Прабългарите на Кавказ

[Гост]

Stan написа
1. а според една друга легенда прабългарите са излезли от Хиндукуш и след 60 дневен преход в пустинята са стигнали до Византия, където император Маврикий им позволил да се заселят като федерати. Ама ние на легенди много много невярваме. Все пак истирията е критично настроена наука.
2. Великата ни "истирия" не е захапала счетоводителската измислица. А иначе сте прав - сред професионалните историци и археолози през следващите сто години едва ще се появи някой, който да извади от нафталина тюркската теза.

Днес вече с пълна доза сигурност може да се твърди, че твоите „професионални историци” нямат дори и най-смътна представа кога точно прабългарите преминават на Кавказ.

Всъщност горното не е никаква легенда, а сведение от хрониката на Михаил Сирийски. В него обаче не става дума за Хиндукуш, а за Имеон, който в действителност е Хипийската Планина или дн. Ставрополски Възвишения.

Впрочем твоят духовен баща и ненаучен кумир не само се опита да фалшифицира и това безценно ранносредновековно сведение за прабългарите, но си позволи и да се изгаври с Патриарха на Българската История:
Общи и частни проблеми на българската ономастика в нейния общобалкански контекст (професорски хабилитационен труд, ръкопис). София, 2001
Интересно или странно, но по представения и анализиран непосредствено преди тази кратка етимологизация начин се стига и до друг един, много важен резултат заключение с “фундаментално-революционно” значение за прабългаристиката, централна и водеща роля и място в което заключение този път се пада на планината Имай или Имеон, т.е. Памир, тъждествеността на които пръв бил доказал проф. В. Златарски, който обаче, поради това, че насочил своето внимание главно към историческите сведения в Хрониката на М. Сирийски, “не успял да проучи цяла редица нейни географски подробности”. Въпреки това именно проф. Златарски, “на базата на редица конкретни исторически и географски подробности”, посочва като най-меродавен превода на Шабо, а там “пише, че Българите излезли буквално от клисурите на Имеон”, което по мнение на проф. Златарски, споделено и от заинтересованото лице, “показва, че древните Българи са живеели при северните склонове на планината Имеон”. Пък и вън и независимо от всичко това, то и от самия М. Сирийски си личи, че прародината на прабългарите се е намирала в планината Имеон, разположена в южната част на Средна Азия или днешният Памир и Хиндукуш” [Добрев П. 1991, 35; ~*~1998, 109; ~*~1999, 29,31].

В действителност във въпросната хроника в резюме въз основа на двата й превода при проф. В. Златарски [1972] пише, че от Вътрешна Скития потеглили трима братя с 30 000 скити; от клисурите, теснините, дефилетата, но също и от отвъд планината Имеон те направили един преход от 60-65 дни и стигнали река Танаис. А когато достигнали границите ромейски, единият от братята, който се казвал Булгариос, се отделил…преминал той р. Дунав и изпратил до Маврикий...Другите двама братя дошли в страната аланска Барзалия, наричана още Порти Торайски, а когато един чужд народ зацарувал над тази страна, те били наречени хазари по името на по-стария брат, който се казвал Хазариг [53-56]. И първото съществено впечатление, което се придобива от това резюме, е че от М. Сирийски наистина личи, че въпросните скити живеят около Имеон, но пък от никъде не личи, че Имеон е равно на Памир.

Централната и основна линия в Хрониката, по която се разгръщат главните събития, видно не само от немския, френския и обединително-резултативния български превод, но вече и от горното резюме, очевидно и безспорно е следната: Всички тръгват от Имеон, минават Танаис, стигат ромейските граници, единият преминава р. Дунав и стъпва в Източна Долна Мизия, т.е. Добруджа – точно това време и разстояние, което според долуцитирания автор е равно ни повече ни по-малко на времето и разстоянието от Памир до Добруджа. При напълно реалната в неговите представи възможност това разстояние да бъде изминато за 60-65 дни, като напълно основателен и безспорен според него се очертава и изводът, че българите са стар народ на Изтока, най-близко до древните памирски народи; те някога са живеели край планината Имеон и че прародината люлка на древните българи е планината Имеон, т.е. Памир и Хиндукуш [Добрев П. 1991, 35-41; ~*~1993, 85-93,156-162; ~*~1994, 11-21; ~*~1998, 29-40,108-113; ~*~1999, 36-37; ~*~2001, 80-85].

Всъщност самият проф. В. Златарски [1972] пък, с цел да види, разбере, обобщи и оцени по значимост и достойнство всички без изключение нейни страни и особености и то в детайли, включително и географските, проучва и анализира съставената през Х²² в. хроника на М. Сирийски в специално изследване, публикувано за първи път през 1915 год. и включващо наред с всичко необходимо и, както изисква добрият тон и възпитание в тогавашната българска историконаучна традиция относно изворите, прецизно-акуратно поместени, разбира се, в оригинал, извадки от съчиненията на старите гръцки писатели Агатий – V² в., и Дионисий - ²Х в., а наред с това взема предвид и анализира всичко и с оглед сведенията и данните на Захарий Ритор - V² в., Теофилакт Симоката - V²² в. и Генесий - Х в.

Оттук и върху всичко това проф. В. Златарски открива и систематизира празнотите, непоследователностите и противоречията в Хрониката под формата на наличие на сведения и податки всъщност не за едно единствено, а за три отделни събития през V²² в., които разглежда поотделно и се опитва да определи и тяхното време [56-66]. Всичко обаче в Хрониката, която за това си време, разбира се, не е и не може да бъде нищо друго освен компилация от разновременни и разнородни източници, е в такъв ред и безредие, пък и по-частните известия къде съвпадат или се съгласуват с известните исторически факти и събития, къде остро противоречат и направо ги отричат, че той е принуден чисто и просто да обобщи и да заключи, че “събитията в нея са крайно объркани” [56] и че поради изкуственото си построение, което не отговаря на истинския вървеж на събитията, известието на М. Сирийски не може да има първостепенна историческа стойност като извор, но все пак и въпреки всичко то иде да установи до известна степен факта за заселването на българите на Балканския полуостров първоначално със съгласието на византийското правителство и със задължение да защитават североизточните граници на Империята [66-67].

Важно и съществено за случая е да се отбележи още и това, че анализа и заключенията си проф. В. Златарски провежда и извежда с една напълно модерна и адекватна на онази епоха и следователно, ако не напълно, то поне и днес достатъчно ясна и разбираема, информативно-комуникативна терминология и фразеологичен синтаксис – термина турци, както е широко разпространено и добре известно по онова време, особено в руската ориенталистика, той използва с родовото значение “тюрки” изобщо, т.е. относно и за всичките известни по онова време тюркски народи и племена, но така също и с видовото му значение “западни тюрки”, т.е. за една отделна, административно-политически временно обединени и съвместно пребиваващи на определено място през Средновековието група тюркски племена. Но очевидно и тогава ще да е било голяма неразбория по тези въпроси, провокирана основно от по-трудно преминаващите от едно ниво на абстракция на друго, защото малко по-късно той чувствува нужда специално да се доизясни, определи и отграничи чрез нарочна бележка под линия в смисъл по принцип, че тюрки е еднакво и равно на турци и обратното и че специално турската, но ти сега разбирай тюркската теория за хуните, поради конкретни причини, си е спечелила вече всеобщо признание в историческата наука [Златарски 1970, 55].

