Гробовете на Българските владетели

[Parabellum]

Не съм съгласен с Теб. Макар и да съм възпитаник на Търновската школа, мога да заявя че Софийската не пада по-долу.

[Spartak]

Спорът се води между историци и археолози.....
имало е и такива изказвания от рода: АКо е бил цар, къде са короната и
скиптъра( разбира се всеки знае че тя се предава от цар на цар няма
място в гроба)
Parabellum наистина има много неща неясни около самия гроб
които ти дори по-добре знаеш от мен , но се получи тема :tup: :tup:

А за Търново и София няма да спорим И в двата университета има
доста добри историци така , че .......

Но все пак Търново..Forever

[Toshiro]

Но все пак говорим за хора, които са освен историци и преподаватели, нали така???
Аз лично не съм срещал по-надути от тези в Софийския университет...

[gollum]

Ааа, мисля че "надутостта" е обща харктеристика за всички преподаватели в университети в България (с много малки, но приятни изключения).

[Parabellum]

Вярно в Сфия са малко по...,но това не пречи.Да не забравяме все пак,че всички научни лаборатории са там.Това означава,че химическият анализ на това от кой период е даден предмет или гроб ще бъде направен там.
както и да е.Темата е за Гробовете на българските владетели.Нека да не се отклоняваме,а да продължим напред

[Parabellum]

ЗА КНЯЗ БАТЕНБЕРГ 110 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ


”Идете в България: се ще ви остане най-накрай един приятен спомен”. С това иронично пожелание канцлерът Бисмарк окуражава 22-годишния принц Александър Батенберг да приеме българския престол.

Той знае, че князът е определен от руския император Александър Втори, но е продукт на общоевропейския компромис за запазването на мира след войната, която продължаваме да наричаме освободителна.

Дребна, но немаловажна подробност е фактът, че изборът му е утвърден единодушно от ² ВНС в Търново на 17.²V.1879. Предложението (подадено от канцеларията на княз Дондуков-Корсаков) го прави епископ Климент, същият, който ще го детронира по руска заповед на 9.V²²².1886 г.

Александър Батенберг е първият и най-млад български владетел. Той единствен от монарсите стъпва на българска земя, докато тя се измъква от османските робски окови.

Нещо повече - участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. А за включването му в акцията по прекъсване на жп линията около Кояджик дори получава Георгиевски кръст за храброст.

При сраженията около Плевен обаче царят предвидливо го връща, първоначално в Букурещ (Да си спомним безхитростното му признание: ”През целия ми престой (от 29.²²² до 1.²V.1878) трябваше да изслушвам речи от всички министри и прочие, като княз на България, въпреки че много се противопоставях на това.”), а след това и в Петербург.

Година по-късно младият офицер е избран за български владетел. На 23.V².1879 г. е на аудиенция при суверена Абдул Хамид ²², а на следващия ден в 11,30 часа по обяд е посрещнат тържествено във Варна.

2.

Днес е трудно да си представим какви мисли са вълнували съзнанието му при встъпването му на българска земя. Хубаво е, че първоначално има идея за съставяне на кабинет на националното единство. Прекалено добър план, за да бъде осъществен у нас, особено след очерталото се противоборство между либерали и консерватори още в Учредителното събрание. Интуицията му подсказва да се опре на консерваторите (кабинетът Бурмов, 5.V²².1879). С това започва първият период в неговото властване 1879-1883 г. Години на “еуфория на страстите” (Стефан Влахов-Мицов), на дръзки и рисковани експерименти, на амбиции за силна княжеска власт в страна без подобни рафинирани традиции под похлупака на руското вмешателство - грубо и безпардонно и при явното противодействие на огромното мнозинство от народа, водено от либералите. В зората на държавността ни Батенберг демонстрира и наивност (руският наместник мечтае за султански привилегии), и смелост (противопоставянето на кабинета на генерал Соболев) и постепенно узрява до идеята, че ако иска да има силна и авторитетна власт трябва да зачита конституцията и да се опира на влиянието на Народната либерална партия. (Безценният му опит е използван плодотворно от наследника му Фердинанд Сакскобургготски). През първите четири години от управлението на Батенберг господстват перманентни политически кризи (за цялото му управление се сменят 10 правителства, 4 обикновени и едно Велико народно събрание!), сляпо следване на руските указания, преследване на консервативната утопия за силна монархическа власт при суспендирана конституция.

