Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    KIZIL DELI написа Виж мнение
    Още във времето когато Матанов беше доц. с това съм запомнил първата му лекция, на която съм бил. Още почнал не почнал изтърси лафа за "средновековната българска нация" и настана напрегната тишина. А той - "да, нация казах, какво се умълчахте. Омръзна ми да обяснявам на западни колеги каква е разликата между народност и нация. "
    Това с нацията и народността винаги ми е било интересно. Ако следваме класическото определение, ще излезне, че българска нация е имало до 1878г., след което се разпада. Е така е като се прилагат готово щаблони, правени за съвсем други общества.

    Темата иначе е много интересна и според мен основният проблем за спора имало ли е или не демографски колапс през ХVв. е че не е ясно демографското състояние на българските земи през Х²²²-Х²Vв. По този въпрос няма цялостно изследване и априорно се приема, че през Х²²²-Х²Vв. българските земи били плътно населени, особено равнините. Да ама не. Последните години се напрупаха достатъчно археологически данни, които за съжаление все още тотално се пренебрегват от българските историци. По-горе се каза за вътрешността на Североизточна България че е била пуста още от края на Х-първата половина на Х²в. Първо от там са минали руснаците на Светослав, а след това и печенегите. Животът е оцелял само по крайбрежието на Дунав, Черно море и на долу по оста Русе-Шумен-Провадия-Варна. Опустошените в края на Х-първата половина на Х²в. огромни области в Добруджа и Лудогорието остават безлюдни през Х²²-Х²Vв. Подобна е картината в Тракия. Тези земи са изключително гъсто населени през Х²-Х²²в., в края на Х²²в. минават кръстоносците на Третият кръстоносен поход и унищожават всичко по пътя си. Каквото е оцеляло е довършено от Калоян. Вътрешността на Тракийската равнина след началото на Х²²²в. вече е представлявала истинска пустош, като население е оцеляло само в периферните райони разположени край планините. Така че преди да се говори за демографски колапс през ХVв. трябва да се състави достоверна картина за Х²Vв., т.е. преди да дойдат османците, но тази картина да конкретно за всеки район. Т.е. тряба да има достоверна база за сравнение е не голи предположения. Това че Видинско през Х²Vв. е било изключително гъсто населено, въобще не означава, че по това време и земите между Ямбол и Капитан Андреево са били толкова гъсто населени. Едниственият район за който има цялостно изследване на поселищната мрежа през средновековието и османския период е средното течение на Струма - между Кресна и Кулата и данните категорично показват, че селищната мрежа от предосманския период се е запазила и през ХV-ХV²в. А че османците са поизклали, че са поробили или потурчили известен брой българи - това спор няма. Въпросът обаче е колко и бройките посочени от Гандев, дори във второто коригирано издание са абсолютно нереални.

    Comment


      KIZIL DELI написа Виж мнение
      Аз само не разбирам защо е нужно постоянно да се взираме във факторите, които помогнали за съхранението на българина. То не е църква, то не е патриархално семейство, селска община и незнам какво си още. Сякаш не е ясно, че заплахата за неговото изчезване е пропагандно клише от близкото минало. Защо не говорим за фактори благоприятствали съхранението през вековете на французщината, айде лош пример ще кажете, бе на унгарщината или хърватщината тогава? Имало ли е наистина заплаха за изчезването/претопяването на българската народност/нация?
      От всички безумни клишета в нашата историография, това ми е любимото. Като се замисли човек, защо албанците, огромната част от които са приели исляма, са оцелели като етнос. А бошнаците? А колко други народи са приели исляма и си ги има до ден днешен.
      Единствено, което християнството е спомогнало да се запази е самото християнство. А ма етнос и религия са различни неща. Ако българите 100% бяха приели исляма, те щяха да се запазят като етнос със свое име, език и култура. Както това е станало с резица мюсюлмански народи в Османската империя като споменатите албанци и бошнаци, но също така и татари, лази, кюрди, араби и т.н.

      И като говори за ролята на християнството за опазване на "българщината", нека да не забравяме, че най-фанатичните православни българи останаха верни на Цариградската патриаршия и се гърцизираха.

