Пропуснах да посоча линка за Согдийския език който позлвах.
Разбира се, тъй като граматиката и фонетиката на Прабългарския език си остава съвършено неясна, е много трудно да се каже как точно се е произнасяла въпросната титла и каква е конкретната фонетична стойност на всяка една от използваните Гръцки букви. Също така, изобщо не е ясно дали това индо-европейско су не е използвано в ролята на глагол или отглаголно съществително при което титлата субиги би получила смисъла на Божествен/Богороден/Богопомазан. Досегашните опити за фонетична транскрипция на титлата като канасубиги/канасюбиги/ или дори канас ювиги може също да са доста далеч от действителността. Доста парадоксално наистина, особено като се има предвид че това е практически единвствения случай в който наличието на “правописни” и други подобни грешки на превода/преписа може да бъде изключено. Но дори и в този “идеален”случай фонетиката си остава загадка и показва колко наивни са всякакви опити за изграждане на фонетични модели на Прабългарския език въз основа на “наличния материал” и “коригирайки грешките”, при което всеки може да докаже общо взето каквото си поиска. Тук, разбира се, изключвам анализа на Тюркските заемки в старобългарския и унгарския език, който беше направен от наполитано, и който според мен си остава едиствената сериозна основа върху която могат да се градят някакви фонетични модели изобщо. В този случай обаче се изпада в другата крайност, при която фонетичния модел е ясно обоснован но за сметка на абсолютно неясната връзка с Прабългарския език. Тоест в крайна сметка този подход е точно толкова (НЕ)информативен колкото и анализа на автентични документи съставени на Прабългарски език, където реалната фонетика си остава в областта на спекулациите. Всъщност, ако трябва да сме обективни трябва да признаем, че поради изключителната оскъдност и фрагментарност на текстовете изобшо не може да се твърди че те са написани на един и същ език и че този език е точно “Прабългарския”. Примерно, преславските надписи и този от Нагисентмиклош, кое точно доказва че тези надписи са на един и същ език? Това че и в двата се споменават боили и жупани? Ами те тези титли както и всякакви подобни ханове, хагани, тегини, таркани и прочие могат да бъдат открити в текстове на абсолютно всички съвременни на надписите езици без значение дали са от Алтайската или Индо-Европейската група. Без изясняване на граматиката на Прабългарския език, която да свърже всички налични надписи в една цялост, понятието Прабългарски език си остава просто една химера. На този етап имаме просто един куп крайно съмнителни Тюркизми и Иранизми.
Търсенето на граматични и словообразувателни модели в Прабългарския език и тяхното продължение в Старобългарския и Съвременния Български език е наистина една безкрайно интересна тема. Аз бих се присъединил към мнението на Августа че точно там трябва да се търси ключа към разгадаване на прабългарския езиков пъзел, вместо да се губи безкрайно време в недоказуеми фонетични модели, трансформации и преводи. За съжаление посочените от Аугустус примери с АР и ЧИИ едва ли могат да спечелят моята подкрепа за Тюркоезичието, тъй като не са информативни. Суфиксът чии/джии присъства в едва ли не всички Алтайски и Индо-европейски езици от Индия до Балканите. Ранното и широко разпространение на този суфикс в Тюркските Иранските и Славянските езици трудно може да ни даде някаква надеждна информация относно Прабългарския език. В контекстта на тази дифузност, какъв точно е произхода на този суфикс, Ирански, Китайски или собствено Тюркски, е въпрос без особено голямо значение. Подобно на горното, .АР (-Р) е стандартен суфикс за множественост както при Тюркските така и при Индо-европейските езици, като е засвидетелстван включително и сред някои Не-индо-европейски езици на стария континент какъвто е Етруския. Така че Прабългарският суфикс АР може и да е Тюркски но може и да не е. Моето лично мнение е че прабългарското АР не е аналогично на Алтайското по простата причина че употребата му при Българите и Тюрките е различна. Има ли Тюркски родове завършващи на АР? Кои са Тюркските народи чиито имена завършват на АР? При Тюрките виждаме системно множественост при имената на народите да се предава посредством завършека гузи/гури...въпрос: доколко този завършек е аналогичен на гар/гари и какво означава? Кутри-гури, ути-гури, оно-гури, огури/угри, уй-гури. Уйгурите говорят ли Р-Тюркски от Чувашки тип? Има ли данни да са го говорили в далечни времен?.