Бил ли е болярин Гордю войвода и кой е Каракулас.

[Гост]

Каракулас е рид състоящ се от няколко върха, а някои наричат и една местност с името Каракулас, а някои наричат един от върховете на този рид-Гордюва чука.Между другото аз съм обиколил почти цялата планина Родопи,но никога не съм живял постоянно в Родопите, а баща ми е работил дъги години в Смолян и Чепеларе и е обиколил няколко пъти всички тези места за които се говори в преданията и е събрал много легенди и ако някой се интересува, може в една специална тема да пусна някоя и друга легенда.

[Henry Sinclair]

Ами супер, за Момчил войвода има ли нещо? Незнам за него правена ли е специална тема до сега?

[Guy de Mont Ferrand]

Похода на Ибрахим Паша в Родопите и обсадата на Беаднос са се състояли през 1372г. - една година след битката при Черномен. В една от последните битки, някъде под село Гьоврен,пада убит султанският зет и предводител — Ибрахим паша. Войниците му погребали своя предводител до пещерата край селото. Край гроба му издигнали малка джамия и оставили двадесет стари войници да я пазят.Джамията е първият мохамедански молебствен дом в покорената с огън и желязо долина на Въча.

Не че се заяждам, но тоя пост на фона на всичко, изписано досега, просто седи абсурдно. Как се датира въпросното завоевание, нещо снимка от джамията да видим, надпис поне, какъв е тоя султанов зет Ибрахим паша, който не се споменава никъде, да не говорим, че и по това време "султана" не е султан ами емир/бей?!?

[Гост]

Великата ни "истирия" не е захапала счетоводителската измислица. А иначе сте прав - сред професионалните историци и археолози през следващите сто години едва ще се появи някой, който да извади от нафталина тюркската теза.

Не смятам, че положението е толкова безнадеждно, защото:
1. Вече се затвори кранчето, от което цицахте, но по-точно смучехте народна кръв!
2. Не са се още свършили истинските и високоинтелигентни българи, така че много скоро всичките като тебе ще бъдете изритани на истерическото ви бунище!

[Henry Sinclair]

Ги,става въпрос за султан Мурад I (1360-1389 г.), чиито зет се явява Ибрахим Паша. Единственото, което точно се знае по запазени до днес турски документи, е, че за увековечаване подвизите на загиналия турски пълководец Ибрахим паша султанът подарява завладените от него царски и болярски земи в басейна на реката Въча на жена му — Айше Султание. Преди смъртта си „Султанката Айше” подарява приходите от тези нейни земи в полза на мохамеданските религиозни заведения джамии, медресета, имарети — и по този начин тия земи стават „вакъфски” за вечни времена и такива си остават през цялото време на турското владичество.
Относно джамията : Земя, дадена от небето" - така жителите на девинското село Гьоврен обясняват какво означава името на родния им край. Наричат го още "родопското Косово поле", защото според легендата навремето в този район се е водила последната битка между Гордьо войвода и войските на Ибрахим паша. Воеводата бил разбит, а турските бойци се заселили в живописната местност и основали селото. Според друго предание тук се намира гробът на самия Ибрахим паша. На мястото, където е погребан, има изградена джамия. "И досега много хора в Турция вярват, че куполът на храма е направен от чисто злато. Говори се, че една от съпругите на пашата - Айше Султание, изпратила от Анадола 7 товара с жълтици, с които да се позлати джамията. По пътя обаче керванът бил нападнат от разбойници и златото така и не стигнало до Гьоврен", разказва директорът на местното училище Невен Устов.
Аз не съм от района, питай Steelman за джамията, дали я има или я няма.

[Гост]

Vlad Dracul,понеже в темата си писал за Зареница,реших да пусна в подфорум Литература,кино,култура специална тема в която е една от версиите на легендата за Зареница.Искам да чуя мнението ти за легендата след като я прочетеш.

[Гост]

В село Беден, в Каурското гробе е открит общ гроб яма,пълна със скелети без глави.Според Никола Гигов това са стареите или най-смелите Гордьови борци,положили главите си,но не отстъпили крепостта.Според преданията на Каурчан е умрял от раните си Гордю войвода.Васил Дечев пише:"Всички останали живи борци-жени и деца -били пленени.Пленниците били събрани на полянката дето се влива Мугленската река в Триградската река.На таз полянка били изклани всички мъже..." Според характерния местен диалект не се казва мъгла, а мугла.Ходил съм и в село Мугла и естествено и в Триград.

[Henry Sinclair]

Разкопките разкриха цялата фигура на разрушената крепост с бойните кули пред входа от изток. Откри се изсеченото по скалното било легло на южната стена. Каменен път води от входа на източната стена по хребета към Градище, източно от крепостта, където се вижда обла тракийска могила. Според Дамянов и Бояджиев пътят е връзка между Централния и Източния среднородопски път с направление север-юг и свързва Филипопол с градовете по Беломорското крайбрежие. Целта на тази система е била да охранява пътищата – главни и локални, да поддържа съобщенията по тях и да предоставя защита (убежище) на местното население при военни действия, което от своя страна поддържало крепостите и осигурявало военния гарнизон. Уникални за Бедан и Подвис са квадратните крепостни кули пред входовете им.
Когато османските войски започват да проникват на Балканите, цар Иван Александър и след него Иван Шишман се стремят да укрепят границата на държавата от юг. По това време военачалник на Беданско-девинския регион е войводата Гордю.

