"Средиземноморско съглашение"
Междувременно международната обстановка в началото на 1887 г. се променя и се изостря. По това време за пореден път нараства напрежението между Германия и Франция. Антагонизма между Русия и Англия не престава, а е допълнено и от едно тлеещо недоверие между Русия и Австро-Унгария. През март изтича договора за Съюз на тримата императори. Въпреки демонстрираните приятелски отношения между Берлин и Петербург, не се стига до подновяването му за нов срок. Очертава се ново прегрупиране на силите и се дооформя Тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия.
През същият месец март 1887 г. е постигнато едно "Средиземноморско съглашение" между Англия, Австро-Унгария и Италия, насочено срещу руската политика на Балканите. С този нов договор се трите държави поемат ангажимент да гарантират статуквото в Средиземноморието и да не допуснат нови сили в района.
На 15 март започва и нова мисия на Константин Стоилов в Европа. Препоръката на Стамболов е да не се завръща без подходящ кандидат за български княз. Мисията е била доста трудна, защото е ясно, че всеки нов кандидат трябва да преодолее руската съпротива, а и да получи одобрението на всички останали велики сили.
Идеята на българската дипломация е най-напред да се говори за пореден и последен път с Батенберг. В случай на отказ от негова страна, Стоилов трябва да сондира мнение на други евентуални кандидати за овакантения пост. Вече е имало една вероятна кандидатура - тази на Фердинант Сакс-Гобург-Котски, другите възможни имена са били на ерцхерцог Й. Салватор и на Емил Рудолф фон Шьонах-Каролай.
В края на март Александър Батенберг декларира категоричния си отказ да се кандидатира за българския престол. Действията на българската дипломация се насочват към другите кандидати, като единствения който показва желание е именно Фердинанд. Това го прави най-вероятната кандидатура за княжеския трон. Другите сили са обезпокоени, че Фердинанд би бил прекалено силен проводник на австрийските интереси в София. Затова те побързват да предложат свои кандидати.
Англия лансира за претендент втория син на шведския принц Оскар Карл Август.
Русия хвърля на масата последния коз и играе "ва банк".
Петербург директно предлага да изпрати в България генерал Казимир Ернрот в качеството му на княжески наместник, който да управлява страната до избора на нов княз.
Идеята на Русия е много ясна и говори добре за техните намерения.
Да се наложи начело на властта в страната един руски генерал, с почти неограничени пълномощия. Това или би отложило за неограничено време избора на всеки неодобрен от руснаците кандидат или би довело до избора на самия Ернрот за български княз. Този ход на руската дипломация много добре ни говори, че Петербург продължава да гледа на България, като на "задунайска губерния" и съвсем не се е отказа да приложи "финландския вариант" на Балканите.
Междувременно международната обстановка в началото на 1887 г. се променя и се изостря. По това време за пореден път нараства напрежението между Германия и Франция. Антагонизма между Русия и Англия не престава, а е допълнено и от едно тлеещо недоверие между Русия и Австро-Унгария. През март изтича договора за Съюз на тримата императори. Въпреки демонстрираните приятелски отношения между Берлин и Петербург, не се стига до подновяването му за нов срок. Очертава се ново прегрупиране на силите и се дооформя Тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия.
През същият месец март 1887 г. е постигнато едно "Средиземноморско съглашение" между Англия, Австро-Унгария и Италия, насочено срещу руската политика на Балканите. С този нов договор се трите държави поемат ангажимент да гарантират статуквото в Средиземноморието и да не допуснат нови сили в района.
На 15 март започва и нова мисия на Константин Стоилов в Европа. Препоръката на Стамболов е да не се завръща без подходящ кандидат за български княз. Мисията е била доста трудна, защото е ясно, че всеки нов кандидат трябва да преодолее руската съпротива, а и да получи одобрението на всички останали велики сили.
Идеята на българската дипломация е най-напред да се говори за пореден и последен път с Батенберг. В случай на отказ от негова страна, Стоилов трябва да сондира мнение на други евентуални кандидати за овакантения пост. Вече е имало една вероятна кандидатура - тази на Фердинант Сакс-Гобург-Котски, другите възможни имена са били на ерцхерцог Й. Салватор и на Емил Рудолф фон Шьонах-Каролай.
В края на март Александър Батенберг декларира категоричния си отказ да се кандидатира за българския престол. Действията на българската дипломация се насочват към другите кандидати, като единствения който показва желание е именно Фердинанд. Това го прави най-вероятната кандидатура за княжеския трон. Другите сили са обезпокоени, че Фердинанд би бил прекалено силен проводник на австрийските интереси в София. Затова те побързват да предложат свои кандидати.
Англия лансира за претендент втория син на шведския принц Оскар Карл Август.
Русия хвърля на масата последния коз и играе "ва банк".
Петербург директно предлага да изпрати в България генерал Казимир Ернрот в качеството му на княжески наместник, който да управлява страната до избора на нов княз.
Идеята на Русия е много ясна и говори добре за техните намерения.
Да се наложи начело на властта в страната един руски генерал, с почти неограничени пълномощия. Това или би отложило за неограничено време избора на всеки неодобрен от руснаците кандидат или би довело до избора на самия Ернрот за български княз. Този ход на руската дипломация много добре ни говори, че Петербург продължава да гледа на България, като на "задунайска губерния" и съвсем не се е отказа да приложи "финландския вариант" на Балканите.
Comment