Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Произходът на титлата ЖУПАН

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Метатезата е провокирана от факта, че през IX в. все още действа Закона за възходяща звучност на сричката и такъв дифтонг -oi- не може да съществува в славянските езици.
    Този закон няма изобщо никакво отношение към дифтонгите, защото той касае единствено и само консонантния преглас на думата.

    При това той надали продължава да действа още по това време, видно особено добре от съответните примери в Остромировото Евангелие.


    Кухулин написа Виж мнение
    Сега се замислих, че всъщност такъв аналог има - титлата бъıля. Строго погледнато, двете думи боляр и бъıля трябва да се разглеждат като отделни заемки от прабългарския в славянския език. И в двата случая метатезата действа по един и същ начин.
    При бъıля няма никаква метатеза, а чисто и просто регулярното развитие на широкия лабиал през тесния лабиал до Ъ, дължащо се на парадигматизация на праб. боила в голямата носовка.
    Last edited by ; 03-04-2012, 00:21.

    Comment


      проф. Добрев написа Виж мнение
      При бъıля няма никаква метатеза, а чисто и просто регулярното развитие на широкия лабиал през тесния лабиал до Ъ, дължащо се на парадигматизация на праб. боила в голямата носовка.
      Бихте ли обяснили в такъв случай откъде се появява звукът -и- след -л- във формите βουληα и бъıлıа, а също и неговото естествено развитие до мекост в руските форми быля и быль?

      Comment


        Кухулин написа Виж мнение
        Бихте ли обяснили в такъв случай откъде се появява звукът -и- след -л- във формите βουληα и бъıлıа, а също и неговото естествено развитие до мекост в руските форми быля и быль?
        Тук не се появява И, а по този начин се отразява графически мекостта на Л.

        Формата бъıль не е руска, а старобългарска. Така нормативно-графически се отбелязва характерното за южнославянските езици меко Л, което е продължение на праславянския йотуван вариант. Очевидно, чрез това Л старобългарският език субституира праб. Л от bojla.

        В тази позиция праб. Л би трябвало да е веларно, но не се знае дали не се палатализира слабо под влияние на Й, подобно на съвр. тур. arabasıyl'a.

        Впрочем, основателната правомерност на моята етимология се потвърждава и от паралелната употреба в старобългарския език и на двете форми:
        Attached Files
        Last edited by ; 04-04-2012, 17:36.

        Comment


          проф. Добрев написа Виж мнение
          Тук не се появява И, а по този начин се отразява графически мекостта на Л.

          Формата бъıль не е руска, а старобългарска. Така нормативно-графически се отбелязва характерното за южнославянските езици меко Л, което е продължение на праславянския йотуван вариант. Очевидно, чрез това Л старобългарският език субституира праб. Л от bojla.
          По принцип бих се съгласил с вас, че на практика не се появява група -ли-, а вместо това съгласната -л- директно се смекчава при славянизацията на думата. Възможно е гръцките записи -λη- всъщност да отразяват това смекчаване, а не група -ли-, макар такова твърдение да се нуждае от допълнителна обосновка.

          Не мога да се съглася, че смекчаването на -л- настъпва в собствено прабългаркса среда под въздействието на предходната полугласна -й-. Липсват аргументи в полза на това твърдение. А може би просто не съм разбрал правилно.

          Comment

          Working...
          X