ОСМАНСКОТО НАШЕСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ - РЕАЛНИ ФАКТИ И ИЗМИСЛИЦИ?

[SRH]

Общата тенденция е по-скоро за оживяване на градовете, та Червен в този смисъл е много лоша илюстрация за генералната картина.

Дели, а защо значението на "рая" е за селяни, прост народ? Защо строежът на църкви и практикуването на православието е ограничено в градовете? Оживяване от страна на православното население няма. Нарастването на ханетата по религиозен признак потвърждава тенденцията за ислямизиране на градовете. Оживяването в тоя смисъл е вярно за окупатора.

[Thorn]

Защо смяташ, че строежът на църкви е ограничен в градовете? През 15-17 са построени или поне основно ремонтирани буквално стотици църкви и то основно в селската местност. Нещо повече - църквите от тази епоха са далече повече от известните ни от от преди 15 век.

[SRH]

Именно - основно в селски райони са ремонтирани църкви. Това противоречи на идеята за оживлението на градовете или поне от страна на православните християни. Просто в града животът е по-труден за иноверци.

[Stan]

Мисля, че не трябва да се правят обощавания. Всеки район и град си има специфики. За Търново не мога да кажа, но има поне една църква от 15-16 в. - Свети Петър и Павел.
Търново може да запада, но пък тогава се пръква Арбанаси.


В Пловдив картината е съвсем различна - Стефан Герлах през 1572 г. описва 7 църкви, като казва, че били стари, т.е. може да се приеме, че били преди 14 в. Фактът, че след 14 в. не са строени нови църкви, може да се обясни с това, че християнското население е била съвсем малко и тези църкви му били предостатъчни. Даже, през 17 в. една от тях е била продадена на арманците. Но населението на града е било съвсем малко още преди да се появят османците. За съжаление всички стари църкви в началото на 19 в. били съборени и построени на ново, та в момента не може да се каже, тези 7 описани от Герлах кога са строени.

В София също има църкви от този период.

[Thorn]

Търновската св. Петър и Павел е още от 13 век. Изписванията и ремонтите и през 15-17 век са свързани с това, че по това време това е митрополитската църква.
Ако нещо знаем за археологията на българските градове, то това е, че малките църкви във всеки от тях през 14 век са буквално десетки и огромният процент от тях изчезват след завоеванието.

[KIZIL DELI]

SRH, значението на рая е данъкоплатци, а не прости селяни. В този смисъл мюсюлманското и немюсюлманското население в градовете, което не е аскери или улема си е също рая. Това е по-скоро техническа бележка. Иначе, защо примерно запада Червен, от който тръгна работата не мога да кажа, защото не съм в час с местната история, но причини могат да се намерят много. Определено има много градове, които са буквално построени наново от османците и съответно в тях мюсюлманите има значително мнозинство, което може да е илюстрация за ислямизирането на тези градове както казваш. Стан даде пример със седемте черкви в Пловдив, които според мен са най-вероятно заварени предосмански сгради. Нови черкви до 18 в. не са се строили, защото нещастната православна общност не е можела да поддържа и тези. В един момент, когато непрестанният приток на българско население към града обръща везните в демографската картина цъфват две нови черкви (Св. Харалампи и Св. Георги) в изцяло нов християнски квартал (Мараша). Та в Пловдив примерно ситуацията е такава. Не такава е ситуацията в съседния Асеновград обаче, където живеят десетина мюсюлмански домакинства на фона на къде 200 християнски. Освен в черквите в града, в околностите има заварена манастирска мрежа, а през османския период се изграждат и нови. Друг пример за континюитет, който съм давал и преди е Разлог, който в началото на 16 в. е чудовищно голям (по-голям от Изник/Никея тогава) и има нещастно мюсюлманско малцинство. С течение на времето градът стагнира, но не мисля, че се дължи на зловредното влияние на исляма, а на естествени демографски процеси. Междувременно се развива Банско, което става водещото селище в областта и т.н. Друг пример от тези, които аз познавам е Пазарджик, където черква се появява през 17 в. когато християнската общност добива достатъчно голяма численост и финансова възможност за да построи такава. Закачам данните от Тодоров (Балканският град), взети от Баркан, които дават представа за съотношението мюсюлмани/християни в някои градове на Балканите.





