messire Woland написа
Виж мнение
monte christo: Ето Ви един линк с бележки от така ненавижданите от Вас Артамонов и Гумильов: Bori Shad - http://en.wikipedia.org/wiki/B%C3%B6ri_Shad
М.И. Артамонов
История хазар.
9. Великая Болгария.
Большое значение имеют сведения о болгарах, содержащиеся в так называемом, «Новом списке армянской географии», относящейся ко времени не раньше конца VII в. Эти сведения пополняют и разъясняют некоторые данные византийских источников. В этой географии в описании Азиатской Сарматии говорится: «В Сарматии лежат горы Кераунские и Гиппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море. Из Кавказа текут две реки: Валданис, текущая с горы Кракс, которая начинается у Кавказа и тянется на северо-запад между Меотидой и Понтом. Другая река Псевхрос - рукав Кубани - отделяет Боспор от тех мест, где находится город Никопс. К северу от них живут народы тюрков и болгар, которые именуются по названиям, рек: Купи-Булгар, Дучи-Булкар Огхондор-Блкар-пришельцы, Чдар-Болкар. Эти названия чужды Птолемею». [27] Уже К. Патканов в названиях рек, чуждых Птолемею, усмотрел туземные их наименования и (167/168) в Купи узнал Куфис - Кубань, которая у Птолемея называлась Вардан (Валданис). [28] Вместо Дучи Маркварт предлагает читать Кучи, [29] а Вестберг, идя дальше, связывает это название с рекою Кочо, указанной в той же «Армянской географии» в Европейской Сарматии в качестве впадающей в Ч¸рное море (Понт). Он полагает, что Кочо-Кучу соответствует Днепру, а следовательно, что Дучи-Булкар означают кутригур. [30] Название Кочо в «Армянской географии» принадлежало не отдельной реке, а, по-видимому, лиману, в который впадало несколько рек. Это не что иное, как Днепровский лиман, в который впадает не только Днепр с Ингульцом, но и Буг с Ингулом. Название его могло распространяться как на Днепр, так и на Буг, который, как мы видели, назывался Кузу (Куву — Константина Багрянородного).
История хазар.
9. Великая Болгария.
Большое значение имеют сведения о болгарах, содержащиеся в так называемом, «Новом списке армянской географии», относящейся ко времени не раньше конца VII в. Эти сведения пополняют и разъясняют некоторые данные византийских источников. В этой географии в описании Азиатской Сарматии говорится: «В Сарматии лежат горы Кераунские и Гиппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море. Из Кавказа текут две реки: Валданис, текущая с горы Кракс, которая начинается у Кавказа и тянется на северо-запад между Меотидой и Понтом. Другая река Псевхрос - рукав Кубани - отделяет Боспор от тех мест, где находится город Никопс. К северу от них живут народы тюрков и болгар, которые именуются по названиям, рек: Купи-Булгар, Дучи-Булкар Огхондор-Блкар-пришельцы, Чдар-Болкар. Эти названия чужды Птолемею». [27] Уже К. Патканов в названиях рек, чуждых Птолемею, усмотрел туземные их наименования и (167/168) в Купи узнал Куфис - Кубань, которая у Птолемея называлась Вардан (Валданис). [28] Вместо Дучи Маркварт предлагает читать Кучи, [29] а Вестберг, идя дальше, связывает это название с рекою Кочо, указанной в той же «Армянской географии» в Европейской Сарматии в качестве впадающей в Ч¸рное море (Понт). Он полагает, что Кочо-Кучу соответствует Днепру, а следовательно, что Дучи-Булкар означают кутригур. [30] Название Кочо в «Армянской географии» принадлежало не отдельной реке, а, по-видимому, лиману, в который впадало несколько рек. Это не что иное, как Днепровский лиман, в который впадает не только Днепр с Ингульцом, но и Буг с Ингулом. Название его могло распространяться как на Днепр, так и на Буг, который, как мы видели, назывался Кузу (Куву — Константина Багрянородного).
Ето защо още един извечно-дискусионен и фундаментален за Прабългаристиката проблем получи най-после своето окончателно-безапелационно решение:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011
Затова вече преспокойно може да се приеме и твърди, че в рамките на прабългарската Цветова Геосимволика лекс. кара/чдар “черен” обозначава допълнително-преносно и съответно наименова посоката север, ак/кучи “бял” - юг и купи “тъмночервен” - най-вероятно запад. На тази основа вече трябва задължително да се приеме и знае, че споменаваните с тези определения българи не се различават по цвят и още по-малко пък по нещо друго, а по географска посока и съответно биват северни, южни и западни.
Познаването и съобразяването с тюркската Цветова Геосимволика между впрочем избавя от редица неудобства и помага да се идентифицират правилно отделните тюркски племена. Точно това за съжаление така и не успява да направи Л. Гумилев [2010в], който единствено се самозаблуждава, когато изкарва западните гузи хазари:
Хазары здесь не упомянуты не случайно. Другой фрагмент того же документа, описывающий ситуацию в степи после 747 г., помещает на западе от уйгуров два племени, "происходящие от собак: гара-гусу и гезир-гусу", что удачно расшифровано Дж. Клосоном как кара-гуз и кызыл-гуз, т.е. как черные и красные гузы. "Однако, - отмечает Клоссон, - если эпитет "кара" является общим для тюркских племенных названий, то о "красных" племенах никогда не было слышно".
