Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Най-после намерих време да оправя демографския модел. Сега вече е по-удобен за работа и може би малко по-достоверен, доколкото въобще може да се обсъжда тази работа. Позволява да се избере и "съдба" за съответното население. Разбира се, без да се вкарат основни политически, икономически и културни параметри и да се "играе" с тях, няма да може да се постигне нещо повече от това. Но това ще изисква много време.
    Прикачам файла към мнението, може и да се намерят един-двама души, на които да им е интересно.
    Attached Files

    Comment


      Заиграх се малко с модела (иначе какъв и смисълът да се губят 2-3 часа, за да се направи ) и проиграх два варианта на развитие за две "примерни" държави - едната подобна на България, т.е. загубила държавността си около средата на ХV век и възстановила се около края на Х²Х век - държава Х (fig1 и fig2), - и другата, подобна на дадена западно-европейска държава, т.е. не е губила държавността си и се развила доста добре в икономически и политически план, особено през ХV²²-ХХ век - държава У (fig3 и fig4).
      Съставих два сценария за всяка от тях. За Х това е без и с колапс (в случая разбирам под това локална демографска загуба от поне 25%) в епохата на завладяване, съответно fig1 и fig2. За У това е с и без локална пандемия през втората половина на Х²V век (демографска загуба около 35%), fig3 и fig4.
      Цялото упражнение не е кой знае колко сериозно, но ми се струва, че все пак демонстрира какво може да бъде влиянието на подобни събития.
      Attached Files

      Comment


        Бях писал в един по-предишен свой пост за папски документ в който се споменава броя на населението на България от началото на 13 век.Успях да намеря въпросния документ и следва да поднеса своите извинения на тези които съм заблудил или подвел(тъй като тогава цитирах по памет).Защото извора е от 1366 г. т.е. от 14 век и не се отнася за населението на цяла България,а само за Видинското царство (което не е малко все пак).Документа съдържа следното сведение:

        "В писмо до папа Урбан V от 1366 г.генералът от ордена на миноритите М. де Витербо му известява,че според сведения на унгарския крал Людовик Велики и викария на Босна са покатоличени чрез повторно кръщение 200 хил.души,които по техните думи съставлявали 1/3 от населението на Видинското царство."
        Гюзелев,В.,България и римската църква (²Х-Х²V век).- В:България в света от древността до наши дни.Т.².С.,1979,с.275-289.

        Мисля че сведението е доста конкретно,и може да послужи за не лоша отправна точка при съставяне на сравнително достоверен демографски модел за броя на българското население,особенно в контекста на периода който разглеждаме.
        Last edited by hanibal; 25-10-2009, 11:33.

        Comment


          hanibal написа Виж мнение
          "В писмо до папа Урбан V от 1366 г.генералът от ордена на миноритите М. де Витербо му известява,че според сведения на унгарския крал Людовик Велики и викария на Босна са покатоличени чрез повторно кръщение 200 хил.души,които по техните думи съставлявали 1/3 от населението на Видинското царство."
          Гюзелев,В.,България и римската църква (²Х-Х²V век).- В:България в света от древността до наши дни.Т.².С.,1979,с.275-289.

          Мисля че сведението е доста конкретно,и може да послужи за не лоша отправна точка при съставяне на сравнително достоверен демографски модел за броя на българското население,особенно в контекста на периода който разглеждаме.
          това сведение е много различно от приетото за население в периода. 600 000 само за Видинското царство? това е доста сериозна цифра... впрочем е сравнима с днешното население на региона.

          Голъм, може ли да ползваме модела "наобратно"? тоест като видим крайните данни да предпоставим началните с всичките му условности разбира се?
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment


            tonev написа
            Голъм, може ли да ползваме модела "наобратно"? тоест като видим крайните данни да предпоставим началните с всичките му условности разбира се?
            Трябва да преустроя файла, за да изчислява "наобратно", образно казано. Това не е кой знае колко сложно, но ще отнеме малко време и в резултат ще има два файла с един и същи модел, които изчисляват "нормално" или "обърнато".
            Трябва да подчертая две неща, които може и да са ясни и банални за повечето, но не е излишно да се уточнят. Първо, в модела се ползва и случаен фактор при изчисляването на популацията за всяка следваща година. Тежестта му е различна според типа цивилизация, образно казано. Разликите в крайния резултат поради това могат да варират в определени случаи до 25%-30%. Разбира се, ако всеки път се копира нова матрица със случайни стойности. Ако това не се прави (описал съм как и къде трябва да се копира, ако има въпроси, на ЛС), всеки път ще се изчислява със същите стойности - това е заради една особеност на ексел, която имаше начин да се преодолее, но не го смятам за много удобен.
            Второто е по-съществено: за разлика от модела, който бях построил за обсъждането на демографските проблеми в ПБЦ, който действаше на микро-ниво и демографските промени се изчисляваха на базата на реална демографска структура, този не отчита това ниво, а само промени на макро-ниво. За да бъде по-реалистичен и добър, трябва да се съчетаят двата, но това ще изисква доста време и място с тази програма (а самият аз не съм програмист и не бих могъл да съставя специална програма за задачата, макар че този начин би бил, вероятно, най-добрия. Но и изключително ресурсоемък).
            Освен това, не се отчитат никак други много съществени фактори, като наличната територия и селищна мрежа; степента на усвояване на територията; съответно цикличната динамика в тези показатели (обработване/запустяване; динамиката в живота на селищата). Така също и климатичните цикли, т.е. редуването на добри и лоши в климатичен смисъл години (в рамките на декади), както и по-големите климатични цикли (от столетия).
            Всичко това значително ще промени динамиката спрямо сегашната, която се определя само от два регулируеми параметъра, които уж обединяват всичко това и от случаен фактор и една проверка ограничение, която съм въвел.
            Най-добре би било да се състави модел, който да се движи на микро-ниво и да отчита споменатите климатични, териториални и други фактори по някакъв абстрактен начин. Но ще отнеме много време като за човек, който се занимава с това в свободното си време. Поне една-две седмици работа е, така че не съм убеден, че ще намеря скоро време да го направя.
            Както и да е, дори и в този си не особено реалистичен вид (впрочем, и другия, ако се направи, няма да е достатъчно реалистичен - впрочем, никой модел не може да бъде такъв), той показва поне какво може да бъде значението на подобен род фактори - ако действат като единична катастрофа или пък в намалена форма, но постоянно.

            Comment


              dibo написа Виж мнение
              Слабо се е отразило. Анхиало, тоест Поморие до 19 век е гръцки град.
              Следователно българите за разлика от гърците не са немюсюлмани и следователно не попадат под юрисдикцията на османските закони а те важат само за гърците!!! Също така много специално е твърдението, че български търговци не са стъпвали в Анхиало за да упражняват търговска дейност и затова, логически погледнато, тяхната търговия не се дискриминира от закона!!! Велико прозрение…
              За Охрид - Добре е да се прави разлика между текст на приписка и по-късното му обяснение, както и когато католически монах пише за турци да не се разбира кръстоносци и прочие…
              Добре е да се прави разлика между текст на приписка и по-късното му обяснение, както и когато католически монах пише за турци да не се разбира кръстоносци и прочие…
              За Голум – добре е, че започваме да говорим за “загуби” – незначителни, средни и големи. Това е стъпка напред.
              Първо до изясним термина “колапс”. Не ми е ясно защо се приема, че ако има колапс ние българите сме щели да изчезнем. Значението на тази дума в речника, извън медицинското, е: “разрушение, крах, рязко свиване”. Кое от посочените значения говори за унищожение от което ние да изчезнем?
              По твърдението, че преселенията, разрушенията и т.н. не са нищо ново, ще попитам: Кога по българските земи са идвали завоеватели, които разрушават църквите и ги превръщат в синагоги, будистки храмове и т.н, целенасочено налагат своята вяра с всички възможни средства и това положение продължава няколко века? Любопитно ми е какъв пример ще дадете…
              За заселването на славяните и местното население – днес по тия земи се говори на славянски а не на тракийски, гръцки или романизиран латински! От това по-ярък пример за колапс – здраве му кажи!
              Но стига с теориите. Да се опитаме да очертаем приблизителните параметри на загубите:
              Много бързо, като че ли решихме въпроса с кръвния данък – “…съществува данък да се вземат една десета част от момчетата християни…” – сведението пак е от католическия монах де Яно от 1438 г. И тъй като се изказа съмнение в достоверността, то същото е ползвано от Цв. Георгиева “Развитие и характер…” ГСУ, ФИФ, 1968 г.
              Тук имаме точния процент и който е силен в изчисленията нека да пресметне как влияе върху една общност Х намаляването с 10 % на най-здравите и силни момчета, които имат най-добри шансове да оцелеят и да дадат потомство. И още – кръвния данък се е събирал през 5 години. Имаме процент и времеви интервали.