      Comment


        Hayy Ibn Yakzan написа Виж мнение
        Има нещо друго обаче, което след 15 в. е по-важно за балканските народи от националното и националната средновековна държава (с ясно изразена национална политика в образователната система, плановата икономика и културната експанзия към Вардарска Македония примерно ) и играе важна роля в консолидацията им преди възраждането на балканките национализми, това е принадлежността им към православната християнска култура. Това прави Владислав Граматик нито български, нито сръбски, нито македоснки книжовник, защото неговото дело е с еднакво важно значение за всички православни народи на Балканите. Рилският манастир е християнски културен център на Балканите, и пр.
        Тая пролет един монах от Македония ми рече, че е българин. Веднага след това надълго и нашироко ми обясни, че това не е важно, защото преди всичко е православен и народността е с второстепенно значение - нали всички сме славяни и сме си близки. Действието се развиваше в манастира Ковил (Сърбия). Между другото шливовицата и меда им много важи, нищо че я продават скъпичко Та исках да кажа, че това схващане за принадлежността към християнството като обединяващ фактор е нещо много важно, ама по ми се струва да е така за поповете и то сред тия с най-чисти помисли. Обаче дори и сред тях изваждаме от скобата гърците и наистина то е заради езика.

        Но понеже спомена Владислав Граматик, рекох да го цитирам:
        И стана жестоко сражение в местността, наречена Косово. Всред боя загина и лютият насилник, който ги предвождаше. Той твърде скоро получи достойна отплата заради своето безбожие, сиреч страшно и непристойно изпусна варварската си [и нечестива] душа: всред боя той неочаквано бе лишен от живот от сръбски воини. И така, прочее, когато грехът надделя – уви, поради нашите престъпления! – сръбската земя падна под властта им.

        Малко след това те завладяха и българските области, подобно на някое слабо гнездо, заедно с оня чуден град, в който лежаха чудодейните мощи на чудотворния отец. Войската се нахвърля пак буйно и безбожно, като всеки ден и във всяко време извършваше чести опустошения и кръвопролития. Никои не можеше да се противопостави по никакъв начин на страшния им пристъп. В бойните сражения навсякъде те превъзхождаха всички и им нанасяха сияйни победи. Благодарение на всичко това и тяхното пагубно зло навсякъде се разпространи и се наложи.

        Напълно запустяха много области и села, заедно със светите манастири и с божествените храмове, унищожени от огън.
        Това е от авторото му произведение, известно като "Рилска повест". А инак в сборника "Предели" разправя за покръстването на българите от княз Борис ². Иде да рече, че напреки на християнството националното разделение си стои през 15 век. Верно, сигурно затова и казваш, че след тоя век националното разделение почнало да изчезва. Да де, ама вече се посочи, че българи и сърби например добре си се самоопределят на етнически признак. Пък и да се каже, че в т.нар. елит е забравена темата за предходна история също е силно преувеличена. Ето например цитат от Яков Крайков (от "Различни потреби", 1572 г.):

        Този извод открих, аз, Яков, в книгите на Петра царя български, на когото столица беше велики Преслав и умря във велики Рим
        Добре, дотук все православни българи. Ами в началото на 17 век пък имаме Петър Богдан, дето е католик, пък пише първата история на България. Някак спомена за държавност става съвсем явен. Та поради тия неща викам, че поповете си да разправят за общото православие, ама си е само за тях и не бива да се пренасят тия работи върху обикновения данъкоплатец.