Истината е, че в интерпретациите си и най-вече в опитите за генерализации всеки дърпа чергата на там ,на където му изнася. Баркан акцентира върху дисконтинюитета, Тодоров върху континюитета на градското развитие и т.н. В една обзорна статия за развитието на градовете в България през османския период Кийл разграничава поне пет типа развитие, които могат да бъдат наблюдавани. Впрочем ето текста:

Османската урбанизационна политика: различните гледни точки..

Дори и да има “османска политика на урбанизация”, нейната същност продължава да е предмет на спорове. Като начало имаме на разположение две противопоставящи се една на друга гледни точки - “тезата на Баркан” и “тезата на Тодоров”. Характерно за тези два модела на развитие е, че често изглеждат твърде ограничени. Действителността е далеч по-многообразна. Освен тези два възгледа, имаме на разположение и една българска теория от “буржоазния период” (т.е. от времето преди Втората световна война), според която османското завоевание е превърнало България в пустиня и че след това разрушените градове са били построени наново и заселени основно с турски колонисти. В този конкретен случай е интересно да се отбележи, как един виден представител на турската историография възприема една “българска” гледна точка, а водещият български историк избира “турската” позиция. Българската историография е особено привързана към тезата, че османското нашествие е донесло катастрофален край на средновековната българска култура. На популярно ниво, в публикации насочени към чуждата аудитория или в исторически съчинения, изпълняващи поръчки на настоящата власт тезата е развита в различни степени и окраски на ужас и насилие. Говорейки за развитието на балканския град, Баркан заявява следното:

В тази категория се включват най-вече градове, които така да се каже са били възродени по протежение на стратегическите и търговски артерии на Империята, където вследствие на подходящите условия се развиват бързо. Държавата ги колонизира и населва по един систематичен начин… За разлика от случая с огромен брой западни градове, тук не става дума за спонтанно образуване, а за продукти на волята на владетелите, които имат на разположение всички ресурси на империята и създават, с наличните в държавната съкровищница пари, всички институции, от които би имал нужда един град.

