция. В средата са сър Хенри Елиът и граф Николай Игнатиев.
Comment