ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[messire Woland]

Толкова ли е трудно да се дискутира нормално, без да се обиждате едни други? Това е основната причина за неприятностите тук. Когато някой се опитва да привнесе лошия тон от други исторически форуми тук и то в противоречие с нашите правила, нека да е ясно - ще има наказания. В крайна сметка, незачитането, особено многократното, на тукашните правила, означава липса на уважение и към останалите участници в дискусиите, и към форума.
Изтрих част от последните мнения. Не ми се влиза надолу във форума, но както казах и по-рано - следващият, позволил си дори и леко обиден тон към останалите, ще бъде изгонен. И нека да няма обидени - тъй като в тази тема нарушенията са наистина много, тълкуванието какво е обиден то ще е субективно. Да няма неразбрали и обидени после.

[случайно прелитащ]

Трябва да се търсят прабългарски думи в някои стопански области и особено коневъдството и ездата. Хомот/хамут, юзда, стреме, шпора и под.

Някой спомена, че славяните научили от прабългарите за грънчарското колело. Така че и в грънчарството може да се намери нещо.
Традиционното строителство може да бъде интересна област.

Хрумна ми крак /слав. нога/. Намерих същата славянска само със значение грак, грачене.

ПП Това хрумване какво ли е?

[Stan]

проф. Добрев
Наред с "шаран" в българските народни говори са съхранени още и такива изключително показателни
за структурната типология, произхода, вида и характера на прабългарския език думи като тенка "пари", шарап-таш, букв. "рисуван камък", шекер "крава", шпаня "вид вълна", штени "горни гащи".
Както, казах по-горе думата "шпаня" (както и другите посочени тук) не е заемка от езика на прабългарите. За съжаление поста беше изтрит, но все пак ще повторя - тази дума не може да е тюркска поради простата причина, че тюрките немогат да произнесат словосъчетание "шп", още по-малко думи започващи с него. И не само "шп", но тюрките по принцип не обичат натрупването на съгласни в началото на думата и поради тази причина имената на много български села и градове в турския се добавят съгласни. Следващите примери са от статията на Р. Стойков - Селища в Силистренски санджак през 70-те г. на ХV²² век, В: ИНМВ, 7, 1971, с. 163-181
българско име - написано на турски
Слава - Ислава
Тръстеник - Терсенлик
Кранево - Екрене
Франга - Фиранга
Стража - Истраджа
Тройца - Туруджа
Плащен - Палащене
Кривня - Киривина
Кръстево - Гиристеви
Сребърна - Сиребурна
При това положение всеки може да си отговори как би трябвало да звучат на "тюркобългарски" прабългарските думи и имена:
твирем - "итвирем" или "итиверме"
Плиска - Иплиска или Пилиска
Крум - Икрум, Курум
Звиница - Извънче, защото в тюркските няма и звука "ц"
Дристра - Диристра


messire Woland: "Изтрих част от последните мнения."
Въпросът ми е - защо "част", а други, в които откриваме изречения от типа "а още по-малко пък и твърде запознат със състоянието на нещата тук", "Не бих казал, че сте дори и на милиметър вътре в нещата", "Без никакво съмнение, вашият лингвистичен гений", в които има явни провокации и повече от естествено е отговорите да са от подобен характер.

[messire Woland]

messire Woland: "Изтрих част от последните мнения."
Въпросът ми е - защо "част", а други, в които откриваме изречения от типа "а още по-малко пък и твърде запознат със състоянието на нещата тук", "Не бих казал, че сте дори и на милиметър вътре в нещата", "Без никакво съмнение, вашият лингвистичен гений", в които има явни провокации и повече от естествено е отговорите да са от подобен характер.

Когато Торн и Ги намерят време, ще прегледат темата изцяло и ще преценят. А и в част от споровете се засягат специфични нещата, от които аз не разбирам. Безразлично ми е коя от тезите ще вземе надмощие накрая, моята цел е да накарам спорещите да дискутират по-цивилизовано и да спазват форумните правила.

[_magotin_]

Шарапташ е "неотурцизъм", но придобива популярност заради факта, че когато Шкорпил питал селяните из шуменско за какво служат камъните с изрязани квадратни улеи, те му обяснили, че става дума за древни "винарски камъни" - шарапташи. Оттам думата е придобила гражданственост за обозначаване на прабългарските жертвеници.

Думата "тичам" също е много интересна, дублетна на "бягам". Съвсем възможно е името на р.Туча или Тича, споменато в един надпис, да идва именно от тази дума. Друга категорично прабългарска дума с ирански произход е ВАРНА.

[случайно прелитащ]

Думата "тичам" също е много интересна, дублетна на "бягам". Съвсем възможно е името на р.Туча или Тича, споменато в един надпис, да идва именно от тази дума.

Със сигурност има общо с ток, поток.

[Stan]

Шарапташ е "неотурцизъм", но придобива популярност заради факта, че когато Шкорпил питал селяните из шуменско за какво служат камъните с изрязани квадратни улеи, те му обяснили, че става дума за древни "винарски камъни" - шарапташи. Оттам думата е придобила гражданственост за обозначаване на прабългарските жертвеници.

Освен това по времето на Шкорпил, огромната част от селяните в района били етнически турци, като с пълна сила това се отнася и за Плиска и околността. Така че турският произход на думата е повече от очеизваден. Аналогичналогична е ситуацията с девташлар. Нещо повече, някои решават, че и Абоба - старото име на дн. село Плиска е от прабългарски произход, при положение че това село възниква през ХV²²²в. и името произхожда от Ак баба, а като население (турци и татари) няма нищо общо със старата Плиска.