Конкретно за Имеон проф. В. Златарски [1972] посочва, че под Имай при Птолемей се разбира Тенгри-даг, Тян-Шан, под името Ίμαον (или Ίμαίον) старите писатели разбират западната част на Хималаите, а специално при писателя от втората половина на V² в. Агатий има планина Имай в Азия, от западната страна на която възниква държавата на тюрките и всичко това му дава основание да мисли, “че в случая преводът на Шабо се явява по-верен и по-точен, отколкото оня на Маркварт” [57].

По този начин той съвсем неочаквано прекъсва, а може би напълно преднамерено и съзнателно се отказва да продължи разсъжденията си на тема Имеон, прескача най-неочаквано върху качествата на преводите и прави горната с нищо и никого неангажираща констатация за качествата на единия от тях, веднага след което преминава върху преселението на западните хуни в Европа. Ето така става напълно ясно и очевидно, че всъщност и фактически проф. В. Златарски изобщо никога и никъде не е показвал и доказвал, че Имеон непременно и във всички случаи е равно на Памир, както се твърди по-горе.

Много важно за случая, а и лингвистически любопитно и дори куриозно според нас между впрочем тук е да се забележи и отбележи още и това, че в приведената под линия извадка в оригинал от Агатий въпросното име се среща един единствен път и то в родителен падеж - Ίμαίον, но Професорът горе в текста си говори за Имай и продължава да не “забелязва” тази форма в родителен падеж и да не я свързва и отнася изобщо към Имеон на М. Сирийски, дори и след като я помества между две употреби на Имай.

Тази “незаинтересованост” и подминаване от страна на проф. Златарски на родителния падеж на Имай, според нас означава и показва най-напред, че той владее старогръцкия език на достатъчно високо ниво, за да се спира на различните граматични форми на едно и също име; поради това, че самото име притежава такива граматични форми, подобни или сходни на основните, именителните граматични форми на други имена, в случая на името Имеон на М. Сирийски, за него изобщо и в никакъв случай не означава, че и тези форми имат тяхното значение, което ще рече, че и тези граматични форми обозначават и наименоват същия, техния обект, което очевидно би го затруднило особено силно да отговори най-малкото на въпроса как общо взето масивният и трудноподвижен Химай се размърдва, тръгва и се озовава в северното подножие на Кавказ.

Наред с това, очевидно в старогръцките извори родителната форма на собствените имена е достатъчно и твърде често срещана и утвърдена, така че той не смята за необходимо да мотивира и показва защо всъщност там пише едно, а той на българска графика предава съвсем друго, в което между впрочем много лесно можем да се убедим, само като надзърнем в § 14 от настоящото изложение и си направим труда да видим, че повечето от вариантите на Хемус са форми за родителен падеж, включително и българизираното чрез окончание за женски род Емона.

И все пак, много по-важното и съществено според нас за случая е да се отбележи, че никога и в никакъв случай не може, на базата и въз основа на по-голямото или по-малко съвпадение между графичните форми на двете имена, да се прави някакъв фундаментален извод за семантико-функционално тъждество, т.е., че и Имеон от Хрониката означава и наименова планината, която означава и наименова формата за родителен падеж на Имай, както и самото име Имай, откъдето пък по необходимост да следва, че Имеон е същото, което е Имай, какъвто извод очевидно се прави и в настоящия случай [срв. напр. Добрев П. 1999, 30].

По-нататък, между другото, позволявайки си да се върнем малко назад и да вземем и ние отношение по съдържателно-информативната страна на Хрониката като цяло, единствено водени от желанието да допринесем, дано да сме прави, за избистрянето на нещата около Имеон, но и с известно неудобство, поради това, че не е възможно да знаем дали някой друг изследовател не е забелязал и не е обърнал внимание на него преди нас, бихме искали да отбележим най-напред, че, както личи главно от анализа и заключенията на проф. В. Златарски, М. Сирийски от Х²² в. греши дълбоко и непоправимо на някои места и по някои неща, но е и много прав на други места и по други неща едновременно, когато говори за събития от ²²-V²² в. върху една територия, която се намира долу-горе по средата преди добре известния и сравнително добре очертан за него време Край на Света, ако за такъв приемем линията Волжска България-Карпатите, защото за природата и народите след тази линия арабските пътешественици пишат като за сравнително странни и необичайни, което, разбира се, в никакъв случай не може да се съпоставя и мери с онова, което античните гръцки автори пишат за скитите и кавказките народи – просто Краят на Света за тях на север е Дунав-Черно море-Кавказ-Каспийско море.

Ето за една такава територия според нас М. Сирийски е знаел много добре къде се намират и как са разположени един спрямо друг основните и много съществени за анализа на съдържанието на Известието основни физикогеографски обекти ориентири Дунав-Понтийско море-Меотида-Танаис-Портите Торайски и наред с това е имал малко неясно и колебливо знание и представа за политикогеографските единици в областта по средата преди Края на Света в географски, разбира се, а не в исторически смисъл - Вътрешна Скития е след Портите Торайски, някъде към и около Танаис и забележи добре - там, където е Имеон, но така също и преди Портите, защото през тях минават двамата братя, за да навлязат в страната аланска Барзалия, след като единият брат се отделя от тях. Тези Порти пък от своя страна в текстовия израз са представени веднъж като страна, държава на българите и пугурите християни, после на хазари, т.е политикогеографски, но в съдържанието на семантиката на словосъчетанието генетична основа на собственото име те са само едно място, през което се преминава в Барзалия, т.е. тук те са представени физикогеографски.

Така разкрита и разпределена географията на Хрониката, която си остава същата и изобщо не се променя през цялото “нейно време”, се разкрива и очертава още и като географска среда, в рамките на която протичат не по-малко от пет отделни събития, първото от които по реда, по който те са представени в Хрониката, е потеглянето на синовете на Кубрат на запад след разпадането на Велика България и преминаването на Аспарух отсам Дунава; второто – достигането до ромейските граници и преминаването отсам Дунава на един прабългарски хан по времето на Маврикий; третото – излизането на българските племена от Средна Азия, отделянето на аварите от тях и преминаването на болгарските и хазарските племена през Портите и навлизането им в Кавказ; четвъртото – изтласкването на болгарите и хазарите от Северен Кавказ от страна на западните тюрки и петото – покоряването на останалите на Кавказ болгари от страна на хазарите.

Именно с това последно тълкуване уточняване и на събитията в Хрониката се възстановява и нейната поне като идея и замисъл многоелементна и многопластова персонално-локално-темпорална събитийна структура, която безспорно под въздействието на фактори от всевъзможен порядък с течение на времето дотолкова е деформирана, видоизменена и променена, че някои от компонентите й или са отпаднали и изгубени безвъзвратно, или пък са разместени, преместени и поставени над или под, пред или зад други, така че изобщо не се забелязват при краткотрайно-повърхностно наблюдение, а трети пък чисто и просто не следват и не се разполагат коректно-еднозначно в “историческата координатна система” и са чувствително разместени в Пространството по-малко и повече във Времето.

Настоящото съвсем различно разбиране, тълкуване и възстановяване съдържанието на Хрониката по-нататък намира своето потвърждение не толкова, колкото проявява своя немалък евристичен заряд и позволява географските обекти, лицата и събитията в нея да се видят и разположат в реалното историческо време и пространство съобразно, адекватно, но и максимално приближено до тяхното историкореално разположение и протичане, а именно: В Хрониката Вътрешна Скития и Имеон контаминират, означават едно и също място, но не Средна Азия, а област в Предкавказието, откъдето около средата на V²² в. потеглят синовете на Кубрат и когато достигат Дон, Аспарух се отделя, продължава и преминава Дунава.

