ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[_magotin_]

За всеки език в лингвистиката се постулира единствен предшественик. Този модел дава адекватна картина на действителността и не следва той в нечия угода да се преразглежда във връзка с пра-българите, чийто език при това е неизвестен. Лингвистиката постулира, че не може да има смес от тюркски и ирански език, т.е. не може да има език, който да е хем тюркски, хем индо-европейски. Ако тук се спори в непримирим стил, то е само в такъв лингвистичен смисъл.

Явно не четете какво се пише, г-н Тамарин - даде Ви се пример с таджики, с хуни. А какво постулира теоретично лингвистиката слабо ме интересува, честно Ви казвам. Точно защото езикът на прабългарите, който манипулативно непрекъснато се счита за един, при това за тюркски, е неизвестен.

Ако Вие търсите не лингвистична класификация на определен език, а етнокултурна принадлежност, и ако при това не поставяте изискването за единственост, то приемаме "иранско-тюркска" принадлежност и приключваме спора. Ако обаче държите да изключите "тюркска", то значи все пак търсите единствена принадлежност. Проблемът Ви тогава би бил, че вероятно никога няма да имате отговор, понеже въпросът не е определен. Ще Ви остане единствено възможността да вярвате в "иранския произход на пра-българите" подобно на евреите, които вярват, че всички те произхождали от Авраама и Исаака.

Г-н Тамарин, ако си бяхте направили труда да прочетете кога собствено възниква тюркския етнос, щеше да Ви е ясно, че прабългарите по никакъв начин и категорично не могат да са участвали в този процес. В най-оптимистичния сценарий през V² век са се повлияли в някаква степен от тюрките на Истеми. А ако се опитвате да твърдите, че хуните са тюрки, предлагам да спрем да спорим с Вас, защото такъв спор не е подходящ за форум. А и честно казано се съмнявам, че може да ме убедите в правотата на такава теза [хуни=тюрки]. Говоря Ви изцяло етнокултурно. За хунския език на европейските хуни се знае колкото за прабългарския.

По отношение на културната идентичност нещата не стоят така. Снаха ромейка-християнка в семейство на българи-християни през средновековието няма съзнание за смяна на културната си идентичност. Тя има право да няма такова съзнание, понеже нейният евентуален принос не може да бъде пренебрегван - когато тя се окаже в ролята на свекърва, именно той може да се окаже определящ, без да накърни в същото време приноса на останалите членове от семейството.

Културната идентичност е сбор от характеристики, някои с по-голяма тежест от друга. И понеже религията е била през средновековието особено важна, Вашият пример е труден за анализиране, поради многото неизвестни - къде живеят, в какви социални слоеве, в кой точно период. Предлагам Ви да се концентрираме върху прабългарите, а не върху ромейските снахи. При последните нещата са много ясни, тъй като техният ромейски език е добре проучен и сам представлява отличен пример, че езикът не определя идентичността, както се внушава тъдява из форума.

[_magotin_]

1. В скитски речник българската дума "куче" я няма. Както я няма и в никой друг речник. Няма данни да я има и в прабългарския език. Виж, в старобългарския и в другите славянски я има.
2. Както вече споменах в предишното си мнение, между славянските и иранските езици съществуват различни типове връзки (генеалогични, типологични и т.н.), но тъй като няма данни прабългарският да е принадлежал към славянската група, това излиза извън предмета на тази тема и тези връзки към прабългарския език не се отнасят. За повече разбиране на въпроса се почва с някое общо езикознание, след това с нещо по историческа лингвистика и лигвотипология, и ако ги разбереш, може да се премине към посочената в мнението ми от 2006 г. книга.
Не може да се претендира за познания във висшата математика, ако си пропуснал аритметиката.

Аааа, измъкваш се по тъча, скъпа Хана. В скитския речник има скитския аналог на българската дума куче. Която странно защо е натисната в руския от някаква древна авестийска собака. Та за повече разбиране на въпроса със собаките и кучетата се започва с обща етнология, след това се четат публикациите на прабългарска тематика, минава се през поне няколко публикации за тюрките и скитите. Чак тогава може да се твърди, че у южните славяни тази дума се е запазила независимо от прабългарите, че култът към кучето у прабългарите няма нищо общо с култа към кучето у другите ирански народи и няма никаква възможност именно степните иранци да са разпространили у южните и източните славяни думата куче. Междувременно се изяснява и как славяните не разбраха и запомниха тюрската дума за въпросното куче, при условие, че няколко века са общували с "тюркоезичните" прабългари.

Та не разбрах, като има такива контактни зони, може ли Пенковската култура да е една от тях или не?! Защото ми се струва, че това е единственото важно нещо в целия спор който се води толкова дълго и толкова ненаучно.

ПП За десерт - един кинологичен въпрос - коя порода е най-близка до т.нар. Българско овчарско куче?

[Хана]

Аааа, измъкваш се по тъча, скъпа Хана. В скитския речник има скитския аналог на българската дума куче. Която странно защо е натисната в руския от някаква древна авестийска собака. Та за повече разбиране на въпроса със собаките и кучетата се започва с обща етнология, след това се четат публикациите на прабългарска тематика, минава се през поне няколко публикации за тюрките и скитите. Чак тогава може да се твърди, че у южните славяни тази дума се е запазила независимо от прабългарите, че култът към кучето у прабългарите няма нищо общо с култа към кучето у другите ирански народи и няма никаква възможност именно степните иранци да са разпространили у южните и източните славяни думата куче. Междувременно се изяснява и как славяните не разбраха и запомниха тюрската дума за въпросното куче, при условие, че няколко века са общували с "тюркоезичните" прабългари.

Та не разбрах, като има такива контактни зони, може ли Пенковската култура да е една от тях или не?! Защото ми се струва, че това е единственото важно нещо в целия спор който се води толкова дълго и толкова ненаучно.

В скитския речник им скитския аналог на българската дума куче, в турския - турския аналог, в полския - полския и т.н. Нарича се превод - думи с едно и също значение на различни езици и се различава от думи-заемки, калки, словообразуване, думи с общ произход. За аналога, както непрофесионално го наричаш, е достатъчен един двуезичен речник, за другите неща - доказателства.
Останалата част на въпроса ти за култа на прабългарите към кучето, защо славяните са запазили своите думи, а не са възприели чужди и ролята на Пенковската култура за това ги отнасям към полета над кукувичето гнездо. Бтв, "аналог" на думата кукувица със сигурност присъства в някой ирански език, провери.

[Sir Gray]

Стига толкова. Наказания ще раздават тукашните модератори.

[messire Woland]

Имаше предупреждения, но някои хора просто не разбират от намеци. Мисля, че твърде дълго простотията на хора като Маготин, Курт и т.н. беше търпяна. На това се слага край - сега. И хич не ме интересува кой крив и кой прав за последното развитие. Има наглост, която е направо безгранична, а нашето търпение, на модераторите, също си има граници.