[Gr8]

проф. Добрев
За съжаление поста беше изтрит, но все пак ще повторя

Цензурирано. Нападките срещу модераторите също се наказват. Тъй като е първо нарушение от този род, което аз забелязвам, наказанието е само цензура и предупреждение.
Воланд.


След като рухна митът за тюркското име Токту, нека обърнем внимание и на другото име смятано от нашите лингвисти изцяло за тюркско -Баян.
Тюрколингвистите казват, че името е изцяло тюркско, като го сварзват с древнотюркското bayan, в монголско baian, тунгусоматджурски baya-все със значение на богат.Но както обикновено нещата не са точно така. Оказва се че тази дума е разпространена и при източните иранци. В ягнобски boy-богат, в рушански и хуфски boyenat-богаташ. Думата се среща и при угрофините със същото значение. И както с историята с кучето и шарана се оказа, че става въпрос за много древни взаимодействия, за да се разбере кога се е появило това име и при кои.
Така че да се твърди че Баян/Боян било доказателство за тюркски произход е несериозно. Тюркският балон пак се пукна.

[Stan]

В един много интересен сборник - Източники формирования тюркских языков Средней Азии и Южной Сибир, Фрунзе 1966, на страница 66, има нещо много интересно, което винаги ме е притеснявало. Та там се казва, че в орхоноенисейските паметници, демек в древния тюркски език няма звуци "в", "х", "ф", "ж" и "ц", като и няма думи започващи с "г", "д", "л", "р" и "п"
Я да видим някои прабългарски думи и имена съдържащи тези липсващи при тюрките звуци:
кавхан, Витхун, твирем, вечем, Верени, [/B]Негавон, жупан, Авитохол, дван, алхаси, хлубрин, хумши
и малко думи и имена започваши със звуци, с които незапочват тюркските думи:
Гостун, Дуло, Дристра, Расате, Паган, Плиска, Дилом, дван, дохс.
коментарът мисля че е излишен.

[_magotin_]

Както многократно биде посочено, има тюркоезични иранци - това за азерите. Има и тюркоезични иранци, които говорят и на собствения си език - това са таджиките. А в онази книга, която бе обявена за "зелено грозде" са цитирани и много примери на други такива мултилингвистични групи и по-специално тюрко-ирано езични едновременно. Както също е многократно натяквано, у хуните се създало едно такова езиково многообразие, те всички говорели на по няколко езика (Приск). Т.е. проблем да има тюркски думи у едни прабългари няма никакъв. И обратното. Спорът щеше да е нерешим, ако ние не познавахме прабългарите като материална култура, като антропологични белези, а скоро ще ги опознаем и като гени. И като се окаже, че имат сарматски гени, спорът, който отдавна е приключил в определени среди, ще приключи даже и по форумите.

Та там се казва, че в орхоноенисейските паметници, демек в древния тюркски език няма звуци "в", "х", "ф", "ж" и "ц", като и няма думи започващи с "г", "д", "л", "р" и "п"

Понеже най-вероятно срещу това наблюдение няма да се възрази, ще ти отговоря иносказателно вместо тези, които няма да отговорят, ти се сещай кои - "туй грозде е зелено".

[tonev]

И като се окаже, че имат сарматски гени, спорът, който отдавна е приключил в определени среди, ще приключи даже и по форумите.

пак да кажа - ще има и сарматски и корейски гени... гените не ни делят, те ни сближават...

[SRH]

Stan, не знам дали е достоверна тая информация за липсата на звуци. Напр. hadaq е крак на оня пратюркски език. В по-нови тюркски езици се е променило, но корена е запазен. Освен това съчетанието на съгласни могат да доведат и до уж липсващи (като транскрипция) звуци.

Маготин, за антропологичните белези те питах преди време какви са прабългарите. Ти рече брахикефали. Аз те питах има ли връзка с брахикефалите "ди" (и теорията на Грижмайло, доказана от Гумильов) - ти рече, че нямало значение какво ставало в Китай. Сега обаче и гени се включват. А наистина Тонев ще излезе прав и по Y ще наизлязат сума ти корейци И пак във връзка с гените да питам - кой от кого е крадял жени? Какъв език е ставал преобладаващ и кои гени? Щото като нищо може да наизкочат сума тюркски гени по гробници. Че и наизлизат.

[Stan]

SRH - "Stan, не знам дали е достоверна тая информация за липсата на звуци" - Древните тюркски надписи са отдавна публикувани и всеки сам може да провери доколко това твърдение е вярно.

[_magotin_]

пак да кажа - ще има и сарматски и корейски гени... гените не ни делят, те ни сближават...

Само гените нищо не доказват. Обаче гените, в съчетание с антропологията и културните особености вече дават една комплексна картина. Ако имаше и повече данни за езика, щяхме да добавим и тях, за да получим пълната картина на прабългарския етногенез.

Маготин, за антропологичните белези те питах преди време какви са прабългарите. Ти рече брахикефали. Аз те питах има ли връзка с брахикефалите "ди" (и теорията на Грижмайло, доказана от Гумильов) - ти рече, че нямало значение какво ставало в Китай.

От брахикрания до брахикрания има разлика. Затова и се говори за "Междуречен тип". Не знам на какъв език да го обясня вече - тип брахикрания, характерен за Междуречието, не за Китай, не за Корея, не за Амазонските джунгли. Това с жените са врели-некипели.

[Stan]

За улеснение на съмняващите се прикачам част от един древнотюркски надпис.

SRH - "Напр. hadaq е крак на оня пратюркски език." Незнам как е в пратюркския, но в таблицата в Древнетюркский словарь, Л. 1969, където са дадени древнотюркските букви и техните звукови съответствия, звука "h" просто го няма.