Не съединена България след 1885 г.

[DelaRea]

"Средиземноморско съглашение"

Междувременно международната обстановка в началото на 1887 г. се променя и се изостря. По това време за пореден път нараства напрежението между Германия и Франция. Антагонизма между Русия и Англия не престава, а е допълнено и от едно тлеещо недоверие между Русия и Австро-Унгария. През март изтича договора за Съюз на тримата императори. Въпреки демонстрираните приятелски отношения между Берлин и Петербург, не се стига до подновяването му за нов срок. Очертава се ново прегрупиране на силите и се дооформя Тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия.

През същият месец март 1887 г. е постигнато едно "Средиземноморско съглашение" между Англия, Австро-Унгария и Италия, насочено срещу руската политика на Балканите. С този нов договор се трите държави поемат ангажимент да гарантират статуквото в Средиземноморието и да не допуснат нови сили в района.

На 15 март започва и нова мисия на Константин Стоилов в Европа. Препоръката на Стамболов е да не се завръща без подходящ кандидат за български княз. Мисията е била доста трудна, защото е ясно, че всеки нов кандидат трябва да преодолее руската съпротива, а и да получи одобрението на всички останали велики сили.
Идеята на българската дипломация е най-напред да се говори за пореден и последен път с Батенберг. В случай на отказ от негова страна, Стоилов трябва да сондира мнение на други евентуални кандидати за овакантения пост. Вече е имало една вероятна кандидатура - тази на Фердинант Сакс-Гобург-Котски, другите възможни имена са били на ерцхерцог Й. Салватор и на Емил Рудолф фон Шьонах-Каролай.

В края на март Александър Батенберг декларира категоричния си отказ да се кандидатира за българския престол. Действията на българската дипломация се насочват към другите кандидати, като единствения който показва желание е именно Фердинанд. Това го прави най-вероятната кандидатура за княжеския трон. Другите сили са обезпокоени, че Фердинанд би бил прекалено силен проводник на австрийските интереси в София. Затова те побързват да предложат свои кандидати.
Англия лансира за претендент втория син на шведския принц Оскар Карл Август.

Русия хвърля на масата последния коз и играе "ва банк".
Петербург директно предлага да изпрати в България генерал Казимир Ернрот в качеството му на княжески наместник, който да управлява страната до избора на нов княз.
Идеята на Русия е много ясна и говори добре за техните намерения.
Да се наложи начело на властта в страната един руски генерал, с почти неограничени пълномощия. Това или би отложило за неограничено време избора на всеки неодобрен от руснаците кандидат или би довело до избора на самия Ернрот за български княз. Този ход на руската дипломация много добре ни говори, че Петербург продължава да гледа на България, като на "задунайска губерния" и съвсем не се е отказа да приложи "финландския вариант" на Балканите.

[DelaRea]

А сега накъде?

Аз бях до тук за днес. Утре ще пиша пак.
Любопитно е, в каква посока биха се развили нещата през 87-ма година?
Дали Стамболов ще докара почти насила Фердинанд в България?
Или пък ще се послуша Захара Стоянов, който някъде по това време пише една интересна статия (не помня в кой вестник) с красноречивото заглавие: "Да провъзгласим ли республика?"

[gollum]

Това е съвсем друго нещо - поздравления, DelaRea.

[KIZIL DELI]

DelaRea, адмирации, добър сценарий, да видим как ще свърши филмът

[Kramer]

Доста смело, това ще е първата република на Балканите-мечтата на Левски значи се сбъдва. Предполага се, че ще бъде президентска, със Стамболов начело. Копира се нещо от американската конституция, да речем, нали републики в Европата по това време няма. Давайте по-нататък...

[DelaRea]

Реформите на Регента Стамболов.

