Езикът на прабългарите

[Гост]

Такава палатализация (*s- > *š- под влияние на йотация), е почти невъзможнa - говорим за периода 8-9 век, тя по това време не би трябвало изобщо да действа. През този период действа втора палатализация (*x > *š) - очевидна и от германските заемки (*helmaz > шлѣмъ).

Помислих си, че напълно съзнателно-преднамерено избягвайки употребата на термина "палатализация" и определяйки закона като собствено болгарски, ще бъда достатъчно ясен в смисъл, че преходът става и протича още преди славянизацията в условията на моноглосия и следователно независимо от всякаква палатализация.

Сега добавям и ταιςη от Надписа на Буила, вж. извадката по-долу, като тъждествените резултати и в други езици може да се обяснят или с болгарски субстрат, или пък с пряко контактолингвистично влияние, както като че ли е напр. при монголските езици.

Аналогичен е случаят пак със собствено болгарския преход *Ч-Ш, проявлението на който и в казахския език трябва да се обясни с болгарския субстрат в него - http://forum.eurasica.ru/topic2907s20.html

За протографа и преписите ще говорим по-нататак.
В тюркските езици такива значения като “чашка, чаша; плитък съд в различна големина, който служи за носене на чинии”, т.е. “поднос”; “плитък, широк и равен съд, който служи за печене върху него баница, сладкиш и др.”, т.е. “тава”; “чиния; голям съд; дървен съд, който служи вътре в него да се слага сварено месо; копаня; корито”; “ниска маса, тепсия, софра”се съдържат и носят от тур. тас, таса, специално това от персийския език, кирг. тегäш, койб. тепси, равно на тäпши, алт., тел., бараб. тäпши, тäпч (Радл), но също така и от сткъпч. tepsi, сртюрк. tewsi, тур. tepsi, но алт. tepşi/töpşü, тел. tepşi, кирг. tepşi, балк. tepşek и др.; смята се за добре известно, че думата идва от китайския език, като предположението, че произхожда от персийския език, е лишено от здрава основа; монголите са я заели от тюрките, но очевидно е, че разпространените в повечето от тюркските езици форми като tepşi, tepçi идват от монголския език; определено навеждат на размисъл балк., ног. tepşek, а перс. tabşi е заемка от монголския език (H. Eren).

От друга страна тюрк. *täpsi “блюдо, тарелка; небольшой, низкий стол” е представено вероятно в древнотюркския език откъм V²²² в. и определено – от Х² в., широко разпространено в съвременните тюркски езици, оттук е заето в монголския, персийския и други езици, води началото си от сркит. diep-cjį', съвр. dië'zi (И. Шервашидзе); кум. tepsi “Servierbrett” е от монг. tebsi “Schüssel”, калм. tewş “Truhe, Mulde, Schüssel” са от китайски, алт., тел. tebçi “Teller, Schüssel” са от монголския език (N. Poppe), във връзка с който език безспорно са и втмонг. тэвш, девш, дебши “корыто; продолговатое блюдо” (Б. Тодаева); “Cuman tepsi "plate, dish" (in numerous Turkic dialects) - Mong. tebsi "large oblong plate, platter or tray, trough"<Chin. tieh-tzu, Middle Chin. *dep-tsi. Of uncertain origin is (CC, 90/105)” (P. Golden).

[napoletano]

Но тази тюрко-българска палатализация се проявява само пред гласните *i/*ï, а не пред всяка гласна! (унг. szék-стол, чув. сака, старотюрк. sekü). Колкото до особеностите на казахския език, ми се струва, че излизаме много извън темата...

[Гост]

Но тази тюрко-българска палатализация се проявява само пред гласните *i/*ï, а не пред всяка гласна! (унг. szék-стол, чув. сака, старотюрк. sekü). Колкото до особеностите на казахския език, ми се струва, че излизаме много извън темата...

Случаят шейна сочи обратното, както и това, че тук не трябва да се говори за палатализация,
но аз не съм фонетист и оттук нататък не мога да ви бъда полезен.

Чув. сака не може да се привлича за аргумент,
защото много добре известно първото А е от *Е,
видно едновременно и от старотюркския, и от унгарския пример.