Оказва се обаче, че е много лесно да се извърши държавен преврат (27.²V.1881 г.), да се прогонят противниците либерали, да се манипулират изборите за ²² ВНС (14-21.V².1881), да се получат в Свищов на 1.V²².исканите извънредни правомощия за 7 години, да се създаде Държавен съвет (14.²Х.1881), с който да се замести липсващия Сенат, да се проведат избори за него (1.Х²., с.г.), да се свика, след като е открит и негов председател - Тодор Икономов (31.Х²².1881 г.), отколкото до се преодолеят и решат реалните проблеми, пред които е изправена страната.

Вярно е, че Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовно израстване на България.

От княжеската канцелария и с непосредственото му участие и съдействие са приети основополагащи закони и нормативни актове, трасиращи пътя на модерното развитие на страната ни. В сферата на икономиката и финансите отбелязвам създаването на Сметната палата (17.Х²².1880), законът за нейното управление (8.²².1883), приемане на Устава (11.²².1883 год.) и Закона (18.².1885 г.) на БНБ, замяната на десятъка с паричен данък (13.²².1883 г.), инициативата за създаване на акционерните строителни дружества (6.².1883 г.) и особено Законът за развитието на родната промишленост (22.Х²².1883 г.)

Не искам да пропусна Законът за чиновниците (10.Х.1882 г.) и за устройството на съдилищата в България (5.²².1883 г.), както и Законът за съставяне на учебен съвет при Министерството на просвещението (24.Х²².1880) и Правилникът за стипендиите в чужбина (7.²².1881 г.)

В тях съзидателният дух е безспорен и непоклатим.

В противовес са реакционните Закони за печата (6.²².1883 г.) и особено прословутият избирателен закон от 10.V²².1882 г., по който се провеждат изборите за ²²² ОНС (28.Х².) без участието на реална опозиция.

Смятам, че през лятото на 1883 г. Батенберг осъзнава, че добрите му намерения за стопански и културен възход на страната неминуемо минават през разрива с руските протектори, стискащи го в мечешка прегръдка, раздялата с премиера Леонид Соболев (7.²Х.1883 г.), възстановяването на Търновската конституция (измененията на глава Х²²² и дял ² от глава Х²V с манифеста от 7.²Х) и съставянето на смесения либерално-консервативен кабинет, начело с Драган Цанков, след сключеното съглашение между него и Начович на 8.V²²².1883 г.

Идеята за общобългарски кабинет е отново реанимирана с цената на първите сътресения в Либералната партия (3-5.Х²².1883 г.) и след първия показен и неуспешен опит за детронация, извършен от руските офицери на 3.V²²².1883 г.

Преломът в мисленето и действията на княз Батенберг неизбежно го води към сътрудничество с народните либерали (особено след парламентарните избори за ²V ОНС 27.V.-3.V².1884 г.), към игнориране на руската зависимост, подкрепа на Съединистката акция от 6.²Х.1885 г. (следена още от Сливенския конгрес от 10.V.1880 г.) и достойното поведение по време на Сръбско-българската война (2-16.Х².1885)

В тези три години (1883-1886) България възвръща своето достойнство, защитава съединението си с Източна Румелия (Букурещкия мирен договор от 19.²².1886 г. и Топханенския акт от 24.²²²., с.г.), осъществява смели икономически начинания (Законите за Народната банка - 18.².1885 г., която става единственото кредитно учреждение в държавата с основен капитал 10 млн. златни лева, за железниците - 31.².1885 г., с който страната се опазва от намесата на чуждия капитал и за изграждане на линията Цариброд-Вакарел - 31.².1885 г., прибавяйки и откупуването на линията Русе-Варна, гласувано на 4.Х²².1885 г. и станало факт на 24.V²².1886 г., за 44 500 000 франка), като в унисон с либералните начала на конституцията се премахва и военното положение на 29.²²².1886 г.