През периода 1886-87 г., докато е Регент на Княжество България, Стефан Стамболов успява постепенно да се наложи над останалите политици в страната. Благодарение на високият си пост и на личните си качества, бившият поборник притежава неоспорима почти цялата власт в държавата. Постепенно той установи своя почти неограничена еднолична власт. Бидейки Регент, той има възможност да назначава по свое усмотрение правителството или да подменя съства му с лично предани нему личности. По подобен начин той успява да спечели и изборите през есента след това и успява и да подбере "удобен" за него състав на Третото Великото Народно Събрание. След конституирането на "послушният парламент", всесилният Регент има власт да направи дори и конституциоони промени, нещо, от което той не пропуска скоро да се възползва. Благодарение на така стеклите се обстоятелства Стефан Стамболов успява да извърши някои важни реформи в държавното устройство, които променят държвата и преопределят бъдещото и развитие за много време напред.
Неговата цел е ясна - да укрепи, узакони и удължи своята еднолична власт в държавата.
Относно самата България, диктаторът също вече има изградено мнение относно това как трябва да се развива страната и до къде иска да я доведе той по време на своето управление. По неговото мнение, българите трябва да последват стъпките на останалите европейски народи. Стамболов иска една силна българска дъжава, равностойна на останалите европейски държави. Той иска да последва примера на Италия и Германия, на чиито успешен пример се позовава. Стамболов настоява за политически независима, етнически обединена, икономически развита и силна военно държава, която да гарантира добруването на българския народ и осъществяване на неговите национални идеали. С тази цел именно, той предприема и така нареченоте "Реформи на Стамболов".

[DelaRea]

Административната реформа.

Хронологически погледнато, първата реформа на Стамболов е административната.

Веднага след конституирането си Третото Велико Народно Събрание одобрява предложението на Регента за промяна в броя на министерствата в правителството. По негово преложение се създава новото "Министерство на Търговията, Земеделието и Обществените сгради".
Всъщност такова "седмо", министерство е имало и преди това - създадено е през 82-ра година по време на режима на Пълномощията на Княз Батенберг, но е закрито от правителството на либералите на 27 януари 1885 г. Според Стамболов, "такова едно министерство ще благоприятствува за по-доброто развитие на стопанството на страната", Според него, "това вече се е случило в Румелия, където има такова нарочно министерство".
В работата, която има да свърши това министерство, Стамболов е предвиждал не само развитие на земеделието и търговията, но и засилено строителство в цялата страна. Особено важно за Стамболов е строителството на пътища и железници, или казано на съвременен език - това е било "основен приоритет" на неговото управление. За министър на МТЗОС е поставен досегашният управител на БНБ Иван Евстратиев Гешов.

МТЗОС е възстановено през есента на 1886 г, обаче скоро се оказва недостатъчно за амбициозните цели на Стамболов. Затова през лятото на следващата 1887 г., преди разпускането на ВНС, се одобрява и преформирането на МТЗОС, което се разделя на две нови министерства.
Първото е МТЗ - Министерство на Търговията и Земеделието. В неговите компетенции остават именно развитието на земеделието, като основен фактор в стопанството на България по това време и поощрението на търговията.

Второто ново министерство е МОСПС. Пълното му име е Министерство на Общите Сгради, Пътищата и Съобщенията. Върху него именно пада и строежа на нови пътища - шосета и железници, поддържането на Пощите и Телеграфа. Това е министерство, което съчетава в себе си съвременните Министерства на Съобщенията, Транспорта и Строителството.
Години по-късно, през 1912 г., когато пътната инфраструктура на България не е в строеж, а е вече действаща, това министерство отново се разделя на две части - Министерство на Общите сгради, Пътищата и Благоустрояването (строителство и транспорт) и Министерство на Железниците, Пощите и Телеграфа (транспорт и съобщения).
По същото време, 1912 г., МТЗ също се раздвоява. От него произлизат Министертвото на Земеделието и Държавните моти (МЗДИ) и Министерството на Търговията, Промишленоста и Труда (МТПТ). Но дотогава има да изтече много време и да се случат много съдбовни събития...

[KIZIL DELI]

Хубаво де, ама докато Стамболов върши всички тези неща в княжеството, защо ли ми се струва, че група ентусиазирани патриоти в Румелия ще решат, че по-сгоден момент от този не бива да се чака и започват да действат по организирането на акцията.

[DelaRea]

Хубаво де, ама докато Стамболов върши всички тези неща в княжеството, защо ли ми се струва, че група ентусиазирани патриоти в Румелия ще решат, че по-сгоден момент от този не бива да се чака и започват да действат по организирането на акцията.