Доста преди това обаче, пак някъде от същото място потегля, преминава Дон, стига до границите ромейски, взема разрешение от Маврикий да премине Дунава и да се засели в земите му още един прабългарски хан и това е добре известният вече в съвременната българска историография прабългарски хан Булгарис, който в изворите е назован не чрез своето лично, а чрез преносното си, производно от общия етноним име и който сто години преди Аспарух преминава Дунава и се заселва на юг от р. Дунав, с което, както твърди Д. Табаков [1999], без обаче да привежда необходимите аргументи, не само се присъединява към вече живеещите тук българи, но и променя напълно етническия облик на тези земи [156-161,240-241].

А от Вътрешна Скития, равно на Средна Азия, още преди края на ²² в. излизат, пресичат Чора-Дербенд и през клисури и дефилета се пръскат по високопланинските долини и котловини на Кавказ двете големи групи племена от българската група на тюркското езиково семейство - болгари и хазари, докато третият брат, Аварис или Авариг, в зависимост от това дали към гръцката или към арменската морфология биха наклонили предпочитанията на хрониста, ако беше решил да спомене и неговото име, се отделя още преди преминаването през Чора, поема пътя на север край Каспийско море, не толкова за да бъде много по-късно мимоходом и спорадично упоменат в старата руска литература като един от множеството обри, преминали през земите на славяните, колкото за да достигне и завладее днешните унгарски земи, където да изгради и установи своя Аварски хаганат, оказвал влияние и направлявал съдбините на цяла Европа в продължение на няколко века след това [срв. Табаков 1999, 161,167]. От друга страна, след разпадането на Велика България и останалите на Кавказ и в Предкавказието прабългарски племена и по-малки групи, се оказват в границите на хазарската държава, а по-късно и под властта на прииждащите от изток западни тюрки.

При тази като че ли вече безспорна логика на събитията, осъществявани и понасяни от конкретни лица и етнически групи върху и около сравнително ясно и точно определени и посочени географски обекти, би трябвало вече да е и напълно ясно и да може преспокойно и с чиста научна съвест и да се приеме и заключението, че за М. Сирийски от Х²² в. Имеон е планина, която се намира главно и преди всичко между Портите и Танаис и около която се разгръщат по-близките и следователно по-добре, по-сигурно познати и известни през този век, включително и на самия него, минали събития. Но пък от редица други места и източници е добре известно, че същите събития се разгръщат около и върху Хипийската планина [вж. напр. Бешевлиев В. 1984, 68; Златарски 1970, 153,156,177-178; Табаков 1999, карта ¹ 2], така че за М. Сирийски очевидно и безспорно Имеон, това е Хипийската планина, името на която, както е добре известно, е образувано на основата на съответната гръцка дума и се превежда обикновено като “Конска планина” [срв. Табаков 1999, 170].

[Stan]

Едно изречение в горния текст ме хвърли в дълбок размисъл:
От друга страна, след разпадането на Велика България и останалите на Кавказ и в Предкавказието прабългарски племена и по-малки групи, се оказват в границите на хазарската държава, а по-късно и под властта на прииждащите от изток западни тюрки

Бихте ли били така добър, да ни обясните в детайли въпросната война между западните тюрки и хазарите, която очевидно е станала след средата на V²² в. и в резултат на която западните тюрки за завладели Кавказ и Предкавказието.

[Гост]

Едно изречение в горния текст ме хвърли в дълбок размисъл:
От друга страна, след разпадането на Велика България и останалите на Кавказ и в Предкавказието прабългарски племена и по-малки групи, се оказват в границите на хазарската държава, а по-късно и под властта на прииждащите от изток западни тюрки

Бихте ли били така добър, да ни обясните в детайли въпросната война между западните тюрки и хазарите, която очевидно е станала след средата на V²² в. и в резултат на която западните тюрки за завладели Кавказ и Предкавказието.

Причина за вашия "дълбок размисъл" не е моето изречение, защото в него изобщо не става дума за някаква война между западни тюрки и хазари, а за попадането на останалите тук прабългарски племена или по-малки групи под властта най-напред на хазарите, а по-късно и на такива западни тюрки като узи или къпчаки.

[Stan]

Причина за вашия "дълбок размисъл" не е моето изречение, защото в него изобщо не става дума за някаква война между западни тюрки и хазари, а за попадането на останалите тук прабългарски племена или по-малки групи под властта най-напред на хазарите, а по-късно и на такива западни тюрки като узи или къпчаки.

Така става като не боравите правилно с историческата терминология. Каже те си узи и кумани та да е ясно. А между другото, Кавказ не е бил подластта нито на узите, нито на куманите, но както и да.

[г-н Никой]

Много важно за случая, а и лингвистически любопитно и дори куриозно според нас между впрочем тук е да се забележи и отбележи още и това, че в приведената под линия извадка в оригинал от Агатий въпросното име се среща един единствен път и то в родителен падеж - Ίμαίον, но Професорът горе в текста си говори за Имай и продължава да не “забелязва” тази форма в родителен падеж и да не я свързва и отнася изобщо към Имеон на М. Сирийски, дори и след като я помества между две употреби на Имай.

Тази “незаинтересованост” и подминаване от страна на проф. Златарски на родителния падеж на Имай, според нас означава и показва най-напред, че той владее старогръцкия език на достатъчно високо ниво, за да се спира на различните граматични форми на едно и също име; поради това, че самото име притежава такива граматични форми, подобни или сходни на основните, именителните граматични форми на други имена, в случая на името Имеон на М. Сирийски, за него изобщо и в никакъв случай не означава, че и тези форми имат тяхното значение, което ще рече, че и тези граматични форми обозначават и наименоват същия, техния обект, което очевидно би го затруднило особено силно да отговори най-малкото на въпроса как общо взето масивният и трудноподвижен Химай се размърдва, тръгва и се озовава в северното подножие на Кавказ.

Наред с това, очевидно в старогръцките извори родителната форма на собствените имена е достатъчно и твърде често срещана и утвърдена, така че той не смята за необходимо да мотивира и показва защо всъщност там пише едно, а той на българска графика предава съвсем друго, в което между впрочем много лесно можем да се убедим, само като надзърнем в § 14 от настоящото изложение и си направим труда да видим, че повечето от вариантите на Хемус са форми за родителен падеж, включително и българизираното чрез окончание за женски род Емона.

И все пак, много по-важното и съществено според нас за случая е да се отбележи, че никога и в никакъв случай не може, на базата и въз основа на по-голямото или по-малко съвпадение между графичните форми на двете имена, да се прави някакъв фундаментален извод за семантико-функционално тъждество, т.е., че и Имеон от Хрониката означава и наименова планината, която означава и наименова формата за родителен падеж на Имай, както и самото име Имай, откъдето пък по необходимост да следва, че Имеон е същото, което е Имай, какъвто извод очевидно се прави и в настоящия случай [срв. напр. Добрев П. 1999, 30].

......................................


При тази като че ли вече безспорна логика на събитията, осъществявани и понасяни от конкретни лица и етнически групи върху и около сравнително ясно и точно определени и посочени географски обекти, би трябвало вече да е и напълно ясно и да може преспокойно и с чиста научна съвест и да се приеме и заключението, че за М. Сирийски от Х²² в. Имеон е планина, която се намира главно и преди всичко между Портите и Танаис и около която се разгръщат по-близките и следователно по-добре, по-сигурно познати и известни през този век, включително и на самия него, минали събития. Но пък от редица други места и източници е добре известно, че същите събития се разгръщат около и върху Хипийската планина [вж. напр. Бешевлиев В. 1984, 68; Златарски 1970, 153,156,177-178; Табаков 1999, карта ¹ 2], така че за М. Сирийски очевидно и безспорно Имеон, това е Хипийската планина, името на която, както е добре известно, е образувано на основата на съответната гръцка дума и се превежда обикновено като “Конска планина” [срв. Табаков 1999, 170].

