1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

Само една промяна в структурата на командването - Радко Димитриев и Никола Иванов си разменят местата, защото няма как генерал да е подчинен на полковник в каквато и да било война, при каквито и да било обстоятелства.

Съгласен съм с доводите ти, но не ми се връзват нещата така - иска ми се да оставим Радко Димитриев да командва 3-ти корпус с който да разбие османците.
Можем да направим Никола Иванов направо командир на корпус (2-ри, както си е в действителност), но пак остава проблемът с другите генарали в 3-ти корпус (ген. Драндаревски, на 5-та дивизия).
Да произведем Радко в генерал няколко месеца по-рано (не на 1-ви януари 1904 г, а да кажем на 2 август 1903 г.)? Можем да го направим генерал-майор заедно и с другите дивизионни командири, всъщност. Какво казваш за това?

Има и още един вариант - да оставим Радко полковник, но да го направим началник на Щаба на Действащата армия - веднага след Фердинанд и Данаил Николаев, само че така пък увисва Стефан Ильев (което не е фатално, де, но все някъде трябва да го сложим и него - нямаме излишни хора, камо ли генерали)

[skorpion1980]

Кой знае, то Радко се е издигал във военната йерархия в началото на миналия век повече под натиска на руския военен аташе в София, отколкото заради лични качества, евентуално в търсене на дипломатическа подкрепа от Русия да се даде по-сериозна роля на техния главен агент сред офицерството ни не е изключено. Така че съм съгласен, Фердинанд го издига в деня на обявяването на войната въпреки резервираността на Данаил Николаев и откритото несъгласие на Рачо Петров, който не е понасял завърналите се от Русия офицери, поради което се е уволнил от армията и е влязъл в политиката. В крайна сметка приемам предложението ти. Предлагам обаче предвид деликатната ситуация Фердинанд да натисне Рачо Петров да си назначи външен министър, защото негов приоритет е правителството, а не военното командване и ни е нужна по-сериозна дипломация, за която е ангажиран Никола Генадиев. Все пак на власт е НЛП.

[DelaRea]

Добре, слагаме полковник Радко Димитриев в ГенЩаба.
Кой да сложим начело на 3-ти корпус? Явно трябва да е вече генерал...
Кой да е външен министър? Генадиев ли предлагаш ти?

Сега ще поровя и аз и ще дам своите предложения.

[skorpion1980]

Генадиев е правосъден министър в онзи момент, през пролетта на 1904 става министър на търговията и земеделието, но в такава деликатна ситуация е нормално да оглави най-горещото министерство. И само да допълня относно френската подкрепа - тя има едно по-съществено условие освен фактора "Пишон" с всички произтичащи от него обстоятелства, а именно - при победа България ще има подкрепа на Франция в мирните преговори ако се откаже от всякакви финансови репарации от страна на Османската империя. Това се прави с цел следвоенното ни въстановяване да стане с още по-голяма финансова инжекция от страна на френските банки, респективно по-силно френско влияние у нас. Ето ти първата велика сила, която в онзи момент застава на наша страна предвид тогавашните външнополитически и икономически обстоятелства. Отделно Генадиев е франкофон и франкофил, ето я първата от 6те велики сили, вземаща българската страна в конфликта. Обосновано ли ти звучи?
А за трети корпус ако няма да е Радко значи генерал-майор Георги Агура, който е близък с Фердинанд, пишейки текст за химн, одобрен от княза, но неприет и останал като дворцов химн. При сръбско-българската война успешно отбранява владайското дефиле и бучинския проход, би организирал добре позиционната война при Лозенград и Бунархисар, ако тя ще пада на гърба на Северния корпус, както и боевете при турски десант по Черноморието.

[DelaRea]

Имам своя кандидатура за външен министър в правителството на Рачо Петров. Не за друго, но Генадиев е вече министър, така или иначе. Предлагам ти леко странната кандидатура на (един мой любимец, който обаче е подходящ за целта -) Георги Странски.
Стара пушка е, стар партиен кадър на НЛП, вече е бил външен министър при Стамболов (1887-1890), а и е бил посланик в Белград, веднага след войната със сърбите (през 1886-87 г.). Именно поради сръбската връзка, ти предлагам да го назначим за пръв дипломат на 18 май 1903 г. (за да изготви изгодно Съглашението ни с Белград за войната с османците), а след смъртта му на 17 януари 1904-та, да го заменим "по съвместителство" с франкофона Генадиев (който пък да защити пред французите най-добре един удобен за нас мирен договор с османците).