Все пак това е един от най-старите писмени Тюркски езици! И ако отговорът е не то тогава може ли да се счита че гузи и гури означават едно и също нещо и отразяват просто разликата между р/з Тюркски? Какво ще кажете за Тохари? Кимери? Маджари? Скандинавските кланове – Готари и Свеари ( Готи и Шведи).?Кои от тези народи са Алтайски? Също Авари, Хазари... някакви данни за техния език? И доколко Авари и Хазари са изобщо самоназвания както Българи и Маджари примверно, а не названия използвани за тях от други народи? Как са се наричли те на собствения си език ако изобщо са били езиково еднородни? Относно Татари..Татарлар, Балкарци..Малкарлар? Защо е необходимо добавянето на Тюркското лар ако АР в края на името наистина се е схващало като множественост? При Българ/Българи това се прави защото думата се явява чуждица от един изчезнал език и разбирането за множественост е било изгубено заедно с езика. Аналогично ли е обяснението при Татарлар/Малкарлар? Изобщо в целия този хаос както добре се вижда въпросите са далеч повече от отговорите и очевидно нито АР-ът нито ЧИИ-те ще внесат някаква яснота относно Прабългарската езикова принадлежност. Но спор няма че това е правилният път. Остава да се направи следващата крачка. Наполитано казва: защо да градим недоказуеми фонетични модели въз основа на фрагментарни източници с неясна и неточно предадена фонетика, след като имаме заемки в Старобългарски и Унгарски където знаем както смисъла така и фонетиката на съответните думи. Остава открит въпроса защо този принципен подход трябва да се прилага само по отношение на речниковия фонд, който се оказва един твърде ненадежден маркер поради своя нехомогенен и мобилен харахтер в епохата на великото преселение на народите. Остава да видим какъв е Прабългарският отпечатък върху граматиката на Старобългарския и Съвременния Български език и какви са характеристиките на този отпечатък. И така на кого да ВЕРВАМЕ сега - ИЦА търси граматични и словообразувателни модели, а според наполитано такива остатъци от Прабългарския език просто няма. Хмм няма казвате...ДАЛИ, се питаше Константин Брадати .... докато ромейската военна мощ и слава загиваше под ударите на военния и “творчески” гений на онези ... “блатните твари” и техните горди потомци.
Аз като цяло за сега подкрепям Иранската теза за езика на Прабългарите но трябва да призная че това до голяма степен се крепи на слабостите на Тюркските преводи и неспосоността на поколения Тюрколози да дадат прости и разумни преводи на наличните паметници. Този провал може да се дължи само на две неща – или че Тюрколозите занимаващи се с проблема са абсолютно некомпетентни или че просто езика с който те боравят е твърде различен от този на Тюркските народи, което раязбира се не го прави автоматически Ирански. Още повече че числителните в именника макар и да сочат категорично в посока на индоевропейските езици, нямат точен аналог в нито един съвременнен Ирански език, Тюркски още по малко. Поради това предлагам да не избързваме с класификацията на този "език" като Ирански и прочие. Освен това трябва да се има предвид че Иранизацията на Прабългарския е вероятно вторичен процес аналогично на това което се е случило и със съвременния Турски език при продължителното битуване в иранска езикова и културна среда. Дали обаче преди въпросната Иранизация онсовата на този език е била Индо-европейска, Прото-Тюркска, или някаква друга, на този въпрос не виждам как ще се отговори без наличието на ранни езикови паметници от азиатската им прародина и без дори да се знае къде е започнал техния етногенеизис, кога е станало това и какви са били езците говорени в този район. Ето защо по въпроса за изначалния произход на Прабългарите водещи си остават археологическите данни поради липсата на езикови такива. Всички езикови данни които имаме за тях идват от много късни периоди и отразяват вторични процеси на Славянизация и Тюркизация, след 6-7 век, а в предходния период са били предшествани от аналогични процеси на Иранизация на Прабългарите в Скитско-Сарматската среда на Източна Европа. Ние нямаме абсолютно никакви данни какъв език са говорили Българите в Кавказкия район в периода около и след Христа, нито можем да кажем каква точно е била връзката на този език с по-късните езици на Дунавските и Волжките Българи, нито пък можем да твърдим нещо сигурно за езика който са говорили в тяхната азиатска прародина.