Твърденията са доволно спекулативни, ако ми бъде позволено да отбележа. В кратката редакция на географията "Ашхарацуйц" на Ананиа Ширакаци въпросната планина е записана като Имавон. В разширената редакция (изданието от Венеция, 1881 г.) е Йемавон. Двете форми са без какъвто и да е падеж, така че заигравката с Агатий е търсене на теле под вола.

Що се отнася до твърденията, че Имеон/Имай бил в Кавказ, пускам фрагмент от една възстановка върху съвременната карта на античните географски познания. На картата четем и Imaum, и Imaus. Imaus се намира над Casia Regio. Този район отговаря на древния град Кашгар в западната част на Таримския басейн, граничещ с Памир. Imaus е планината Тяншан.

[Гост]

Що се отнася до твърденията, че Имеон/Имай бил в Кавказ, пускам фрагмент от една възстановка върху съвременната карта на античните географски познания. На картата четем и Imaum, и Imaus. Imaus се намира над Casia Regio. Този район отговаря на древния град Кашгар в западната част на Таримския басейн, граничещ с Памир. Imaus е планината Тяншан.

Това за Тяншан е добре известно много отдавна и него го има още при проф. Златарски. Проблемът обаче е там, че ако и за М. Сирийски е същото, то тогава трябва да се приеме и това, че Аспарух е изминал разстоянието от Тяншан до Дунава ни повече, ни по-малко, точно за 60 дни, първо, и второ, българите изобщо не са се задържали и никога не са били на Кавказ, което очевидно-безспорно не е така!

Именно това налага да се търси пл. Имеон на М. Сирийски на друго място, в помощ на което търсене идва и Лингвопрабългаристиката в лицето на предложената етимологизация, предхождана от старогръцкия морфологичен етюд.

[г-н Никой]

Това за Тяншан е добре известно много отдавна и него го има още при проф. Златарски. Проблемът обаче е там, че ако и за М. Сирийски е същото, то тогава трябва да се приеме и това, че Аспарух е изминал разстоянието от Тяншан до Дунава ни повече, ни по-малко, точно за 60 дни, първо, и второ, българите изобщо не са се задържали и никога не са били на Кавказ, което очевидно-безспорно не е така!

Именно това налага да се търси пл. Имеон на М. Сирийски на друго място, в помощ на което търсене идва и Лингвопрабългаристиката в лицето на предложената етимологизация.

Професоре, трябва да се чете по-внимателно. Въпросните 60 дни са от отвъд клисурите на Имеон до Танаис, тоест до долното течение на Дон. А не до Дунав. Ето го долу преводът на абат Шабо (ако не ползвате френски, ще преведа нужното). Лявата колона.

Лично аз смятам, че "Имеон" на М.Сирийски не е Imaus, а Imaum на прикачената по-горе от мен карта. "От отвъд клисурите на планината Имеон" смятам, че е течението на Сър Даря (Яксарт) в посока към Ферганската долина.

[Гост]

Професоре, трябва да се чете по-внимателно. Въпросните 60 дни са от отвъд клисурите на Имеон до Танаис, тоест до долното течение на Дон. А не до Дунав. Ето го долу преводът на абат Шабо (ако не ползвате френски, ще преведа нужното). Лявата колона.
Лично аз смятам, че "Имеон" на М.Сирийски не е Imaus, а Imaum на прикачената по-горе от мен карта. "От отвъд клисурите на планината Имеон" смятам, че е течението на Сър Даря (Яксарт) в посока към Ферганската долина.

И препоръката ви, и готовността ви за помощ с френския са напълно излишни.

Преходът би бил до Дон, а не до Дунав, но тогава най-малкото защо трябва да се иска разрешение от Маврикий?

Вашата хипотеза пък е още по-невероятна, защото Сирийски пише съвсем ясно и определено, че те излизат от Вътрешна Скития, която се вижда много добре на картата, и преминават през Чора или Дербента.

Географията му е доста объркана и затова смея да твърдя, че ред в нея може да се сложи единствено с приложения от мене метод.

Нямам възможност да сравнявам, но ми се струва, че моята извадка е по-пълна, макар и с правопис, който сървърът на Форума като че ли не поддържа:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2001
http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf - стр. 67-76
A cette époque, trois frères sortirent de la Scythie intérieure, conduisant avec eux trente mille Scythes, et firent route pendant 60 jours, depuis les défilés du mont Imaeon. Ils firent route en hiver, afin de trouver de l'eau, et parvinrent jusqu'au fleuve Tanaïs, qui sort du lac Maeotis et se perd dans la mer du Pont.
Lorsqu'ils arrivèrent aux frontières des Romains, l'un d'entre eux, appelé Bulgarios, prit dix mille hommes et se sépara de ses frères. Il franchit le fleuve Tanaïs dans la direction du Danube, qui lui aussi se perd dans la mer du Pont; et il fit demander à Mauricius de lui donner un pays pour s'y fixer et devenir les auxiliaires des Romains. L'empereur lui donna la Moesie supérieure et inférieure, et la Dacie: pays florissants que le peuple des Avares avait dévastés depuis l'époque d'Anastasius. Ils habitèrent là, et furent une garde pour les Romains. Ils furent appelés par ceux ci: Bulgares.

Les deux autres frères scythes vinrent dans le pays d'Alân qu'on appelle Bersâlia, dont les villes avaient été bâties par les Romains, qui sont Qâspia, qu'on nomme Porte des Tourayê'. Les Bulgarayè et les Pougourayê, leurs habitants, se firent un jour chrétiens.
Quand un peuple étranger régna sur ce pays, ils furent appelés Khazarayê, du nom du frère aîné qui se nommait Khazarig. Ce peuple devint puissant et prit de l'expansion (MichSyr).

At this time there went forth from Inner SCYTHIA three brothers with thirty thousand SCYTHIANS. [91] And they came a journey of two months in the time of winter, for the discovery of water, that is to say [water] from the fords of MOUNT AMON; and they arrived at the river TANIS (DONA?), which goeth out from the lake of MIANTIS and mingleth in the SEA OF PONTOS. And when they arrived at the frontier of the RHOMAYE, one of them whose name was BULGARIS took ten ships and crossed the river TANIS and pitched his camp between the rivers TANIS and DUNBIR (DON and DNIEPER?), which also mingles (i.e. flows into) the SEA OF PONTOS.

And he sent to MAURICIUS [asking] him to give him land to dwell in, and [said that] he would become an ally of the RHOMAYE. And MAURICIUS gave him Upper and Lower MYSIA, and they dwelt there, and they became a guard (i.e. a buffer garrison) for the RHOMAYE. Now, though they were SCYTHIANS the RHOMAYE call them 'BULGARIANS'. Then these two other brothers came to the country of 'ALAN, which is BAR SALIA, that is to say to the towns of the CASPIAN, which the BULGARIANS and the PANGURIANS call the 'Gate of the Turks'; they were once Christians and are now called 'KAZARAYE' after the name of the eldest brother (Hebrae).

[г-н Никой]

Вашата хипотеза пък е още по-невероятна, защото Сирийски пише съвсем ясно и определено, че те излизат от Вътрешна Скития, която се вижда много добре на картата, и преминават през Чора или Дербента.