За командир на 3-ти корпус - може би все пак да сложим Ильев, а ще оставим победните атаки на кавалериста Винаров от 1-ви корпус?

[DelaRea]

Генадиев е правосъден министър в онзи момент, през пролетта на 1904 става министър на търговията и земеделието, но в такава деликатна ситуация е нормално да оглави най-горещото министерство. И само да допълня относно френската подкрепа - тя има едно по-съществено условие освен фактора "Пишон" с всички произтичащи от него обстоятелства, а именно - при победа България ще има подкрепа на Франция в мирните преговори ако се откаже от всякакви финансови репарации от страна на Османската империя. Това се прави с цел следвоенното ни въстановяване да стане с още по-голяма финансова инжекция от страна на френските банки, респективно по-силно френско влияние у нас. Ето ти първата велика сила, която в онзи момент застава на наша страна предвид тогавашните външнополитически и икономически обстоятелства. Отделно Генадиев е франкофон и франкофил, ето я първата от 6те велики сили, вземаща българската страна в конфликта. Обосновано ли ти звучи?
А за трети корпус ако няма да е Радко значи генерал-майор Георги Агура, който е близък с Фердинанд, пишейки текст за химн, одобрен от княза, но неприет и останал като дворцов химн. При сръбско-българската война успешно отбранява владайското дефиле и бучинския проход, би организирал добре позиционната война при Лозенград и Бунархисар, ако тя ще пада на гърба на Северния корпус, както и боевете при турски десант по Черноморието.

Пуснал съм си поста, без да видя твоя, но мислим в една и съща посока, така или иначе.
За франкофона Генадиев съм наясно, колко ползи носи, няма спор, бих се съгласил, но за Агура определно съм против.
Той е на друга позиция, съвсем друго неща, най-висш от военните съдии, не е фронтовак изобщо. Има половин дузина офицери по-подходящи за целта. За това и не предлагам един иначе симпатичен Никифоров за командир на корпус- защото е "книжен плъх" в добрия смисъл на думата. Има си хора за щаба, и хора за полето. Така и с Агура - той коли, той беси, но не той командва. Не съм фен на Ильев, просто му търся място, което хем да не го обижда и демотива, хем да е полезен, но не съм убеден в избора си. Но Агура не става, сигурен съм.

П.П. А, чак сега видях и другото - идеята ми е 3-ти корпус да е нападателен (както е и всъщност) в Македония, така че търсим устремен командир, който да мачка, малко тип Ромел. За отбранителните действия си имаме Фичев, че и Иванов - те са си ок за това.

[skorpion1980]

Агура е висш военен съдия през 1912, но през 1903 дали пък не би бил на фронта?! Все пак тогава при по-малко висши офицери общо взето е по-друго, а и не можеш да кажеш, че не става за фронта предвид досието му от сръбско-българската война. За жалост Стефан Тошев, Георги Тодоров и Георги Вазов още не са се издигнали на необходимото ниво във военната йерархия през 1903, за Владимир Вазов да не говорим, него най-много да го сложим да командва отбранителна рота в недобре защитения Бургас и там да си показва тактическия гений срещу числено превъзхождащи войски, този път десантни, като се възползва от голямото количество строителни материали в индустриализиращия се по това време Бургас за фортификация. Всъщност сериозно, под чие командване го виждаш, тогава е майор, ротата му със сигурност би извършила някакъв сериозен подвиг?!

[skorpion1980]

Имам своя кандидатура за външен министър в правителството на Рачо Петров. Не за друго, но Генадиев е вече министър, така или иначе. Предлагам ти леко странната кандидатура на (един мой любимец, който обаче е подходящ за целта -) Георги Странски.
Стара пушка е, стар партиен кадър на НЛП, вече е бил външен министър при Стамболов (1887-1890), а и е бил посланик в Белград, веднага след войната със сърбите (през 1886-87 г.). Именно поради сръбската връзка, ти предлагам да го назначим за пръв дипломат на 18 май 1903 г. (за да изготви изгодно Съглашението ни с Белград за войната с османците), а след смъртта му на 17 януари 1904-та, да го заменим "по съвместителство" с франкофона Генадиев (който пък да защити пред французите най-добре един удобен за нас мирен договор с османците

За командир на 3-ти корпус - може би все пак да сложим Ильев, а ще оставим победните атаки на кавалериста Винаров от 1-ви корпус?

