hanibal написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век
Collapse
X
-
-
toshev написа Виж мнениеВсе ми се въртеше в главата нещо за числеността на християнските и мюсюлманските домакинства и днес го намерих.
Махиел Кил при реконструкция на населението в нахията Тузлук/Беброво за 1642 г. приема коефициент 5 за брой членове на мюсюлманско домакинство, а за христианите -"4.5 за домакинство и дори по-нисък. ...". Статията е "Анатолия преселена?..." в сб. "Град Омуртаг и Омуртагския край...", Вн., 1999 г., том 1, с. 251. Тома го има в НБКМ и депозитните библиотеки а и в повечето музеи в Източна България.
Въпросната статия е публикувана и на английски и може би са я качили в нета.
Като цяло статията е много интересна макар да има и странни твърдения.
Ако го приемем, картината става следната:
Към 1520 г. имаме 6.8 млн мюсюлмани и 4.3 млн християни (1.58).
Към 1844 г. имаме 21 млн мюсюлмани и 14.3 млн християни (1.46).
Следователно в периода XVI-XIX в. християнското население се е развило по-добре от мюсюлманското. Това само по себе си не носи информация за демографските процеси през XV-XVI в, но дава добра представа за общото положение.
Comment
-
jordani_vt написа Виж мнениетезите на Гандев за целенасочена политика на Османската империя за: ....2) етническо прочистване и замяна на местното население с турско.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Comment
-
В навечерието на османското нашествие,според "История на България.Т.3.Втората българска държава.С.,1982,с.355.",територията на Видинското царство е 20 хил.кв.км.,на Търновското царство - 85 хил.кв.км.,и на Добруджанското деспотство - 19 хил.кв.км.Ако се позова на сведението за броя на населението на Видинското царство от около 600 хил.души,то сметките показват,че в това царство средната гъстота през този период е 30 души на кв.км.Няма причини според мен да смятаме,че средната гъстота на населението на Търновското царство е кой знай колко по-малка,а защо не и да е приблизително толкова.Все пак отчитайки по-голямата територия на Търновското царство и наличието на сравнително обширна и по-слабо населена високопланинска област може да се предположи,че макар и с малко,гъстота на населението е по-ниска от тази на Видинското царство.Считам че средната гъстота на населението на Търновското царство е между 21 и 28 души на кв.км. или средно 24 души на кв.км.Прекалено лесно ми изглежда просто да умножа 0,6 (населението на Видинското царство) с коефициент 4,25 (колкото пъти е по-голямо Търновското царство от Видинското),но в никакъв случай не изключвам и това като вероятност.Засега ще се спра на първия вариант.И така - ако приемем че средната гъстота на населението е 24 души на кв.км.,умножаваме 24 с 85 000 и получаваме за Търновското царство население от 2 040 000 души.Изваждайки от тази сума задължителните при такива случаи 10% статистическа грешка,като краен резултат се получава 1 836 000 души.Или общо за Търновското и Видинското царство може да се предположи че населението е 1 836 000+600 000 = 2 436 000 души.За Добруджанското деспотство предположенията са малко по-трудни.В този най-североизточен край на ВБД населението перманентно намалява,и към средата на 14 век представлява една сравнително слабо заселена погранична област.Едва ли средната гъстота е надхвърляла 15 души на кв.км.,като повечето изследователи считат че този показател през периода е между 10 и 15 души на кв.км.Аз ще използвам средната стойност от 12 души на кв.км.Умножавайки 12 с 19 000 се получава 228 000-10% или 205 200 души население за Добруджанското деспотство.Общо за трите феодални български държави от втората половина на 14 век се получава население от около 2 641 200 души при средна гъстота от 22 човека на кв.км.Имайки предвид(при цялата условност на това сравнение),че гъстотата на населението приблизително по това време в Италия е 35 души,във Франция – 32,в Германия – 29,на територията на съвременните Холандия и Белгия – 30,посочените числа изглеждат напълно възможни.