Географията му е доста объркана и затова смея да твърдя, че ред в нея може да се сложи единствено с приложения от мене метод.

Нямам възможност да сравнявам, но ми се струва, че моята извадка е по-пълна, макар и с правопис, който сървърът на Форума като че ли не поддържа:[/B]

Професоре, обърнете внимание. От Имеон до Танаис имаме действие ¹1. В него участват 30 000 души. След това имаме действие ¹ 2, в което участват 10 000 души, начело с Булгариос. Събитията не трябва да се смесват. Преселниците стигат до Дон и тогава се отделят 10 000 от тях и тръгват към Дунава.

Френският текст, който съм дал в прикачения файл, е от изданието на самия Шабо от 1901 г. Предполагам, че вашата извадка сте я взели от Златарски, чиято научна обективност по отношение на текста на М. Сирийски за мен е тотално компрометирана. Така че аз държа на първенството на дадената от мен извадката.

Английският текст мисля, че е от Бар Хербрей, който аз познавам отдавна и който е писал век след М.Сирийски. Не съм сигурен от Димитър Табаков ли сте го взел, или от онлайн изданието на Хебрей.

[Гост]

Френският текст, който съм дал в прикачения файл, е от изданието на самия Шабо от 1901 г. Предполагам, че вашата извадка сте я взели от Златарски, чиято научна обективност по отношение на текста на М. Сирийски за мен е тотално компрометирана. Така че аз държа на първенството на дадената от мен извадката.
Английският текст мисля, че е от Бар Хербрей, който аз познавам отдавна и който е писал век след М.Сирийски. Не съм сигурен от Димитър Табаков ли сте го взел, или от онлайн изданието на Хебрей.

Извадката ми не е от проф. Златарски, а от друго издание на М.С., което като че ли ви е неизвестно:
Chronique de Michel le Syrien Patriarche Jacobite D'Antioche (1166-1199), p. 1-3. Paris, 1899.

Не разбирам защо трябва да вземам каквото и да било от общо взето не само лингвистически неграмотен някой си, когато Б.Х. също си го има в Интернет:
Bar Hebraeus, Chronography. Internet, 2011.

[г-н Никой]

Извадката ми не е от проф. Златарски, а от друго издание на М.С., което като че ли ви е неизвестно:
Chronique de Michel le Syrien Patriarche Jacobite D'Antioche (1166-1199), p. 1-3. Paris, 1899.

Не разбирам защо трябва да вземам каквото и да било от общо взето лингвистически неграмотен някой си, когато Б.Х. си го има в Интернет:
Bar Hebraeus, Chronography. Internet, 2011.

Добре, че бях аз да ги пусна във форума БГ наука и двата автора като линкове, че някой да разбере, че ги има изобщо качени в интернет и да започне да обяснява на кого били неизвестни.

[Гост]

Искаш научни публикации?!? Aми те са в ръцете ти: Себеос, Теофан, Мойсей Каганкатваци, Тома Арцруни, анализите на Манандян и Артамонов...

Тук публикации са само тези на Манандян и Артамонов! Всъщност тъкмо Артамонов е в началото и основата на царуващото понастоящем в руската литература всеобщо и почти повсеместно, много незаслужено и несправедливо подценяване, пък даже и голословно отрицание на огромния принос на българите за световната цивилизация и култура през Късната Античност и Ранното Средновековие. Негово второ и допълнително преработено, но не по-малко фалшиво-неграмотно, издание е Гумилев, който при това и тюркологически е абсолютен невежа:
За преголямо съжаление нашите, на българите заслуги и приноси се изтръгват най-вулгарно-грубо от ръцете ни и се приписват на други племена и народи:
Но если так, то, значит, кочевники и хазары не только умирали, но и жили поблизости и в согласии. Этот вывод из археологического исследования подтверждает соображения М. И. Артамонова, основанные на анализе письменных источников и хода событий.
Мы констатируем не просто проникновение кочевников в дельту Волги, но и их симбиоз с местным оседлым населением. При такой постановке проблемы становится понятно, почему тюркюты и хазары вместе ходили в Закавказье громить персов и почему византийские авторы смешивают их: хотя это были разные народы, но держава их была единой. Хазар, барсилов, тюркютов и телесцев связывала не общность быта, нравов, культуры или языка, а общность исторической судьбы [Гумилев 2010в, 6-7].

Ето защо вече нищо друго освен чиста белетристика, гарнирана обилно, но повече от излишно, с прословутата пасионарност, са следните редове на Л. Гумилев [2010а]:..

Затъвайки в тази вулгарна биологизация и недоумявайки последователно-многократно след други руски величия в тази област от тюркологически най-елементарно-банални основни положения, Л. Гумилев [2010а] изобщо не си прави труда да се поограмоти малко не само в наличието на немалък брой семантични варианти на термина етноним тюрки, но и в класификацията на тюрките по принцип и на българите в частност, неделима част, но и подгрупа в която са аварите, болгарите и хазарите.
На всичкото отгоре този толкова голям ерудит и в Тюркологията не иска и да знае, че рус. шатер всъщност е преминалата в руския език по книжовен път от езика на дунавските българи собствено българска дума шатра, която има за основа не диалектно-руското чатра, а срперс. чатр, съвр. тур. чадър:
Вместо шалашей из древесной коры (чатров, откуда возникло русское слово - шатер) появилась войлочная юрта, теплая в холод, прохладная в жару, просторная и портативная [Гумилев 2010б, 36-37].

Нас направо ни изумяват не само и единствено малко по-горе приведените, но и следващите редове на Л. Гумилев [2010в], където той се опитва много неуспешно да очертае миграцията на българите към Европа и така всъщност и в действителност съвсем успешно демонстрира пълната си неосведоменост по основно-главната фактология на прабългарите:...

Пак по същия този въпрос специално отношение взема и Л. Гумилев [1993], който обаче с пословично-традиционното за всички лекомислено-самонадеяни историци лингвистично невежество, кой знае защо, съотнася името на хан Органа с монголската дума ураг “родственик по женской линии”. Така и от тук той не само открива кой точно убива тюркутския наместник, но и обобщава и заключава, че болгарите уногундури заемат единствено и само западните краища на хазарския хаганат; Кубрат посещава в 610 г. Константинопол и получава там званието патриций, без обаче да се кръщава; до 630 г. болгарите охраняват западната граница на хаганата, а след въстанието на кутригурите срещу аварите се прехвърлят в Задкавказието; през 20-те години на VII в. степите на Югоизточна Европа се намират под властта на тюркутите; Шат на М. Каланкатуаци е брат и същевременно наместник на тюркутския хан и още много други такива несъобразности и нелепости от този сорт [159-203, вж. и срв. Moravcsik 1967, 127-137, срв. Артамонов 2006, 14-29; Божилов, Димитров 1995, 27; Новосельцев 2010, 67-69].

Къде се говори за българи в състава на Ираклиевата армия? Защо си измисляме нова българска история? По всичко личи, че помощта от 625-626 г. са оказали хазарите или западните тюрки.