За съжаление периодът 1885-1886 г. не е благоприятен за управляващата Народна либерална партия. В нея започват процеси на разцепления, чието начало е поставено с разрива с Драган Цанков на 25.V²².1884 г., а краят ще го търсим към 13.Х²².1899 г., когато се създава неговата Прогресивно-либерална партия, последната от 4-те формации (Либерална, Народно-либерална, Прогресивно-либерална и Демократическа), родили се от могъщата и влиятелна някога Народна либерална партия. Премиерът Петко Каравелов е в конфликт с част от своите министри (Никола Сукнаров, д-р Радославов), губи руското благоволение (особено след срещата на българската делегация начело с Димитър Тончев, Иван Евстатиев Гешов и митрополит Климент с цар Александър ²²² в Копенхаген на 21.²Х.1885 г.), срещу него се надигат непоколебимите патриоти начело със Стамболов, Васил Радославов и Захарий Стоянов, а и Стамболовият гений още не е прозрял, че за успешната национално-отговорна политика ще има нужда от безценната помощ на Григор Начович, оказала се толкова важна след 9.V²²².1886 г. (Отделна и много съществена тема е как реформаторските инициативи на Батенберг получават материализация чрез законите, прокарани от Каравелов и Начович, между които откриваме радваща ни приемственост - за Сметната палата 17.Х²².1880-8.²².1883 г., за БНБ - 11.²².1883 г.-18.².1885 г., за премахването на опълчението - 3.Х²².1880 и 19.V².1882 г., независимо от реанимацията му на 13.².1885 г., за защитата на националните интереси при дебатите за жп линиите София-Орхание-Русчук - 18.V²².1881 г. - и Цариброд-Вакарел - 31.².1885 г.; проблемът е, че жестокото и разломно време след 9.V²²².1886 г. има нужда не от сътрудничество между брата на Любен Каравелов и най-авторитетния консерватор у нас, а от решителната и безкомпромисна комбинация Стамболов-Начович, която и става факт в хода на контрапреврата, започнал на 11.V²²².1886 г.)

Третият период в управлението на Батенберг е най-кратък и най-трагичен - 9-27.V²²².1886 г. В тези жестоки и подли дни князът е неузнаваем. Срамът и унижението, свързани с подписване акта на абдикация на 9.V²²². под давлението на русофилската офицерска клика на Бендерев-Груев и особено изгонването му от България, водещо след себе си руската окупация, прекършват и сломяват неговия дух, дори и след връщането му у нас от Стамболов на 17.V²²². и след Указ ¹ 181 за разформироване на Военното училище от 24.V²²².1886 г.

Няма я царствената удовлетвореност от Заповед ¹ 53 от 10.Х²².1885 г. от Пирот, с която благодари на храбрите си братя-войници и “за Вашата примерна служба, за Вашата храброст и самопожертвувание, които показахте на бойното поле”, нито толкова характерния за него призив към софиянци при посрещане победоносната му войска на 15.Х²².1885 г.: “Викайте, братя, ура за полковник Николаева”.

Вместо това сме свидетели на унизителното му писмо до цар Александър III от 18.VIII. и на смразяващия отговор, получен след два дни в Нова Загора (“Предвиждайки страшните последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да одобря Вашето връщане в България.”). Оттам до повторната доброволна абдикация от 26.VIII. крачката е само една.

3.

В рицарския жест на Александър Батенберг има определена логика. Той не е подготвен за продължителна и страшна борба с Русия в защита на българската независимост. В тази битка има на кого да се опре, но само вътре в страната (Стамболов, Радославов, Начович). България е оставена сама на себе си, а срещу управниците действа безскрупулна и агресивна опозиция, готова на всичко, за да докопа властта с руска и турска помощ.