За казахския език стана дума, като за език, в който много вероятно се проявява
действието на въпросния фонетичен закон и нищо повече.

Благодаря ви за разговора.

[Гост]

Простете проф. Добрев, но не мога да се съглася с вас...
Подобна грешка е очевидна и при стб. дохъторъ "възглавница", където вместо начално *ч има *д + едно излишно вмъкнато х, каквото в реконструираната праформа *jatruk/*jartuk и в съответните сродни форми липсва (Прицак очевидно си фантазира в приложението към Die bulg. Fuerstenliste форми като *dugtar). На славянска почва при заемането дори следва да има опростяване, а не усложняване на произношението.

Ако не ви затруднявам, бих ви помолил за още подробности
и непременно от кого е реконструираната праформа, кога е направена и къде е публикувана?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Но тази тюрко-българска палатализация се проявява само пред гласните *i/*ï, а не пред всяка гласна! (унг. szék-стол, чув. сака, старотюрк. sekü).

А откъде сме толкова сигурни, че в шехтемъ имаме s пред e? Така напр. славянизираната форма от Именника шегоръ в надпис на гръцки фигурира като σιγορ. Според Москов, прабълг. форма *шъхтъм е произлязла от изх. форми sikirtim или sikärtim, откъдето šəktəm > šəxtəm, в резултат от действието на прабълг. фонетичен закон, при който начално si-, sä- (си-, се-) преминава в šə- (шъ-). (Москов 1988: 98)
Начално s > š обаче се наблюдава в още няколко български думи с предполагаем прабълг. произход, при запазване на s в чув., унг. и тюркските z-езици. Така например, шавар "тръстика" - от тюрк. *siaŕ „блато“ (чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“); шаран - от тюрк. *sāŕgan (тур. sazan, каз. сазан „шаран“; унг. sárkány „дракон“); шаръ "боя" (чув. сăрă „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar); шуртя - от тюрк. *süŕ- „шуртя“ (чув. сĕр „цедя“, тур. süzmek „цедя“; унг. szűr „процежда се“). Дали обаче в изходните форми на всичките имаме начално si-, sä- и дали въз основа на толкова малко прабългарски думи, повечето от които славянизирани форми, можем да кажем достатъчно уверено какви точно и единствено биха могли да бъдат гласните след начално прабълг. *s-?

[napoletano]

Взел съм формата *йастык/*йатсык със значение "подушка" от ЭСТЯ-букви ж, й, стр. 155. Tам е представено и чув. çытар.
чув. ç ~ дун-бълг. ч: Имаме:
*jetti > чув. çиччe- = дун-бълг. чит(-ем)
*йатpык ~*йастык/*йатсык > чув. çытар = дун-бълг. *чоторъ

Формите за числителното "осем" в тюркските езици съдържат в първата си сричка гласна /е/ или /ä/, (sekiz, säkiz), като изключим тат. сигез, където има закономерно стесняване на гласната до -i-, доколкото мога да преценя по други словоформи, изброени в ЭСТЯ. В ЭСТЯ, букви л-с, стр. 241 се възстановява прафоpма *секиз ~ *секир.

Палатализация /с/ > /ш/ в прабълг. се наблюдава според мен само пред *и/*ы.

В чувашки има закономерно *а<*е/ä и няма палатализация пред *е/*ä, защото такава никога не настъпва, съдейки по описаните от Федотов, ЭСЧЯ-т.2 за сравнение още:
сав- (стр.3) ~ *säb-,
сакă (стр. 5) ~ *säk,
сакăр (стр.8) ~ *säkiz,
салт- (стр.10) ~ *säl-t-,
самăр (стр.12) ~ *sämi-z/*semi-z,
сап- (стр. 12) ~ *säp-,
сапла- (стр.14) ~ *säp-,
сара- (стр. 14) ~ *sär-,
сас (стр. 18) ~ *säs и.т.н.
Така че очевидно (поне за мен) пред гласни *е/*ä не настъпва палатализация - не знам откъде Москов измисля такъв фонетичен закон.

