Езикът на прабългарите

[случайно прелитащ]

Чакам също така да ми дадеш ие. и по-специално иранските етимологии и значения на огур, -гур, -ар, -чии...

Гурки

"Подразделението на Гурките носи названието на едноименния народ, населяващо съвр. Непал и съставляващо един от 25-те му окръга. Народът на гурките взел името на индуисткия воин-светец Гуру Горакнатха, живял в 18-ти век и произлизат от преселници от Раджастан (северная Индия), и са съставени от раджпути (кастите тхакури и четри) и брамини (каста на воини и жреци)." http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%...BA%D1%85%D0%B8 /Превод мой./
Сред войниците гурки вече ще има и жени http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1016012
Местните гурки са най-добрите воини http://www.journey.bg/guide/guide.php?guide=1928&q=
"...Новосформираната групировка, наречена Фронт за освобождение на гурките, иска да бъде създаден отделен щат за гурките в хълмистите райони около град Дарджилинг в щата Западна Бенгалия..." http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=261108

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6331

Селища в Осетия: Сзиндара, Алагир, Дигора, Знаури, Корди (като кюрди?), Наняури, Гудзабаури, и т.н.

Дали значението на окончанието им не е като -ци: Кладенци, Гигинци, Говедарци и т.н., със значение -хора?
Но вие ще обясните вероятно.

-Ар - Градове: Кандахар , Шринагар, Пешавар, Лашкар Гах, Мазар-И-Шариф,

Провинции: Конар, Логар, Такар /Афганистан/.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Едно въпросче - кои са r-езиците (тюркските де) днес?

Чувашкият е единственият жив r-език.

Народът на гурките взел името на индуисткия воин-светец Гуру Горакнатха, живял в 18-ти век и произлизат от преселници от Раджастан

Добре си се сетил за гурките, но опитът ти изглежда крайно неубедителен поради следните причини:
1. Говорим за огури, а не за гур-ки.
2. Въпросните гурки са кръстени на някакъв гуру, живял през Х² - Х²² век, когато оногури, кутригури, сарагури и пр. отдавна вече са били засвидетелствани в източниците.
3. Може да се смята за сигурно, че прабългарите не са индуси, макар че една индийска теория би обяснила много добре аналогиите между прабългарските и будистките храмове.

-Ар - Кандахар , Шринагар, Пешавар.

Името Кандахар вероятно произхожда от названието на древното индийско царство Гандхара.
Названието Шринагар се извежда от санскр. sri "изобилие, богатство" и nagar "град". А може би от санскр. Sri "свещен". Срв. Шри Ланка "Свещен остров". Sri е също название на индуска богиня, но нас ни интересува преди всичко -ar.
Пешавар, пущ. Pekhawar; на персийски означава "високата крепост".

Мисля, че посочените индийско-ирански названия не могат да служат като убедителен аналог на родово-племенните названия булгар, хазар, сувар и пр., макар че сувар много прилича на Пешавар, но семантически е малко далеч. Повече обаче прилича на бълг. шавар "тръстика" и донякъде на шегор "вол". Но да не забравяме, че търсим дума är със значение "човек, хора" или събирателен суф. -ar, а не произволни думи, завършващи на -ar, каквито можем да срещнем в произволен език. Това Pekhawar ~ Пешавар обаче много напомня за дискутирания малко по-назад в темата преход k > x > š в тулка ~ тулша.

[mitaca]

Чувашкият е единственият жив r-език.

Хехехеех! Това исках да прочета! Другите са аварски, хазарски! Помня един твой пост, дет ги прокламираше, а в следващия исках доказателства от мъртвите таквиз. Ти не отговори. Аре малко да помисля и ще попитам още нещо
Чакай сега, въпросче? Кои са мъртвите и какви са док-вата?

Че са r, де. Че то се оказва , че само един r- език има! Хааааахахххаа
Има едно правило - един свидетел - хахахаха

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Чакай сега, въпросче? Кои са мъртвите и какви са док-вата?

Другите предполагаеми r-езици са обсъжданите тук мъртви представители на т. нар. булгарска езикова група.

[_magotin_]

защо изобщо говорим за прабългарски език, а не за сарматски, алански, тохарски, булоцзски, пархакски, папуаски, марсиански и пр. езици. Нали много добре знаем, че швейцарски и съветски език няма.