Аз не си измислям нова българска история, а се мъча да поставя нещата на истинското им място и да върна на българите онова, което им принадлежи по право. Преките указания за българите в състава на Ираклиевата армия са например при М. Сирийски и Бар Хебрей:
Маврикиан послал царю Хосрову Иоанна, главнокомандующего фракийским войском, с 2000 человек... и Анастасия, который предводительствовал двумя тысячами армян и булгар [МихСир, 114].
Mauricianus envoya au roi Kosrau Iwannis, commandant de l'armée des Thraces, avec 20.000 hommes de troupes, et Anastasius qui conduisait avec lui 20.000 Arméniens el Bulgares [MichSyr_1, 371-372].
And MAURICIUS sent to JOANNES, the captain of the host of the TARKAYE, with twenty thousand soldiers, and ANASTASIUS who took with him 'ARMANAYO (ARMENIANS) and BULGARIANS - twenty thousand [Hebrae, 51-52].

Въз основа на какво предполагаме и отъждествяваме племенникът Шат с Кубрат?

М. Сирийски назовава поименно главнокомандващия обединените гръко-български войски, който ръководи непосредствено и техните действия на бойното поле. Въз основа също така и на това, че въпросният Шат говори прабългарски език, много добре видно от етимологизацията на прабългарската дума *дурган, арм. турган, а така също и на името Алп-Илитуер:
Курис, главнокомандующий ромеев, подготовил за ночь свое войско, и на рассвете оно обрушилось на персов, как огонь, который попадает в лес, и как [368] пламя, которое истребляет горы... Они сражались с ними очень горячо и очень мужественно. Немногие из них бежали и вернулись в Персию, покрытые позором.
Главнокомандующий Курис возвратился и привел знатных персов закованными [МихСир, 112-115].

Най-напред беззвучните съгласни звукове в строежа на така записаната в изворите лекс. туркан очевидно-безспорно са собствено източноарменска субституция, именно поради което оригинално-първичната болгарска форма трябва да има вида *дурган. Началният звук тук е типично болгарско съответствие на огузотюркския зв. й, налице също така и в дунболг. дилом от Именника на Българските Ханове, както и в известното още от Менандър (V² в.) в гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια със старотюркско съответствие йог, която дума се разглежда малко по-подробно по-долу.
По словообразувателна структура и като цяло лекс. *дурган е производно с помощта на суф. -ган от болгарския глаголен корен *дур-, огузотюркското съответствие на който е гл. йоры-, в семантиката на които пък са такива значения като “идти, ходить; ездить; двигаться; бежать; мчаться; нестись; спешить; идти быстро, галопом”.

Другото изключително важно и необоримо лингвистично свидетелство и доказателство за това, че споменаваните тук тюрки в действителност и в никакъв случай не са хазари, тюркути или номади изобщо, а единствено и само прабългари или в най-новата научна терминология - болгари, е също така и употребената пак от М. Каланкатуаци собствено болгарска форма на общтюрк. ältäbär във вида на титл. илитуер - “великий князь гуннов Алп-Илитуер”, която на друго място се схваща и употребява и като мъжко лично име - “великий князь гуннов Илитуер”, с фонетически безспорно доста отдалечен вариант Ирлитбер, за което име пък някои изследователи приемат, че засега е много трудно да бъде определено етнически [Каланк, 120,127-128,131-133,213-214, срв. Зифельдт-Симумяги 1988, 84].

Професоре, според теб излиза, че "северният цар" е Органа. А този северен цар може да е каганът на хазарите, нали? Въобще да се чуди човек, къде е тук мястото на хазари и западни тюрки в източните кампании на Ираклий (и имат ли те въобще място според проф. Иван Добрев), понеже тяхното място е заето, видиш ли, от българите...

Тук изобщо не правите никакво откритие, защото палмата на първенството за тази свещена глупост принадлежи на Артамонов, а не на вас. Хазарите нямат каган, а хакан. По време на тези събития хазарите все още не са на Кавказ и в най-добрия случай те са на подстъпите му. Нито хазарите, нито пък тюркутите вземат участие в коалиционната гръко/българо-персийска война:
Все пак в качеството на направо куриозно-неадекватно решение на проблема следва да се посочи мнението на М. Артамонов [2006], според когото този Шат е едновременно племенник на върховния тюркутски хакан и син на хазарския хакан, който от своя страна е брат на тюркутския хакан и така в края на краищата излиза, че хазарите са тюркути и обратното:
На основании этого совпадения в титулатуре западнотурецкого кагана и предводителя хазар можно было бы заключить об их тождестве и усомниться в правильности вышеотмеченных указаний об их отношении между собой. Однако в "Истории агван" содержатся и другие сведения, которые нельзя не учесть при решении этого вопроса.
Я имею в виду до сих пор не обратившие на себя внимания указания "Истории агван" на родственные отношения между верховным турецким каганом, царем севера, с одной стороны, и шадом - с другой, а также между джебу-каганом и тем же шадом.
В этой "Истории" шад сначала называется племянником "царя северного", а затем неоднократно сыном наместника этого царя "ябгу-кагана". Следовательно, ябгу-каган, начальствовавший над хазарами в качестве наместника великого кагана, был и братом последнего или, что менее вероятно, мужем его сестры [20-24, срв. Новосельцев 2010, 90-92].

При цялата тази сложност на ситуацията, все пак и в изворите, а и в отделни проучвания са налице още достатъчно голям брой податки, за да се признае и приеме, че именно българите под предводителството на хан Кубрат вземат най-решително участие в тази война, като самият той лично сразява персийския цар:
У китайских авторов мы находим известие, согласно которому ябгу западных тюрок убил Хосрова и послал к Шируйе, сыну Хосрова, вступившему на персидский престол, своих людей для присмотра за ним (Chavannes. Documents, р. 171) (Феоф).

Доколкото обаче по това време българите са в границите и са подвластни на Хазарския Хаганат, то хронистите ги назовават хазари, но въпреки това каганът в долуприведения текст очевидно-безспорно е Органа:...

Бойните действия този път са описани достатъчно подробно от Теофан Изповедник, който обаче нарича прабългарите хуни, хазари или тюрки. Последното това той очевидно-безспорно го прави според и по силата на отдавна вече утвърдената и широко разпространена практика всяко едно племе, което се присъединява към даден племенен съюз, да възприема за свое допълнително-второ название името на племето, което създава, организира и играе ръководна роля в този племенен съюз:
Бележка на преводача: Что касается Феофана, то он использует этноним «гунны» в применении к гуннам в районе Кавказа и Меотиды, гуннам савирам, аварам, болгарам, тюркам (см., например, «Хронография», 516/517, 527/528, 539/540, 572, 625/626 гг.).
Это нельзя отнести и к гуннам, обитавшим у Азовского моря и на Кавказе. Раньше Византия познакомилась с болгарами, и познакомилась как со своими союзниками: в 480 г. император Зинон воспользовался их помощью в борьбе с остготами (ibid., S. 108) [Феоф, 79-80].

И как такава велика северна страна ще се налага да прогонва аварите като мръсни кучета посредством Кубрат?

По това време и в Европа тази империя изобщо не е велика сила. Нейната западна граница достига до Крим, а българските племена на Кавказ са само нейни васали с всичките права и цялата свобода да постъпват вътрешно- и външнополитически по свое усмотрение.

Нали (според теб) Кубрат е почетен заложник през това време в Константинопол. Как така ще се срещат с Ираклий по Кавказките планини.

Тук вие бъркате хронологията, защото княз Кубрат е главнокомандващ българската войска във въпросната война едва след завръщането си от Константинопол.

Друго - допуснал си непростима грешка от половин век, когато говориш за баните при Анхиало и жените на аварския хаган. Този случай не е след прогонването на аварите от Кубрат, а доста време преди прогонването и по Теофилакт Симоката може да се определи към 584 г.