Так, но тогда "кызыл-гусу" - хазары, о которых уйгурский осведомитель тибетского географа VIII века знал только понаслышке". Аберрация дальности помешала ему ввести в этот вопрос ясность, но нам это сделать значительно легче [3].
Както е доста отдавна много добре и широко известно, лексемите чдар, кучи и купи са определения на етнм болкар/булгар при Мовсес Хоренаци. Поради това и конкретното цялостно-завършено словосъчетание очевидно-безспорно обозначава и наименова трите отделно-самостоятелни и напълно различни прабългарски племенни обединения на Кавказ, преминали и заели последователно-поетапно собствените си географски области в съответната географска посока:
За времето и етапа на миграцията на прабългарите през Кавказ етнм болгарĄ е засвидетелствуван в съставената през V²² в. на основата на по-стари географски и исторически източници, староарменска хроника на Мовсес Хоренаци (410-490) под формата на изтарм. болкáр от състава на сложния етнм чдар-болкар, където беззвучният съгласен зв. k, независимо че в староарменския език има и съответната звучна съгл. g, безспорно е собствено източноарменската фонетична субституция на третата съгласна в квболг. *bolgar [вж. и срв. Симеонов 1981, 5-16; Туманян 1971, 37,57; ХрИБг, 88].
Пак при Мовсес Хоренаци е регистриран и обл. булгáр от състава този път на етнм купи-булгар, кучи-булгар и вхндур-булгар [История Армении 1893, 55-56,62, срв. ПИБИс, 25-27], във връзка с които между впрочем в сравнително обширното си проучване по въпроса В. Бутба [2006], някак много лесно и бързо приравнява огхндорите с оногурите и приема, че те са “пришельцы”, докато купи-булгар, дучи-булкар и чдар-болкар са стари обединения от български родове, намиращи се в тази област още преди идването тук на оногурите [2,8,10].
В действителност пришълци или новодошли като че ли трябва да са чдар-болкарите, видно не толкова от различната основа за наименоване, каквато са близките реки, ако всичко това изобщо е вярно, но най-вече от широкия гласен звук в строежа на етнонима, а и арменският оригинал надали има тиренцето, безспорно поставено в превода от К. Патканов, така че това “пришельцы” може и да е препозитивно определение към идващото след това название чдар-болкар в рамките на апозитивно субстантивно-субстантивно словосъчетание, която форма на подчинителната връзка като че ли е единствено възможната в староарменския език, ако се съди по структурата на композицията като словообразувателен способ [вж. и срв. Артамонов 1962, 167-168; Туманян 1971, 159-160] [Добрев 2009].
В древноарменския текст на Хоренаци прил. чдар “черен” безспорно е собствено арменска фонотактическа реинтерпретация на иранското по произход болг. *čaudar, по-старата форма на което като че ли трябва да е *κιδαρ – Κιδαρίτας Οϋννους (Gy. Moravcsik) и на основата на което впоследствие се образува бълг. мли Чавдар; прил. кучи “бял” - на болг. *kökče, което пък лежи в основата на съвр. бълг. кокиче, принципът на номинация при което под формата на белия цвят е повече от очевиден и поради това изобщо не се нуждае от обсъждане, докато на основата на корена на същото е образувано севболг. *kökmän “бял, беловат, белезникав”, струс. команы, гръц. κόμανοι, κομάνοι, калка на което е пак струс. половцы, още и старотюркският оронм Кöкмен-даг (А. Кононов), а така също и тур. gök yel “южный ветер” (А. Кононов); прил. купи “тъмночервен” - на болг. *kuba с по-нови паралели напр. кзтат. қуа “темно-красный”, qubă “буланый”, стогуз. kuba “червеникавожълт”, калкирано много преди това в срперс. karmīr xyōn “roter χyōn” (Gy. Moravcsik).
Въпреки примитивно-първобитните разсъждения по въпроса на татарския академик М. Закиев [2006] специално прил. kökmän се образува с помощта на разпространения и в много други тюркски езици адективен суфикс -män, който именно поради това изобщо не се нуждае от специална етимологизация:
Слово къу~куу применяется со словом ман в виде куман~куманды. Сравните еще: мен в слове туркмен. В Западной Европе вместо этнонима кыпчак применяется слово куман. Вторая часть этого слова -ман до сих пор однозначно не этимологизирована [2].
...генетико-исторически и структурно-функционално етнм hun няма нищо общо с етнм kuman, който по наше дълбоко убеждение, което се надяваме, че ще имаме възможност да експлицираме и обосновем достатъчно подробно и всестранно в друго наше, по-нататъшно изследване, трябва да има за основа западнотюркския по произход - български, огузски или къпчашки (!?) етнм *kökmän от при *kökmän с корен kök “син, ясен; рус, светъл” и суф. -män, налице още и в редица други западнотюркски прилагателни имена, и ненапразно калкиран посредством изтсл. половец [вж. и срв. Буданова 2000, 209; Коледаров 1989, 18; Стоянов 2004, 270-283; Юхас 1985, 36; Altheim 1959, 7-41,369; ~*~1960, 259; Jancsó 1921, 42; Pritsak 1979, 27-34; Thompson 1948, 20-23; срв. Németh 1962, 179,189] (Ив. Добрев).
Comment