Противопоставяйки се както на този гледна точка, така и на предвоенната българска теза, Тодоров вижда много по-голяма приемственост в живота на българските градове: те не се явяват изцяло нови елементи, продукти на османската колонизация и преселване, а вместо това продължават развитието на градски центрове с много по-стари корени.
През последните години някои български учени изказаха мнението (което веднага беше прегърнато от властите), че по-голямата част от мюсюлманското население в градовете, ако не и цялото, се състои от преобърнати в исляма местни българи. Тази теза се основава на османски изворов материал и е защитавана яростно от някои видни български историци, по време на международни исторически срещи, като например Втория международен конгрес по Българистика, проведен в София през май 1986 г. Основателността на такава една теза ще бъде дискутирана по-нататък в настоящата работа. А що се отнася до работата на двамата основоположници, Баркан и Тодоров, както и до тази на всички създатели на модели, можем да кажем, че в нея има твърде много опростяване и обобщения (дори и при положение, че представената тук картина също се явява опростена версия на една много по-богата реалност). Всъщност и четирите тези са еднакво валидни в ограничен брой случаи: наистина има новоосновани градове с турско население от колонисти, насочено към тях по решение на централната власт. Освен това има и такива градове, които оцеляват от предходния период, защото са прибавени към османските владения без битки и последващи разрушения. Съществуват и такива, които се зараждат спонтанно, или пък прерастват в градове под защитата на крепост от предосманския период. Най-добре би било да разгледаме градското развитие район по район, тъй като местните исторически условия и ситуации са много разнообразни. В българската история не се забелязва единен модел на развитие и нуждата от нови градски центрове е различна в различните области.
Освен това друга съществена разлика между отделните райони е степента на запазеност на оцелелите османски паметници в България и особено броят на запазените сгради. В редица области те са многобройни, докато в други няма нито една. С известен оттенък на неизбежно опростяване, градовете в османска България могат да бъдат разделени на пет групи – според начина, по който са възникнали. (Табло 2)
1) Градове, оцелели от Византийско-Българския период, допълнително развити от османците. Те имат смесено население още от началото на Османския период: Силистра, Нигболу (Никопол), Видин, Лофча (Ловеч), Търново, Варна, Мисиври (Месемврия), Ахиолъ (Анхиало), Сизеболу (Созопол) и Мелник. (Всички тези примери могат да бъдат наречени “градове от тезата на Тодоров”.)
2) Градове, развили се край византийско-българска крепост (която може да е, но може и да не е поддържана от османците след завоеванието), имащи смесено население, чието развитие е насърчено чрез издигането на важна турска сграда (или сгради): Правади (Провадия), Айдос (Айтос), Карънабад (Карнобат), Русчук (Русе), Плевне (Плевен), Ивраджа (Враца), Кутлофча (Кутловица, по-късно Михайловград, сега Монтана), Белоградчик, Самоков, Ихтиман и Петрич. (Тези градове също спадат към “тезата на Тодоров”.)
3) Предосмански градове, в основната си част пресъздадени и наново населени от турци. Тяхното развитие се стимулира с широкомащабно строителство, ръководено от държавата: София, Филибе (Пловдив), Ески Загра (Стара Загора), Ямбол, Шумла (Шумен) и Кюстендил. (Тези примери могат да бъдат определени като “градове от тезата на Баркан” и при тях приемствеността е сведена до минимум.)
4) Новосъздадени турски градове - новоосновани селища, които израстват край важни, спонсорирани от държавата строежи: Хезарград (Разград), Татар Пазарджик (Пазарджик), Джиср-и Мустафа Паша (Свиленград), Харманли и до известна степен също и Казанлък и Загра Йениджеси (Нова Загора). (Това също са “градове от тезата на Баркан.”)
5) Градове, развили се повече или по-малко спонтанно от села - някои след като бавно са се разраствали чрез постепенен процес, а други с бърз възход. Те демонстрират твърде скромна османска строителна активност, но населението им е предимно турско: Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Осман Пазар (Омуртаг), Ески Джумая (Търговище), Йенидже-и Чирпан (Чирпан), Дулница, Йени Пазар (Нови Пазар) и Селви (Севлиево).

Освен това през Османския период значителен брой български градове се развиват от села, създадени през ХV и ХV² в., които са с изключително българско население и с привилегирован статут (това би трябвало да е Група 6). С течение на времето, но най-вече през ХV²² и ХV²²² в., тези селище прерастват в изключително български градове, които се издържат от занаяти, домашно производство и търговия. Те са разположени най-вече от двете страни на Стара планина, а някои са по склоновете на Средна гора, непосредствено на юг от Стара планина. Градовете Дряново, Елена, Етрополе, Габрово, Калофер, Копривщица (Арвет Алан на турски), Котел, Панагюрище, Тетевен, Трявна и Жеравна, като това са само най-важните, се зараждат именно по този начин. Благодарение на своето предприемчиво население, манастири, църкви, скриптории и училища, те имат огромно значение за запазването на българския национален живот, на българската пост-византийска архитектура, живопис, литература и църковна дейност. От гледна точка на османската архитектура и градското развитие повече няма да се занимаваме с тях, но трябваше да бъдат поне споменати, тъй като са неделима част от османската политика на вътрешна колонизация и градоустройство.