Има такива помисли, но те са в главите на малцина "ентусиазирани патриоти", защото се оказва че по-сгоденият момент е изпуснат през 1885-та. Но нали си спомняме, че най-буйните глави - Коста Паница, Димитър Ризов, д-р Странски са били тихомълком привикани от властта в Румелия и още по-тихимълком екстрадирани в Княжеството. Остава само един Чардафон Велики в Панагюрище, но сам той не е достатъчен за всенародна революция.
И разбира се, наш Захари Стоянов все още е там, но положението се е променило драстично. Особено след преврата и контрапреврата през август 86-та. Тогава поляризацията на българската политика и острото разделение на русофили и русофоби довежда от откритото стълновение между двете крайни партии и това сякаш се пренася от хората на държавите.
Получава се така, че в Княжеството власт вземат Стамболов и русофобите, докато всички русофили бягат зад граница, предимно в Румелия. Втората вълна на емигранти е след военните бунтове през февруари 87-ма. Всички недоволни офицери преминават на служба от княжескат войска в източнорумелийската милиция и това променя самите настроения в нея. Тя - милицията, а и цялата област сякаш стават русофилска по дух. Но по-важното е, че съществуват много анти-стамболовистки настроения. Русофилите в Румелия са си патриоти, и искат едно национално Освобождение и Съединение, но се оказва че няма с кого да се съединяват!
В това отношение се появяват и разногласия дори между един поборник като Захари Стоянов и "новите емигранти", които заплашват на висок глас, че ще се върнат в България само "с оръжие в ръка" ...
Накрая и Захари си взема шапката и също заминава при своите съмишленици в София...
Двете български области се оказват на двата полюса - спасителен остров за едните и опасно място за другите. Всеки, който е бил за нещо си недоволен от режима в едната част на България е бягал в другата и обратно.Така Съединението е забавено с още няколко години, дори десетилетия, поради непреодолимите противоречия измежду българските политически дейци на това време.

[KIZIL DELI]

Чудя се къде ли е дядо Славейков, май учителства в Пловдив . При така поставените неща, струва ми, че глас ще надигнат и онези, които твърдят, че едно евентуално съединение с Княжеството ще убие румелийския бизнес, който сега се ползва от облагите да бъде макар и номинална част от империята. Липсата на мита и други стоки произведени в Румелия ги правят конкурентноспособни на традиционните пазари и т.н. И въобще хората се притесняват, че ако паднат във властта на Стамболов ще започне да се разпорежда с интересите им, а и ще загубят трайните позиции на импереските пазари. Интересно ми е как българите, които живеят в Македония реагират на променената политическа обстановка на север от Балкана? А и като че ли чувам руският самодържец да се провиква, че няма да остави един узурпатор да потиска населението на България, освободена с цената руската кръв! Може и пак кръв да се лее ей!

[DelaRea]

Чудя се къде ли е дядо Славейков, май учителства в Пловдив . При така поставените неща, струва ми, че глас ще надигнат и онези, които твърдят, че едно евентуално съединение с Княжеството ще убие румелийския бизнес, който сега се ползва от облагите да бъде макар и номинална част от империята. Липсата на мита и други стоки произведени в Румелия ги правят конкурентноспособни на традиционните пазари и т.н. И въобще хората се притесняват, че ако паднат във властта на Стамболов ще започне да се разпорежда с интересите им, а и ще загубят трайните позиции на импереските пазари. Интересно ми е как българите, които живеят в Македония реагират на променената политическа обстановка на север от Балкана? А и като че ли чувам руският самодържец да се провиква, че няма да остави един узурпатор да потиска населението на България, освободена с цената руската кръв! Може и пак кръв да се лее ей!

Абсолютно правилно!
Чакай да довърша с реформите на Регента през 1886-87 г. (че много се забавих вече от умуване) и наближаваме до неизбежната май война...

[DelaRea]

Държавна Сигурност

Още преди да се свика Третото Великото Народно Събрание през есента на 1886-та, през септември на същата година, Стамболов прави няколко промени, които не изискват промяна в Конституцията. Става дума за съдаванмето на няколко нови, но важни "отделения" в някои от министерствата.

