Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ми много зависи какво имаш предвид под те американците, аз лично знам бая грамотни по темата. Нямам представа каква е аудитория в София.

    Comment


      SRH написа Виж мнение
      Към проф. Добрев относно Завоеванието и намалението/увеличението: Тук да добавя, че етническият признак не е водещ при формирането и участието в някаква форма на държавност; това е много по-късно създаден модел). В тоя ред на мисли за "колапс" трудно може да се говори - можем да си говорим за колапс на държавността и за трепането в Търново. Това само по себе си не означава физическо изтребление на целия народ.
      Ефектите от Завоеванието могат да имат отношение за принадлежността към определена (да речем българска) общност. Това е катастрофата, тя има връзка с отношението спрямо управлението и спрямо липсата на собствени институции. Но тази ситуация не означава непременно физическо изтребление и дори когато има такова нещо налице, то е локално и показателно за произвол и санкция. Такива локални ексцесии обаче, също имат отражение към общата демографска картина, но не мисля, че събитията на едно място (в един район) са валидни за всички.
      Няма държава, която да не е създадена от конкретен етнос и обратното, няма етнос, който да е достигнал необходимата степен на развитие в лицето на народността и да няма собствена държава.

      Държавността и народността са двете лица или аспекта на една и съща субстанция, именно поради което деструкцията на едното е деструкция и на другото.

      Разгромът на българската държавност по време на Завоеванието е най-брутално-жестоко физическо изтребление и на българския народ, нивото и степента на които може и трябва да се квалифицират единствено и само като биологичен колапс.

      KIZIL DELI : Ми много зависи какво имаш предвид под те американците, аз лично знам бая грамотни по темата. Нямам представа каква е аудитория в София.
      У нас има достатъчно много научни публикации по Исляма и ислямизацията на българите, включително и една, много добре известна фундаментална кандидатска дисертация за масовото помохамеданчване на българите.

      Тази дисертация беше един от основните стълбове, на които се стъпи тогава, за да се започне Възродителният Процес.

      Интересно, как ли сега вече изглеждат нещата под не особено компетентния поглед и диригентска палка на американците?

      Във всеки случай, по онова време подобни лекции или семинари никога не са се провеждали на чужд език, например руски, и никога не са били организирани от чужди научни институти!

      А за някаква сериозна аудитория надали може да се говори след наложеното с "демократичните промени" табу или най-малкото пейоризация на тази проблематика!??

      Professor Tsvetelin Stepanov, Faculty of History, Sofia University, will lead a seminar on the topic of 'Religion or Religions of the Bulgars: Facts and Theories'. This events is free of charge and open to the public. The language of discussion will be English. This seminar will take place at the American Research Center in Sofia, 75 Vasil Petleshkov St., 1510 Sofia.
      Тъкмо, след като по най-категорично-безапелационен начин реши проблема за иранизма на българите и саморъкополагайки се предсрочно за професор, Цв. Степанов ще има възможността да просвети широката англоезична аудитория и за религиите на българите.

      Интересно, какво ще се случи с Тангра, когато той е в контрадикция с иранизма?

      Аман вече от лозунги и транспаранти!
      Така е, твоето не са дори лозунги и транспаранти, защото не е изпълнено минималното изискване да са изложени съгласно правилата на Български Правописен Речник!

      И при това не си улучил точното място, където да лекуваш разните си фобии и главоболия!
      Last edited by ; 11-03-2012, 01:11.

      Comment


        Аман вече от лозунги и транспаранти!

