ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[Thorn]

Проф.Добрев така и не благоволи да обясни защо нарича Кубрат Курт, при условие, че източниците не му дават такова име. .

"Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь" - това не е източник? При това домашен.

[Thorn]

Въобще напъните да се доказва, че старобългарският език е имал тюркски пласт, който е цензуриран, са смехотворни и искрено ме забавляват.

Не ме нареждай в тези, които доказват. Аз не се правя на лингвист, опитвам се да изясня въпроса за себе си. Нито една от хипотезите не ми изглежда безспорна и вместо да ми се сърдиш че посочвам възможните слабости на онази хипотеза, която ти защитаваш, може да отговориш на тях, а не да ми говориш за "първокласници, бабини деветини и т.н."

Бира?

[_magotin_]

"Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь" - това не е източник? При това домашен.

Става. Сега остава да ме убедиш, че Курт е бил много особен тюрк, щом е наредил да го изписват на пръстена му като Ховрат и щом е "кръстил" децата си с такива специфично нетюркски имена.

Освен това приемането на ИБХ за чиста монета е ... неблагоразумно.

Не ме нареждай в тези, които доказват. Аз не се правя на лингвист, опитвам се да изясня въпроса за себе си. Нито една от хипотезите не ми изглежда безспорна и вместо да ми се сърдиш че посочвам възможните слабости на онази хипотеза, която ти защитаваш, може да отговориш на тях, а не да ми говориш за "първокласници, бабини деветини и т.н."

Бира?

Хех, не ми се връзвай на вербалното карате... Аз също не се правя на лингвист, разсъждавам си общочовешки по този сериозен проблем и не приемам нищо на доверие. Колкото до хипотезите, предпочитам да посочвам тези с по-малко слабости, в случая "славянско-степноиранската" ми се струва именно такава, тя по-добре се връзва с археологическата картина.

Мда, бира пия с кеф, особено "Столично тъмно", нищо, че вече запролети...

[Курт]

Курт си е явно погрешен препис, идва от прехода Коубрат-Коуврат-Коурт. Преписвача е изпуснал "в"-то. ние разполагаме с късни преписи на въпросния Именник, незнайно, какво и от къде е бил взет, пришит към други билейски книги.
А иначе Курти като име - от аланското курд - ковач, Курдалагон - ковачът на аланите, старобългарското крада - ковачница, явно с прабългарски поризход!
Името Кубрат е свързано с индоиранския бог на богатствата. Името присъства се превежда от осетински Хуб+рат - творящ добро, блага, в осетински ратын - творя, създавам, аналогично на нашето ратувам - желая, което няма убедителна славянска естимология, Фасмер го свързва с война (рат) което е стакмистика!

[случайно прелитащ]

Бих искал и аз да имам скромен принос в този методологико-лингвистичен шахмат

Търсенето на тюркски остатъци в съвременния български има един много сериозен методологически проблем. Разграничаването на предосманските думи. Хайде, при бъбрек, белег и т.н., когато няма османски аналози ясно, но ако някоя дума е била обща или дори сходна, то тя ще мине за османска, а не за пробългарска.

Торн, колко персийски заемки в турския са навлязли в българския като турски заемки? Много - чобанин, чекрък и т.н.

По същата логика защо да не предполагаме, че са изместили подобни на тях прабългарски ирански думи? Сериозно.

В темата за езика бяха разграничени старотюркските от новотюркските /след Х-ти век/ форми по някакви си закони на граматиката, които не познавам, но вярвам, че има такива. Проблемът е обаче в разграничаването на автентичните тюркски /всъщност алтайски - и мисля по тази важна разлика между двете трябва вече да има консенсус/ думи от чуждите заемки там, които процентно сигурно са поне колкото френските думи в английския, вероятно много повече.