        Comment


          Бях написал снощи едно голямо мнение, ама нещо стана и се загуби. Така е, като не се внимава! Сега вече не ми се пише толкова. Само искам да отбележа, че гърците в Станимака и навсякъде из вътрешността на нашите земи, където са обградени с българи, проявяват проявяват учудваща устойчивост и аз лично не познавам случай на асимилиране на гърци от българи през средновековието - християнско и османско - и през Възраждането. Отелни примери, предполагам са се случвали, но установеното правило е точно в обратната посока - българи да са асимилирани. Всичко това говори за по-високо развито чувство на идентичност, култура и самочувствие и според мен не е продукт на Възраждането. През този епоха просто се стига до поляризация, защото тогава както гърци, така и българи навлизат на нов етап от народностното си развитие - модерната нация и, разбира се, гърците отново са по-напред, поради което и широко се шири т. нар гъркомания, което си е нашенски евфимизъм за съответния асимилационен процес. Спирам се на тази аргументация, защото от средновековието са запазени много източници, в които византийците се дължат неласкаво към българите и от които си личи, че ги смятат за по-долни от тях, но все пак те са продукт на интелектуалната традиция. Това, разбира се не значи, че българи и гърци през ХV-ХV²² са били отявлени врагове, ненавистните чувства между тези народности започват да намаляват още преди завоеванието, но очевидно старата традиция допринася те да бъдат ясно разграничими и помежду си, и за чужденците. Благодаря на Кухулин за статията от постинг 478. Много интересна, а и ми помогна да забравя яда си, че ми изчезна написаното. Ще бъде полезна на всички, к. се интересуват от темата и мисля, че отговаря на въпроса на Къзъл Дели за тези народности, които са нямали държава, но имат ясна идентичност. Изобщо този автор ми отвори очите. Сигурно ви се е случвало да гледате нещо, а да не го забелязвате, познанията да са ви в главата, а да не можете да ги избистрите и в един момент някаква такава работа да ги подреди. Отново се вижда, че най-добрият подход е "слизането" към разбиранията на хората от миналото и изоставянето на тези от съвременността. Ние забравихме родовият приззнак, който изтъква авторът за определящ фактор на средновековната народност/нация, а действително в житията на българските светци от средновековието там, където се упоменава народностната принадлежност, се казва "по род българин" или от "български род". Другите въпроси ги подминавам засега, защото бързам. Днес синът ми има рожден ден!

          Comment


            d-r V. написа Виж мнение
            Днес синът ми има рожден ден!
            Да ти е честит и весел. С пожелание за още много рожденни дни на много синове и дъщери!

            Comment


              Да ти е жив и здрав

              Comment


                d-r V., честит ви празник и от мен!

                Иначе дискусията взе интересен развой. Аз от няколко страници разправям за националната принадлежност и постепенния му разпад по време на ОВ. Че и баш социологически термини набутах и ми се скара по тоя повод. Затова като писах за диалектите имах предвид не само тях конкретно, но и всяка друга форма на различие, която почва да става причина за делене. Така се стига до ония конкретни и абстрактни общности.

                Появява се обаче едно противоречие, което до голяма степен обърква: османците, както знаем, разглеждат населението на база религиозна принадлежност. От тяхна гледна точка наченките на оформянето на нации е неработещо, понеже просто задълженията са различни. Демек е все тая дали край Морава ще разправя някой, че е сърбин или българин - просто си плаща за удоволствието да е православец. Тоя подход сигурно би работил безотказно (в смисъл на асимилация) по места, където няма обща история на група хора с близки характеристики. Това е един ранносредновековен похват, който не зацепва съвсем тук, поради посочената причина.

                Обаче спомена на милета (рум) за нещо предхождащо османците създава деление. То едва ли е било само по себе си достатъчно, но обяснява разликите с другите на същото дередже и допълнително ги усилва. И тая работа сигурно са я знаели началниците, щом тия деления са ги виждали де що се е влачил пътешественик по Балканите. Пишат например "оттук почва българската земя", "тия са българи", "българите си правят еди-какви си дупки по ушите". Знанието на хората за нещо свое преди ОВ създава оценка за миналото, дето се проектира в настоящите им отношения. И така гърците стоят по-бамбашка за българите, сърбите са други, власите пък трети.

                Бях попаднал на едно празненство на цуйката в Карпатите. Романците любезно бяха наредили какви ли не чудеса по масите, ромски трубачи цепеха мрака. И сякаш там му беше мястото да се развихри люта свада по въпроса "бе вие (българите) що не ни уважавате нас" Имаше един сърбин, дето изкова мисълта, че това е факт със затихваща сила, валиден преди 700 години и то защото нямали (румънците) държавнически традиции като "бугарите и србите". Отвсякъде оборимо като историческа фактология, обаче е пример за приемане на другия до теб, заради някакви бая отдалечени реалности. Разправям го това, защото ми хрумна, че подобна мисловна схема сигурно е съществувала тогава, пък и сега я има (македонците).