        Comment


          KIZIL DELI написа Виж мнение
          ...Имам просто предложение адресирано към онези които биха имали интерес да държим темата жива (аз лично имам). Единственото, което би могло да се направи (или поне на мен само това ми идва на ум) е да се работи според методата на българската историография – на парче, щото щем не щем сме зависими от нейния продукт. С думи прости, ако има достатъчно интерес можем да организираме мини-дискусии на регионален принцип, всеки му според интереса и снабдявайки се с набор от данни да разсъждаваме върху демографските процеси на дадено селище или регион. ...
          Интересувам се от Ловеч и Ловешко и ще се радвам ако можете да ми изпратите материали за начален тласък.
          Прочетох цялата тема с голям интерес. Израстнал съм с убеждението че когато турците превземат България разрушават крепостите избиват защитниците и разоряват страната, поне районите които оказват съпротива. С изненадата прочетох преди време в откъс от пътеписа на Евлия Челеби описание на Ловешката крепост - с една кула и един ред зъбери, а щом е имала зъбери явно не е била разрушена при превземането. А за превземане пишат и Хаджи Калфа и Евлия Челеби, даже местност има край Ловеч Синан тепе, която легендите свързват с гибелта на Синан паша, който е водил обсадата. В статията "РОДЪТ МИХАЛОГЛУ И ИСЛЯМЪТ", Д-р Николай Чорбаджиев, се споменава че манастирът край Ловеч Ястреб е бил покровителстван от родът Михалоглу, явно след втората половина на 17 век е имало някаква причина довела до разрушаването и на крепоста и на манастира.
          Ловешко е от районите с приемственост на именната система на населените места, изключение правят единични селища. За част от тях има едно изследване на Kemal Gözler, Les villages pomaks de Lofça aux XVe et XVIe siècles d'après les tahrir defters ottomans

          Дадени са извлечения за 40 села от Ловешко, Врачанско и Плевенско за годините 1479, 1516, 1545, 1579 и 1873. За съжаление не владея турски и френски за да мога да вникна в детайлите но таблицата е ясна.
          Още един елемент, който ми прави впечатление че не е разгледан а според мен влияе на общата демографска картина е жизненото пространство. Поради различни причини жизненото пространство на българите се свива през 14 век. Въпрос на време е българите останали извън границите на България да започнат да се асимилират от съседите, например във Влашко българите изчезват след 17 век, в Белградско също, може би и в Албания, в Тимошко и Поморавието след включването им в сръбската държава, да не забравяме гръкоманството. Потурчването също се отразява но дали в резултат на доброволни или насилственни заселвания, събиране на определено количество заробени българи за обработка на имения и чифлици, икономическа миграция или друго но в 19 век изненадващо се появяват компактни маси българско население на места на които не би трябвало да ги има ако не беше турското нашествие, например Странджа, Одринска Тракия, Беломорието, Мала Азия, големи части от Родопите, Солунско. Все области които много малко или никак не са попадали в границата на Българската държава и Българската патриаршия. Няма да се учудя ако част от тези заселници се окажат наследници на синджирите с роби но огромната част според мен са в резултат на мигриране в рамките на империята, доброволно или не. Част от тях може и да са загубили националното си съзнание но не всички

          Comment


            cven написа Виж мнение
            Ловешко е от районите с приемственост на именната система на населените места, изключение правят единични селища. За част от тях има едно изследване на Kemal Gözler, Les villages pomaks de Lofça aux XVe et XVIe siècles d'après les tahrir defters ottomans

            Дадени са извлечения за 40 села от Ловешко, Врачанско и Плевенско за годините 1479, 1516, 1545, 1579 и 1873. За съжаление не владея турски и френски за да мога да вникна в детайлите но таблицата е ясна.
            Не ми е ясно какво толкова ви е ясно от тази таблица, когато и за този автор тези българи не са българи, а "мюсюлманска общност с български език".

            При това за него изобщо не е ясно дали те не са "автентични турци" или "българи, обърнати в Исляма".

            И както вече е на мода и в съвременната българска историография, изброяват се съществуващите в Турция и у нас виждания по въпроса и така проблемът вече се счита за задоволително решен!??

            И това, ако е наука, здраве му кажи!