Ще стане човек от тебе. Суперетносът, какъвто са българите, не е задължително да има един установен език. Че то в днешна малкая България има огромни регионални различия, в епохата на универсалното образование, какво остава за тъмното средновековие на огромни територии? Най-добре е да се отърсим от шаблоните на модерното мислене, ако искаме сериозно да изследваме миналото. Един такъв шаблон е този, че трябва непременно да има един език, при това идентичен на някакъв друг език, и то при условие, че няма нито един паметник, от който да съдим за неговата граматика. Затова историята се интересува повече от културата на едно общество, а не толкова от езика. Византия, която толкова ни увлича, е мултиетнична и мултиезикова държава. Арменско-грузинската аристокрация в Константинпол да не би да е забравила матерния си език? Ако вярваме на Бачковската Богородица, съвсем не е такъв случаят.

[Thorn]

Чудесно. Както вече безброй пъти писах, много малко вероятно е българите да са били моноетнични. В края на краищата почти всички степни обединения, чак до ново време са били полиетнични.

Смяната на езика също не е невероятна хипотеза. Освен христоматийния пример с германските франки, които накрая проговорили на романски диалект /бъдещия френски/ можем да приведем примера и за т.нар. „татари”, които носят името си от названието, което околните народи са дали на монголското обединение, но всъщност говорят къпчакски.


Всъщност тази хетерогенност не се отрича. Проблемът е, че и при франките и при монголите има някакво първоначално ядро, което говори език, напълно различен от онзи, които няколко века по-късно се говори от населението, наричано поне от околните народи съответно „франки” и „татари”, но което население свързва политическите си и културни традиции именно с това първоначално ядро.

Е мъчим се да разберем какво е било това ядро. Дали е било ираноезично, т.е. някое от туранските племена възпяти в шах-наме, дали някое от „масагетските” или „сакските” племена или пък някое от племената формирали се някъде в Алтай или в Минуса или даже още по-източно и от който кюп после са изкристализирали сума-ти народи, събирателно наричани тюркски по името на един от тях – тюрките.

[_magotin_]

Е мъчим се да разберем какво е било това ядро. Дали е било ираноезично, т.е. някое от туранските племена възпяти в шах-наме, дали някое от „масагетските” или „сакските” племена или пък някое от племената формирали се някъде в Алтай или в Минуса или даже още по-източно и от който кюп после са изкристализирали сума-ти народи, събирателно наричани тюркски по името на един от тях – тюрките.

Истинската "прародина" най-вероятно никога няма да е ясна. Ако се съди по погребалния ритуал и антропологичния тип, става въпрос за население от района на Амур-даря и Сър-даря. Това са големи реки, така че варианти - бол. Но всъщност какво са донесли от тази прародина българите освен себе си? Обитавайки векове наред в Кавказ те формират своята култура именно там, така че всъщност в търсенето на прародината постоянно забравяме, че именно около планината Кавказ и в дн.Южна Русия и Украйна е регионът, където те стават известни и формират своята езическа култура. В известен смисъл тук е единствено познаваемата прародина на българите.

[Thorn]

Но всъщност какво са донесли от тази прародина българите освен себе си?

Най-малкото един далекоизточен по произход календар.

[_magotin_]

Най-малкото един далекоизточен по произход календар.

Може да е заемка от хуните или даже късна заемка от турките на Истеми. Освен това е разпространен и в средноазиатските градове-държави, согдийците го познават и вероятно разнасят - варианти - бол.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Суперетносът, какъвто са българите, не е задължително да има един установен език. Че то в днешна малкая България има огромни регионални различия

Имах предвид не регионални диалектни различия, а съвсем отделни езици.

Византия, която толкова ни увлича, е мултиетнична и мултиезикова държава. Арменско-грузинската аристокрация в Константинпол да не би да е забравила матерния си език?

В мултиетничната Ромейска империя обаче езиците са с ясни названия и класификация, а навярно повечето поданици са знаели гръцки. Същото е и при хуните. Всички са имали собствени варварски езици, но са ползвали и няколко общи езика, сред които и този, на хуните. Та в тази връзка, какви, според теб, са били езиците, говорени от различните съставки на българския суперетнос? Имали ли са те общ език и какъв трябва да е бил той?

Може да е заемка от хуните или даже късна заемка от турките на Истеми. Освен това е разпространен и в средноазиатските градове-държави, согдийците го познават и вероятно разнасят - варианти - бол.