Разбира се това е само един примерен модел за възможния брой население на ВБД и той си има своите слабости.Като основни такива отчитам напълно произволното определяне гъстотата на населението на Търновското царство и Добруджанското деспотство.И докато за Търновското царство логично може да се предположи коефициент за този показател близък до този на Видинското царство,то за Добруджанското деспотство същия коефициент(освен че трябва да е значително по-нисък в сравнение с другите две български феодални държави) е съвсем произволен.
Обикновен лаик написа Виж мнениеНе виждам какво принципно различно определение може да се даде за "колапс"; ако авторът на темата е имал нещо друго предвид, сега е моментът да го изясни....Last edited by hanibal; 29-10-2009, 06:27.
Comment
-
Това е интересно разсъждение, но според мен се нуждае от някои уточнения.
Първо, посочените европейски плътности са от началото на XIV в. След това популацията рязко спада. Само чумата от средата на века отнася към 40%.
Второ, Балканския полуостров е 500 хил кв км. Ако приемем твоята гъстота от 20 души на кв. км, населението му идва над 10 млн души. Да, обаче християните в Османската империя не надвишават 5 млн към началото на XVI в.
Оттук следват две възможности:
1. Балканите не са засегнати от общия европейски спад и преди нашествието имат популация към 10 млн.
След това идват турците и избиват половината.
2. Балканите страдат от глад и чума като всички останали.
След това идват турците и ни завладяват, без да са необходими кой знае какви ексцесии.
Поне аз така си ги представям нещата.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеБалканите страдат от глад и чума като всички останали.
сп.БГ Наука написаПо-слабо били засегнати от епидемията рядко заселените пространства в Източна Европа и селските райони.
Имам и някакъв блед спомен от друга тема за данни за износ на наше жито малко преди инвазията.
Затова смятам, че не бива да пренасяме автоматично европейските данни на полуострова - нито има водни пътища за толкова бързо разпространение, нито толкова големи пазарни центрове, нито климата съвпада едно към едно."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
-
По-слабо били засегнати от епидемията рядко заселените пространства в Източна Европа и селските райони.
Ако пък оспорим това сведение, разговора става безпредметен, защото всички сметки се крепят на него.
Колкото до чумата - статийка.
Comment
-
Вижте, всички тези екстраполации на основата на едно-единствено (и поради това, несигурно) сведение, са малко смешни. Същото вече го коментирахме в другата тема, в която се обсъждаха демографски въпроси от ПБЦ. Трябва крайно предпазливо да се подхожда.
Ще илюстрирам думите си с пример. Нека си представим, че след 1000 години група историци-любители на някакъв форум обсъждат демографския колапс на България от края на ХХ век до средата на ХХ² век (примерно) и спорят по това какво точно е било населението на територията на България в началото на ХХ² век. Но нямат някакви особено точни данни само тук-таме по нещо. И един от тях попада на данни за област Варна (да речем): 121 души/км2. Друг попада на данни за Сливенска област ~ 62 д./км2, а трети на данни за област София (която е различна от Софийска, ама кой след 1000 години ще вникне в тия тънкости) - 873 д./км2. Нямат никакви данни тези бъдещи любители и човъркат тези. Решават, че първите данни им дават общо взето представа за средно населените области, вторите - за рядко населените, а третите за гъсто населените. И решават, примерно, че в първата категория трябва да влизат поне 30% от територията, във втората - 65%, а в третата - 5%. И смятат така - 33 300*121=4 029 300, 72 150*62=4 473 300, 5 550*873=4 485 150. Или общото население излиза 12 987 750. Разбира се, добавя единият от тях, трябва да отчетем и статистическата грешка от 10%, значи да ги намалим с 10% (то може и да се увеличат, но да не издребняваме) до 11 688 975. Грешката е много голяма, както се вижда и далеч надхвърля каквито и да е "стандартни 10%" (впрочем, такъв стандарт няма, защото грешката зависи от предположението за точността на наличните данни).