            Les Pomaks[1] sont une communauté musulmane de langue bulgare. Nous définissons donc l'identité pomake par ces deux éléments : appartenance à l'Islam comme religion et le bulgare comme langue maternelle.
            Par conséquent, nous ne savons pas si les familles musulmanes sont des turques authentiques ou des bulgares converties à l'Islam.
            Kimlik.- Pomaklar, anadil olarak Bulgarca konuşan Müslüman bir topluluktur. Dolayısıyla biz, Pomaklığı şu iki unsur ile tanımlamaktayız: Anadil olarak Bulgarca konuşma ve Müslüman olma. Milliyetlerine göre tarihçiler, Pomak kimliğini bu unsurlardan sadece birisiyle tanımlamakta, diğer unsuru ise görmezden gelmektedirler. Bulgar tarihçiler, dil unsurunun altını çizerek, Pomakların Hristiyan âdetlerini koruduğunu belirtmektedirler. Hatta, bazı Bulgar yazarlar, bazı Pomakların evlerinde İncil sakladıklarını ve gizli olarak Hristiyan ibadetleri yaptıklarını iddia edebilmişlerdir[1]. Türk yazarlar ise, Pomakların dil ve kültür boyutuna ilişkin olan her şeyi gölgede bırakarak, ortak unsur olan din unsurunun, yani Pomakların Müslüman oluşunun altını çizmişlerdir. Hatta bazı Türk yazarlar, Pomakların anadil olarak Bulgarca konuştukları olgusunu bile inkar edebilmişlerdir[2].
            Интересувам се от Ловеч и Ловешко и ще се радвам ако можете да ми изпратите материали за начален тласък.
            В този сборник са събрани материалите от научна конференция в Ловеч по онова време, може би нещо от тук ще ви бъде от полза:
            За произхода на географските имена в Ловешки окръг. Ловеч,1986.

            Comment


              cven, добре дошъл и в тази тема Отзад напред - не знам защо обвързваш териториите на етническите българи през късното средновековие с границите на ВБЦ и диоцеза на Търновската патриаршия. Не бих казал, че тези неща са в такава пряка връзка каквото струва ми се визираш ти. Най-малкото за близо 500 години липса на самостоятелна държавност и легитимна патриаршия то българите трябваше да са изчезнали по тая схема Може би не те разбирам правилно. Иначе, българите в Родопите са си там далеч преди да дойдат османците. Нещото повече точно планините се оказват генетичната банка, която почва да излъчва българско население към равнините през османския период и в много случаи да ги ре-българизира. Не знам за какви синджири с роби може да става дума тук

              Не съм много в час с Ловешко, но с удоволствие бих побъбрил по темата. Родът Михалоглу владее големи части от Плевенско (а и основава самият Плевен на днешното му място) и Ловешко като потомствен вакъф, като се почне от края на ХV в. та чак до Търновската конституция Вероятно този манастир попада в някое от вакъфските села и затова д-р Чорбаджиев е писал, че е покровителстван от тях. При цялото ми уважение към краеведската работа на д-р Чобанов всъщност по-академичните писания на Ю. Трифонов, О. Събев и М. Кийл за района и вакъфите са доста по-надеждни като информация (ако имаш интерес пиши ми ЛС за детайли около публикациите).

              Що се отнася до Ловеч и Ловешко в случая имаме рядък лукс да се ползваме от събрана информация, та можем да бистрим проблемите в нейните рамки и наличните таблици дават доволно добър начален тласък (евала на Гьозлер, че ги е сложил в нета). Какви точно проблеми и въпроси ще зададем зависи изцяло от нас. Предлагам да ги формулираме като отделни въпроси или отделни групи от въпроси и да видим какво има и какво няма.

              Comment


                Благодаря за заглавието професоре, ще се запозная.
                По отношение на таблицата писах че е ясна защото авторът си е направил труда да систематизира данните в един значителен регион за интересуващия ни период 1479 - 1579 и ги е представил в достъпна форма. Ясно са записани мюсюлмани и християни, нарастването на християнското население за периода и появата на мюсюлманско. Наистина няма как да се разбере дали всички мюсюлмани са обръщенци или част от тях са преселници или държавни чиновници но се отбелязва процента на синовете на Абдуллах. Не виждам какво Ви смущава че данните са от турски автор.
                В тази връзка представям на Вашето внимание тази публикация "Селища в Ловешко в данъчни регистри от втората половина на 19 в."