"шавар "тръстика" - от тюрк. *siaŕ „блато“ (чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“)" (ЭСТЯ, букви л-с, стр. 155)

Tук очевидно ще има палатализация при наличие на *с + и.

"шуртя - от тюрк. *süŕ- „шуртя“ (чув. сĕр „цедя“, тур. süzmek „цедя“; унг. szűr „процежда се“)."

Много по-подходящ паралел би бил тур. sızmak "тека бавно, капя" < *сыз- (ЭСТЯ, букви л-с, стр. 422), чув. шăр-ан "плавиться, вариться, расплавляться (о металле), топиться, растапливаться. (о масле, сале)" (Starostin. Altaic etymology). Освен това от горната унг. форма личи, че в прабълг. *sür- не е имало палатализация!

"шаръ "боя" (чув. сăрă „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar)"

Очевидно, че в прабълг. има палатализация (*с + ы > ш) < *сыр "краска" (ЭСТЯ, букви л-с, стр. 438). Чувашката форма сăрă „боя“ в такъв случай е татарска заемка - но в речника това наблюдение явно е пропуснато (но е отбелязано в други статии в същия том: на стр. 423/4 - *сый: "чув. сăй, сий, судя по их фонетической структуре (сохранению началного с пред ă < ы) - татарское заимствование".

"шаран - от тюрк. *sāŕgan (тур. sazan, каз. сазан „шаран“; унг. sárkány „дракон“)"

Очевидно в този случай e необходима йотация (*s-i-āŕgan) - както при шавар< *саз ~ *sār > *siar (ЭСТЯ, букви л-с, стр. 155), но това не е обяснено в статията *сазан ~ шаран (ЭСТЯ, букви л-с, стр. 158).

шегор < *сыгыр (ЭСТЯ, том л-с, стр. 411) - с палатализация на *с пред *ы. Тази форма си е фонетически абсолютно правилна.

Все пак има думи (санъ, самъчии, сокачии, сукман), където няма палатализация с > ш.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Формите за числителното "осем" в тюркските езици съдържат в първата си сричка гласна /е/ или /ä/, (sekiz, säkiz), като изключим тат. сигез

Бих добавил и а в чув. саккăр, а и освен в тат. сигез, фигурира и в башк. hигез (higedh) (ЭСЧЯ ²², 6), крим. тур. sigiz, фуюйско-кирг. sigis, хак. сигiс. А според ЭСЧЯ, др.-тюрк. форми са sekiz / sekkiz / sikiz "осем" (ЭСЧЯ ²², пак там).
Що се отнася до прехода *с > ш в началото на думата пред *и / *ы, действително се наблюдава такава закономерност, макар че нещата не изглеждат съвсем изчистени.
Праформата пък, предложена от Москов, е именно с начално si- (sikirtim или sikärtim, откъдето šəktəm > šəxtəm), поради което тя напълно се вписва в тази закономерност.

Накрая, добавям за пълнота и другите бълг. думи с нач. ш-: шиле от тюрк. *sīĺe-gu (тур. şişek „шиле“); шуга от тюрк. *sögil (чув. шĕкĕл, тур. siğil, тат. сөял „брадавица“); шейна (чув. çуна, манс. son, саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“).

[Гост]

Взел съм формата *йастык/*йатсык със значение "подушка" от ЭСТЯ-букви ж, й, стр. 155. Tам е представено и чув. çытар.
чув. ç ~ дун-бълг. ч: Имаме:
*jetti > чув. çиччe- = дун-бълг. чит(-ем)
*йатpык ~*йастык/*йатсык > чув. çытар = дун-бълг. *чоторъ.

В качеството на емпирична база начало за обобщения и заключения тук ги няма дилом(!?), денту могер от латиноезичните староунгарски хроники като име на племе/племена по Южна Русия преди Х в.; данту като име на коляно/племе/племена в Средна Азия от ²² в. и титлата дьабгу на хана на племето хунуг в Средна Азия от ²-²² в., когото лично можете да лицезрете в цялото му великолепие и блясък на сечените от него монети, ако се поразровите малко из моите постинги в Евразийски Форум.