              Comment


                toshev написа
                добре е, че започваме да говорим за “загуби” – незначителни, средни и големи. Това е стъпка напред.
                Хъм, не си падам по назидателния тон. Аз не съм и спирал да говоря за "загуби". Единственото, което оспорвах (и заради което се включих въобще в тази дискусия, която иначе е извън сферата на познанията ми (а и донякъде, на интересите ми) е преекспонирането на значението на тази катастрофа. Точно тази задача обслужват и моделите, които направих - да покажат какви мащаби и значение може да има.
                След това и тук вече май пишем в близък тон, аз възразявах срещу значението, което се придава на едно общо взето "единично" катастрофално събитие (точно тук идват и примерите с "черната чума"). Напротив, загубата на държавност и влизането в рамките на империя, чиято основна идеология е съвсем различна от тази на населението на ВБЦ (и неговите разпокъсани наследници) има дълготрайно негативно значение и съм се постарал да го отразя в модела си. Става въпрос за няколко "фактора".
                Първият фактор е забавянето на темповете на развитие, защото населението започва стабилно, а след това и експоненциално да нараства, когато съответната държава навлезе в индустриалната епоха. Няма смисъл да се спирам на конкретните основания на това твърдение, защото сме ги разглеждали в други теми и са ясни. Това за България на практика започва да се случва чак след Освобождението, така че определено имаме значително изоставане в темповете, спрямо други европейски държави, които са запазили независимостта си и са се развивали много по-добре. Преди това българското население общо взето се развива в рамките на средновековните или преходните демографски структури (по моя модел).
                Вторият фактор, който придобива допълнително значение с оглед на първия, е комплексен. В него влиза както загубата на "жизнено пространство", т.е. както разрушаване на някои селища, така и изместване на дотогавашното население от други, така и заемане на пустеещи в дадения момент или все още неусвоени/некултивирани земи (всички те представляват определен "резерв", който в рамките на средновековната система периодично се ползва, в периодите на разцвет и след това се изоставя в периодите на упадък - "изчезването" му намалява обема на възможния ръст в период на стабилно развитие или разцвет). Така и изместването на дотогавашното население предимно към селата или към по-неблагоприятни местности. Т.е. една цялостна промяна както в селищната система, така и в "свободното място" за развитието й в бъдеще. Всичко това действа столетия наред и има, според мен, много по-съществено значение върху демографската картина от каквито и да е единични (катастрофални) събития.
                Третият фактор е социо-културен и вече споменат и от теб, Тошев: различното третиране на завареното население с оглед на религията (културата) му. Това води до множество косвени загуби.
                Да обобщя: мисълта ми бе, че стига катастрофалното събитие (доколкото го има), т.е. преките загуби от кланета и отвличане в робство през първите десетилетия, т.е. периода на налагане на новата система, да не доведе до реално изчезване на съответната народност, то значението му не е чак толкова голямо, стига тя след това да може да се развива "нормално", т.е. в условия близки до тези от преди това събитие. Т.е. тези загуби сравнително бързо (в рамките на максимум столетие) могат да се възстановят, т.е. до навлизането на населението и държавата в периода на ускоряване на развитието в интересуващия ни демографски аспект, те няма да оказват вече сериозно влияние.
                Но ако след катастрофата (или дори без нея, т.е. ако нейните мащаби са много по-малки от предполагаемото) условията се влошат трайно в продължение на столетия, това не само че ще разтегли значително във времето периода на възстановяване, но и ще окаже дълготрайно влияние върху тенденциите на развитие след това.
                Точно това, според мен, имаме в нашия случай: множество фактори, които действат в продължение на столетия и довеждат до значително по-лош "резултат" на демографското развитие, отколкото би било ако държавата не бе изчезвала, особено в рамките на съвсем "чужда" цивилизация.
                toshev написа
                Тук имаме точния процент и който е силен в изчисленията нека да пресметне как влияе върху една общност Х намаляването с 10 % на най-здравите и силни момчета, които имат най-добри шансове да оцелеят и да дадат потомство. И още – кръвния данък се е събирал през 5 години. Имаме процент и времеви интервали.
                да, това е нещо, което може да се моделира, като за целта ще е подходящо да се разгледа като краткосрочна тенденция (примерно, в рамките на 1-2 столетия) и да се използва модел, основан на демографската структура и детайлно проследяване на влиянието.