Аз лично предпочитам този тип работа. Изключително трудно е да се докара общовалиден принцип за развитието на градовете през османския период (то по принцип не само за османския разбира се). Аз бих добавил и още няколко модела към схемата на Кийл. В този смисъл еднозначен отговор на въпроса ти дали оживяването не е вярно само за окупатора, трудно може да се даде. Ако поровиш ще намериш достатъчно примери за градове, които в първите два века след завоеванието са доминирани от мюсюлманите, което би служило идеално за целите на такава теза. Разбира се обаче ще се намерят и съответно количество градове (ако говорим за Балканите като цяло пък хептен), където това не се случва и би могло да налее вода в мелницата на радетелите на континюитета. Майтапът с българската историография е резкия завой който прави. Тя дълго време се заиграва с тезата за пълната разруха, което носи османското завоевание, докато не сгрява, че това отваря вратата на турския национализъм да предяви претенции, че турците са носители на градската култура на Балканите и в частност в България. Нали щом всичко е било смляно при завоеванието, а градове през османския период все пак има, то ще да трябва турците да са ги направили. В това отношение има различни публикации (идиотските полу-научни пропагандни пачаври ги оставяме настрана) от сериозни хора като Халачоглу (бивш шеф на Турското историческо дружество), които също като Гандев тиражират простотии от типа, че в градовете християни не живеят (най-общо казано). Та мисля отговорни другари на високо ниво са се светнали, че така не бива (тва си е направо надупване на турските националисти) и у нас се ражда тезата за едва ли не пълния континюитет на развитието. Като се замислиш, че Н. Тодоров е член по Политбюро, а С. Димитров, който също е от яростните пропагандисти на тезата (така и си умря, лека му пръст!), е щатен сътрудник и активен участник в покръстването на помаците пак не е трудно да се сетиш, че тук иде реч повече за политика, нежели история. Доброто, което са направили континюистите е, че са разгромили Гандев, колкото и смешно да е. Аз мисля вече някъде по преди казах, че ще разберем как се е писала историята на България по онова време щом се сподобием с една прилична история на противоборствата в тогавашната управленска върхушка и съответната им мрежа надолу. В една или друга степен и двете тези раждат дълбоко вкоренени исторически митове, чиято попара продължаваме да сърбаме. Е отплеснах се, исках да кажа, че хем си прав, хем не си и че нещата както винаги не са черно-бели, а слава богу далеч по-пъстри. Както казва завалията Имбър, който без да иска пусна темата, османската история е като вещерски котел всеки бърка и си вади от там само онова, което го кефи

[Гост]

Я, темата гледам се е развила от нашествието почти до към края на империята по българско, но е интересно. Относно проповедите на турски -или са за гагаузи, или като все пак държавен език или нещо от тертипа на папата да пляма на различни езици със съответния акцент, но според мен към мюсюлмани те не са били насочени предвид шериата и теократичността на османската държава.

[nik]

Ник, не съм имал намерение да те засягам. Просто може би малко нетактично се опитах да изразя това, което обобщи най-добре Голъм: като засипваш аудиторията с някакави теории и имена, без конкретика в конкретната тема, това не те прави по-убедителен, да не кажем, "начетен" в очите на участващите в дискусията /или поне в моите очи, да говоря от свое име/.
Просто ми прави кофти впечатление, че не говориш от свое име, а от името на някой друг.
Това че наскоро или някога си прочел Тойнби, Тофлър или който и да е там от плеадата учени, не те прави по-специален.
И още нещо. Историята си е конкретна наука, а не отвлечено дърдорене и безредно прескачане от културологична теория към футурология и социално инженерство.
Ако съм те засегнал, приеми извиненията ми. Все пак и аз имам право на мнение, нали така - както и ти... Все пак никой не е съвършен.

Това че не разбираш какво пиша, или аз пиша неразбираемо за теб, не е причина да се нахвърляш върху мен..

Можеш да правиш коментари за връзките между културата и историята и съответно - за това какво съм написал и пропонирал, и как съм го написал, само ако имаш познания за културата и културните различия; (ако имаш представа от теорията за междукултурните различия)

[Гост]

Без да ме интересува личния ви спор с картаген държа да отбележа,че различията между културите могат да се видят без всякакви теории.Обикновенно сходствата се изразяват с прости изречения " ам чи тез са куту нази",а различията "ми тез съ другакви" ако се пази добрия тон, но обикновенно не се пази и за това имаме най-различни цветисти епитети. Особенно когато е намесена и верска разлика нещата стават доста дебели. Но тъй като в основата си сме животни и материалното си е основното то за това имаме най-различни колаборационистични съюзи, договорки и т.н. с безспорно по-силния противник.Като намесим и голямата слабост на държавата (нали се сещате когато България е силна -българската войска опустошава -когато сме слаби -нас ни опустошават я турци, я кръстоносци, че даже и власи).За мене лично темата се оказа доста полезна, но в противоположната насока от замисъла на автора и. А именно развенчсването на мита за тоталните погроми и унищожения причинени от османците.Как цветущата едва ли не първа в Европа ренесансова култура била пометена от поганците.Напротив - били сме нещо като гнила круша която ако не османците други щяха да обрулят -без съмнение османците не са най-добрия брулач, но това от сегашна перспектива. И да ако бяхме католици (една за мен крайно несъществена църковно-обрядна насоченост предвид,че съм атеист) то османското владичество нямаше да трае 5 века и сега щяхме да сме поне на нивото на Хърватско или Словения,но това вече е за раздела алтернативна история.