Лесно може да се направи произволен пример на базата на несигурни откъслечни данни, които само ще илюстрира доколко погрешни могат да бъдат подобни изчисления. И, да добавя, въпросните "историци от бъдещето" могат да сметнат това число за достоверно, ако преположим, че имат някакви по-общи данни от началото на ХХ век и 70-те години. Есктраполирайки ръст от поне 100-120% те ще очакват тенденцията да се запази в общи линии, т.е. през първата декада на ХХ² век да достигне поне 14-15 000 000 души. И, ето, имат колапс - "липсват" поне 3-4 000 000 души. Какво ли се е случило с тях, ще се питат те. Пандемия? Гражданска война с кланета?
Мисълта ми е, че трябва да бъдем изключително внимателни, когато разполагаме със съвсем откъслечни и несигурни при това сведения.
Comment
-
Абсолютно си прав. Реално темата приключи с пост No.70 на KIZIL DELI. Оттам нататък просто си разцъкваме разни варианти и общо взето се забавляваме. Никаква "научна" стойност не могат да имат тези разсъждения.
Comment
-
Кухулин, прочетох статията на Ивелин Иванов. Освен споделяне на неговите убеждения, че `изводите и достиженията` на западните историци са безусловно приложими към демографската ситуация на Балканите в периода, друго не намерих. Предположенията са базирани на `голяма доза сигурност` и преиначаване (или непознаване?) и на малкото косвени данни - напр. конфликт на Тодор-Светослав с генуезците през 1315-16 г. на фона на чудесни отношения с венецианците; атаки на генуезки пирати срещу флота и пристанищата на Добротица, които приключват с мирен договор и `разрешение за основаване на генуезка колония` в границите на Добружанското деспотство`!?. И най-сетне - моите задълбочаващи се съмнения в компетентността на автора бяха затвърдени от посочената в бел.2 негова "дефиниция" за пандемия."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
-
Кухулин написаОттам нататък просто си разцъкваме разни варианти и общо взето се забавляваме. Никаква "научна" стойност не могат да имат тези разсъждения.
Comment
-
Докато си ровичках, попаднах на следните данни:
Tables on Population in Medieval Europe
Видяха ми се интерсни. Потърсих информация за автора Josiah Cox Russell. Оказа се историк, който е посветил почти цялото си творчество на средновековната демография. Та, като вземем предвид твърде важния увод, завършващ с думите "The following tables are, then, quite speculative, but not insane", можем да погледнем какво става в Южна Европа:
Балканите:
към 1340 г. населението е 6 млн (100%)
към 1450г. населението е 4.5 млн (75%)
Общо за Южна Европа:
към 1340 г. населението е 25 млн (100%)
към 1450г. населението е 19 млн (76%)
Значи, поне при мен започва да се оформя следната картина - европейските загуби от чумата са равни на нашите загуби от чумата плюс загубите ни от инвазията. С други думи - загубите от инвазията са равни на разликата между европейската и нашата чума. Става въпрос за относителни стойности, разбира се.
Сега... каква е разликата между чумите, според мен само Бог знае.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеДокато си ровичках, попаднах на следните данни:
Tables on Population in Medieval Europe
Видяха ми се интерсни. Потърсих информация за автора Josiah Cox Russell. Оказа се историк, който е посветил почти цялото си творчество на средновековната демография.
Както някой скоро каза: няма тема, която да не е обсъждана на форума (това го казвам по-скоро със съжаление). Дори Ръсел е пускан и обсъждан.
Както и цялата тема "Демография, природни условия и прехрана", има и други интересни линкове
Comment
-
Малко данни за числеността на българското семейство през XIX в.
This book comprises a collection of articles and essays published in a variety of journals during the past decades, which seek to identify and analyze mainly the internal forces which transformed the Ottoman State into a variety of national states in the Balkans and the Middle East. Kemal H. Karpat studies the transformation of "miri" (state) lands into private property, the subsequent rise of a new propertied middle class in the countryside with its own stratum of intellectuals and notables as preparing the rise of a civil order which embraced or rejected as the situation demanded the old statist philosophy and the new bureaucracy. The book studies migration as a key factor which brought many Muslim ethnic groups into Anatolia that produced a social restructuring and new modern Ottoman-Islamic-Turkish culture that formed the ethno-cultural roots of Republican Turkey.
Comment
Comment