Добре, съгласен съм, задължително обаче сред офицерите, настъпващи с Винаров, е и майор Колев, нали така?!

[DelaRea]

Агура е висш военен съдия през 1912, но през 1903 дали пък не би бил на фронта?! Все пак тогава при по-малко висши офицери общо взето е по-друго, а и не можеш да кажеш, че не става за фронта предвид досието му от сръбско-българската война. За жалост Стефан Тошев, Георги Тодоров и Георги Вазов още не са се издигнали на необходимото ниво във военната йерархия през 1903, за Владимир Вазов да не говорим, него най-много да го сложим да командва отбранителна рота в недобре защитения Бургас и там да си показва тактическия гений срещу числено превъзхождащи войски, този път десантни, като се възползва от голямото количество строителни материали в индустриализиращия се по това време Бургас за фортификация. Всъщност сериозно, под чие командване го виждаш, тогава е майор, ротата му със сигурност би извършила някакъв сериозен подвиг?!

Ама, моля ти се, виж му биографията на Агура - човекът бил духовник и проповедник в Измаилската епархия!
Нямам нищо против него, но той просто си има друго място, където си тежи (отделно, че не знам кой да сложим на неговия немаловажен пост). Така че, забрави за Агура като за командир на корпус (другите офицери ще му се смеят, можа да му излезе прякор "флейтата" или нещо от сорта ). Давай да търсим друг подходящ "фелдмаршал" от нашите офицери и то само измежду вече произведените генерали.
Сега сериозно, относно Владимир Вазов.
Нямах време днес да мисля конкректно за него (повече ме занимаваше брат му Георги, но и той "увисна" засега). Обаче, на Федринанд, освен че му признавам това за жълтите павета, за Ботаническата градина и че е бил много добър администратор, му признавам и отношението към офицерството и към генералитета - познавал е всеки генарал лично и поименно, и сам (и само той) е решавал кой кога да се произведе. В това отношение е безупречен (за разлика от много други, но това е друга тема). Та, Фердинанд създава (или поне започва да създава) поколения на "благородници" в България - виж как се появяват фамилиите Вазови, Фичеви и т.н. Според мен, така се прави управляваща класа - награждаваш верните на короната войни и изграждаш провилигирована класа, която дължи всичко на своята смелост и на твоето благоразположение. Тук накъде е ключът към успехът и е било въпрос на време в България да има управляващи от трето поколение. Но това е друга тема.
Та, Вазовите, не ги мисли, ще им намерим подходящо място в историята, дора да е алтернативна .

[DelaRea]

Добре, съгласен съм, задължително обаче сред офицерите, настъпващи с Винаров, е и майор Колев, нали така?!

Ок, значи това са хората, нали?


Заместник- Главнокомандващ - генерал-адютант Данаил Николаев
Министър-председател - генерал Рачо Петров
Военен министър - полковник Михаил Савов
Началник на Генералния щаб - полковник Радко Димитриев

Корпус
1-ви Западен, командир - генерал Върбан Винаров, състав - 1-ва Софийска, 6-та Бдинска, 7-ма Рилска
2-ри Източен, командир - генерал Стефан Паприков, състав - 2-ра Тракийска, 3-та Балканска, 8-ма Тунджанска
3-ти Северен, командир - генерал Стефан Ильев, състав - 4-та Преславска, 5-та Дунавска, 9-та Плевенска

Дивизия
1-ва Софийска генерал Никола Бочев
2-ра Тракийска генерал Вълко Велчев
3-та Балканска генерал Никола Петров
4-та Преславска генерал Никола Иванов
5-та Дунавска генерал Христо Драндаревски
6-та Бдинска генерал Кръстю Маринов
7-ма Рилска генерал Кирил Ботев
8-ма Тунджанска полковник Иван Фичев
9-та Плевенска полковник Павел Христов
10-та Македонска генерал Иван Цончев
1-ва Кавалерийска генерал Христо Петрунов

[skorpion1980]