Разбира се, тъй като граматиката и фонетиката на Прабългарския език си остава съвършено неясна, е много трудно да се каже как точно се е произнасяла въпросната титла и каква е конкретната фонетична стойност на всяка една от използваните Гръцки букви. Също така, изобщо не е ясно дали това индо-европейско су не е използвано в ролята на глагол или отглаголно съществително при което титлата субиги би получила смисъла на Божествен/Богороден/Богопомазан. Досегашните опити за фонетична транскрипция на титлата като канасубиги/канасюбиги/ или дори канас ювиги може също да са доста далеч от действителността. Доста парадоксално наистина, особено като се има предвид че това е практически единвствения случай в който наличието на “правописни” и други подобни грешки на превода/преписа може да бъде изключено. Но дори и в този “идеален”случай фонетиката си остава загадка и показва колко наивни са всякакви опити за изграждане на фонетични модели на Прабългарския език въз основа на “наличния материал” и “коригирайки грешките”, при което всеки може да докаже общо взето каквото си поиска. Тук, разбира се, изключвам анализа на Тюркските заемки в старобългарския и унгарския език, който беше направен от наполитано, и който според мен си остава едиствената сериозна основа върху която могат да се градят някакви фонетични модели изобщо. В този случай обаче се изпада в другата крайност, при която фонетичния модел е ясно обоснован но за сметка на абсолютно неясната връзка с Прабългарския език. Тоест в крайна сметка този подход е точно толкова (НЕ)информативен колкото и анализа на автентични документи съставени на Прабългарски език, където реалната фонетика си остава в областта на спекулациите. Всъщност, ако трябва да сме обективни трябва да признаем, че поради изключителната оскъдност и фрагментарност на текстовете изобшо не може да се твърди че те са написани на един и същ език и че този език е точно “Прабългарския”. Примерно, преславските надписи и този от Нагисентмиклош, кое точно доказва че тези надписи са на един и същ език? Това че и в двата се споменават боили и жупани? Ами те тези титли както и всякакви подобни ханове, хагани, тегини, таркани и прочие могат да бъдат открити в текстове на абсолютно всички съвременни на надписите езици без значение дали са от Алтайската или Индо-Европейската група. Без изясняване на граматиката на Прабългарския език, която да свърже всички налични надписи в една цялост, понятието Прабългарски език си остава просто една химера. На този етап имаме просто един куп крайно съмнителни Тюркизми и Иранизми.
Търсенето на граматични и словообразувателни модели в Прабългарския език и тяхното продължение в Старобългарския и Съвременния Български език е наистина една безкрайно интересна тема. Аз бих се присъединил към мнението на Августа че точно там трябва да се търси ключа към разгадаване на прабългарския езиков пъзел, вместо да се губи безкрайно време в недоказуеми фонетични модели, трансформации и преводи. За съжаление посочените от Аугустус примери с АР и ЧИИ едва ли могат да спечелят моята подкрепа за Тюркоезичието, тъй като не са информативни. Суфиксът чии/джии присъства в едва ли не всички Алтайски и Индо-европейски езици от Индия до Балканите. Ранното и широко разпространение на този суфикс в Тюркските Иранските и Славянските езици трудно може да ни даде някаква надеждна информация относно Прабългарския език. В контекстта на тази дифузност, какъв точно е произхода на този суфикс, Ирански, Китайски или собствено Тюркски, е въпрос без особено голямо значение. Подобно на горното, .АР (-Р) е стандартен суфикс за множественост както при Тюркските така и при Индо-европейските езици, като е засвидетелстван включително и сред някои Не-индо-европейски езици на стария континент какъвто е Етруския. Така че Прабългарският суфикс АР може и да е Тюркски но може и да не е. Моето лично мнение е че прабългарското АР не е аналогично на Алтайското по простата причина че употребата му при Българите и Тюрките е различна. Има ли Тюркски родове завършващи на АР? Кои са Тюркските народи чиито имена завършват на АР? При Тюрките виждаме системно множественост при имената на народите да се предава посредством завършека гузи/гури...въпрос: доколко този завършек е аналогичен на гар/гари и какво означава? Кутри-гури, ути-гури, оно-гури, огури/угри, уй-гури. Уйгурите говорят ли Р-Тюркски от Чувашки тип? Има ли данни да са го говорили в далечни времен?.