Неизбежно е проливането на кръв. Как да не си спомним княжеското признание пред Стефан Стамболов: “Аз, драги г. Стамболов, не искам и не мога да седя на престол, който е подкрепен от човешки глави и обагрен с човешка кръв”.

Вярно - и той е извършвал репресии, но те (интернирането на Драган Цанков във Враца на 6.II.1882 г., затварянето на Димитър Петков в Черната джамия за 16 месеца на 16.IV.1882 г. или забраната дядо Славейков да се завърне в княжеството на 13.II.1883 г.) са наистина смехотворни пред перспективата да потушава жестоко бунтовете в Русе и Силистра - 17-19.II.1887 г., да допусне побой над Петко Каравелов в Черната джамия на 19.II.1887 г., 5-годишен затвор за него (15.VII.1892 г.) и смъртни присъди за Олимпий Панов, Атанас Узунов (22.II.1887 г.), Коста Паница (16.VI.1890 г.) и Светослав Миларов (15.V²².1892 г.) и 15 г. заточение за митрополит Климент - 24.V²².1893 г.). В добавка така желаното му признаване от Северната империя се оказва невъзможно - поне докато е жив самодържецът Александър ²²².

На Батенберг не остава друго освен да назначи правителството на Васил Радославов и регентството Стамболов - Каравелов - Муткуров (26.V²²².1886 г.) и да напусне страната при Лом на 27.V²²². След наистина сърцераздирателна сцена, в която на княжеското “Сбогом!” депутацията отвръща самонадеяно: ”Не, но до свиждание!”

4.

В първата меродавна биография на Батенберг, издадена у нас през 1895 г. от А. С. Цанов - “Александър Батенберг, първий българский княз или очерки из историята на първите седем години на свободна България”, се изтъкват седем причини за ненавистта на официалните руски и германски фактори към българския владетел. От тях аз смятам, че три са фатално важните - нежеланието на руските консули князът ни да има важни и тесни сношения с другите сили и държави без тяхното предварително знание, пречката от страна на руските офицери за израстването на българските им колеги, “особено тези, които са с български идеи за български независим народен живот” и посвещаването на монарха в тайните руски планове за инвазия на Балканския полуостров, за които той “трябвало да работи”.

Негативното отношение на Бисмарк (особено спрямо планираната сватба с дъщерята на кайзер Вилхелм Виктория) е най-вече презастраховане пред влиятелния руски имперски приятел.

Така разпалената българска криза от 9 август 1886 г. ще приключи след близо година (2.V²²².1887 г.), но в ущърб за Батенберг. Той остава ням свидетел на борбите, водени от Стамболов за отстояване на националната ни независимост, които неизбежно водят до свикване на ²²² ВНС, което на 29.Х.1886 г. избира за български владетел Валдемар Датски, а след неговия отказ от 31.Х., с.г. се стига до кандидатурата на Фердинанд ², гласувана на 25.V².1887 г. и утвърдена на 2.V²²².1887 г.

В тази бурна година като алтернатива се сочи и самият Батенберг, но дори и най-ревностните му защитници като Захарий Стоянов скоро разбират, че времето му вече е изтекло.

Това би трябвало да е осъзнато и от самия Александър Батенберг, особено след промените в Конституцията, приети от IV ВНС на 17.V.1893 г., облагодетелстващи династията на Фердинанд Сакскобургготски с дадената възможност първородният му син (престолонаследникът) да не е от православната вяра.

5.

Батенберг израства до чин генерал от австрийската армия, доживява раждането на децата си Крум-Асен и Цветана, не много често е посещаван от българи в Грац, пред които признава любовта си към България и “желанието му тя да се развива, уякчава и разширява независимо”. Ако и да е само на 36 години (роден е на 24.²²².1857 год.), страда и умира от перитонит на 5.²Х.1893 г.

