Бил ли е болярин Гордю войвода и кой е Каракулас.

[Henry Sinclair]

Ха, де. И аз го търся тоя извор. версията, че Вълко се е изтеглил от Странджа към Добруджа и е управлявал там до към 1409г. -1413г. много ме привлича. Ама това е за друга тема ..

[Guy de Mont Ferrand]

Ха, де. И аз го търся тоя извор. версията, че Вълко се е изтеглил от Странджа към Добруджа и е управлявал там до към 1409г. -1413г. много ме привлича. Ама това е за друга тема ..

А защо "от Странджа към Добруджа"? Странджа не е ли по-лесна за защита, именно като планина? Добруджа, с изключение на някои крайбрежни п-ви като Калиакра и блатата в северния й край просто не предлага никаква защита и е страшно кофти място за водене на, хм, партизанска война. Плюс това именно през тези години Вълко щеше да срещне обединената съпротива на турци и татари и неминуемо да бъде унищожен, стига да е водил каквито и да било нападателни действия. Абсолютен абсурд е тоя "Добруджански" воевода. Никога през цялата й история Добруджа не е била плацдарм или "крепост", всичките военчалници, воювали там, са използвали като бази центрове по границите на равнината, но в никакъв случай в самата нея. Така че това е абсурд...да не говорим за самото название "Добруджа", което е по-късно и е турско, за абсурдното "изтегляне", което е от планината към равнината, т.е. противоречи на всякаква стратегическа логика, дори "полските разбойници", т.е. кърджалиите (кър = поле; чали = разбойник) са предпочитали планински селища като бази, вкл. в равната Тракия Индже воевода си избира за "столица" единствените възвишения - Бакаджиците. После: кой е щял да позволи такова преместване, освен ако не става въпрос за малка група хора, всеки по-значителен отряд щеше да предизвика контра-мерки от страна на османците и да бъде унищожен. Защо Вълко не е споменат от турските летописци, които обичат такива фигури, били те и неверници (Енвери напр. хвали Момчил, а Нешри си губи времето да описва разни балкански юнаци като Новак Каралюк, за които не знаем нищо освен това, което той ни казва)? Странджа, макар и гранична област, толкова често е сменяла господарите си и е била толкова незначителна в икономически аспект, че тук през цялото средновековие не е имало по-големи градове или военни бази. От житията на Теодосий Търновски е известно, че областта е била смятана за подходяща "пустиня", където исихастите да живеят в пълно уединение. Но същевременно монасите се разбягват като пилци (макар че имат собствена кула - "пирг"), когато местният кефалия, вместо да ги защити, храбро им съобщава, че имал вест, че турците идват "на лов", поради което най-вероятно щели да ги "притеснят". Що за "воевода" би се пръкнал от такава област?

Ясно е, прочие, че се касае за местни патриотични легенди, възвеличаващи собствената история. Ако всички подобни бяха верни нямаше да има един жив турчин или "църен арапин", а крал Марко с Вълко Добруджански и Секула Детенце щяха да управляват от Цариград Българската империя със собствени колонии в Амазония и делтата на р. Ганг. И да прокопаят Суецкия канал и да взимат кумерк от преминаващите кораби 3 на сто още в 1400 г. сл. Хр.

[T-72М]

Темата найстина е много интересна и на всеки от нас му се иска легендите за които е чел да отговарят на действителноста.И на народа живял преди нас естествено.Само легендите и фолклора са го уповавли през 'тъмните" векове.Но си мисля че е само това.Ако е имало толкова епична борба - самите нашественици щяха да я опишат и възхвалят техните "паднали юнаци" .Показателен е примера с Албанската съпротива в планините където дори 100 000-на Османска армия претърпява крушение.Е ясно е че и двете места си имат своите географски особенности, но такъв катаклизъм няма да не бъде описан от страна на победителите.
Понеже имам приятели пещерняци, още преди години са ми разказвали за две пещери в Родопите с подобно име 'Человеческите" и за костите в тях.

