За всеки език в лингвистиката се постулира единствен предшественик. Този модел дава адекватна картина на действителността и не следва той в нечия угода да се преразглежда във връзка с пра-българите, чийто език при това е неизвестен. Лингвистиката постулира, че не може да има смес от тюркски и ирански език, т.е. не може да има език, който да е хем тюркски, хем индо-европейски. Ако тук се спори в непримирим стил, то е само в такъв лингвистичен смисъл.
Ако Вие търсите не лингвистична класификация на определен език, а етнокултурна принадлежност, и ако при това не поставяте изискването за единственост, то приемаме "иранско-тюркска" принадлежност и приключваме спора. Ако обаче държите да изключите "тюркска", то значи все пак търсите единствена принадлежност. Проблемът Ви тогава би бил, че вероятно никога няма да имате отговор, понеже въпросът не е определен. Ще Ви остане единствено възможността да вярвате в "иранския произход на пра-българите" подобно на евреите, които вярват, че всички те произхождали от Авраама и Исаака.
По отношение на културната идентичност нещата не стоят така. Снаха ромейка-християнка в семейство на българи-християни през средновековието няма съзнание за смяна на културната си идентичност. Тя има право да няма такова съзнание, понеже нейният евентуален принос не може да бъде пренебрегван - когато тя се окаже в ролята на свекърва, именно той може да се окаже определящ, без да накърни в същото време приноса на останалите членове от семейството.
Comment