                Comment


                  Благодаря на всички за пожеланията и да ви се връщат!
                  SRH, братче, много пъти четох това, което си написал, но явно много съм се напил, което изобщо не е чудно предвид изпитото, и нещо не мога да те разбера, особено това:
                  Бях попаднал на едно празненство на цуйката в Карпатите. Романците любезно бяха наредили какви ли не чудеса по масите, ромски трубачи цепеха мрака. И сякаш там му беше мястото да се развихри люта свада по въпроса "бе вие (българите) що не ни уважавате нас" Имаше един сърбин, дето изкова мисълта, че това е факт със затихваща сила, валиден преди 700 години и то защото нямали (румънците) държавнически традиции като "бугарите и србите". Отвсякъде оборимо като историческа фактология, обаче е пример за приемане на другия до теб, заради някакви бая отдалечени реалности. Разправям го това, защото ми хрумна, че подобна мисловна схема сигурно е съществувала тогава, пък и сега я има (македонците).
                  Моля зя разяснение!
                  Last edited by Guy de Mont Ferrand; 05-09-2010, 01:34.

                  Comment


                    Интересно, сега попаднах на някаква таблица на Баркан (въз основа на ранни османски регистри), според която излиза, че между 1520-35 г. турските номади на Балканите са повече отколкото в Анадола (120 000 "огнища" срещу 76 000 "от дургата страна"). Не знам дали това има нещо общо с темата, но е доста любопитно...
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      1951 написа Виж мнение
                      Нещо такова за Софийския регион дали е излизало някога?
                      Богданов, Ив., Български твърдини (Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско). С., 1971
                      We don't see things as they are, we see them as we are
                      ---Anais Nin----

                      Comment


                        dibo написа Виж мнение
                        Богданов, Ив., Български твърдини (Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско). С., 1971
                        Благодаря! Вече е поръчана.
                        Между другото останах шашнат от качествата на книгата за археологическите паметници в Пернишко. Не само, че книгата бе чисто нова, но и съдържа маняшко количество информация за всякакви археологически паметници останали по тия земи. Наистина забележителен труд.
                        Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                        Comment


                          а поръча ли кюстендилската?

                          поне за един от паметниците вече имам по-актуална информация


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            Thorn написа Виж мнение
                            а поръча ли кюстендилската?

                            поне за един от паметниците вече имам по-актуална информация
                            Koя е кюстендилската?
                            А иначе в пернишката книга някои описания на обектите сякаш умишлено са принизени. Често пише "незначителни следи над терена", а всъшност си има доста впечатлеителни руини. Но книгата си е все така безценна.
                            Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                            Comment


                              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                              Интересно, сега попаднах на някаква таблица на Баркан (въз основа на ранни османски регистри), според която излиза, че между 1520-35 г. турските номади на Балканите са повече отколкото в Анадола (120 000 "огнища" срещу 76 000 "от дургата страна"). Не знам дали това има нещо общо с темата, но е доста любопитно...
                              Същият тоя дава по средно 5 члена на домакинство и може би правилно. Само че нещо ме съмнява всичките тия да са номади, щото гледам тук един да го цитира (Bakan, 1954), че на основата на тахрир дефтерите през 20-те и 30-те години на ХV² век общо са регистрирани 1 031 799 ханета, от които 832 707 християнски, 194 958 мюсюлмански и 4 134 еврейски. Специално за юрушките ханета дава числото 37 435, което може и да е коригирано после, заради появата на пълните списъци. Други големи санджаци (по принадлежност) са татарския, влашкия и циганския. Остава общо всички тия да правят 120 000, ама тогава ще излезе, че трайно уседналите към периода са 75 000.

                              Comment


                                SRH написа Виж мнение
                                d-r V., честит ви празник и от мен!

                                Иначе дискусията взе интересен развой. Аз от няколко страници разправям за националната принадлежност и постепенния му разпад по време на ОВ. Че и баш социологически термини набутах и ми се скара по тоя повод. Затова като писах за диалектите имах предвид не само тях конкретно, но и всяка друга форма на различие, която почва да става причина за делене. Така се стига до ония конкретни и абстрактни общности.