Вдовицата му, княгиня Хартенау, получава съболезнователни телеграми от кралица Виктория, император Франц Йосиф и българския княз Фердинанд ².

Вестта за смъртта му достига до България още на 6.²Х. V²² ОНС бързо вдига заседанието, а в армията е обявен 10 дневен траур.

За погребението в Грац е изпратена представителна делегация, в която изпъкват парламентарният шеф Димитър Петков, бившият адютант на Батенберг - подполковник Винаров - като пратеник на княз Фердинанд ² и министрите на външните работи и войната - Димитър Греков и подполковник Савов.

На погребението прочувствена реч произнася Димитър Греков като почит към “първия княз на възродилата се България”. Веднага след нея се получава телеграфическа заповед тленните останки на Батенберг да се пренесат в София. Проявена е нужната държавническа мъдрост и се изпълнява предсмъртното желание на Александър ²: “Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.”

Стефан Стамболов предлага пред парламента (6.Х².) погребението на княза да стане на държавни разноски, което се и приема на 12.Х².1893 г., а още на 6.Х². Камарата решава: “Народната пенсия, на която покойний княз се радваше, да се продължи и въз семейството му”, с неизбежното изменение - от 50 000 лв. до смъртта му - на 40 000 лв. след това.

На 14.Х².1893 г. ковчегът пристига в София. В присъствието на княз Фердинанд Стамболов произнася прочувствено слово, в което дебело подчертава: “Твоята мила България, за чиято независимост ти пожертва себе си, днес е избавена от всяка опасност, закрепена е и има национална династия - твоята неизпълнена мечта. Тая България днес, предвождана от един славен княз, достоен твой заместник, върви здраво из пътя на своето политическо и културно развитие”.

След опелото в катедралата “Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква “Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.

Така Александър ² Батенберг се оказва единственият ни владетел с известен и запазен гроб и мавзолей в пределите на България.

[Parabellum]

А мен ми е интересно как все на траки намират гробници а на средновековни български владетели цент.Поне на някои славянски княз ...

Хайде малко да събудя темата. Нещо се беше покрила

[Araslan]

Ами направо да събудим темата за славяните ще е още по добре защото от как падна комунизмът някак си те са пренебрегвани като градивен етнически елемент в състава на българската народност.Пък и те са един от първите народи за които се съобщава че начинът на водене на бойните действия е партизански.И щех пак да се отплесна дайте да пускаме новата тема

[танкиста от Харков]