Вероятно всички те са предизвикани от летните опити за насилствена промяна на властта в България. За да преотврати подобни опити за в бъдеще, през септември към МВР, успоредно със структурата на ДП (Държавната Полиция), се създава един по-малоброен, но по-влиятелен отдел СДС (Служба Държавна Сигурност)(между другото, много се чудих за това име, но все пак като че ли не можах да измисля нещо по-подходящо). На практика това е една политическа полиция, която се занимава с това да гарантира безопасността на държавната власт и на правителството. Идеята сама по себе си, не е лоша, но е въпрос на добра воля да не се злоупотребява с твърде голямата власт, дадена в ръцете на началника на тази служба. Дали Стамболов е прекалил с употребата на сила или не - оставяме на историята да отсъди. За първи началник на СДС, през септември 1886 г. е назначен лично верният на Стамболов Димитър Петков. Този му важен пост е прелюдия към бъдещият му назначение като вътрешен министър. Без съмнение именно тази държавна служба стои в основата на разкриването на заговора на русофилите през февруари 1887-ма.

[DelaRea]

БТА и БРА

Другите два нови отдела са в Министерството на Външните работи. Те са БТА и БРА

БТА е Българска Телеграфна Агенция. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции. Пръв ней началник е полякът Витолд Пекарски, а бюджетът и за година в началото е 20 000лева.

Основната работа, която има да върши БТА е да събира информация от чужбина и да я предоставя на българската публика. Отделно от това, но едновременно се създава и една друга агенция - БРА.
Това съкращение означава Българска Разузнавателна Агенция.

Работата на БРА е също да събира и да обработва информация, но от малко по-особен характер. Става дума за информация, нужна на държавата, за да се предпази от враговете си. Общо взето, работата на БРА е да събира информация, да я обработва, да изготвя доклади и анализи на международното положение, да планира бъдещето и да предвижда опасностите.
Освен, че събира и обработва инфорамция, БРА започва да събира и да обработва и хора. Агенцията има развита мрежа от хора, нейни агенти, временно или постоянно намиращи се в чужбина, скрити под различни други длъжности и професии. Това е секретната служба на България, нейното държавно разузнаване.
Създадена, без да се вдига шум, около тази организация дълго време витае съвсем разбираема тайнственост. Единственото, което се знае официално за тази служба е големият и годишен бюджет - 100 000 лева. Никой не е наясно къде се намира централата на Агенцията, нито дори колко души работят в нея или кои точно са те. Регентът не желае да разкрие - пред министрите или депутатите - нито самоличността на началника на БРА, нито останалите хора в тази държавна конспиративна служба. Понеже все някой е трябвало да бъде назначен официално за началник на БРА, то това е бил самият Стамболов. За адрес на БРА е записан адреса на Двореца на Батенберг, където са се помещавал сам Регентът. Единствено, за което се е предполагало е, че повечето от агентите на БТА зад граница работят едновременно и за БРА. Но това е било само върха на айсберга, постепенно мрежата се е разклонила много по-нашироко и по-надълбоко.
В самата БРА се създава т.н "особен отдел". Най-общо казано този особен отдел се е занимавал с премахване на фигури, неудобни за сигурността на агенцията или държавата, такива, които представляват опасност за нея или пък е имало вероятност да станат такива с времето. Както се разбира скоро след това, начело на този отдел стои Коста Паница, който ръководи никому неизвестен брой особени агенти (бивши или настоящи харамии), все занимаващи се с тъмни дела.
Що се отнася до самият шеф на Агенцията, за него се говори като за "Борис", или за "г-н Борисов". Това условно име се появява от името на агенцията (В началото е БРА, но скоро става БРС).
Относно самият тайнствен началник на Агенцията, някаква яснота около неговата самоличност се появява чак след войната, през 1888 г. Тогава, поради повишените ангажиментите на подпредседателя Стамболов, а и поради поотминалата опасност, Агенцията вече има назначен и официален началник, който още от октомври 87-ма така или иначе ръководи тази тайнствена агенция. Това е Стефан Панаретов .