[_magotin_]

Курт си е явно погрешен препис, идва от прехода Коубрат-Коуврат-Коурт. Преписвача е изпуснал "в"-то. ние разполагаме с късни преписи на въпросния Именник, незнайно, какво и от къде е бил взет, пришит към други билейски книги.
А иначе Курти като име - от аланското курд - ковач, Курдалагон - ковачът на аланите, старобългарското крада - ковачница, явно с прабългарски поризход!
Името Кубрат е свързано с индоиранския бог на богатствата. Името присъства се превежда от осетински Хуб+рат - творящ добро, блага, в осетински ратын - творя, създавам, аналогично на нашето ратувам - желая, което няма убедителна славянска естимология, Фасмер го свързва с война (рат) което е стакмистика!

Отлично наблюдение. Подобни трансформации прехвърлят Аспарух в Исперих или Испор...
За "крада" - право в целта, наистина отлично попадение. Моята персонално любима дума е "куче".
В много ирански езици крт е освен това и строя, а строя-правя е в едно смислово гнездо с ковя. КРТ освен това може да се посочи и в КАРТАМА, Кардам, грузински цар от ²ви век и български кан векове след това...

Богът е "КУБЕРА" или "КУБАРА" и е точен аналог на името на един друг прабългарски вожд.
Ономастиката просто не може да се пренебрегва при изследванията на прабългарската култура, че и на прабългарския език.

[Курт]

Прав си лапсус на мисълта, Кубер е богът, но интерсно е че в осетински съществува името Къабер и означава здрав силен!

[_magotin_]

Прав си лапсус на мисълта, Кубер е богът, но интерсно е че в осетински съществува името Къабер и означава здрав силен!

Ясно защо - по-тази богунаименователна логика славянският бог на плодородието е ДАЖБОГ, богът на стадата - ВОЛОС и т.н. У индоиранците не бог е любов, а любовта е бог, така и с имената на боговете - бог ЗДРАВКО, ако си съгласен с тази логика.

[Кухулин]

Това, че няма насилие, предполага повече влияние, а не по-малко.

Не съм съгласен. Ако не друго, то поне латинското влияние навсякъде по териториите на Империята влиза в конфликт с това твърдение. Примерно в Галия. Също и Покръстването. Едно е да му влияеш, друго е да му избиеш зъбите и после да му влияеш

Впрочем пак пропускаш антите и Пенковската култура, т.е. българите нямат съжителство единствено с Дунавските славяни.

Говорим за прабългарски езикови остатъци в българския език. Пенковски култури, анти, разни далечни котловини и планини нямат отношение към този проблем според мен. И да имат някакво влияние, то ще е в посока "славянизация на прабългарите" -> "по-слаб тюркски компонент при контакта с дунавските славяни" -> "по-малко тюркски остатъци в българския". Само че тая работа ми идва малко локумджийска. Трябва да го прочета някъде от авторитетно място с конкретни метрики и примери, за да го приема.

Пропускаш и Куберовите българи, които са си исторически факт, както и Алцековите българи, от които е останала значима топонимична следа.

За езиковото влияние на Куберовите българи нямам абсолютно никаква идея. Хвана ме по бели гащи Алцековите българи може би имат някакво влияние върху хората на Дагоберт и на Витун (така ли беше?), обаче за контакти по нашите земи нищо не съм чувал. Може би съм пропуснал. Отново

би трябвало да съжителстват отлично, щом се погребват заедно

За мен не е очевидно, но не съм специалист. Възможно е.

[_magotin_]

Дас ист фантастиш

Kubera (Sanskrit: कुबेर;Sinhala: කුවේර) (also Kuvera or Kuber) is the king of the Yakshas and the lord of wealth in Hindu mythology. He is also known as Dhanapati, the lord of riches[1]. He is one of the Guardians of the directions , representing the Uttara-disha, meaning north of 4 directions in Sanskrit.

Kubera is also the son of Sage Vishrava (hence he is also called Vaisravana) and in this respect, he is also the elder brother of the Lord of Lanka, Ravana[2]. The banks of river Narmada is described as the birth place of Yaksha king Kubera (Vaisravana), where his father Visravas, who was a sage, lived. It is also a territory of Gandharvas. (Mahabharata: 3,89).

