Източна Тракия е по-интересна, защото е една плодордна южна равнина, напоявана от поне две реки - много пълноводната в долното си течение Марица и Ергене, в чиято долина май се добиват по две реколти на сезон. Поради добрият си климат тази най-югоизточна част на континента е била винаги много облагодродена и добре заселена (всъщност, там за първи път е стъпил човешки крак в Европа). Идеално място за един предимно земеделски народ като нашият по това време.
Но освен чисто стопанските му качества, този район има и много по-големи стратегически предимства (пред една камениста Македония, да речем). Тук е хинтерландът на Константинополис, който владее равнината е много лесно да заплаши със завладяване и самите Проливи.
Който може да застраши Проливите вече си слага ръката на пулса на света, той участва в световната политика, от него зависят повече неща. Ние нямаме свръх големи амбиции, не ние нужно да завладяваме Истанбул или Проливите, но е добре да сме близко до тях. За да може да отстояваме своите интереси на други места.
В този смисъл, при положение, че ние сме победили Османската империя през есента на 1912 г. и сме окупирали територията и до Чаталджа и Галиполи, няма особена причина да се оттегляме от там. Няма и кой да ни измести, поне не веднага. Няма по-добра разменна монета от тази, която сме имали в ръцете си през тази зима. Но решаваме да я разменим за свидната ни Македония, в резултат на което губим и двете завинаги. И по принципа на доминото, после губим и цялото Беломорие, заедно с южна Добруджа, което пък ни вкара в Световната война, което пък ни довежда до нови беди...
И така, един грешен избор, повлича след себе си куп неприятности. Които е можело и да се избегнат, ако България бе избрала стратегически, а не етнически, ако изборът бе логичен, а не емоционален.
Но освен чисто стопанските му качества, този район има и много по-големи стратегически предимства (пред една камениста Македония, да речем). Тук е хинтерландът на Константинополис, който владее равнината е много лесно да заплаши със завладяване и самите Проливи.
Който може да застраши Проливите вече си слага ръката на пулса на света, той участва в световната политика, от него зависят повече неща. Ние нямаме свръх големи амбиции, не ние нужно да завладяваме Истанбул или Проливите, но е добре да сме близко до тях. За да може да отстояваме своите интереси на други места.
В този смисъл, при положение, че ние сме победили Османската империя през есента на 1912 г. и сме окупирали територията и до Чаталджа и Галиполи, няма особена причина да се оттегляме от там. Няма и кой да ни измести, поне не веднага. Няма по-добра разменна монета от тази, която сме имали в ръцете си през тази зима. Но решаваме да я разменим за свидната ни Македония, в резултат на което губим и двете завинаги. И по принципа на доминото, после губим и цялото Беломорие, заедно с южна Добруджа, което пък ни вкара в Световната война, което пък ни довежда до нови беди...
И така, един грешен избор, повлича след себе си куп неприятности. Които е можело и да се избегнат, ако България бе избрала стратегически, а не етнически, ако изборът бе логичен, а не емоционален.
Comment