Гробовете на Българските владетели

[emi73]

За тленните останки на Александър ² Батенберг се знаят къде са погребани, но другите са под въпрос.

[gladiator]

Археологията е точна наука. Тя иска доказателства и факти. Не мога да приема, че щом нашето национално самочувствие печели и туризма, то трябва да обявим гробът на цар Калоян в „Св. Четиридесет мъченици”.
Защо впечятлява този гроб Това е заради масивният пръстен. Да но има около 15 такива известни, вярно с по-малко тегло но с много по-изящна изработка. Калояновият е грубо направен. Смешна е тезата на проф. Йордан Андреев, че липсвала титлата ЦАР, защото това мило за лична кореспонденция. Владетелят няма такава. Той си е владетел на всякъде и не се срамува от това.
Самият пръстен е част от група такива, срещани във Византия и тук, но появили се във втората пол. На 13 в. Има си изследвания за това, не го измислям.
Колегите от Търновският музей още разказват за фалшификатите извършени покрай просволутото изследване на гробът.
Не може да не се знае гробът на такъв велик владетел и да не се отбележи. Ако наистина Иван Асен ²² само е ремонтирал църквата, то защо не е отбелязал останките на чичо си, който е направил толкова за него. Нали през 1230 г. Все още е униат като Калоян, няма причина дори и от религиозна гледна точка.
Защо Калоян да не е в църквата на Св. Петър и Павел. Техният култ идва именно с латинската мисия и унията от 1204 г. Би следвало Калоян наистина да е в тази църква

[Warlord]

За този пръстен някои казваха (мисля че Дуйчев), че бил изработен още преди Калоян да стане цар и той си го носел от тогава. А пък скромното погребение и липса на царски атрибути в гроб ¹39 го обясняват с това, че братовчет му Борил, който най-вероятно е участвал в заговора, не го е позволил.

[resavsky]

Напротив в погребението в "Св.40 мъченика" има царски атрибути - това са червените ботуши и червеното наметало.Не виждам какви царски атрибути би следвало да се очаква да се намерят - а и нищо не говори за скромно или пищно погребение.Евентуалното участие на Борил в заговора слещу Калоян /ако въобще е имало такъв/ май е тема на друг диспут.

[emi73]

Прав си.

[Докс]

Колеги,искам да се включа по въпроса за гроба на Кан Кубрат.Съкровището,намерено през 1912г близо до селцето Малое Перешчепино (Малая Перешчепина),Полтавска област, категорично е идентифицирано с Кубрат.Ето повече информация:
През лятото на 1912г в пясъчните дюни на река Ворскла (приток на Днепър),която минава край селото,няколко овчарчета намират златни предмети. Отнасят ги в селото. Селяни отиват на мястото и разравят пясъците. Открити са златни и сребърни вещи, всички незабавно поделени. Вестта за съкровището стига до властите в Киев. В Малое Перешчепино идват полицаи и археолози. Учените издирват и изземват по-голямата част от находката. Останалите предмети по-късно също са предадени на археолозите. Според информацията, получена от откривателите, предметите лежали в пясъчна дюна на дълбочина 0,2 - 1 м на площ 1,5 м в диаметър. Между предметите имало изгнили късове дъски. Съкровището е голямо - само благородните метали са 25 кг злато и 50 кг сребро. Състои се от: златни и сребърни съдове - големи амфори, купички, блюда, 11 златни чаши, 10 сребърни чаши, златен ритон; огърлица от златни солиди; два чифта златни гривни; обкови за колани; сабя; стремена; седло; над 250 златни пластинки; златна тока (близо 500 гр.); пръстени и 69 монети (Тиберий, Маврикий, Фока, Ираклий, Констант II). Особен интерес предизвикват златната тока и пръстените с монограми. След дългогодишни спорове и изследвания съкровището е определено като част от богато погребение чрез трупоизгаряне на Хан Кубрат, византийски патриций и владетел на Велика България. Съкровището е датирано от периода непосредствено след 668 г.

Перешчепинската колекция постъпва в Ермитажа през 1914г.Няколкото предмета,намиращи се в Полтавския музей,изчезват по време на Отечествената война.В Ермитажа се намират повече от 650 златни и около 50 сребърни предмета и 69 златни монети.
Първите изследователи на Перешчепинската сбирка са Бобрински (1914),Бенешевич (1913),Фармаковский (1913),Н.Е.Макаренко (1912),а след това Н.Бауер(1931) и Мацулевич (1927-29).Те определят датата на съкровището- VIIв.Разпознати са византийски,сасанидски и вероятно местни варварски предмети.
По-нататък основното направление на изследванията е свързано с въпроса на кой древен народ в древността е принадлежал този комплекс.Споменават се древните славяни,но по-голяма часто от изследователите го отнасят към господстващите в степта номади (Ласло-1955,Корзухина-1955,Артамонов-1962,Скалон,Маршак-1972,Амброз-1982).
Повечето изследователи се придържат към втората версия,но относно характера на Перешчепинския комплекс и неговата принадлежност към определен номадски народ съществуват различни мнения.В редица работи на унгарските учени (Чалан-1939,Ласло-1955) се забелязва сходство на перешчепинските предмети с аварсикте.Интересни съпоставки на перешчепински предмети с аварски,дали възможност да се направи реставрация на седло,поясни комплекти и колчан,прави Д.Ласло.Съветският учен Амброз,напротив,подчертава тюркският характер на перешчепинския комплекс,смятайки го за жертвеник на светилище,подобно на поминалните храмове на тюркските хагани.Други автори-например Банк (1960)-при изследване на перешчепинската колекция дават акцент на попадналите в номадска среда предмети от византийски произход.
Остроумно хипотеза за характера на перешчепинския комплекс бе изказана от германският учен Йоахим Вернер (1984).Той смята,че в Перешчепина е открито погребение на починалия скоро след 641г. владетел на българите Кубрат,бивш поданик на аварския хаган,скъсал отношения с него и сключил съюз с византийския император Ираклий през 634-640г.От него Кубрат получава богати дарове и титлата патриций.