                                Появява се обаче едно противоречие, което до голяма степен обърква: османците, както знаем, разглеждат населението на база религиозна принадлежност. От тяхна гледна точка наченките на оформянето на нации е неработещо, понеже просто задълженията са различни. Демек е все тая дали край Морава ще разправя някой, че е сърбин или българин - просто си плаща за удоволствието да е православец. Тоя подход сигурно би работил безотказно (в смисъл на асимилация) по места, където няма обща история на група хора с близки характеристики. Това е един ранносредновековен похват, който не зацепва съвсем тук, поради посочената причина.

                                Обаче спомена на милета (рум) за нещо предхождащо османците създава деление. То едва ли е било само по себе си достатъчно, но обяснява разликите с другите на същото дередже и допълнително ги усилва. И тая работа сигурно са я знаели началниците, щом тия деления са ги виждали де що се е влачил пътешественик по Балканите. Пишат например "оттук почва българската земя", "тия са българи", "българите си правят еди-какви си дупки по ушите". Знанието на хората за нещо свое преди ОВ създава оценка за миналото, дето се проектира в настоящите им отношения. И така гърците стоят по-бамбашка за българите, сърбите са други, власите пък трети.

                                Бях попаднал на едно празненство на цуйката в Карпатите. Романците любезно бяха наредили какви ли не чудеса по масите, ромски трубачи цепеха мрака. И сякаш там му беше мястото да се развихри люта свада по въпроса "бе вие (българите) що не ни уважавате нас" Имаше един сърбин, дето изкова мисълта, че това е факт със затихваща сила, валиден преди 700 години и то защото нямали (румънците) държавнически традиции като "бугарите и србите". Отвсякъде оборимо като историческа фактология, обаче е пример за приемане на другия до теб, заради някакви бая отдалечени реалности. Разправям го това, защото ми хрумна, че подобна мисловна схема сигурно е съществувала тогава, пък и сега я има (македонците).
                                Мисля, че не само от страна на османците отделянето на нации е "не е било работещо"..Макар че аз лично, вече започвам да смятам, че в средновековието се "изковават" наченки/протомодели на българска нация.. В общност, в която не съвсем липсват национална история и митове, и в която общност съществува "чувство за общност" (поне в определена част от хората), общи култури и език..
                                Традиционно/аксиоматично се смята че "българите от Тетевенско, макар и от една националност (разбирайте народност) с българите от Македония, нямат чувство за общност с последните", но дали е така?
                                Марксистката историография и западната, доколото съм информиран приема че в средновековитео хората са били "собсвеност" на господарите си ..Добре, може и така да е било в предреформаторското и предкапиталистическото западноевропейско средновековие и общество, но дали българите са били маса от крепостни и неосъзнати хора?
                                Да помислим - тук категорията "люде" /"нищие люде", т.е свободни селяни и малоимотни -обикновено наемници, ("не "парици" и "клирици") с каква тежест и процент, е предствлявала и съставлявала българското селско общество?
                                Не знам отговора..
                                Но,не мога да ги мисля преподавателите по история (преподавателите на децата), които ще трябва да обясняват как, и защо например Асеневци, заедно власите им и българите им, са били крепостни (щото точно това чета от даскали, които пишат в историческите форуми- демек, казват и пишат че болшинството от хората са били клирици и парици), и като такива са били имперските сили, и дори са завладели територии на империята, щото да създадат своя държава (монархия) ..
                                Ами Ивайло - в коя крепост е бил закрепостен, или просто е бил малоимотен наемник,..Ами войската му? Могат ли крепостни хора да пребият татарите (норманите), царските войски, византийските такива?
                                Ами другите въстания и брожения - на павликяни, богомили, власи, на българи (Делян), и тези хора ли са били без никакво чувство за общност?
                                Власите на кого са били дадени?
                                Ами онова население с кумано-печенежки произход (демек всички асеновци, кунчовци/кумановци, куни, шишковци, тетеровци, бесаровци) на кого е било крепостно?

                                Comment

                                Working...
                                X