                Дори аз като неспециалист намирам грешки в населените места, например селата Орляне, Острец, Чифлик а това е публикация на Ориенталския отдел от български автор, моето виждане е че за да получим реална картина по интересуващи ни въпроси трябва да търсим рационалното във всички възможни източници

                Comment


                  Kizil Deli, докато писах отговор на професора Вие сте ми отговорили и се получи разместване на мненията. Това за манастира действително няма връзка с темата, просто съпоставях че манастир Ястреб е функционирал до втората половина на 17 век, по това време някъде минава Евлия Челеби и вижда ловешката крепост та се питах кое ли събитие е довело до унищожаване и на двете. По отношение на жизненото пространство ми трябва малко време за да формулирам идеята си

                  Comment


                    г-н Никой написа Виж мнение
                    сведенията за масови потурчвания (например хрониката на един поп Методи Драгинов) е късна фалшификация от Х²Х век.
                    Оказа се наложително да се четат не само изворите от начало до край (и по възможност - в оригинал), но също и критичните студии. Моля занапред да се има предвид истинския извод на Илия Тодоров относно хрониката: "Всъщност, тук става дума само за частична мистификация, която засяга преди всичко формата, не и съдържанието, не и същността на творбата - касае се за допълнителна литературна обработка на реално съществуващия Беловски летописен разказ, запазен и днес в Научния архив на Българската академия на науките."
                    "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                    Comment


                      Много ми е интересно какво би трябвало да следва от това? Да не казваме на дописването/изкривяването на извора фалшификация ли? Съвсем отделен въпрос е надеждността на първоизточника...

                      Comment


                        KIZIL DELI написа Виж мнение
                        Много ми е интересно какво би трябвало да следва от това? Да не казваме на дописването/изкривяването на извора фалшификация ли? Съвсем отделен въпрос е надеждността на първоизточника...
                        Извинявай, но ти отново не си разбрал за какво всъщност иде реч, защото "допълнителната литературна обработка на реално съществуващия Беловски летописен разказ" е преработка единствено и само на формата, но не и на съдържанието на документа, така че намиращите се в него сведения и данни си остават валидни или казано още по-точно и конкретно, наистина е извършена насилствена ислямизация на родопските българи!

                        Лично аз не бих нарекъл това дори и "литературна обработка", защото Отецът ни най-малко не си поставя за цел да прави художествена литература, а чисто и просто преразказва чрез средствата на тогавашния български език съдържанието на остарелия вече документ.

                        Това обаче в никакъв случай не го прави фалшификатор, за какъвто си го представя изкривеното съзнание на някои съвременни историци, които, нищо чудно, някой ден ще анихилират без изключение всички исторически извори, в това число и свещения и свят за българина Именник на Българските Ханове!?
                        Last edited by ; 18-03-2012, 17:36.

                        Comment


                          pnp5q написа Виж мнение
                          Оказа се наложително да се четат не само изворите от начало до край (и по възможност - в оригинал), но също и критичните студии. Моля занапред да се има предвид истинския извод на Илия Тодоров относно хрониката: "Всъщност, тук става дума само за частична мистификация, която засяга преди всичко формата, не и съдържанието, не и същността на творбата - касае се за допълнителна литературна обработка на реално съществуващия Беловски летописен разказ, запазен и днес в Научния архив на Българската академия на науките."
                          Доста любопитно четиво. Авторът, като за 1984г., се е изказал доста смело и само накрая е позамазал натрапващия се извод от статията:

                          Поставяйки под съмнение автентичността на летописния разказ на поп Методи Драгинов, аз се надявам, че изследователите, които се интересуват от този въпрос, може би ще изразят своето становище, за да бъде той докрая изяснен. Може би ще трябва да се разделим с мита за бившия свещенник, който - макар и потурчен - решил да остави за поколенията своя разказ за трагичните събития в района на Чепино през XVIIв.
                          We don't see things as they are, we see them as we are
                          ---Anais Nin----

                          Comment


                            KIZIL DELI написа Виж мнение
                            Да не казваме на дописването/изкривяването на извора фалшификация ли?
                            Хм, не знам...поне не е фалшификация във всички случаи. Иначе стриктно по тая логика, мисля, ще "изгорят" доооооста извори.
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                              Хм, не знам...поне не е фалшификация във всички случаи. Иначе стриктно по тая логика, мисля, ще "изгорят" доооооста извори.
                              Ми доколкото фалшификацията е някакво злоумишлено деяние с цел извличане на изгода, може би си прав, че не е баш точен термин, защото вярвам никой не се съмнява, че Захариев е воден от патриотични подбуди. Може би тогава измишльотина да е по-пригоден термин.

                              Comment


                                Е, аз по принцип...
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X