Съгласен. А паралелно ще се съгласиш вярвам, че трябва освен военните действия (считаме ги за обявени след като имаме готов състав на армията) да разглеждаме и едновременно протичащите дипломатически ходове. Значи Румъния няма да нападне преди да има поне примирие, защото най-малкото Австро-Унгария, дори да е против нашата военна интервенция, ще иска да се стигне поне до затишие на фронта, за да види доколко е благоприятно да клъвне нещо от османците като етап от разширението си към Солун, което е била целта им в онзи момент. Сърбия най-много да ускори процеса по короноване на Петър 1 Караджорджевич, но след майския преврат в Белград няма британски посланик, а дори войната да консолидира двата противоречащи си лагера в сръбската армия, политическите кръгове в страната много добре знаят, че при нулева подкрепа от Англия нищо не могат да постигнат, още повече при липса на един Обренович на трона австро-унгарския натиск срещу нея доста би се засилил предвид започващият разрив в отношенията им. Всъщност Сърбия, Гърция и Черна гора най-напред ще се пробват да откъснат някакви османски територии без нито един изтрел и по-нататъшните им действия ще зависят от това доколко ще ги огрее. Говорейки за Великобритания Солсбъри, който след Берлинския конгрес казва "отложихме неизбежното", а после е на едно мнение с опонента си Гладстоун относно Съединиението, тъкмо е починал, но солсбъризмът не е напуснал политическите настроения на Острова, а и по това време горе-долу англичаните дават индикации, че са готови да ни признаят. Не са за подценяване и САЩ - Теодор Рузвелт прави опити за установяване на дипломатически отношения с България, нарича ни японците на балканите заради икономическия възход, през май същата година е изпратен първият американски посланик в София, отговарящ обаче и за другите балкански страни без Османската империя, демек и американците са готови да ни признаят. Те безспорно не са по-голям фактор от Италия и Германия по въпроса в онзи момент, какви биха били позициите на последните през 1903 на мен ми е сериозна загадка, ти какво мислиш? За Русия е ясно - независимостта би я признала, но неодобрението към война с турците в момент, в който тя не може да се намеси заради подготовката си за войната с Япония, би ни утежнило положението в мирните преговори.

[DelaRea]

Генерален план за война 903

Предлагам следния Генерален план за война на България с Османската империя.

От деветте пехотни дивизии да оставим пет за защита на изток и да вземем четири за атака на запад.
Източният корпус с неговите три дивизии, трябва да изпълни следните задачи:
Една дивизия да заслони Одринската крепост
Втора дивизия да настъпи в Странджа от север и да се свържи с въстанниците, да овладее Малко Тъново, Василико, да се придвижи колкото се може повече на юг, ако може да заеме Виза, Лозенград и да застраши комуникациите на османците в Тракия.
Трета дивизия да настъпи в Родопите с цел да овладее Дьовлен, Смолян, Кърджали и ако може да атакува Ксанти или Гюмюрджина, за да застраши в Беломорието връзките на османците.

Една дивизия от Северния корпус да се заеме с отбраната на черноморското крайбрежие (Варна и Бургас), а друга да остане за резерв в Ямбол. Третата дивизии на Северния корпус да се присъедини към Западния корпус.

Той, в състав от трите си пехотни довизии, заедно с тази на Северния корпус, както и с 10-та македонска дивизия (Опълчението), също и с 11-та кавалерийска дивизия да настъпят в Македония по две направления.

Първото е това София-Кюстендил-Кратово-Куманово (три пехотни двизии), второто е София-Горна Джумая-Мелник (една пехотна и една кавалерийска дивизия). След като овладее Мелник, пехотата трябва да атакува Неврокоп, Драма и Серес, а кавалерията да премине на север от пл. Беласица и през Струмица да достигне Вардар при Кавадарци (или Гевгели), за да да обкръжава османските сили и да ги отреже от Солун.

[DelaRea]