Мисля, че ако прабългарите са заели своя календар от китайците, согдийците или от турките на Истеми, това убедително би доказало, че прабългарският език е бил lir-тюркски, освен ако теорията на ротацистите не се окаже вярна, което обаче касае само евентуалното заемане от гьоктюрките.

[Turanaga_San]

Извинявам се за закъснението но някои хора трябваше да се готвят за деня на Пуйката. А това както е ивестно е един от най-древните Прабългарски празници, Turkey day, и се празнува задължително.

ИЦА съжалявам ако съм оставил някои от твоите въпроси без коментар. Не е било умишлено просто нямах възможност да отговоря на всичките и се спрях на неща които намирам за принципно важни. Впрочем ти правиш същото с тази разлика че оставяш без коментар точно нещата които наистина си заслужава да се коментират. Ами ако въпросния календар в именника изобщо не е бил "Прабългарски" а просто зает от друг народ, какъвто е случаят със съвременния Български календар? Ти надценяваш ролята и значението на чилсителните, календарните термини, и титлите които в тази среда на непрекъснато взаимстване са най-мобилните елементи на езика и в същото време не каза АБСОЛЮТНО нищо относно Анзи и Зера асо е.... къде са ви Тюркските преводи на тези надписи? Къде са ви Тюркските преводи на Прабългарските рунически надписи? Защото отделни думи всички можем да хванем речниците и да си ги натаманяваме както дойде, нали?

Ти продължаваш да ме занимаваш с АР и ЧИИ, след като ти казах че за мен те изобщо не са информативни, и искаш да се губя времето и да ти търся още примери в ИЕ езици. Ок ако наистина е толкова важно ще се опитам да се ограмотя повече по въпроса, но и това което знам в момента ми е достатъчно да преценя че дълбаенето в тази посока няма да изясни нищо за произхода на Прабългарския език. Аз вече го казах, ти също го потвърди, че и в Индо-европейските и в Тюркските езици ар- е имало значение на човек, мъж, хора, и от там в някои от тях се е развил в начин за означаване на множественост и народи - Арии - има го и при несъмнено Тюркски народи Татар, има го и при несъмнено ИЕ народи - Готар, Свеар, Тохар, Кимер?, както и при народи с неясна езикова принадлежност - Българ, Сувар, Авар, Хазар. При липсващи домашни памтеници на съответните езици е трудно да се каже и дали Сувар, Авар и Хазар са автентични самоназвания. Това АР го има дори и при Угрофините- Маджар. За Тюркските езици и повсеместната употреба на лар/лер е ясно. За индо-европейските мисля че е по сложно понеже те нямат единен начин за изразяване на множественост и може ар да е имало тази функция само в отделни индоевропейски езици, конкретно за Иранските езици както беше поставил въпроса не съм запознат дали има такъв език който използва ар за множественост в момента, в осетински беше те/та, фарси - ан, както в Балкан също и БурджАН вместо БулгАР, Върх/Върхари, Чука/Чукари е може би остатък от употребата на АР за изразяване на множественост. Разбира се в нашия език е по характерна употребата на АР в думи като хлебар млекар и прочие тоест точно в смисъл на човек. Хм някои обаче може да казват хлебчии за чии ще трябва да проверя какви теории има за произхода , това би било интересно, но Прабългарското ЧИИ и Турксият вариант ДЖИИ е навлязал в много славянски и ирански еизици, като заемка имам предвид, така както и багатур. И пак повтарям ...каква информация ни носи всичко това за произхода на Прабългарския език? Ами никаква. Просто губене на време, и раздумки които не са в състояние да дадат убедителни данни за характера на Прабългарския език.