                Накрая, за въпросния "колапс". Описах какво, според мен, е колапс и ще го повторя: ""колапс" ще да свидетелства за необратима промяна в демографските тенденции на дадена група от населението - прирастът става отрицателен", т.е. населението намалява все повече и повече, което неизбежно ще доведе в перспектива до "разтварянето" му в някакви други групи от население (които, предполага се, не намаляват). Като този "отрицателен прираст" трябва да има съществени измерения, за да може ад се говори за "колапс", а не просто за криза. Ще дам пример: демографските тенденции, характерни за съвременна България, имат всички характеристики на "кризисно състояние". Но не мисля, че някой може да ги назове "колапс", защото поне засега не предполагат, че населението на България ще изчезне, т.е. ще се разтвори в някакво друго или ще отмре.
                Точно в този смисъл е и примерът ми със славянските нашествия: завареното население "колабира", т.е. "изчезва", разтваря се в новото и сега не може да бъде установено (освен, възможно е, по генетически път, но от тези неща не разбирам). Дали същото се случва с населението на ВБЦ? Т.е. трябва ли да заключим, че населението, което се мисли само себе си като "българско" към момента на Освобождението, всъщност няма почти нищо общо с някогашното население на ВБЦ? Ако е така, то наистина можем да говорим за "колапс".
                Ако говорим за културата, начина на живот, разбиранията или цивилизацията на ВБЦ то тя определено колабира и изчезва, като от нея не остава нищо друго, освен артефакти, обект на археологията и някакви реликти във фолклорен смисъл. Не знам как точно стоят нещата в лингвистичен смисъл, т.е. едва ли и езикът им колабира. Но не е необходимо да имаме демографски колапс, за да се случи културно-цивилизационен, т.е. едното не говори много за другото.
                Споменах за нашествия и прочее събития, не по друга причина, а защото за тях са характерни част от чертите, които са характерни и за обсъжданата тук криза - вярно, не в същата степен, но явленията са сходни.
                Last edited by gollum; 27-10-2009, 16:03.

                Comment


                  toshev написа Виж мнение
                  Следователно българите за разлика от гърците не са немюсюлмани и следователно не попадат под юрисдикцията на османските закони а те важат само за гърците!!! Също така много специално е твърдението, че български търговци не са стъпвали в Анхиало за да упражняват търговска дейност и затова, логически погледнато, тяхната търговия не се дискриминира от закона!!! Велико прозрение…
                  Хайде да не ми приписвате твърдения Помислете отново върху значението на думата "слабо".

                  toshev написа Виж мнение
                  За Охрид - Добре е да се прави разлика между текст на приписка и по-късното му обяснение, както и когато католически монах пише за турци да не се разбира кръстоносци и прочие…
                  Посочих източника, но май не сте си направили труда да го прочетете, въпреки че е наличен в мрежата. Закачам за Ваше улеснение обяснението на самият автор. Моля да го прочетете преди да коментирате.
                  Attached Files
                  We don't see things as they are, we see them as we are
                  ---Anais Nin----

                  Comment


                    Посочих източника, но май не сте си направили труда да го прочетете, въпреки че е наличен в мрежата. Закачам за Ваше улеснение обяснението на самият автор. Моля да го прочетете преди да коментирате.[/QUOTE]

                    Въпросния източник го имам в личната си библиотека. Но и в него и в ел. версия се вижда, че основния текст е приписка, а обяснението дадено от Й. Иванов е определено по-късно и не е текст на съвременник... Още нещо да обясня? Може би на срички?

                    Голум, излиза че до сега сме си разменяли едно и също мнение! Интересно... В такъв случай остава да изясним кое мнение е меродавно за термина "колапс" - Вашето или посоченото в речника и май няма за какво друго да дискутираме...

                    Comment


                      toshev написа Виж мнение
                      а обяснението дадено от Й. Иванов е определено по-късно и не е текст на съвременник... Още нещо да обясня? Може би на срички?
                      ......гдето са напечатани някои подробности, извадени отъ единъ пренесенъ въ Москва Охридски ръкописъ
                      We don't see things as they are, we see them as we are
                      ---Anais Nin----

                      Comment


                        dibo написа Виж мнение
                        ......гдето са напечатани някои подробности, извадени отъ единъ пренесенъ въ Москва Охридски ръкописъ
                        Чели ли сте ръкописа? Защото приписката може да се прочете...

