Търновското въстание
То избухва на 2 юни, по време на честванията от смътта на войводата Ботев. Екзалтиранте българи открито влизат в конфликт с турският гарнизон на града. Опълченците са вдигнати по тревога и обикалят улиците с оръжие в ръка. Малобройният турски гарнизон в столичният град не сме да излезе от казармите, за да не се стигне до кръвопролитие. До това обаче се стига така или иначе, по вина на въстаниците, които обстрелват турските военни части и ги блокират в поделенията. Комендантът на града телеграфира с Истанбул за безрдиците в старопрестолният град, и му е заповядано да избягва сблъсък, за да не се стигне до международен скандал.
Българите продължават с въоръжените си провокации и заплашват, че ще запалят турските казарми, ако низамите не напуснат доброволно. Двете страни влизат в преговори. От командирите на опълчението заявяват че ще приберат оръжие само ако турският аскер напусне града, защото присъствието му в този чисто български град е нежелано и напъло излишно. Те няма от кого да го пазят, напротив- самите те са залаха за мира в областта. Преговорите завършват с тайно споразумение - турският гарнизон да се изтегли от старопрестолния град. Това се случва през нощта на 6-ти срещу 7-ми юни, когато под прикритието на тъмнината турските военни части се изтеглят в посока Осман пазар. На сутринта търновските бунтовици обявяват "Победа" и града е изпълнен с радостно хора, тълпи, смесени с войните от опълчението, които стреля във вздуха от радост и гордост, че са успяли да надвият вековният си враг.
В града и околоноста се създава паралелна власт на младите. Те заявяват на губернатора Драган Цанков, че никой няма да пострада и че всичко е под контрол. Самият губернатор телеграфира същото и на своя началник Черкаски - "Турската армия напусна града, положението е овладяно, няма повод за безпокойство".
Окуражени от този първи успех Опълчението се насочва към най-близките градове. Заета е Бяла, а след това и Свищов. Веднага след това бунтовниците атакуват изненадващо Никопол. За всеобща изненада командващият турските войски в този добре укрепен град се предава заедно с цялата си войскова част, без да окаже особена съпротива. След това Опълчението се насочва на юг и негови части заемат градовете Плевен и Ловеч. След като са опразнили цялата околност от турски войски, Опълчнците се прибират към Търново.
То избухва на 2 юни, по време на честванията от смътта на войводата Ботев. Екзалтиранте българи открито влизат в конфликт с турският гарнизон на града. Опълченците са вдигнати по тревога и обикалят улиците с оръжие в ръка. Малобройният турски гарнизон в столичният град не сме да излезе от казармите, за да не се стигне до кръвопролитие. До това обаче се стига така или иначе, по вина на въстаниците, които обстрелват турските военни части и ги блокират в поделенията. Комендантът на града телеграфира с Истанбул за безрдиците в старопрестолният град, и му е заповядано да избягва сблъсък, за да не се стигне до международен скандал.
Българите продължават с въоръжените си провокации и заплашват, че ще запалят турските казарми, ако низамите не напуснат доброволно. Двете страни влизат в преговори. От командирите на опълчението заявяват че ще приберат оръжие само ако турският аскер напусне града, защото присъствието му в този чисто български град е нежелано и напъло излишно. Те няма от кого да го пазят, напротив- самите те са залаха за мира в областта. Преговорите завършват с тайно споразумение - турският гарнизон да се изтегли от старопрестолния град. Това се случва през нощта на 6-ти срещу 7-ми юни, когато под прикритието на тъмнината турските военни части се изтеглят в посока Осман пазар. На сутринта търновските бунтовици обявяват "Победа" и града е изпълнен с радостно хора, тълпи, смесени с войните от опълчението, които стреля във вздуха от радост и гордост, че са успяли да надвият вековният си враг.
В града и околоноста се създава паралелна власт на младите. Те заявяват на губернатора Драган Цанков, че никой няма да пострада и че всичко е под контрол. Самият губернатор телеграфира същото и на своя началник Черкаски - "Турската армия напусна града, положението е овладяно, няма повод за безпокойство".
Окуражени от този първи успех Опълчението се насочва към най-близките градове. Заета е Бяла, а след това и Свищов. Веднага след това бунтовниците атакуват изненадващо Никопол. За всеобща изненада командващият турските войски в този добре укрепен град се предава заедно с цялата си войскова част, без да окаже особена съпротива. След това Опълчението се насочва на юг и негови части заемат градовете Плевен и Ловеч. След като са опразнили цялата околност от турски войски, Опълчнците се прибират към Търново.
Comment