[zmaj]

Аз спор личен с Ник нямам. Каквото имах да му кажа, го казах. Както е казано "блажени са вярващите", уважаеми Ник.


А що се отнася до темата - интересно ми е да чета хора, които наистина разбират за какво става въпрос и се аргументират ясно и точно. И без да ги назовавам поименно - то е видно кой цитира източници, прикачва цитати и обяснява без излишни напъни познанията си.
Що се отнася до "гнилите круши", чак до такива глобални и категорични изводи не стигнах, четейки дискусията. ( По принцип крайностите ме отвращават.)

[Guy de Mont Ferrand]

И да ако бяхме католици (една за мен крайно несъществена църковно-обрядна насоченост предвид,че съм атеист) то османското владичество нямаше да трае 5 века и сега щяхме да сме поне на нивото на Хърватско или Словения,но това вече е за раздела алтернативна история.

Хм Доста от северните албански кланове са били католици (сигурно дори и Лека Дукагин ), а османското владичество при тях си е продължило пет века и кусур, а не са дори и на нивото на Хърватско или Словения, в каквото и да се изразява то

[Гост]

Сравнението ти между България и някакви албански кланове е меко казано нескопосно.Най-грубо но и вярно казано е,че след разгрома на православната цитадела Византия (Константинопол е щял да падне рано или късно както и става) трябва да се чака 300 години докато се създаде нова православна сила Русия която да може да победи османците. Защото колкото и да се говори за проливи-мроливи не заради тях е дошъл да мре руския мужик, а заради подтиснатите от друговерци православни братя. Тия войни са преди всичко верски,а след това икономически и политически. Докато в периода около и след завладяването католическите сили са далеч по консолидирани и реални.Нали именно те спират османците.Кой прави няколко похода против османците още през XIV-XV век? Колко време е под турска власт Унгария? Аз не си правя някакви илюзии ,че под австрийска власт щяхме да сме в прекрасно положение,но от сегашна перспектива е факт,че именно Словения и Хърватско са с 3-4 пъти по-висок стандарт от Сърбия.А нивото се изразява в доходи най-общо казано и за по-картинно да ти го обясня така - в Хърватско един директор на училище зима заплата колкото българския президент -нарочно сравнявам две държавни длъжности понеже в частния сектор нещата са много относителни.

[Stan]

Мисля, че за разсъждения от типа "ако не беше станало така, а така" си има отделен подфорум. Аз пък си мисля, че ако бяхме приели католицизма, сега щяхме да говорим на влашки.

Колкото до мужика, той дошъл да се бие защото са го пратили и никой не го е питал.

[Thorn]

Стан, мисля,че не си прав нито за едното, нито за другото. Спокойно е можело да сме си католици, без да говорим влашки /чехи, унгарци, немци, хървати, поляци някак си се оправят без влашки/, нито въпросът за популярността на една война, съзнанието, че "наше дело правое, с нами бог и победа будеть за нами" е без значение, но наистина много се отклонихме и стига вдече с този тип офтопик.

Иначе въпросът за състоянието на балканските общества в навечерието на завоеванието е интересен. Няма как да бъде определен по друг начин, освен като дълбока и всеобхватна системна криза.

[KIZIL DELI]

Иначе въпросът за състоянието на балканските общества в навечерието на завоеванието е интересен. Няма как да бъде определен по друг начин, освен като дълбока и всеобхватна системна криза.

Анджак! Това по мое мнение е и най-вероятното обяснение за апатичната или никаква съпротива в различни части.