Все пак това е един от най-старите писмени Тюркски езици! И ако отговорът е не то тогава може ли да се счита че гузи и гури означават едно и също нещо и отразяват просто разликата между р/з Тюркски? Какво ще кажете за Тохари? Кимери? Маджари? Скандинавските кланове – Готари и Свеари ( Готи и Шведи).?Кои от тези народи са Алтайски? Също Авари, Хазари... някакви данни за техния език? И доколко Авари и Хазари са изобщо самоназвания както Българи и Маджари примверно, а не названия използвани за тях от други народи? Как са се наричли те на собствения си език ако изобщо са били езиково еднородни? Относно Татари..Татарлар, Балкарци..Малкарлар? Защо е необходимо добавянето на Тюркското лар ако АР в края на името наистина се е схващало като множественост? При Българ/Българи това се прави защото думата се явява чуждица от един изчезнал език и разбирането за множественост е било изгубено заедно с езика. Аналогично ли е обяснението при Татарлар/Малкарлар? Изобщо в целия този хаос както добре се вижда въпросите са далеч повече от отговорите и очевидно нито АР-ът нито ЧИИ-те ще внесат някаква яснота относно Прабългарската езикова принадлежност. Но спор няма че това е правилният път. Остава да се направи следващата крачка. Наполитано казва: защо да градим недоказуеми фонетични модели въз основа на фрагментарни източници с неясна и неточно предадена фонетика, след като имаме заемки в Старобългарски и Унгарски където знаем както смисъла така и фонетиката на съответните думи. Остава открит въпроса защо този принципен подход трябва да се прилага само по отношение на речниковия фонд, който се оказва един твърде ненадежден маркер поради своя нехомогенен и мобилен харахтер в епохата на великото преселение на народите. Остава да видим какъв е Прабългарският отпечатък върху граматиката на Старобългарския и Съвременния Български език и какви са характеристиките на този отпечатък. И така на кого да ВЕРВАМЕ сега - ИЦА търси граматични и словообразувателни модели, а според наполитано такива остатъци от Прабългарския език просто няма. Хмм няма казвате...ДАЛИ, се питаше Константин Брадати .... докато ромейската военна мощ и слава загиваше под ударите на военния и “творчески” гений на онези ... “блатните твари” и техните горди потомци.
Аз като цяло за сега подкрепям Иранската теза за езика на Прабългарите но трябва да призная че това до голяма степен се крепи на слабостите на Тюркските преводи и неспосоността на поколения Тюрколози да дадат прости и разумни преводи на наличните паметници. Този провал може да се дължи само на две неща – или че Тюрколозите занимаващи се с проблема са абсолютно некомпетентни или че просто езика с който те боравят е твърде различен от този на Тюркските народи, което раязбира се не го прави автоматически Ирански. Още повече че числителните в именника макар и да сочат категорично в посока на индоевропейските езици, нямат точен аналог в нито един съвременнен Ирански език, Тюркски още по малко. Поради това предлагам да не избързваме с класификацията на този "език" като Ирански и прочие. Освен това трябва да се има предвид че Иранизацията на Прабългарския е вероятно вторичен процес аналогично на това което се е случило и със съвременния Турски език при продължителното битуване в иранска езикова и културна среда. Дали обаче преди въпросната Иранизация онсовата на този език е била Индо-европейска, Прото-Тюркска, или някаква друга, на този въпрос не виждам как ще се отговори без наличието на ранни езикови паметници от азиатската им прародина и без дори да се знае къде е започнал техния етногенеизис, кога е станало това и какви са били езците говорени в този район. Ето защо по въпроса за изначалния произход на Прабългарите водещи си остават археологическите данни поради липсата на езикови такива. Всички езикови данни които имаме за тях идват от много късни периоди и отразяват вторични процеси на Славянизация и Тюркизация, след 6-7 век, а в предходния период са били предшествани от аналогични процеси на Иранизация на Прабългарите в Скитско-Сарматската среда на Източна Европа. Ние нямаме абсолютно никакви данни какъв език са говорили Българите в Кавказкия район в периода около и след Христа, нито можем да кажем каква точно е била връзката на този език с по-късните езици на Дунавските и Волжките Българи, нито пък можем да твърдим нещо сигурно за езика който са говорили в тяхната азиатска прародина.
Comment