Произходът на титлата ЖУПАН

[Гост]

Метатезата е провокирана от факта, че през IX в. все още действа Закона за възходяща звучност на сричката и такъв дифтонг -oi- не може да съществува в славянските езици.

Този закон няма изобщо никакво отношение към дифтонгите, защото той касае единствено и само консонантния преглас на думата.

При това той надали продължава да действа още по това време, видно особено добре от съответните примери в Остромировото Евангелие.

Сега се замислих, че всъщност такъв аналог има - титлата бъıля. Строго погледнато, двете думи боляр и бъıля трябва да се разглеждат като отделни заемки от прабългарския в славянския език. И в двата случая метатезата действа по един и същ начин.

При бъıля няма никаква метатеза, а чисто и просто регулярното развитие на широкия лабиал през тесния лабиал до Ъ, дължащо се на парадигматизация на праб. боила в голямата носовка.

[Кухулин]

При бъıля няма никаква метатеза, а чисто и просто регулярното развитие на широкия лабиал през тесния лабиал до Ъ, дължащо се на парадигматизация на праб. боила в голямата носовка.

Бихте ли обяснили в такъв случай откъде се появява звукът -и- след -л- във формите βουληα и бъıлıа, а също и неговото естествено развитие до мекост в руските форми быля и быль?

[Гост]

Бихте ли обяснили в такъв случай откъде се появява звукът -и- след -л- във формите βουληα и бъıлıа, а също и неговото естествено развитие до мекост в руските форми быля и быль?

Тук не се появява И, а по този начин се отразява графически мекостта на Л.

Формата бъıль не е руска, а старобългарска. Така нормативно-графически се отбелязва характерното за южнославянските езици меко Л, което е продължение на праславянския йотуван вариант. Очевидно, чрез това Л старобългарският език субституира праб. Л от bojla.

В тази позиция праб. Л би трябвало да е веларно, но не се знае дали не се палатализира слабо под влияние на Й, подобно на съвр. тур. arabasıyl'a.

Впрочем, основателната правомерност на моята етимология се потвърждава и от паралелната употреба в старобългарския език и на двете форми:

[Кухулин]

Тук не се появява И, а по този начин се отразява графически мекостта на Л.

Формата бъıль не е руска, а старобългарска. Така нормативно-графически се отбелязва характерното за южнославянските езици меко Л, което е продължение на праславянския йотуван вариант. Очевидно, чрез това Л старобългарският език субституира праб. Л от bojla.

По принцип бих се съгласил с вас, че на практика не се появява група -ли-, а вместо това съгласната -л- директно се смекчава при славянизацията на думата. Възможно е гръцките записи -λη- всъщност да отразяват това смекчаване, а не група -ли-, макар такова твърдение да се нуждае от допълнителна обосновка.

Не мога да се съглася, че смекчаването на -л- настъпва в собствено прабългаркса среда под въздействието на предходната полугласна -й-. Липсват аргументи в полза на това твърдение. А може би просто не съм разбрал правилно.