За Органа и Гостун, скромно мнение на лаик:
Гостун е третият владетел в „Именника” на фона на управлението на предходните, за него е отреден срок от две години, като се посочва че е бил наместник и принадлежи към друг род – Ерми. Неговото намесничество е мезду 603 и 604 г. и предхожда управлението на Кубрат. Затова се свързва с аварската зависимост и се приравнява към съобщения във византийските източници Органа, който е бил чичо на Кубрат. Явно Кубрат в твърде ранна възраст е седнал на трона, което е налагало регентско управление. На пръв поглед имената Гостун и Органа се отличават твърде много за да се свържат с едно лице.
В.Бешевлиев посочва няколко версии за етимологията на прабългарското име Гостун. Според Куник името Гостун е идентично с иранските имена Γαστεις, Γαστειν и произлиза от староперсийското gasta, съвр.персийски gast – отвратителен, лош, осетински иронски gоzе, gоdzа – изпражнение, което е абсолютно нереално, или от хипотетичното аланско gasti – гост, според В.Абаев, съхранено в имената от Пантикапей и Горгопия Γαστείς, Γαστης, аналогично на в ягнобски, пущунски gašt, шугнански, язгулемски gax't, кюрдски geşt, талишки gêšt, гилянски gêštên, персийски gäšt – отивам, вървя. (ВА-СЕИ,стр.12),(VS-ETD) Окончанието –ун, отговаря на осет. окончание –on, древноиранското –ān/āna за мъжки лични имена. (ВБ-ИЕП) Според Вернадски Гостун най-вероятно е бил славянин ант, което не можем да приемем, предвид рода му Ерми. Според Б.Симеонов, името Гостун произлиза от кощунство, старобълг.кощунъ, н в смисъл присмехулник, смешник, шегаджия, което е също несериозно. (БС-ПО,стр.142) Възможно е и друго заначение на Гостун – силен. До същият извод стига още В.Томашек, който посочва угрофинското kostan - смел, или тюркското küstün – силен. (БС-ПО,стр.140) Етимологични паралели: В пехлеви gōshn – сила, т.е. силен. В осетински иронски gоcъеf, дигорски gucъеf, guэštiэfi, ягнобски qaiš, кюрдски gûc, сариколско kûč, хинди-урду quwwat, означават силен човек. От осетински заето в адигски guašaie, кавказки аварски guč, лакски, лезгински guž – сила, мощ. Явно от ирански думата е попаднала и в старотюркски güç – сила, мощ. (АШ-ЭСАЯ-1,стр.110) Дигорската форма е производна и на ciахъ – великан, guc+ ciахъ – силен великан. (ДРС) Може да се свърже с българското Гочо, Гоце, които са явни предхристиянски прабългарски имена, впоследствие прикрепили се към християнското Георги, преминали в умалителни форми. При осетинците се срещат личните имена Гоццо, Гоцъи, Гуца, Гуци, Гуаццæу, Гойца, фамилните имена Гоцъатæ, Гоцъойтæ, съответно в руски вариант Гоциеви, Гоцоеви, аналогично на българското Гоцеви, Гочеви. Така че Гостун най-вероятно е свързан със сила, а Гоце и Гочо са съвремените му форми, Гоцо, Гоцан, Гочул, са по-стари форми. (ЙЗ-БИ,стр.89)
Откриваме и сходна етимология на името Органа. Можем да се свърже със санскритското ogana, пракритското ogr.naā, санскритските форми ugrāna, ugrānā, urgana, ugraā, протоиранската форма е augar, ugra, авестийските ugra, uγra, aoggar.n, староперсийските ugraka, согдийски `γrk (uγrak), протоиндоиранското hugra, бенгалски ugra, маратхи ugira, ugrata, orataghana, кашмирски zonguru – силен, най-силен, черезмерно силен, здрав. (L-IAIL),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-1,стр.259) В ирландски urchуid – застрашаващ, убиващ. (EDGL) Тези примери обясняват етимологията на прабългарското име Органа, както и на думата ургулешката – грубо, непохватно, разрушаващо. Аналогично в дигорски urgъu – непохнватен, груб, urgъujаu – разсипан, разпилян. (ДРС) Вероятно от същия корен е етнонима угри – силни, иранска заемка. Самоназванието на унгарците magyar означава същото – хора юнаци, силни, смелчаци.
Или Гостун и Органа се явяват смислови синоними, означаващи силен човек. Ако се приеме версията че това са две имена на един човек, не може да кажем защо са били използвани.