По другите въпроси. Мисля че беше съвършено ясно какво имам предвид под това че всички Тюркски народи са езиково Тюркизирани бивши Ирански такива. Какво толкова те възмути това? Ами Индо-европейските или пък Славянските народи да не са нещо различно? Има един незначителен народ който в резултат на миграции и завоевания разпространява своя език на огромна теоритория и население което говори други езици. Конкретно в случая с Тюрките , езикът им се прехвърля върху население което говори основно Ирански езици. В следвстие на това речниците на Тюркските езици са пълни с лексика на предишните завладени и асимилирани народи. Затова ти казах че просто няма начин да се намери Прабългарска дума която да не може да бъде открита в някой съвременен Тюркски език, без значение дали Прабългарският е бил Ирански Тюркски или нещо друго. И защо те възмути твърдението ми за съвременния Турски език че лексиката му била предимно Иранска? Е не знам точно колко е процентът на Иранизмите, може и да не е 50% какво значение има това? защо се хващаш за дребните неща а не се опиташ да видиш какво следва от всичко казано и как това засяга директно въпроса с Прабългарите и техния език. Ами ето ти един 100% доказан Тюркски език, и то език който е оказвал огромно влияние върху съвременния Български език в продължение не векове. Един език който е пълен с какви ли не Иранизми .... Беговете, спахиите, падишаха, везирите, и така до безкрай .... та възниква резонният въпрос, след като Османо-Турският, един доказан Тюркски език, буквално е претъпкал съвременния Български език с Ирански по произход заемки, то по какъв начин трябва ние да гледаме на въпроса за Прабългарските заемки в Старобългарския? И може ли да се мисли че Прабългарския език, който е битувал в една Иранска Скито-Сарматска среда в продължение на векове, и за който ние дори не знаем дали изобщо някога или на някой етап е бил Тюркски или Тюркизиран, възможно ли е заемките от един такъв език в Старобългарски да са били само Тюркски? И да се изчерпват с някакви си десетина Тюркски думи, или 100-на ако се доверим на Наполетано. Ами според мен това е просто невъжможно и е крайно време да се разбере че Прабългарските заемки в Старобългарския трябва да се търсят не само сред Тюркизмите а и сред Иранизмите. И доколко е вярно и възможно че Прабългарските заемки в СБ са 90% Тюркизми, при положение че късните Османо-Турски заемки в нашия език са в преобладаващата си част Иранизми? И тук стигаме до въпроса как трябва да се идентифицират Прабългарските заемки в Старобългарския език. Каза се че тези заемки които са Тюркски са 100% Прабългарски докато за Иранските се твърди че 100% били наследство от Праславянски, нещо което не е вярно - нито първото нито второто. Тюркските заемки може да са дошли от Прабългарите но може да са дошли и от Хуни, Авари, Хазари и много други народи. Тъй като обаче всичките тези групи преливат едни в други този въпрос губи своя смисъл. И това мисля че добре се разбира, без значение дали се приема, че тези народи са били сходни или, че просто всяка нова група асимилира предходната. За съжаление обаче много малко хора си дават сметка че абсолютно същото е в сила и по отношение на Прабългарските Иранизми в Старобългарския. И поради тази причина аз недоумявам защо се пренебрегват Иранските заемки в Праславянския а от там и в Старобългарския език като източник на данни за езика на Прабългарите, с аргумента че видите ли те НЯМАЛИ нищо общо с Прабългарите. Така ли? Все едно да кажем че Тюркските заемки в Старобългарския нямат нищо общо с Прабългарите а са дошли направо от Хуните, примерно. Ами то е много ясно че при така поставен въпроса Прабългарските заемки в Старобългарския ще се окажат не 90% ами 100 % Тюркски, но това ли е реалната картина на Прабългарския език говорен в Първото Българско Царство? Какви уникални Прабългарски Иранизми търсят? Може ли да има такива при положение че Протославяните и Прабългарите битуват в абсолютно еднаква Скито-Сарматска Иранска среда.? И може ли да се мисли че в Прабългарския език говорен в Кавказко-Северо-Черноморския регион са били непознати разни думи и понятия които Скито-Сарматите успели да предадат на север чак до предците на Славяните. Ами това просто няма как да стане. И примера със славянския Бог и Прабългарските Бага/Биги/ Багатури / Багаин е достатъчно красноречив. Прабългарите и Славяните са имали значителен общ лексикален фонд наследен от Иранските народи, и този общ лекликален фонд не може да се пренебрегва когато говорим за Прабългарски заемки в Старобългарски, особено когато този въпрос се повдига не толкова за да се изясни доколко Старобългарският е бил повлиян от езика на Прабългарите а когато искаме да използваме това влияние за да характеризираме този език и изясним неговия произход. Просто за мен един такъв подход неминуемо създава напълно погрешна и превратна представа за Прабългарския език. Освен това мисля че това не е само някакав абстрактен и чисто теоретичен проблем а има отношение към много конкретни и практически проблеми. Тук скоро се беше разразил спора за Прабългарското/Славянско АЗ. И отново всичко отиде в обичайното русло, като се отиде във всички възможни крайности... че АЗ било чисто Прабългарска дума, че била изобщо непозната сред Славяните или пък че била чисто Славянска Ами хайде малко по-сериозно. Какви са фактите? Фактите са че към момента личното местоимение Аз съществува само в два езика на територията на Европа - при Българите и Осетинците, което само по себе си е доста любопитно и същевременно подвеждащо защото кара много хора да си мислят че едва ли не АЗ го е нямало изобщо при славяните. Имало го е, дори и сега го има, примерно мисля че Словенците още си ползват Йас. Тук се спомена че АЗ може евентуално да е било ранна Иранска заемка в Праславянския и от там в Старобългарския. Доколко това е вярно не знам. По принцип думи с начално а са изключително нетипични за славянските езици, и основно заемки. Освен това в славянските езици тези заемки с начално а като правило се йотуват, и от там вместо Аз се получава Йаз/Йас, или агне > ягне (от латинското агнус) предполагам същото важи и за ако > яко. И сега тук всички се задълбаха във въпроса от къде е дошло нашето АЗ. От Славяните или от Прабългарите? Ами трудно може да се даде првилен отговор на погрешно зададен въпрос. Тук въпросът изобщо не е до ИЛИ, защото и едните и другите са имали еднакъв шанс да го усвоят АЗ-ът. Големият въпрос е защо АЗ-ът е оцелял непромемен само в Българския език, докато в останалите славянски езици дори и да го е имало явно е изчезнал твърде рано. Точно тук, в оцеляването на АЗ-ът, трябва да се търси Прабългарската следа и влияние а не да се спекулира че Прабългарите са били негови уникални носители и са го предали на вси словени. Никой не може да каже кой е предал АЗ на словените и на каква част от тях, но аз не се съмнявам че голяма част от тълпите които Аспарух е домакнал от Кавказ на Балканите са си изпозлвали аз без никакви проблеми и едва ли са били особено навити да се отказват от него или пък да го йотуват за разнообразие. И това може да се е оказало наистина решаващо за неговото утвърждаване в Старобългарския и "Аз-буката".