Искам отново да се върна на средновековните погребения и по специално на това на Цар Калоян. За разлика от Парабелум, аз мисля, че е логично, това погребение да е именно царско. За да твърдя това ми дават основание, няколко факта:
Доколкото ми е известно, има едно доста обстойно изследване на наша специалистка по микробиология или патоанатомия за Калояновото погребение. В него са публикувани всички подробности, открити доста време, след разкопаването на гроба. През 1973 г. посетих църквата Св. 40 мъченици в В.Търново и говорих с баба Мария, една прекрасна и колоритна личност, която тогава живееше в обекта и се грижеше за него. Тя ми разказа такива изумителни неща за нашите археолози, от които, аз тогава, като историк от ² курс, направо онемях.
Разкопките, според баба Мария, започват след един от поредните, юнашки запои на групата археолози, разкопаващи и подготвящи за реставрация църквата и манастирския комплекс, около нея. Преди това е съборен, пристроеният до средновековната стена, турски градеж. Тогава се вижда, че до стената има плочник, обикалящ църквата. На мястото на погребението, плочите са хлътнали и показват, че там е извършено погребение. Такова погребение има и наблизо, под една от опорните колони на съвременната конструкция и което, тогава още не беше разкопано. В пристъп на следпразнично опиянение, нашите археолози удрят кирките и набързо стигат до костите на мъртвеца. Тогава виждат, че на ръката му стои голяма, черна буца, която после се оказва 60 грамов пръстен-печат, от чисто злато-23 карата. Баба Мария твърди, че и го дали и тя сама свалила от коста пръстена и го почистила с престилката си. Тогава специалистите виждат и разчитат надписа "Калоянов пръстен" и лъва в средата. И усещат огромния гаф, който са направили. За да го замажат, извършват още куп щуротии. На първо време, нахвърлят изкопаната пръст отново в гроба. После, уж с най-голяма старателност, почват малко-помалко, да го откопават наново. Така всички фрагменти се омешват окончателно и не случайно, почти нищо не е открито след това. Веднага започват споровете, наистина ли е възможно това да е Калояновото тяло. Бабата беше абсолютно сигурна, че това е Калоян. И не само тя. Доводите са известни. Най-големия -пръстена печат по своята форма, масивни размери и иконография, очевидно е царски и е ползван за подпечатване на документи. В него има правописна грешка, т. е. вероятно това е подаръкът от папа Инокентий ²²², даден на Калоян около 1203 г., заедно със знаме, корона и титлата Рекс(крал),споменаван от изворите.
После историята продължава с още по-големи циркове. Идват трима антрополози, специалисти от София, които на първо време трябвало да огледат намерения скелет и да определят, на колко години е погребаният и има ли други белези по него, които да говорят, кой е той. Изказаните предположения от всеки поотделно, най-опростено са били, че скелета е на около 30, 35 или 40 г. Всеки от специалистите давал за това свое твърдение конкретни доводи, които защитавал на висок глас, с ругатни и накрая с яростни псувни. Стигнало се до свирепа кавга, която обаче не решила, каква е възраста на скелета. Костите били разхвърляни из пространството на църквата и после когато кавгаджиите си отишли, бабата ги събрала и поставила отново в едно сандъче.
От измерването на костите се вижда, че погребаният е необичайно висок за времето си мъж-около 1,95 см. Това също подкрепя тезата за Калоян. От историята знаем, че високите хора през средновековието са рядкост и са гледани с трепет и голямо уважение. На Петър ², руснаците му викат Велики, не само за големите му заслуги, но и за исполинския ръст, който имал. В музея на Владиеслав Варненчик има няколко рицарски брони, в които трудно може да се побере съвременият човек, пък бил той и най-дребен. И това не е защото са ни дали брони най-малък номер, а просто защото хората от това време са били дребни, малки и недохранени. Исполините са били гледани с възхита и респект. Те са се виждали отдалеч. И на пазара и в разгара на битката.
Калоян е всъщност модернизираното име на Йоаница (вариант Йоаникий), който е носел нашия бележит владетел. Но гъркините, докато бил заложник в Цариград и които скъсвал( в прекия и преносния смисъл), му викали Калойоанис-Хубавия Йоан, не само заради хубоста и надареноста му, но и заради исполинския ръст. А мъжете им го величаели с друго име- Скилойоанис-кучето Йоан, защото много и здраво ги хапел. И хич не ги обичал. Заради тяхната коварност и лукавост. Заради готовноста да го ударят в гръб, когато най-малко очаквал. Изворите посочват, че при щурма на Варна, Калоян наредил да се избие целия гръцки гарнизон и да се напълни рова на крепоста с телата на убитите. Така действал и след предателството на гръцките аристократи след битката при Адрианопол ная 14 април 1204 г. Така щял да направи и след като превземе Солун. Но не успял. Убили го преди това.
Тялото видимо е престояло доста време преди да бъзде погребано. Предполага се, че докато се донесе в Търново от Солун, в него са се развили намерените мухи и др. инсекти.
Спори се, защо погребението е извършено на това място, на което според ктиторския надпис е построена "из основи" църквата, но чак през 1230 г. Дали това е бил жест на Йоан Асен ²² към паметта на чичо му или е случайно съвпадение и строеж в родовото гробище на Асеновци.
Започва веднага спор и за това, какъв вид "дзвер" е изобразен на пръстена. Хералдиците също се скарват и не могат да излязат с единно мнение. Едни виждат в образа пантера, други тигър, трети някакво митично същество. На мен ми прилича на лъв, във онзи вариант, който се среща в някой от нашите и европейски гербове от това време. Има някой податки, че родовия герб на Асеновци е бил лъв. Лъва е използван и от по-късните царски династии. Той се среща традиционно на всички запазени гербове, чак до Стематографията на Хр.Жефарович. Тук е мястото да се отбележи, че се спори и за оригиналноста на самия пръстен. Упорито се разпространяват слухове, че Людмила Живкова била наредила да се направи копие и то сега стои в НИМ, а оригиналът бил някъде изтъргуван за много пари. Зелени.
Ето защо, когато си зададем въпроса, къде са погребенията на нашите царе, трудно можем да си отговорим. Историята не е пощадила техните погребения. Не ги щадим и ние, със своята простотия, нехайство, безхаберие и престъпна небрежност. А много пъти и алчност.