Съгласен. А паралелно ще се съгласиш вярвам, че трябва освен военните действия (считаме ги за обявени след като имаме готов състав на армията) да разглеждаме и едновременно протичащите дипломатически ходове. Значи Румъния няма да нападне преди да има поне примирие, защото най-малкото Австро-Унгария, дори да е против нашата военна интервенция, ще иска да се стигне поне до затишие на фронта, за да види доколко е благоприятно да клъвне нещо от османците като етап от разширението си към Солун, което е била целта им в онзи момент. Сърбия най-много да ускори процеса по короноване на Петър 1 Караджорджевич, но след майския преврат в Белград няма британски посланик, а дори войната да консолидира двата противоречащи си лагера в сръбската армия, политическите кръгове в страната много добре знаят, че при нулева подкрепа от Англия нищо не могат да постигнат, още повече при липса на един Обренович на трона австро-унгарския натиск срещу нея доста би се засилил предвид започващият разрив в отношенията им. Всъщност Сърбия, Гърция и Черна гора най-напред ще се пробват да откъснат някакви османски територии без нито един изтрел и по-нататъшните им действия ще зависят от това доколко ще ги огрее. Говорейки за Великобритания Солсбъри, който след Берлинския конгрес казва "отложихме неизбежното", а после е на едно мнение с опонента си Гладстоун относно Съединиението, тъкмо е починал, но солсбъризмът не е напуснал политическите настроения на Острова, а и по това време горе-долу англичаните дават индикации, че са готови да ни признаят. Не са за подценяване и САЩ - Теодор Рузвелт прави опити за установяване на дипломатически отношения с България, нарича ни японците на балканите заради икономическия възход, през май същата година е изпратен първият американски посланик в София, отговарящ обаче и за другите балкански страни без Османската империя, демек и американците са готови да ни признаят. Те безспорно не са по-голям фактор от Италия и Германия по въпроса в онзи момент, какви биха били позициите на последните през 1903 на мен ми е сериозна загадка, ти какво мислиш? За Русия е ясно - независимостта би я признала, но неодобрението към война с турците в момент, в който тя не може да се намеси заради подготовката си за войната с Япония, би ни утежнило положението в мирните преговори.

Разбира се. Дай да сглобим военния план на България и после ще отделим време, може и цял ден, на дипломацията през 1903 г.

[skorpion1980]

Ами относно военния план ние общо взето вече го сглобихме, настъпление в македонските планини, Родопите и Странджа. Резултатите накратко са:
1. Бърз и разгромен удар по линията Горна Джумая - Сяр, причината е успешните действия на въстаниците там, с едни редовни военни части турците са обречени, така че стигаме поне до река Агниста за не повече от 3 седмици да речем.
2. Бърз и разгромен удар в Странджа, разбиване на турската блокада на освободеното от въстаниците Малко Търново, настъпление до Бунар Хисар и Лозенград, там предвид по-малкото разстояние може би 10 дни и ориентация към позиционна война при последните 2 града.
3. В Скопско и Битолско очаквам по-тежки и кръвопролитни сражения, изцяло на теб оставям в детайли да предвидиш бойните действия там, където изнемогването на въстаниците е доста по-сериозно, отколкото в Серско и Странджанско.
4. В кой момент отблъскваме турците при Ямбол?
5. В кой момент идва турският контраудар по море?

[DelaRea]

За да знаем отговорите на последните два въпроса, трябва да знаем какви са силите на османската армия в момента, с какво разполага, къде какви войски държи и с какви планове разполага.
На прима виста казвам, че ако Османската империя вече е ангажирала 350 000 човека за потушаване на въстанието в Македония и Странджа, малко ще и е трудно да отдели хора за каквото и да е друго.
Да предположем че успее да мобилизира още 100 000, дори 150 000 за месец-два, къде точно и за какво ще ги използва? Най-вероятният отговор е за подсилване на сегашните съединения (който воюват вече трети месец) и за осигуряване на основните пунктове от османската отбрана - Одрин, Солун, самия Истанбул. Честно казано, не съм оптимист че ще имат сили за нещо повече от тов да осигурят Одрин и Солун с достатъчно войски, ще има и общ резерв в столицата, малко войски в Лозенград, Гюмюрджина, Велес, още малко в Тесалия и Епир, за подслонят границата с Гърция, какво остава за арменци и кюрди в Анадола? Ами Сърбия и Черна гора, Русия и Австро-Унгария?
Малко им е трудна задачата, дори повече от нашата, понеже имат много за опазване и им се пръскат силите на много места по малко и все не достигат за нищо.
Опит за настъпление в Тракия през Одрин? Защо, с какви войски? София е на над 400 километра, дори да навлезят, да заемат Хасково, дори и Стара Загора, какво ще постигнат? Нищо генерално, само един тактически успех, който нищо не им решава, освен да настрои европейската общественост срещу тях (защото ще има кланета, зверства и т.н.) Така че не съм особено въодошевен за подобно нещо, но ще го вкараме по-нататък в историята, за цвят.
Същото е за десант по черноморието - супер скъпо,а и рисковано начинание, ако бях турски паша не бих го предприел, но да кажем - Диванът много настоява, добре, ще го реализираме и него в бурните води на Кара дениз. Предложения за време и място?
Чакай само да видя кой, кой е по това време в Империята, за да им видя нагласите и възможностите.


П.П. Винаги съм се чудел, ако град Ресен е в български ръце през 1908-ма, как и къде ще се случи младотурската революция.