[DelaRea]

Докладите на Борис

През октомври-ноември на 1886 г. Панаретов изготвя и предоставя на Стамболов няколко доклада, който стават известни като "Докладите на Борис". Те са 3 на брой и носят следните заглавия:

Османска империя - враг или приятел.
Балканските страни - съюзници или разбойници.
Европа и Великите Сили - приятели и неприятели.

Точно тези доклади поставят основата и на така нареченото "Предписание на Стамболов".
Това е писмен документ, в който българският държавник оформя българската национална доктрина. Докладите и самото "Предписание" остават дълго време тайна за широката общественост в България и чужбина, до момента в който един френски вестник не публикува част от него през 1908 г.

[DelaRea]

Османска империя - бъдеще и настояще

В първия со доклад "Борис" третира сегашните отношения между Княжеството и Империята.
Според него, в момента а и в близко бъдеще, Турция не представлява непосредствена опасност за развитето на България. Империята няма сили да се наложи над Княжеството, нито възможност сама да вкара свои войски зад Балкана. Така че, на този етап, не съществува някаква непосредствена турска опасност за България. Нещо повече - в Истанбул са много по-обезпокоени, защото знаят, че неминуемо България ще се стреми към обедиение с Румелия и към освобождение на Македония. Нещо, което ще направи България враг номер едно за Империята. Т.е. Империята има много повече основания да гледа на Княжеството като на агресор, отколкото обратното.
Това така или иначе е вярно, но към днешна дата България няма никаква възможност да реализира своя национален идеал и да заеме цялата територия населена предимно с българи, както е по договора от Сан Стефано. И щом като това не е възможно да се случи в близко бъдеще, то по-добре е България да поддържа добри отношения с Турция, до момента в който може да се почуства достатъчно силна за да реши сама или в съюз с други страни, своите териториални претенции.
Изводът, който прави Борис е България да подобри силно своите отношения с Турция. Целта е постепенно да се "омекотят границите" между Империята и Княжеството до такава степен, че едно преливане на територията да стане с минимални усилия и по-най-естественият начин. "Борис" препоръчва да се засилят стопанските връзки между двете страни, за да може България да стане икономически най-силно развитата османска провинция (каквата е де юре), и да залее огромния и гладен турски пазар със продукцията на своите нови фабрики. Препоръката е да се стреми България да свали митата за обмен на стоки между двете страни, и да брани високите митата за внос на европейски стоки в Турция. По този начин България ще просперира икономически на гърба на този "Общ Пазар".
Относно Македония Борис препоръчва да се повтори там начинът на осъществяване на българската национална революция: Да се засилят позициите на България на тези територии най-вече чрез повишено икономическо присъстви, да се подържа постоянна връзка с местни хора, за да не остава това население с чувство че е изопставено на произвола на съдбата. Напротив, отношението на "македонците спрямо България трябва да е такова, каквото е било отношението на самите българи към Русия преди освобождението - като към единствената външна сила, която се грижи за тях.
Княжеството трябва да намери и подготви подходящите хора там. Въз основа на мрежа от български църкви, училища, читалища, да се възпита едно ново поколение патриоти-революционери, и да създаде една революционна организация по подобие на тази на Лервски, само че сега тя не би била ВРО, а ВМОРО (Вътрешна македоно Одринска Революционна Организация). Именно чрез просвета, стопански просперитет и пропаганда, неизбежно ще се стигне и да изграждане на тази тайна революциоонна мрежа от комитети по места. Щом всичко това е готово, Македония и Тракия ще могат и ще трябва да бъдат присъединени към България, посредством една комбинация от избухнала революция и последвалата я война.
Като крайна цел на българската политика спрямо империята се посочва отнемането на цялата европейска територия на Османската империя и нейното бъдещо присъединяване към една Целокупна България. В известен смисъл - България да измести Турция от Балканите и да я наследи като европейска сила. За самата Турция се предвижда териториалното и изместване в посока Азия и променяне на нейната столица от Истанбул в Бурса или дори по на изток. България трябва да подпомагане за създаване на такъв режим в Турция, който да не бъде опасен за София, а приятелски настроен към нея. В този дух, Княжеството трябва да "подработва" османски политически и военни дейци, без да жали средства и усилия в тази насока.