Следва продължение...

[arhangel]

в скалната църква "Къщялнята" от комплекса при Иваново имало гробна камера с изсечен кръст и надпис ЦАР ПОП ГЕРГИ...някой предполагат че е гроба на Георги Тертер I...аз лично ходих там вчера но не можах да намеря ни камерата ни надписа ....

[Warlord]

Това, че там се споменава името му не означава, че там е и гробът му. Надписът гласи: "Аз Иво граматик, писах тези слова...когато погина цар Герги."
Датира се от 1308 - 1309 г., тъй като авторът съобщава, че преди това избягал от Тракия, когато там свирепствали страшните каталани.

[arhangel]

Това, че там се споменава името му не означава, че там е и гробът му. Надписът гласи: "Аз Иво граматик, писах тези слова...когато погина цар Герги."
Датира се от 1308 - 1309 г., тъй като авторът съобщава, че преди това избягал от Тракия, когато там свирепствали страшните каталани.

Говоря за друг надпис.На стената до една от гробните камери."ПОП ЦАР ГЕРГИ "Този за който говориш ти е датиран от 1291г и е най-ранния в скалния комплекс.Между другото е оставен от Дамян...Най - късния е от 1495г и е от някой Анани....

ЦИТАТ ОТ :"Скалният манастир"Св Архангел Михаил" при село Иваново" от Стоян Йорданов 2004г издадена от Импресарско-издателска къща "РОД"...

[resavsky]

Според Пламен Павлов този надпис е за смъртта на цар Георги Тертер ²² през 1322 г. която според него е насилствена.Това оборва досегашната теза в нашата историография за естествената смърт на този наш владател - при това твърде млад и то в разгара на една успешна война.

[Warlord]

Явно съм ги объркал, надписите в ивановските скални църкви са доста.

Причините за смъртта на Георги ²² Тертер не е известна, но е станало внезапно точно преди подготвения контраудар срещу византийците в Тракия, след като вече успешно бил превзел Пловдив. Или е заболял от някаква болест, която бързо го е повалила, или е бил отровен или убит в дворцови интриги, за което обаче византийските източници мълчат, а не биха пропуснали да отбележат, ако е имало цареубийство, след като вече са очаквали ново нахлуване на българите след 17-годишния мир.

Но след като текстът гласи "Цар поп Георги", това означава, че е невъзможно младият цар да се е замонашил и то по време на поход! Явно става въпрос за дядо му цар Георги ² Тертер, за който наистина има теория, че се замонашил в края на живота си. Освен това Ивановските скални църкви са в близост до родовото му имение в Червен, където най-вероятно е оставен от сина си Светослав да изживее старините си след като го откупва от византийски плен.

[Николай]

За тленните останки на Александър ² Батенберг се знаят къде са погребани, но другите са под въпрос.

Останките на цар Фердинанд също е известо къде почиват - църквата в Кобург, Германия. Част от тези на цар Борис ²²² също са на вечен покой в Рилския манастир.

[arhangel]

Но след като текстът гласи "Цар поп Георги", това означава, че е невъзможно младият цар да се е замонашил и то по време на поход! Явно става въпрос за дядо му цар Георги ² Тертер, за който наистина има теория, че се замонашил в края на живота си. Освен това Ивановските скални църкви са в близост до родовото му имение в Червен, където най-вероятно е оставен от сина си Светослав да изживее старините си след като го откупва от византийски плен.

определено ако е царски гроб ще е на Георги Тертер I....четох за тази теория и затова се вдигнах натам за да видя с очите си.Само дето от меката скала графитите вече са изличени и вероятно невидими за нетренирани очи ... или аз не знам къде да гледам но не видях надписи.Всъщност скалния комплекс "Кръщялнята" е доста голям и краткото време не ми позволи да се завра навсякъде ... явно пак трябва да се ходи ...

[Warlord]

Да наистина църквите там са доста, надписите също и на мен ми се ще да ги разгледам. Само че ми се струва твърде скромно за царско погребение, най-вероятно името на царя се споменава поради друга причина, ние всъщност въобще не знаем от какъв контекст е извадено.

[arhangel]

Да наистина църквите там са доста, надписите също и на мен ми се ще да ги разгледам. Само че ми се струва твърде скромно за царско погребение, най-вероятно името на царя се споменава поради друга причина, ние всъщност въобще не знаем от какъв контекст е извадено.

Комплекса Кръщялнята е доста голям.Храма е 9 х 3 метра а останалите помещения са на два етажа и няколко нива.За жалост следи от мазилка и стенописи в църквата не са останали но и без тях си е внушителна / малко по-малка от сега експонирания за туристи храм със стенописи "Св Богородица" но той е и по-късен ако не се лъжа/ и да си призная не ми се вижда скромна за царски гроб ... а и водейки се по теорията за замонашването на Георги Тертер I ако е починал като монах скромното погребение не е нещо нелогично ...но за надписа е вероятно и да е част от по-дълъг текст и да се споменава и по друга причина...

Честит празник на всички съфорумци!