                        Comment


                          Е, нямам навика да споря по речникови определения, но в "разрушение, крах, рязко свиване", първите две очевидно говорят за "изчезване", чак третото значение е по-ограничено в размаха си. Но поне аз където съм срещал това понятие, то има значение, близко до механичното (примерно когато се говори за колапс на звезда в астрономически смисъл). Както и да е, не бих спорил по дадено определение, защото е безсмислено - определенията се дефинират, защото са инструменти.
                          В този смисъл, аз дадох един добър, според мен, пример, защо "колапс" не е добре в демографски смисъл да се приравнява до "намаляване", защото в този случай ще се препокрие с "криза". За мен случилото се тогава е по-скоро демографска криза, която може и да е била временно съчетана с някакъв тип "катастрофично явление" (от типа на пандемиите, но причинено от хора - това ако може да се установи какви са били действителните размери на преките демографски загуби от унищожаване).

                          ПП Ще си позволя да дам още един пример: клането в Магдебург. Това определено може да се нарече "колапс". Което не означава, че градът изчезва, но населението му определено е "ново", когато се възстановява.

                          Comment


                            toshev написа Виж мнение
                            Чели ли сте ръкописа? Защото приписката може да се прочете...
                            Из Академик Иван Снегаров - ГЕОРГИ КАСТРИОТА-СКЕНДЕРБЕГ (1405—1468 г.) И ОТНОШЕНИЕТО НА ДЕБЪР И ОХРИД КЪМ ОСВОБОДИТЕЛНАТА МУ БОРБА
                            от: сп. Исторически преглед, кн. 2, 1968, 60-65 стр.
                            .........
                            Султан Мухамед II е пребивавал в Охрид повече или по-малко време в зависимост от военните действия към Дебър, Круя и Шкодра. Има едно достоверно известие на кратовския книжовник Димитър, че в 1466 г., връщайки се от Албания, Мухамед II е заповядал охридският архиепископ Доротей, славянин по народност, да напусне Охрид и да се пресели в Цариград, откъдето вероятно го заточил неизвестно къде в Азиатска Турция. Заточени били заедно с него също и видни охридски боляри и духовни лица. Наместо Доротея по заповед на същия султан бил поставен на Охридския престол бившият цариградски патриарх Марк Ксилокаров, грък по народност. [9] От тези факти може да се заключи, че Мухамед II възнамерявал да погърчи Охридската архиепископия, понеже се съмнявал във верността на нейното българско паство и български клир. Той не се решил да унищожи тази българска църква, както станало с Търновската патриаршия в 1393 г. и с Ипекската (сръбската) патриаршия през XV в. и както постъпил след няколко века (в 1767 г.) султан Мустафа III със същата Охридска архиепископия по интриги на цариградския патриарх Самуил Ханджери. Като причина, за да не посегне Мухамед II на Охридската архиепископия, може да се смята, че Цариградската патриаршия, покрусена от падането на Цариград под турска власт и от унищожението на Византийската империя (1453 г.), не могла да мисли още за завоевания, а гледала да запази дадените й от завоевателя привилегии. Освен това още било здраво убеждението на официалните гръцки и турски кръгове, че Охридската архиепископия, която се наричала архиепископия на Първа Юстиниана, била учредена от византийския император — законодател Юстиниан I (527—565).
                            Пита се: защо турският султан се усъмнил във верноподаността на висшето общество в Охрид? Кратовският книжовник Димитър, който съобщава за заточението на охридския архиепископ Доротей, не дава ясен отговор, говори общо за междуособия в Охрид. Но съществува преписка между молдавския воевода Стефан Велики (се marе) и архиепископ Доротей. Молдавският княз го моли да отиде в Молдавия, за да постави нов митрополит молдавски вместо починалия Висарион. Архиепископ Доротей му отговаря, че не може да предприеме такова пътешествие, понеже по заповед на турския султан, който се връщал от Албания, той се изпраща на заточение заедно с някои охридски боляри и клирици. Тази ценна по съдържание преписка била открита от руския славист Виктор Григорович в 1845 г. е библиотеката на Рилския манастир (писмата били приложени в края на гръцката Синтагма на Матей Властарис), но автентичността на тези писма се оспорва от някои историци. Преди повече от 30 години обнародвах статия, в която изтъквах,че във всеки случаи тази преписка съобщава един важен исторически факт: заточението на охридския архиепископ Доротей по заповед на турския султан Мухамед II, поради това че между болярите и клира в Охрид избухнал раздор („крамола"). Дори да предположим, че двете писма са съчинени от някой славянски книжовник в Охрид или в Рилския манастир, съчинителят, като съобщава достоверно известие за отстранението на архиепископ Доротей от Охридския престол, е добавил и съобщение, което е чул навярно в Кратово или в Охрид, че раздорът между охридските боляри и църковния клир, възглавяван от архиепископ Доротей, е предизвикал тази наказателна мярка на султан Мухамед II.