[Guy de Mont Ferrand]

Темата найстина е много интересна и на всеки от нас му се иска легендите за които е чел да отговарят на действителноста.И на народа живял преди нас естествено.Само легендите и фолклора са го уповавли през 'тъмните" векове.Но си мисля че е само това.Ако е имало толкова епична борба - самите нашественици щяха да я опишат и възхвалят техните "паднали юнаци" .Показателен е примера с Албанската съпротива в планините където дори 100 000-на Османска армия претърпява крушение.Е ясно е че и двете места си имат своите географски особенности, но такъв катаклизъм няма да не бъде описан от страна на победителите.
Понеже имам приятели пещерняци, още преди години са ми разказвали за две пещери в Родопите с подобно име 'Человеческите" и за костите в тях.

Ъъ...каква им е далаверата на победителите да описват собствените си загуби? Вярно, понякога така излиза, че са победили достоен враг...Но за османската стилистика от 15-16 в. това не е много допустимо. Искам да кажа, че за Нешри напр. е типично да описва как един гази-юнак с един замах на сабята си обезглавил 100 гяура. Загубите прочие са недопустими за благословения трон на Османовците.

[T-72М]

Да, но и най малкото възхваляването на техните юнаци.И Нешри и други ги описват. Примери много. Знае се името на първия "юнак" влязал в Константинопол....Големите им битки доста добре са описани.Имало ли е голям отпор в Родопите няма как да не бъде описан в последствие!

[Guy de Mont Ferrand]

Да, но и най малкото възхваляването на техните юнаци.И Нешри и други ги описват. Примери много. Знае се името на първия "юнак" влязал в Константинопол....Големите им битки доста добре са описани.Имало ли е голям отпор в Родопите няма как да не бъде описан в последствие!

Не мисля така, даже "удобно" пропускат ужасно много подробности, които не се връзват с прославянето на османските успехи. Срв. напр. описанието на битките при Родос и Отранто от 1480 г. в Нешри и Гийом Каурсин

[T-72М]

Да за Родос го има това.Там като цяло я няма военната победа.Триумфа над победения и затова можеби го няма "мегдана" за възхвала. Победата я има , но сле догромен брой жертви и отегляне след преговори на противника.
Но за победи като при Косово поле или Варна е друго положението.

[г-н Никой]

Е ако се опираме само на легенди, трябва да повярваме в съществуването също на самовили, дракуси, вампири, върколаци и тем подобни персонажи от родопския фолклор.

Най-точният отговор на въпроса за Гордю е .... мба ли го. Лично аз първонално дори бил изразил съмнение дали такава легенда въобще е съществувала. Като нищо може да се окаже литературна измислица примерно от 30-те г. на ХХ в. която да възприета от народонаселението като истина и да започнало да се въпроизвежда. Ще ти дам един пример - село Драгойново, Първомайско, се намира под един издаден връх на Родопите - Драгойна. Местните селяни съвсем убедено разправят легендата за царица Драгойна, която била владетелка на славянското племе драгувити и се биела с византийците. Тъй като дворецът й е бил на въпросния връх, след смъртта й, върхът бил кръстен на нейно име. Разбира, се това са абсолютни глупости, които някакъв местен патриот написал през 20-30-те г. на ХХ в., че дори и пиеса направили в читалището ... и сега местните баби и дядовци я разказват като легенда на която вярват. Въобще няма да се изненадам, ако историята с Гордю е подобна. Между другото името "Гордю" не се среща сред личните имена в района, пък и където и другаде да е в българските земи, което още повече ме навежда на мисълта, че това вероятно е съвременна "легенда", примерно дело на някой активист на дружество Родина. В тази връзка още повече е показателен фактът, че Беден е помашко село.

Това че Гордю не се среща в личните имена в района, че и другаде в българските земи, не значи, че няма такова име. Засвидетелствано е още през V² век в лицето на един "хунски" (най-вероятно утигурски) вожд на име Горд(ас) (Γορδας) или Грод (при Малала, Γρώδ). Името е било запазено в старата удмурска антропонимия като: Гордо, Гордьо, Гордпи със значение на “червен, риж”.