[_magotin_]

Кухулине, четене му е майката

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rasho%20Rashev%20-%20proizhod%20na%20prabaalgarite.htm

[Кухулин]

Тюркският антропологичен тип

Не започва изобщо обещаващо. Но ще го прочета, мерси.

[Христо Тамарин]

За името Курт..

Повече от излишно, защото в почти всички тюркски езици има нарицателно съществително име курт "вълк", и то безспорно е генетична основа на всички имена Курт във всеки един от тези езици.

Освен името на хан Кубрат в българския език има и м.л.и. Курти, за което е изключено да е от турския език, а така също и от къпчашкия кумански език, където основната дума наименование за този хищник е бьори, следователно няма никакви причини да не допуснем и приемем, че дума *курт "вълк" е имало и в прабългарския език и че тъкмо на нейна основа е образувано и името на хан Кубрат.

Нашенското име Курти е от дошло от турския език, заедно с други имена (например Султана).

Сред нашенските имена няма останки от пра-българските, освен може би Борис, ако го считаме за оригинално нашенско, а не възстановено от руски.

Широкото разпространение на името Курт в германските езици показва, че то е преминало в тях през много отдалечен исторически период, какъвто според мене е времето на Западно-Хунската империя на хан Атила, в която влизат и немалко готски и други германски племена, на преките етнолингвистични контакти на които с прабългарите хуни се дължи и появата на това име в германските езици.

Проверихте ли какво казват немските речници за това име?

Немското име Курт е съкращение на Конрад, така както Гошо е съкращение на Георги.

Моля Ви се, какви са тези евразийски бълнувания? Поохладете евразийските си страсти.

Впрочем дискусията толкова се разводни, че едва ли ще намеря време да коментирам.

[Христо Тамарин]

Не ме нареждай в тези, които доказват. Аз не се правя на лингвист, опитвам се да изясня въпроса за себе си. Нито една от хипотезите не ми изглежда безспорна и вместо да ми се сърдиш че посочвам възможните слабости на онази хипотеза, която ти защитаваш, може да отговориш на тях, а не да ми говориш за "първокласници, бабини деветини и т.н."

Аз също не приемам нито една от хипотезите за доказана.

Най-напред обаче да видим какъв е въпросът. Въпросите са такива.

Има няколко кратки надписа на неизвестен език, намерени в България и околните страни. Да наречем този неизвестен език пра-български (историята така го нарича).

• Как се разчитат надписите?
• Как се класифицира пра-българският език?
• Има ли останки от пра-българския език в съвременния български език?

Запазените текстове са толкова малко, че не е възможно да се отговори надеждно на тези въпроси. Засега тюркската хипотеза води по точки, обаче крайната точка на въпросите не е поставена.

Моля, съпоставете. На етруски език са запазени десетина хиляди надписа, между които и този. И досега няма безспорно четене на тези надписи.

Не бива да се очаква лесно решение на въпроса за пра-българския език.

В България по начало няма достатъчно квалифициран в тази проблематика езиковед иранист

Следователно, трябва да почакаме да се появи.

Впрочем, считам, че значението на този въпрос се преувеличава. Практическо значение няма.

[Христо Тамарин]

За името Андон..

Оставете името Антон, по важно е че и при осетинците и при нас се среща странната форма Андон, с "д". Оказва се че в осетински аендон означава стомана. И странно защо в България по народната традиция денят на св.Антоний се смята за ден на ковача и железара! Странна работа наистина?
Аналозите между български и осетниски имена са десетки. По въпроса има една статийка от "д-ра Кучкарски", както го нарича "уважаваният" от мен проф.Добрев, в недолюбвания тук сайт "протоболъгарианс". там има доста плява, но в плявата има и интересни неща.

Оставете осетинците, ами погледнете съседите ни, гърците. Антон преминава в Андон на гръцка почва. По същия начин от Константин се получава Констандин и даже Констадин.