Беданският Гордю войвода и защитата на Родопите

Двете легендарни битки за Родопа са на Беаднос и край Триград, т.нар. Родопско Косово. И в двете начело е Гордю войвода. Разказите го открояват като несравним герой, отблъсквал с малък отряд успешно и продължително войските на Ибрахим паша, зет на султана Мурат. Като висока борика, като снажна канаро, изпречи са Гордя страшън войвода, с тифтичана гайтанлъ премена, с висока гугла, с увчерска гега, с белег на бузана ут мечка стръвница. Борил сай с нея с голи роки, ага му е рипнала в овцене и й надвил. Искутен в планинона, йодър, каматан вайвода. Нема друг като него. (По записан разказ от Бедан). Зафана бой под крепостон. Турскине войници бяха бастисали чорквана. Гордю са метна на конен, извади калъчкана и развя соколов байряк, гласи местен разказ. Защитниците погребали тук в дървен ковчег момиче: погребение, извършено малко преди превземането й от османските завоеватели – в края на XIV в. След продължителна отбрана според легендата една нощ воините пуснали срещу аскера черно-бели овчарски кучета вълкодави и оставили капани. Отрядът се оттеглил към Калето над Дьовлен (дн. Девин).
Родопската съпротива била накрая фокусирана в две седмици по скалите около Триград – Грохотно. В жестока финална битка паднали както османският паша, така и Гордю, който с тежки рани се уединил в манастир и там издъхнал. Останали легендите и спомените, останали паметта, вярата, езикът и българският дух, за да запазят Родопа българска.

[Henry Sinclair]

Легендата разказва как родопското население, живеещо по течението на река Въча, посрещна турските поробители с решимостта да се сражава до последна капка кръв. Срещу родопчани настъпват ордите на Ибрахим паша. Първото голямо сражение става при крепостта Беатос до с. Беден. Главен войвода на българите е Гордьо войвода. В многодневното сражение завоевателите претърпяват сериозни загуби. Крепостта не се предава. След пълната обсада една нощ Гордьо войвода пуска огладнелите и настървени кучета-вълкодавци през тайния вход срещу турските стрелци. Триста едри овчарски кучета разкъсват обсадата и войводата повежда борците към скалите около с.Триград. Преданието съобщава, че боят около Гьоврен продължава 14 дни. В околните скали и пещери намират приют и спасение голям брой жени, деца и старци. Ибрахим паша пада убит, а Гордьо войвода е ранен. Българите се оттеглили към с.Триград и с. Ягодина. Гордьо войвода потегля към Попина лъка, но от раните си умира. Все още всички крепости не са превзети. Остава твърдината-манастир и крепост „Свети Илия”. Боят се води за всяка педя земя. Падат първите стени и ровове в ръцете на поробителя. Идва ред и на Божия храм. Монасите решават да запазят книжнината, иконите и църковните прибори в Орлова дупка, която се намира в отвесните скали. Спускат най-младия монах, но въжето не достига до пода на пещерата. Всички монаси режат дългите си коси и наплитат въжето. Така спускат сандъците, а монахът ги затрупва с пръст. За пазители на ценностите остават само орлите, които гнездят в пещерата. Манастирът бива превзет и разрушен. Разгневените турци остават изненадани, че не са покорили цялото население. Много хора се скриват в Ягодинска пещера. По-късно биват открити и по жесток начин умъртвени чрез задушаване с пушек.

[Thorn]

А кои са източниците на тази поезия?

[Guy de Mont Ferrand]

А кои са източниците на тази поезия?

Възрожденска легенда, кои мислиш? В днешен вариант можем да я редактираме като добавим, че Гордю бил крипто-тамплиер и в таен тунел в Ягодинската пещера се пази съкровището от Ла Рошел с Тайната книга на богомилите и Светия граал. Ако я бяха издали Веркович или Раковски вероятно в пещерата щеше да се пази статуя на Вишну...

[Gaden Gogi]

Не ти трябват тайни тунели, ягодинската пещара има две нива на който не се пускат хора Иначе ако се рестврират (без прекомерна бутафория) тези крепости сигурно ще е добре за региона.

[Guy de Mont Ferrand]

Бе то краят е много красив ама отдека се взеха тия пълководци на цар Шишман, та защитата на южната граница ли не беше, граничаро-овчарски кучета и прочие дивотии. Кой ти е чувал за Гордю, Мордю и Асан?! Има един герой от периода и той е Момчил, но единственото сигурно място, свързано с него е Перитор - и то той загива там. Повечето местни управители би трябвало да са страшни измекяри, тъй като безпроблемно минават от българска на сръбска и ромейска страна, никакъв патриотизъм не показват с една дума, а това, че по-късно масово си обрязват децата за едната бяла риза и горни дрехи, не е учудващо - планинците са били бедни, диви и неуки и не са правили голяма разлика между това дали ще се казват Али или Гордю; виж едната кожичка очевидно им се е струвала като евтина замяна за цял кат дрехи. Язък им за гордостта, вай, Аллах, както се казва...

[Henry Sinclair]

Е той Момчил е ясен, ама под знамената си е събирал близо 5000 човека, докато този Гордю, явно е бил по-малък воевода и гарнизона на крепостта Беатос е бил не повече от 200-300 човека, барабар с кучетата /250 снажни българи и 100 кучета/ А защо така незаслужено пренебрегвате историята за племенника на Момчил - Вълко? Мен лично тази персона ми е много интересна.

[Guy de Mont Ferrand]

Е той Момчил е ясен, ама под знамената си е събирал близо 5000 човека, докато този Гордю, явно е бил по-малък воевода и гарнизона на крепостта Беатос е бил не повече от 200-300 човека, барабар с кучетата /250 снажни българи и 100 кучета/ А защо така незаслужено пренебрегвате историята за племенника на Момчил - Вълко? Мен лично тази персона ми е много интересна.

Защото не е достоверна Покажеш ли ми един заслужаващ доверие извор, който да я потвърждава - прегръщам я с отворени обятия!