Набиране на войска
Collapse
X
-
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г. -
Дори и при най-големия разцвет на кондотиерите в Италия същевременно си е имало и опълчение и феодални войски, така че нещата са съществували паралелно.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Споделям мнинето ти и мисля, че точно в формата и приемствеността на феодалните отношения се крие отговорът на темата.
В ВБЦ има предимно "случайно" възникваща феодална аристокрация, т.е. държавни чиновници (местни административни управници) за заслуги успяват временно да получат феодални облаги и привилегии....които явно не са наследствени или поради типично българският "политически климат" рано или късно ги губят.
В България няма потомствена феодална аристокрация със съответните феоди както е на запад, от тук и числеността на армията варира, и се разчита предемно на наемници и снаражаване от царската хазна което не я прави професионална а "скромна" според възможностите на държавата.
Не случайно някои български "местни" боляри за да получат и гарантират собствеността си върху феодите и титлите преминават към Сърбия, Византия или Османските турци (един такъв в ПБД се самопровъзгласява за цар).Comment
-
Въпросът за набирането на армия през ВБЦ е особено интересен, заради липсата на преки извори, свързани с темата. По всичко личи, че отговорът може да се раздели на две.
1. През мирно време необходимостта от армия е наложителна за въвеждане на ред сред населението. Най- подходящият отговор е този поставен по-горе: наемат се професионални войници, на които се плаща за извършваната работа.
2. По време на война: Децентрализираната българска държава е разпределена по провинции(ако мога да използвам този термин). Тези провинции се ръководят от местни управители, боляри, пряко подчинени на царя. По негова заповед те подготвят своя войска. Със сигурност можем да докажем това с възможността на почти всеки да стане цар, особено след епохата на Иван Асен II.
Битката при Велбъжд, донякъде е загубена от Михаил Шишман, заради забавянето на болярите, начело с Иван Александър (тогава управител на Ловеч) и войските им.Comment

Comment