Това, че Беден е помашко село още повече насочва към степите северно от Черно море, защото точно в Западните и Южните Родопи и Пиринско е имало някога значителен брой (пра)българи. Самото име Беден е пренесено от Кавказ на Балканите. През 1830 г. Р.Ф. Розен е записал селището Веден, намиращо се на пътя за Грозни. Днес то е известно под името Ведено. В непосредствено съседство до него се намира и селището Дъшне Ведено. Подобна връзка има и с името на южнородопската област Чеч: Чеч (Родопите) < Чечня (Кавказ) < Чач (Средна Азия, ранно средновековие, днес Ташкент, от по-старо Чачкент). Подобна препратка към Кавказ и то точно към Чечня с печално известния град Беслан, е село Беслен (Благоевградско), записано в турски документи преди Освобождението като Beslan.

П.П. А за връх Драгойна и племето драгувити ще отбележа, че точно в тоя район през Средновековието е била засвидетелствана богомилската "епископия" Драгувичия/Драгувития.

[Stan]

Това че Гордю не се среща в личните имена в района, че и другаде в българските земи, не значи, че няма такова име. Засвидетелствано е още през V² век в лицето на един "хунски" (най-вероятно утигурски) вожд на име Горд(ас) (Γορδας) или Грод (при Малала, Γρώδ). Името е било запазено в старата удмурска антропонимия като: Гордо, Гордьо, Гордпи със значение на “червен, риж”.

Лично аз, ако реша търся парелил на въпросното име, бих се спрял преди всичко на латинското Гордиан, тъй като за разлика от удмурите, римляните поне със сигурност са щъкали по нашите земи. А техните потомци - власите и до сега щъкат. Но както казах, това име до момента не е регистрирано в българска етническа среда, както през Х²V в., така и след това, а данни не като да няма. Така че мисля, че е излишно да се коментира.

Това, че Беден е помашко село още повече насочва към степите северно от Черно море, защото точно в Западните и Южните Родопи и Пиринско е имало някога значителен брой (пра)българи.Самото име Беден е пренесено от Кавказ на Балканите. През 1830 г. Р.Ф. Розен е записал селището Веден, намиращо се на пътя за Грозни. Днес то е известно под името Ведено.

Мисля, че етимологията на Беден е пределно ясна на славянска почва, та да се налага да се търсят други паралели. Освен това, ако произволно заменяме звуци, няма да е трудно да се намерят паралели където си искаме. Що пък да не е свързано с германския град Баден - Баден?
Между другото, може да си сигурен, че Западните и Южните Родопи, както и в Пиринско, няма данни за прабългари. С едно изключение, при това не особено сигурно.

Подобна връзка има и с името на южнородопската област Чеч: Чеч (Родопите) < Чечня (Кавказ) < Чач (Средна Азия, ранно средновековие, днес Ташкент, от по-старо Чачкент). Подобна препратка към Кавказ и то точно към Чечня с печално известния град Беслан, е село Беслен (Благоевградско), записано в турски документи преди Освобождението като Beslan.

Съвпадения. Предполагам, че ако вземеш картата на Родопите и картата на примерно на Индонезия, ще намериш не по-малко случаи на съвпадения. Освен това, единия пример е Средноазиатски - Чач (тюркски, ирански?), другия е чеченски, а те както знаем, не са нито тюрки, нито иранци, а третия един Господ знае, лично аз бих първо потърсил някаква тюркска етимология, наследена разбира се от юруците.

П.П. А за връх Драгойна и племето драгувити ще отбележа, че точно в тоя район през Средновековието е била засвидетелствана богомилската "епископия" Драгувичия/Драгувития.

В грешка си. Драговитите са били в Южна Македония и по-точно в дн. Гърция, между Солун и Бер. Там, разбира се е била и въпросната еретическа епископия, която обаче не е богомилска.

[г-н Никой]

Стане, не ми се спори с теб. Пък и има ли смисъл. Ти знаеш всичко.