                            В какво се състоял този раздор, който без съмнение се видял на султана вреден за турската държава? Пред неговите очи виновни са били архиепископ Доротей и болярите в Охрид. Той се връщал от война със Скендербег, когото не можал да победи, и недоволен, дори разгневен е свързал охридския разговор с несломимата съпротива на Скендербег, изтълкувал го като обществено движение да се помогне на дебърския герой. Обаче в какво се състояло конкретно несъгласието между охридските боляри и архиепископ Доротей, няма никакви сведения. Ако разпрата се явила само поради някой вътрешен въпрос, то султанът едва ли би приложил такава крайна мярка към болярите и архиепископ Доротей. Очевидно крамолата между тях имала политически характер. Вероятно двете страни нямали еднакво отношение към борбата на Скендербег. И двете страни били подозрени, че симпатизират на Скендербег, но ще да се различавали относно формите на подкрепата, която биха могли да му дадат, в съгласие с активното участие на дебърското българско население в борбата на Скендербег. [10] За да се осуети всякакво движение е Охрид и околността му е подкрепа на Скендербег и борещото заедно с него православно население, турският султан поставил за духовен началник в Охрид чужденец грък, който му вдъхвал надежда, че ще предпази своето паство (българи и албанци) от действия против турската власт в този момент конкретно в помощ на Скендербег. След завладяването на Цариград в 1453 г. Мухамед II се отнесъл веротърпимо и с уважение към цариградския патриарх, като го признал за етпарх на руммиллети (православните гърци) и отговорен за верноподанността на тоя народ. Висшето гръцко духовенство в Цариград се стремило да спечели доверието на страшния турски султан, който потопил в кръв улиците на византийската столица и наложил в нея турското владичество. Кварталът Фенер, гдето се установили Цариградската патриаршия след превръщането на църквата „Св. София" в джамия и бившите византийски архонти, станал сътрудник на Високата порта. Цариградският патриарх Генади Схолари бил приет на аудиенция от султана с голяма почит. Освен че му признал неговите привилегии, той му определил и 1000 жълтици заплата от държавата. Той се стремил да се заобиколи е образовани гърци като трапезундеиа Амируцн, Критовул от о. Имброс; преселвал гръцко население в Цариград. Изобщо Мухамед П гледал да привърже рум мяллетя към Турската империя, да му вдъхне мисълта,че тя е законна наследница на Византийската империя. Гаранция за такова поведение на рум миллети към турската държава бил цариградският патриарх и неговият клир. Затова турският султан избрал за свой агент в отдалечения, свързан икономически с Албания и духовен център на православното албанско население гр. Охрид Марк Ксилокарав, когото с тази висока длъжност ще да желаел да успокои, загдето е допуснал да бъде свален незаконно от патриаршеския престол в Цариград и заместен срещу подкуп 1000 жълтици от трапезундеца Симеон. [11]
                            Новият охридски архиепископ Марк възбудил недоверие в своето българско паство не само защото бил наложен от държавната иноверна власт, а не бил избран канонически от подведомствените му епархийски архиереи, но и защото населението схващало, че тон като инородец не ще покровителствува славянската култура. Затова пък Димитър, след като изпълнил поръчката на архиепископ Доротей да направи препис от славянския номоканон за Охридската архиепископия, моли в своята приписка новия архиепископ Марк да приеме това негово книжовно дело и да го пази в Охридската архиепископия.
                            Новият охридски архиепископ Марк възбудил недоверие в своето българско паство не само защото бил наложен от държавната иноверна власт, а не бил избран канонически от подведомствените му епархийски архиереи, но и защото населението схващало, че тон като инородец не ще покровителствува славянската култура. Затова пък Димитър, след като изпълнил поръчката на архиепископ Доротей да направи препис от славянския номоканон за Охридската архиепископия, моли в своята приписка новия архиепископ Марк да приеме това негово книжовно дело и да го пази в Охридската архиепископия. [12]