[Turanaga_San]

По въпроса за числителните мисля че трябва да отворим отделна тема понеже има много неща за обсъждане. Съжелявам за допуснатите груби грешки но се включих в дебата за календара разчитайки на спомени а паметта понякога лъже

ИЦА благодаря за инфото за числата. Изглежда съм бил в голяма заблуда по няколко много важни въпроса. Беше ми останал спомен че Прабългарските числителни са много различни от Тюркските, и че опитите за тяхното извеждане бяха крайно хипотетични. В същото време никога не си направих труда да запомня Чувашките числителни, и това ми изигра много лоша шега защото след толкова упорито съпоставяне и уеднаквяване на Чувашки и Прабългарски, не знам защо, но през цялото време си мислех че Прабългарските и Чувашките числителни са еднакви, сигурно заради окончанията. Въпреки окончанията мисля че е очевидно че Чувашките числителни кореспондират много точно на Тюркските и съответно правилната класификация на Чувашкия език като Р-Тюркски. Това че някои лингвисти отделят Чувашкия в отделна от Тюркските езици група мисля че не е основателно и е по-скоро въпрос на терминология и номенклатура. Чувашкия и Тюркските езици явно произлизат от общ език предшесвтеник, който е въпрос на номенклатура как трябва да се нарича - Прото-тюркски, Прото-чувашки или нещо друго. Това което е от значение за нас е доколко един жив Р-Тюркски език като Чувашкия корепсондира с изчезналия Прабългарски език. Мисля че ако Именника отразява реално езика на Прабългарите а не представлява заемка от някакъв друг миноритарен език говорен в Прабългарския масив, то този документ и анализът на числителните в него ни дава възможност да ги сравним и преценим има ли връзка и каква точно е тя.

Съгласен съм с теб че не можем да казваме на черното бяло и ще се постарая да бъда обективен но това важи не само за мен а и за теб. Извинявам се за "синхронността" на Чувашкия, Согдийския, Осетинския и Прабългарския. Всъщност имах нещо съвсем друго в предвид, и дори като го писах усетих че не се изразявам правилно но ме домързя да се върна. Ставаше въпрос за необходимостта да се посочи и обоснове наличието на числителни завършващи на ОМ/ЕМ в Иранските езици в Кавказкия регион, синхронни на времето когато са съществували и са се "формирали" Прабългарския и Чувашкия език. Затова посочих Согдийския и съвременния Осетински език за да покажа че това е характерна черта на Иранските езици в този район през целия този период, което е важно защото реално погледнато си прав че нямаме синхронни паметници на Ирански език, от Кавказ или Волжка България, с които да сравняваме именника и чувашките надписи. А и се интересуваше от данни за Иранизъм сред Волжките Българи.