Не бих казал, че това е „непростима грешка”, защото въпросният пасаж е плод на понякога вредния ми навик да се стремя да представя събитията с всичките техни проекции в дълбочина и ширина и така и цялостната картина да се получи по-пълна и завършена. В случая този ми опит очевидно е неуспешен, което обаче с нищо не променя факта за прогонването на аварите от Кавказ именно от страна на хан Кубрат, т.е. няма никаква грешка в главното и същественото.

[Кухулин]

Не че ми е работа, но такъв език е доста неподходящ за Бойна Слава. Нито предполага отговор, камо ли дискусия, а най-много да доведе до още една заключена тема. Има си места за всичко и едва ли това е точното място за такъв стил.

[messire Woland]

От темата беше изтрит един пост на monte christo. Напомням, че тук държим на спокойното дискутиране, което не включва обиди и груб език. Надявам се, че оттук нататък дискусията ще премине в по-конструктивен дух.

[monte christo]

проф. Добрев написа
Тук публикации са само тези на Манандян и Артамонов!

Всъщност тъкмо Артамонов е в началото и основата на царуващото понастоящем в руската литература всеобщо и почти повсеместно, много незаслужено и несправедливо подценяване, пък даже и голословно отрицание на огромния принос на българите за световната цивилизация и култура през Късната Античност и Ранното Средновековие. Негово второ и допълнително преработено, но не по-малко фалшиво-неграмотно, издание е Гумилев, който при това и тюркологически е абсолютен невежа...

Професоре, буквално погледнато научни публикации сами по себе си са точно хрониките на средновековните летописци. Няма да споря с Вас за научните публикации - Вие сте човекът

Добрев - имате право да обвинявате Артамонов и Гумильов във всички земни грехове. Гумильов наистина може да бъде ревизиран за някои неща (например за Кубрат и 610 г.), но като цяло е световно признат учен. Обаче лаикът Христо Монтански ще Ви обвини в невежество по много въпроси, касаещи последната римо-иранска война!

проф. Добрев написа
Аз не си измислям нова българска история, а се мъча да поставя нещата на истинското им място и да върна на българите онова, което им принадлежи по право. Преките указания за българите в състава на Ираклиевата армия са например при М. Сирийски и Бар Хебрей:
Маврикиан послал царю Хосрову Иоанна, главнокомандующего фракийским войском, с 2000 человек... и Анастасия, который предводительствовал двумя тысячами армян и булгар [МихСир, 114].
Mauricianus envoya au roi Kosrau Iwannis, commandant de l'armée des Thraces, avec 20.000 hommes de troupes, et Anastasius qui conduisait avec lui 20.000 Arméniens el Bulgares [MichSyr_1, 371-372].
And MAURICIUS sent to JOANNES, the captain of the host of the TARKAYE, with twenty thousand soldiers, and ANASTASIUS who took with him 'ARMANAYO (ARMENIANS) and BULGARIANS - twenty thousand [Hebrae, 51-52].

Казвам Ви, че не сте запознат детайлно със събитията, а на Вас това ви се струва заяждане! Нима не сте чувал кой е Бахрам Чобин?!? Давате ми податка за събития, случили се цели 35 години преди времето, което ни интересува! На какво се дължи това?

Дали от незнание, или просто игнорирахте факта, че Маврикий е убит осем години преди Ираклий да дойде на власт?!? Заради това Ви обвинявам, че си измисляте нова българска история! С какво ще се оправдаете този път?

проф. Добрев написа
М. Сирийски назовава поименно главнокомандващия обединените гръко-български войски, който ръководи непосредствено и техните действия на бойното поле. Въз основа също така и на това, че въпросният Шат говори прабългарски език, много добре видно от етимологизацията на прабългарската дума *дурган, арм. турган, а така също и на името Алп-Илитуер:
Курис, главнокомандующий ромеев, подготовил за ночь свое войско, и на рассвете оно обрушилось на персов, как огонь, который попадает в лес, и как [368] пламя, которое истребляет горы... Они сражались с ними очень горячо и очень мужественно. Немногие из них бежали и вернулись в Персию, покрытые позором.
Главнокомандующий Курис возвратился и привел знатных персов закованными [МихСир, 112-115].

Другото изключително важно и необоримо лингвистично свидетелство и доказателство за това, че споменаваните тук тюрки в действителност и в никакъв случай не са хазари, тюркути или номади изобщо, а единствено и само прабългари или в най-новата научна терминология - болгари, е също така и употребената пак от М. Каланкатуаци собствено болгарска форма на общтюрк. ältäbär във вида на титл. илитуер - “великий князь гуннов Алп-Илитуер”, която на друго място се схваща и употребява и като мъжко лично име - “великий князь гуннов Илитуер”, с фонетически безспорно доста отдалечен вариант Ирлитбер, за което име пък някои изследователи приемат, че засега е много трудно да бъде определено етнически [Каланк, 120,127-128,131-133,213-214, срв. Зифельдт-Симумяги 1988, 84].

В этой "Истории" шад сначала называется племянником "царя северного", а затем неоднократно сыном наместника этого царя "ябгу-кагана". Следовательно, ябгу-каган, начальствовавший над хазарами в качестве наместника великого кагана, был и братом последнего или, что менее вероятно, мужем его сестры [20-24, срв. Новосельцев 2010, 90-92].

Отново непростима грешка, което е недопустимо за един професор! Добрев - тази податка от хрониката на Михаил Сирийски знаете ли за коя година е? Нима не сте чувал ли за Хосрой Ануширван?!?

От всичките Ви списвания досега, на никой не му стана ясно правите ли разлика между "Шат", Кубрат и Алп Илитвер.

Ето Ви един линк с бележки от така ненавижданите от Вас Артамонов и Гумильов: Bori Shad - http://en.wikipedia.org/wiki/B%C3%B6ri_Shad

According to Movses Kagankatvatsi, Bori Shad was a 7th century Gokturk prince and an ishad or general in the army of the Western Turkic Khaganate. He was the son of Bagha Shad, who may have been the yabgu or prince of the Khazars.[2] Bori Shad's uncle was Tong Yabghu Khagan, the khagan of the Western Gokturks.[3]
Bori Shad was probably commander of the Khazar forces during the Third Perso-Turkic War in the Caucasus in 627-629. Under Bori Shad's command the Khazars sacked many cities in Caucasian Albania and attempted to establish a firm foothold in Transcaucasia.[3]
Following Tung Yabghu's instructions, Bori Shad suggested to the Persian satrap of Aghvania and to Catholicos Viro that they should acknowledge the Khagan as their overlord. The governor refused to pay homage to the Turks and fled to Persia. The Catholicos was also hesitant.

Друг линк, където се вижда кой е: Джебгу-хакан - http://en.wikipedia.org/wiki/Tong_Yabghu

Gokturk_Kağans - http://en.wikipedia.org/wiki/G%C3%B6...rk_Ka%C4%9Fans

Трета тюрко-персийска война - http://en.wikipedia.org/wiki/Third_Perso-Turkic_War

Добрев, моля Ви - обърнете внимание на тези линкове и се запознайте най-накрая с материята!

проф. Добрев написа
Тук изобщо не правите никакво откритие, защото палмата на първенството за тази свещена глупост принадлежи на Артамонов, а не на вас. Хазарите нямат каган, а хакан. По време на тези събития хазарите все още не са на Кавказ и в най-добрия случай те са на подстъпите му. Нито хазарите, нито пък тюркутите вземат участие в коалиционната гръко/българо-персийска война:

Професоре, от свещените глупости не е застрахован никой, дори и Вие! Къде са хазарите? Не са ли в непосредствена близост на север от Дербент! Точно хазарите и западните тюрки вземат участие във войната! Теофан, Никифор, Себеос, Какагнкатваци са на това мнение. Професоре, дайте да се разберем - никъде не се споменава за българи (хуни) в армията на Ираклий! Каква е тази гръко-българска коалиционна армия? Продължавате да твърдите, че точно заради българите ромеите сломяват персите?!? Това е несъстоятелно - разберете ме!