                            ПРИЛОЖЕНИЕ

                            Славянският номоканон, преписан от кратовския дякон Димитър по поръка на охридския архиепископ Доротей, се запазил в библиотеката на „великата църква" (= катедралата) на Охридската архиепископия. Руският славист Виктор Григорович го намерил в охридската катедрала „Св. Климент" и по своя обичай откъснал от тоя ръкопис девет листа, гдето е и приписката на дякон Димитър, и ги занесъл в Москва. Заедно с неговата архива и тези листа постъпили в Румянцевския музей, сега Московска държавна библиотека „Вл. Ил. Ленин". На В. Григорович дължим запазването на двете посочени по-горе „официални" писма, които също се намирали в неговия архив, сега пазен в Московската държавна библиотека „Вл. Ил. Ленин". Връщайки се от България, той дошъл в Букурещ и тук на 8 ноември 1845 г. направил препис на казаните писма вероятно за някой румънски манастир във Влашко, като в края на второто писмо-отговор на архиепископ Доротей по датата .... (6964 г. от с. м.) написал поправка: ... (=6969 от с. м.) и отбелязал на руски, че тези писма той е получил в Рилския манастир и че те се намирали на последните два листа от книгата „Синтагма на Матей Властарис". Под тази бележка той пише: „За точността на копието свидетелствувам [аз] магистър на Казанския университет Виктор Григорович. 1845, 8 ноември Букурещ".
                            След като румънското правителство отнело т. нар. преклонени манастири в Молдавия и Влашко, т. е. манастирите, които били подчинени на Синайския и други големи гръцки манастири в Турция, много документи и ръкописи били пренесени от гръцки монаси в Цариград и се пазели в Светогробския метох (близо до Цариградската патриаршия в квартала Балат). В 1931 г. ученолюбивият млад румънски църковен историк Паул Михаил, сега на църковна служба в Яш, открил в Светогробския метох споменатото копие на В. Григорович от 1845 г.
                            Паул Михаил го преписал и направил фотокопие, което обнародвал в своето научно съобщение „К вопросу о переписке молдовлахийского воевода Стефана Великото с архиепископом Первой Юстинианн Дорофсем" [13].
                            Голям спор е възникнал дали са автентични писмата, разменени между молдавския вой-вода Стефан Велики и охридския архиепископ Доротей. Главна пречка, за да се признаят за автентични, е датата 6964 г. от с. м. или 1456 г. от н. ера. Дори поправката на В. Григорович 6969 или 1461 г. не може да отстрани анахронизма, защото от преписката на дякон Димитър се вижда, че вдигането на архиепископ Доротей от Охрид е станало в 1466 г. Освен това Марк Ксилокарав е бил цариградски патриарх след 1456 г. и следователно той бил назначен за охридски архиепископ след тази дата.
                            Паул Михаил съобщава в статията си под линия почти всички изследвания на румънски, български, сръбски, немски историци по въпроса за автентичността на преписката между Стефан Велики и архиепископ Доротей. Тя била издадена в 1850 г. от В. Григорович, после е сп, „Български книжици", Цариград, 1858 г., ¹ 9. С тази преписка са се занимавали М. Дринов, К. Иречек. Йор. Иванов, Ив. Снегаров и др. Румънският славист Йоан Богдан я обяви за фалшива, обаче други румънски учени не приеха това негово отрицателно мнение. Напр. Ал, Елиан в своя доклад, направен в 1947 г. в Института по балканистика в Букурещ, привел доста силни аргументи против мнението на Йоан Богдан, че преписката между Стефан Велики и архиепископ Доротей е фалшива. [14] Доказателства за нейната достоверност приведох в статията си „Към въпроса за зависимостта на Молдавската църква от Охридската архиепископия" (сп. „Македонски преглед", г. V, 1929 г., стр. 45—69).
                            Паул Михаил, издавайки фотокопия на тези писма по преписа на В. Григорович, сравнява техния текст с рилския им оригинал по фотографското издание на Йоан Богдан и посочва някои различия, от които се вижда, че В. Григорович в своя препис е допуснал явни грешки. [15] Между другото той е преписал погрешно или по-скоро е поправил без нужда думата „боляри нашето града" с „Болгари нашето града" и изхвърлил израза „и с нeколико боляри и клирик нашее церкви". Също произволно той е добавил датата (6969) в писмото на архиепископ Доротей, и в двете писма годината е сбъркана: ако в писмото на Стефан Велики датата 6969 априлйа е вярна, то в отговора на архиепископ Доротей датата 6964 октомврйа не може да бъде достоверна, защото септемврийската 6964 година, когато Стефан Велики е написал своето писмо до охридския архиепископ, е свършвала на 31 август и от септември е започвала нова 6965 г. и следователно в отговора на архиепископ Доротей трябваше да бъде означена датата 6965 октомври. Освен това там трябваше да бъде означен 15 индиктион, а не 1 индиктион, щом като в писмото на Стефан Велики е означен за 6964 г. 14 индиктион, [16]