[von Danitz]

Мисля, че в Космос, едно нелошо списание преди години, бях чел специално посветена статия за гроба на Калоян. После имах и приятел, който писа бакалавърска работа за този гроб и по скоро за пръстена. На него пише, аз самият съм много скептичен, че този надпис може да е царски, още повече пък на печат, та пише "Калояновъ пръстен".
По него е припознат скелета като двуметровия наш цар. Има и изображение на нещо определяно като лъв, но специалистите по хералдика, които у нас са един във военното министерство и проф. Смедовски евентуално, макар че той няма да си признае, твърдят, че това е по скоро леопард в стилизирана поза. Приятелят ми, пък го смяташе направо за рис.
Разказвам ви това защото имаше изразено виждане в Космос, че това е по вероятно да е гробът на друг Калоян, също добре известен на нашата историческа наука, но по-скоро с ктиторството си и хубавата си съпруга, прекрасно изобразена с него в боянската черква, а именно Десислава.
Севастократор Калоян е бил голям владетел и брат на цар Константин Асен, погребението му е допустимо да е било в Търново. Просто теория, научна дикусия.

[танкиста от Харков]

Този Севастократор Калоян, управител на Средец и "братовчед царев", си построява църквата в Бояна. И се е изписал там, като ктитор, заедно с прекрасната си съпруга Десислава. Вероятноста да го погребат в Търново е много малка, предвид размирното време, в което живее. По-голяма ми се струва вероятноста, той да е погребан около Боянската църква или в родовото си имение около Средец.
Текста на пръстена е без титла, защото при преговорите между Калоян и папа Инокентий ²²², има неразбирателство за титлата на нашия владетел. Според нашата традиция, той се е величаел с титлата ЦАР. Тази титла има сериозни различия от предлаганата от папата титла,<РЕКС- КРАЛ. Последната се е давала на европейските владетели-католици, които признавали формално, върховенството на папата и се съобразявали с неговите препоръки, както по линия на идеологията, така и по линия на междудържавните отношения. Балканските владетели (по-скоро източно православните владетели), имали върховенство над религиозните си организации -патриаршии и архиепископии. Светската власт била над религиозната. Спомнете си как Цар Светослав Тертер осъжда и екзекутира патриарха на българската ПЦ за предателство.
Папа Инонентий според изворите, дава на Калоян титлата РЕКС, а на българския архиепископ Василий- титлата примас. Явно, че нашия цар не е бил съгласен с нея и продължава в писмата си се подписва, като цар на българи и власи.
По отношение на дзвера, ще повторя, че всички опити да се види някакво странно животно на пръстена, са повече, или по-малко безсмислени умствени упражнения. На балканите, лъва е традиционното животно, изобразявано на нашите гербове. Не знам, имало ли е тук леопарди, ягуари и други котки? Рисове поне е имало.
Не съм далеч от мисълта, че Иоан Асен ²², е построил умишлено църквата Св. 40 мъченици в близост до гроба на тайно, или по-скоро, набързо погребания си чичо, след преврата през 1207 г. Там е намерено погребението-точно до стената на църквата. Турския градеж, направен през 15-16 в. е точно над гроба и затова го е запазил необруган. Вероятно е имало някакъв знак, или кръст върху него, от онова време, но той е бил загубен или унищожен от турските строители.
Факта, че църквата е построена, като памет от велика битка, завършила с пленяването на император с целия му двор, до гроба на прославения чичо, който също, във велика битка е разгромил и пленил латинския император, не Ви ли прилича на демонстрация, на военна мощ, на добродетели и традиции, в семейството и държавата?. Къде другаде ще се построи такава църква ?! Точно там и е мястото! Вярно, че в надписа на колоната вътре не се споменава Калоян, но какво прави другата колона на Омуртаг, до неговата. Явно, църквата е замислена и като пантеон на Българската БОЙНА СЛАВА. Сигурно е имала и други паметници, които не са достигнали да нас.
Но ми се струва, че и тези са напълно достатъчни!