Ти продължаваш да смяташ че окончнията на ОМ/ЕМ не представляват явна ИЕ и по-конкретно Иранска особеност. И какво... това случайност ли е? Или продукт на "естественото" развитие на Тюркските числителни?..... в Иранска езикова среда хехехе? Ами това си е пак да кажем на черното бяло. Това че окончанията на числителните са еднакви в Осетински, Согдийски, Прабългарски и Чувашки е един факт който е много по ясен и неоспорим от всички хипотетични етимологии и извеждания. Какво друго е ясно? Ами от примера с Чувашките числителни личи че съм бил в пълна заблуда когато писах че е смешно да се мисли че може да имаме Тюркски числителни с ИЕ окончания. Ами явно може, и Чъвашките числителни са едно нагледно доказателство - Тюркски по произход числа + ИЕ окончания. Какво следва от това? Ами следва че Прабългарските числителни завършващи също на ОМ/ЕМ съвсем спокойно могат също да бъдат с Тюркски а не с ИЕ или някакъв друг произход. И сега остава да направим един обективен и безпристрастен анализ, Тюркски ли са числата в Именника, Чувашки ли са и носят ли те наистина следи от този фамозен Р-Тюркски за който непрекъснато си говорим.

Искам да прегледам още малко материала за да уточня някои неща, които още не са ми съвсем ясни, а и сигурно няма никога да се изяснят , но засега моето мнение е че Прабългарските числа нито са Тюркски, нито са Чувашки, нито пък в тях се открива и следа от този Р-Тюркски за който непрекъснато се говори и който със сигурност е говорен от "някой" и във Волжка и в Дунавска България. Същевременно съм съгласен с твоето мение че няма преки и системни аналогии и в ИЕ езици, а числителните и в ИЕ и в Тюркските езици са много консервативни. Това като цяло показва че вероятно в Прабългарския масив е имало и някакъв неизвестен компонент който е говорил на някакъв много странен език. Това последното едва ли представлява някаква изненада за специалистите.

детайли по-късно когато приключа с Пуйката

[napoletano]

иранските числителни

Ох - не бях ли посочил по-рано, че общоирански суфикс за образуване на числителни /-m/ няма... Стига сте го сънували.

[Turanaga_San]

И какво като няма такъв общоирански суфикс? Ами не е общоИЕ, не е и общоирански. Е и? да го наречем общочувашки тогава. Имаме и доказателства - Прабългарската дума корЕМ срещу Тюркската карЪН, и сега с номера на китайката гледайте как от инчи н-то приеминало естествено в м, а Чувашкият р-тюркски заплодил половината Ирански езици с тия ом/ем-ове.

Наполетано, остави ги тия хипотетични истории и дай да се хванем на работа по вече отдавна утвърдените методи на нагласьов Тия прабългарски числителни направо ще ме уморят. Така и не мога да разбера защо всички преводачи тълкуват Прабългарското алем като първи? Откъде идва това и от кой език е взето? Някакъв случаен и малко известен Тюркски език? Явно не е от Чувашки....

[Turanaga_San]

Благодаря за коментарите Маготин. Имаш ли някаква етимология на твоето име/титла/сан? За моето е ясно Първобългарско-Турански Ага с великолепна осанка

Хм интересно това за 3-4 век, но така и предполагах, няма как Славяните и техния език да са се обособили още в античността и едва ли не в Тракийската епоха, последните са бил свързани по-скоро с Балтийските езици така че Славяните едва ли са били наоколо по-това време. Има ли някакви данни за Иранско влияние при Траките, археологическо и езиково (хипотетично).

Добрев е много симпатичен, удоволстието при четенето на Добрев е сравнимо с това на бисерите от кандидат студентски изпити Но какво да се прави, в нашата наука понякога дори професорите са на нивото на кандидат студентите, и си мислят че с трупането на заучени фрази и концепции ще прикрият липсата на интелектуален капацитет. Добрев поне се е научил да прави малко критичен анализ на колегите си но за съжаление все още не се е научил да прави критичен анализ на самия себе си. А останалите там са пълна трагедия. Преписвачи и нагаждачи. Особено тия които са останали наследство от комунизма .... каквото са им сложили в първите 20 години в главите, това е На тях представата за развитие и че науката затова е наука защото непрекъснато си коригира грешките изобщо не им е идвала на ум.