Гостун е третият владетел в „Именника” на фона на управлението на предходните, за него е отреден срок от две години, като се посочва че е бил наместник и принадлежи към друг род – Ерми. Неговото намесничество е мезду 603 и 604 г. и предхожда управлението на Кубрат. Затова се свързва с аварската зависимост и се приравнява към съобщения във византийските източници Органа, който е бил чичо на Кубрат. Явно Кубрат в твърде ранна възраст е седнал на трона, което е налагало регентско управление. На пръв поглед имената Гостун и Органа се отличават твърде много за да се свържат с едно лице.
В.Бешевлиев посочва няколко версии за етимологията на прабългарското име Гостун. Според Куник името Гостун е идентично с иранските имена Γαστεις, Γαστειν и произлиза от староперсийското gasta, съвр.персийски gast – отвратителен, лош, осетински иронски gоzе, gоdzа – изпражнение, което е абсолютно нереално, или от хипотетичното аланско gasti – гост, според В.Абаев, съхранено в имената от Пантикапей и Горгопия Γαστείς, Γαστης, аналогично на в ягнобски, пущунски gašt, шугнански, язгулемски gax't, кюрдски geşt, талишки gêšt, гилянски gêštên, персийски gäšt – отивам, вървя. (ВА-СЕИ,стр.12),(VS-ETD) Окончанието –ун, отговаря на осет. окончание –on, древноиранското –ān/āna за мъжки лични имена. (ВБ-ИЕП) Според Вернадски Гостун най-вероятно е бил славянин ант, което не можем да приемем, предвид рода му Ерми. Според Б.Симеонов, името Гостун произлиза от кощунство, старобълг.кощунъ, н в смисъл присмехулник, смешник, шегаджия, което е също несериозно. (БС-ПО,стр.142) Възможно е и друго заначение на Гостун – силен. До същият извод стига още В.Томашек, който посочва угрофинското kostan - смел, или тюркското küstün – силен. (БС-ПО,стр.140) Етимологични паралели: В пехлеви gōshn – сила, т.е. силен. В осетински иронски gоcъеf, дигорски gucъеf, guэštiэfi, ягнобски qaiš, кюрдски gûc, сариколско kûč, хинди-урду quwwat, означават силен човек. От осетински заето в адигски guašaie, кавказки аварски guč, лакски, лезгински guž – сила, мощ. Явно от ирански думата е попаднала и в старотюркски güç – сила, мощ. (АШ-ЭСАЯ-1,стр.110) Дигорската форма е производна и на ciахъ – великан, guc+ ciахъ – силен великан. (ДРС) Може да се свърже с българското Гочо, Гоце, които са явни предхристиянски прабългарски имена, впоследствие прикрепили се към християнското Георги, преминали в умалителни форми. При осетинците се срещат личните имена Гоццо, Гоцъи, Гуца, Гуци, Гуаццæу, Гойца, фамилните имена Гоцъатæ, Гоцъойтæ, съответно в руски вариант Гоциеви, Гоцоеви, аналогично на българското Гоцеви, Гочеви. Така че Гостун най-вероятно е свързан със сила, а Гоце и Гочо са съвремените му форми, Гоцо, Гоцан, Гочул, са по-стари форми. (ЙЗ-БИ,стр.89)
Откриваме и сходна етимология на името Органа. Можем да се свърже със санскритското ogana, пракритското ogr.naā, санскритските форми ugrāna, ugrānā, urgana, ugraā, протоиранската форма е augar, ugra, авестийските ugra, uγra, aoggar.n, староперсийските ugraka, согдийски `γrk (uγrak), протоиндоиранското hugra, бенгалски ugra, маратхи ugira, ugrata, orataghana, кашмирски zonguru – силен, най-силен, черезмерно силен, здрав. (L-IAIL),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-1,стр.259) В ирландски urchуid – застрашаващ, убиващ. (EDGL) Тези примери обясняват етимологията на прабългарското име Органа, както и на думата ургулешката – грубо, непохватно, разрушаващо. Аналогично в дигорски urgъu – непохнватен, груб, urgъujаu – разсипан, разпилян. (ДРС) Вероятно от същия корен е етнонима угри – силни, иранска заемка. Самоназванието на унгарците magyar означава същото – хора юнаци, силни, смелчаци.
Или Гостун и Органа се явяват смислови синоними, означаващи силен човек. Ако се приеме версията че това са две имена на един човек, не може да кажем защо са били използвани.
Comment