Само при Теофан се споменава, че "царь (Ираклий) пошел в страну гуннов, в страны их непроходимые, по дорогам шероховатым и трудным", но за никаква коалиционна гръко-българска войска не се споменава, защото след това навлязъл в персийска Армения следван по петите от персите! Въобще не е ясно Теофан какво има предвид под "страната на хуните". Колкото до етнонима "хуни" или пък "страната на хуните" (π τν Οννων χώραν) може да се има предвид конкретна хунска народност (евентуално някакви си "българи"), но на юг от Кавказ и които не преминават Дербент (Чора) в посока север-юг за да опустошават специално персийските протекторати, А ПО-КЪСНО ДА УЧАСТВАТ В ОБСАДАТА НА ТИФЛИС (ТБИЛИСИ)! (Каганкатваци, Теофан, Давитис-дзе)

проф. Добрев написа
При цялата тази сложност на ситуацията, все пак и в изворите, а и в отделни проучвания са налице още достатъчно голям брой податки, за да се признае и приеме, че именно българите под предводителството на хан Кубрат вземат най-решително участие в тази война, като самият той лично сразява персийския цар:
У китайских авторов мы находим известие, согласно которому ябгу западных тюрок убил Хосрова и послал к Шируйе, сыну Хосрова, вступившему на персидский престол, своих людей для присмотра за ним (Chavannes. Documents, р. 171) (Феоф).

По това време и в Европа тази империя изобщо не е велика сила. Нейната западна граница достига до Крим, а българските племена на Кавказ са само нейни васали с всичките права и цялата свобода да постъпват вътрешно- и външнополитически по свое усмотрение.

Тук вие бъркате хронологията, защото княз Кубрат е главнокомандващ българската войска във въпросната война едва след завръщането си от Константинопол.

Добрев - твърдението Ви за "Кубрат, убиецът на Хосрова" ще предизвиква (най-малкото) недоумение във всеки един човек, който се е занимавал с тези Кавказки кампании на Ираклий, въобще със заключителната фаза на войната от 603-628 г. Смея да твърдя, че в България хората запознати изцяло с тях са не повече от една дузина, а Вие не сте в това число. Лично аз подобно твърдение бих определил като хипофантастика! Намерете свободно време и мисля, че ще Ви достави удоволствие да се запознаете подробно с Никифор, Кагантакваци, Себеос, Михаил Сирийски и Теофан! Те са единодушни кой убива (нарежда убийството) на Хосрой Парвиз - това е неговият син Кавад Широй! Ще чакаме на китайските автори да ни светнат по въпроса, така ли?!?
Взели били българите най-решително участие в тази война?!? Простете - но това са свободни съчинения. Въобще дали са знаели, че римския август и иранския шахиншах водят двубой не за победа, а за оцеляване? Защо не вземете под внимание дългите коси и дръпнатите очи на тюрките? Неща, които са направили впечателение на южнокавказките народи?

Даже си и противоречите на тема "Кубрат, убиецът на Хосрова", понеже твърдите следното: "Но преди това и още като дете и юноша княз Кубрат прекарва немалко години във византийския двор, където след посещението и кръщаването на Органа; е оставен като заложник гарант на мира между прабългари и ромеи. Тук князът е кръстен, расте и се възпитава и образова от частни учители в самото семейство на имп. Ираклий (610-641), с когото лично, а така също и с цялото му семейство той установява едно много силно и искрено приятелство, продължаващо дори и след смъртта на императора. Първата му работа след завръщането му в родината е да разгроми в светкавична битка и да прогони оттам оставената като гарнизон аварска войска и така по същество да освободи българите от аварския васалитет..."

"Разправата" с аварите и отхвърлянето на аварския васалитет можем да документираме между 632-635 г. Рънсиман и Бешевлиев виждат Кубрат като наместник на аварския хаган. "Следователно според известието на Никифор, Кубрат е имал под своя власт аварска войска, която получил от аварския хаган. Или, с други думи, Кубрат е бил началник на аварска войска, или по-точно той е бил поставен от аварския хаган като негов наместник в земята на уногундурите." (Бешевлиев)
От друга страна имаме известието (през много чужди преводи, но не и оригинал) на Йоан Никиуски дето: "... Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец." Ако приемем, че хунския вожд, който бил покръстен в Константинопол (според Никифор) около 619 г. е Органа, как така Кубрат по него време ще е малко дете, че на това отгоре и ще живее в императорския дворец като заложник. Някой си (без значение кой) да живее в императорския дворец и даже с императорското семейство?!? Да оставим тези твърде съмнителни неща.
Фехер и Артамонов (който Вие отхвърляте) например са застанали зад мнението (според Бешевлиев), че Кубрат по него време (619 г.) би трябвало да е мъж на около 35 години.

Що за васали (според Вас) са българските племена, след като могат да постъпват "вътрешно - и външнополитически по свое усмотрение."?!?

И най-важното драги ми професоре: според Вас първата работа на Кубрат (след като се завърне от Константинопол) е да изгони аварите. Събитие датирано през първата половина на 30-те години на VII в. Така. Обаче "кръстоносните" походи на Ираклий срещу персите са между 622-628 г. Бъркам хронологията, ама друг път! На това сте способен Вие. Видно е от постовете Ви! Как (според Вас) Кубрат ще вземе участие във войната срещу Ераншахр?!? Как!?

проф. Добрев написа
Доколкото обаче по това време българите са в границите и са подвластни на Хазарския Хаганат, то хронистите ги назовават хазари, но въпреки това каганът в долуприведения текст очевидно-безспорно е Органа:...

Бойните действия този път са описани достатъчно подробно от Теофан Изповедник, който обаче нарича прабългарите хуни, хазари или тюрки. Последното това той очевидно-безспорно го прави според и по силата на отдавна вече утвърдената и широко разпространена практика всяко едно племе, което се присъединява към даден племенен съюз, да възприема за свое допълнително-второ название името на племето, което създава, организира и играе ръководна роля в този племенен съюз...

Според Иван Добрев няма начин да не е Органа.... Добрев, я ми кажете през 20-те години на VII в. българите (на Органа) кои точно земи обитават?

Ами по какъв друг начин да ги нарече Теофан, след като не са българите на Органа! Въобще не са българи! Ние (българите) нямаме абсолютно никакво отношение в конфликта между ромеи и сасанидски перси! Никакво! Никъде не е документирано каквото и да било наше участие! Не е ли време да спрем с маниакалното отъждествяване на хазари и западни тюрки с българите на Органа!

проф. Добрев написа
Не бих казал, че това е „непростима грешка”, защото въпросният пасаж е плод на понякога вредния ми навик да се стремя да представя събитията с всичките техни проекции в дълбочина и ширина и така и цялостната картина да се получи по-пълна и завършена. В случая този ми опит очевидно е неуспешен, което обаче с нищо не променя факта за прогонването на аварите от Кавказ именно от страна на хан Кубрат, т.е. няма никаква грешка в главното и същественото.

Професоре - не сте запознат детайлно с нещата! Вие захвърляте на бунището факти и събития! Видно е защо: от незнание. Разочарован съм тотално от Вас! Срамота...