[танкиста от Харков]

Гадината не ще да включи и да прати съобщението ми. После го праща въпреки, че ми показва грешка. Ако някой може да махне копията и да намали заставката до 20 КВ МолЯ!

[valentor]

не е ли странно следното отношение:
за т.н. “траки”, от преди 2000-2500 години, се намират гробници , предмети,
за т.н. “български владетели” не се намира нищо , а “намереното” е спорно.

[танкиста от Харков]

За погребенията

Тук явно има значение начина на погребване на владетелите и по-големите държавни сановници.
Траките погребват мъртвите си владетели в могилни гробници сподходящ гробен инвентар за да могат те в отвъдното да имат всичко необходимо. Гробниците са разпръснати в цялата територия населявана от траките. Някъде имаше данни за около 15 000 могили на наша територия. Но те са в природата, далеч от селищата и с годините, паметта за тях е избледняла и изчезнала. Иманярите ги атакуват едва в последните стотина години. Преди това хората не са смеели да ги пипат. Само случайно понякога са се натъквали на ендемични находки.
Погребенията на нашите владетели Кубрат и Аспарух, също са могилни. Вероятно и техните наследници са погребани по този начин. Так, че може да имаме късмет и да се открие такова погребение и на наша територия. След приемане на християнството, погребенията започват да се правят по познатия и вече традиционен начин. Владетелите и обкръжението им са погребвани в църкви и манастири. Затова и много от тях са били ктитори на такива строежи. При превземането на Търново от турците, вероятно гробовете им са били ограбени и осквернени. А самите гробове и кръстовете, плочите и пр. знаци са загубени във времето. Има един остатък от долната част на една плоча (мисля, че е във Археологическия музей, а може и да греша), за която се твърди, че била от гроба на Цар Йоан Александър. На плочата се виждат два крака във фас и права дреха, която почти ги закрива. За унищожаването на гробовете помага и ощее един много трагичен факт. По време на турското владичество на Царевец е построена варница. За удобство и в блозост до камари мрамор и варовик. От дворците, църквите, жилищата и крепостната стена. Така през нея, във формата на суровина е претопена цялата украса и целия строителен материал намерен на хълма. Цялата ни история! Там вероятно са и гробовете на нашите владетели. За съжаление!
Ако някъде се появи такова погребение, ще бъде наистина голям късмет за всички нас. Засега не се появява.

[танкиста от Харков]

Калояновия пръстен

Ето снимака на Пръстена на Калоян, поместена в История на Б-я, Т. ²²². Вижда се ясно текста и удебеляването накрая на опашката на лъва. Вярно е, че няма грива, но в хералдиката от този период, не всичко се рисува дословно. А и мястото е много малко.
Петър Добрев твърди, че в имената на българските владетели има кодирана годината на заемането на власта от тях, съгласно прабългарския календар. Тя се прибавяла след възцаряването им. За Калоян твърди, че е станал цар през годината на дракона -1197 г.(на български Хала). Другите примери, които той привежда са за цар Константин Тих (или тох, което значи кокошка), и за Шишман (от шышь-мишка). Аз лично искам да е така, защото ми изглежда смислено.