                            При все това има други хронологични данни, от които се вижда, че архиепископ Доротей бил свален от катедрата и преселен в 1466 г. заедно с боляри и други духовни лица. Достоверен свидетел е дякон Димитър от Кратово. Но тук трябва да се отбележи, че несъответствието между рилския текст на тези две спорни писма и преписа на В, Григорович (по фотокопието на Паул Михаил) не може да ни служи за основание, както мисли този издател, че В. Григорович точно е преписал тези две писма и че неговите поправки действително съществували в писмата на архиепископ Доротей. В този случай меродавен е рилският текст на това писмо. В. Григорович е заменил думата боляри с Болгари или поради погрешно разчитане, или защото е мислел, че и през това време клирът на Охридската архиепископия бил гръцки и поддържал гръцката образованост, както е било в българските земи в 1845 г., когато В. Григорович направил препис от двете писма. Видяхме обаче, че охридският архиепископ Доротей е действувал за разпространение на славянската просвета и българите в Охрид нямало защо да водят остра разпра с него и неговия клир по тоя въпрос.
                            Ако считаме за достоверна по съдържание преписката между молдавския воевода Стефан Велики и охридския архиепископ Доротей, ще трябва да се основаваме на текста в рилската им редакция, а не на изменения текст е преписа на В. Григорович и не може да се твърди, че в оригиналната преписка е стояла думата Болгари вместо боляри, та затова В. Григорович е пропуснал израза „и с нъколико боляри и клирихи нашее шжви". Той не е видял друг текст на въпросните писма освен текста в рилската им редакция, която имал предвид и при обнародването им в 1850 г. Следователно в отговора на архиепископ Доротей се говорело за крамола между болярите и клира в Охрид и за изселването на архиепископ Доротей и няколко боляри и клирици.
                            .........
                            9. Виж моя труд „История на Охридската архиепископия — патриаршия", София, 1932 стр. 42—43, 184—186.
                            10. Основавайки се, на написаното от Haan, Васил Кънчов (Македония, С., 1900, стр.90) твърди че, през ХV век, Долни Дебър е бил населен с албанци, а Горни Дебър с православни, подчинени на Скендербег.
                            11. Виж: И.И. Соколов-Константинопольская церковь, в Х²Х веке, ², Санкт-Петербург, 1904, стр. 102 и 104.
                            13. Статията, написана на руски, е поместена в “Revue des études Sud-Est Européennes”, IV, 1966. ¹ 1—2, издание на РАН, стр. 239—246.
                            14. П а у л М и х а и л, п. ст., стр. 240, заб. 1.
                            15 Виж: п. ст., стр. 341.
                            16 Освен тази грешка, годината 6964 г. не е 14 индиктион, а 7 индиктион (69644-3 : 15=464+Остатък 7).
                            Last edited by dibo; 27-10-2009, 19:06.
                            We don't see things as they are, we see them as we are
                            ---Anais Nin----

                            Comment


                              Сега трябва да обяснявам каква е разликата между ръкопис и статия, която интерпретира нещата...

                              Comment


                                toshev написа Виж мнение
                                Сега трябва да обяснявам каква е разликата между ръкопис и статия, която интерпретира нещата...
                                Не, не трябва. Това е налично в интернет и мисля, че обяснява достатъчно подробно за кой ръкопис става дума и какво се съдържа в него. Но ако още имате съмнения - източниците с фотокопията на писмата са посочени - “Revue des études Sud-Est Européennes”, IV, 1966. ¹ 1—2, издание на РАН, стр. 239—246. Следва да го има най-малкото в Народната библиотека.
                                Last edited by dibo; 27-10-2009, 19:50.
                                We don't see things as they are, we see them as we are
                                ---Anais Nin----

                                Comment

                                Working...
                                X