Проблемът изобщо не е нов и той се заключава в това дали в тюркския праезик
наистина стои *й или нещо друго?

Доколкото си спомням единствен Рамстедт твърди и настоява, че там има не *й, а *д.

Дори и не мога да си помисля да се намесвам там, но специално за говора, а по-добре по-общо за разлика от по-горе и затова, за диалекта на Плиска, а по-назад и за онзи болгарски праезик, от който той произхожда да се постулира и приеме начално *д, откъдето пък следва,
че този диалект е смесица от *ч-говор и *д-говор.

Съществуват и други, пак собствено лингвистични податки, които потвърждават това мое не предположение или допускане, а малко откритие, какво има тук толкова да се преструваме и скромничим, все едно много малко хора ще го разберат и още по-малко пък ще го признаят,
по добре известни причини.

Не искам да ви правя комплимент, но аз съм почти убеден, че тъкмо вие имате необходимия и достатъчен капацитет и да го разберете всичко това,
и да го признаете и затова ви благодаря предварително.

Позволявам си да отбележа и аз след Август, че ние в никакъв случай нямаме право да постулираме преписвачески грешки или нещо друго от този сорт, преди да сме проучили, анализирали и синтезирали по един достатъчно подробно-задълбочен, пределно изчерпателен начин
обективнореално съществуващия и наличен емпиричен материал.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

този диалект е смесица от *ч-говор и *д-говор.

Напоследък ме човъркат едни еретични мисли и по-точно, нещо ме кара да си задавам въпроса, дали наистина прабългарският език е бил чист r-език, а не някаква смесица между r-език и z-език. Въз основа на презумпцията, че прабългарският е едва ли не напълно тъждествен със старочувашкия се правят реконструкции, които понякога наистина изглеждат като чиста стъкмистика.
Основание за пораждането на подобна ерес ми дават следните данни:
1. В Българския апокрифен летопис от Х² в. произходът на прабългарите се свързва с куманите, които са съвременни на автора: "... отдели третата част от куманите, наречени българи, и ги насели в Карвунската земя, която римляните и елините бяха напуснали... И след погубването на българския цар Испор нарекоха куманите българи" (Бешевлиев 2008: 221-222). Това явно е полулегендарно сведение, но защо ли на автора му е хрумнало да свързва българите именно с куманите?
2. Според историка ал-Бируни българският език е смесица от тюркски и хазарски: “die Bulgaren und Suwaren eine besondere Sprache spechen, die aus dem Turkischen und Chasarischen gemischt ist.” (цит. по Бешевлиев 1981: 24)
3. Махмуд ал Кашгари (Х² век) сближава езиците на българи, сувари и печенези. Ана Комнина пък пише, че куманите и печенезите говорели на един и същи език.
4. Надгробните надписи от Волжка България са смесени - на z-език и r-език, като “аль-Булгари” и “ас-Сувари” се срещат само в текстове на z-език.
Досега в темата бяха правени опити да се обясни всичко това с къпчакизация и татаризация на Волжка България или с объркване на българите с куманите от ал Кашгари. Какво мислите по този въпрос?

Колкото пък до числата, наблюдавам успоредиците от прабългарски, чувашки, татарски и балкарски числа и се чудя, подобно на napoletano, защо за числит. бехти се възстановява праформа *belikti след като във волгобълг. имаме bial, bel "пет" и biаlm, bielem, пiäлiм “пети”? А шехт наистина има нужда от малко стъкмистика. Сравнявайки обаче "осем" и "девет" в различните тюркски езици, струва ми се, че въобще не изглежда толкова невъзможно шехт да е именно "осем".

А тъй като забелязвам, че споровете между "турците от Бойна слава" създават в гетото погрешно впечатление, че едва ли не се поставя под съмнение тюркският характер на прабългарските календарни термини, за да се опитам да разсея тези съмнения, привеждам по-долу поредните числа от едно до десет от някои тюркски езици, както и от най-любимите на П. Добрев и д-р Войников индоирански езици. Един истински "иранист" разбира се, няма да забележи никаква прилика между прабълг. и останалите тюркски числа, но непредубеденият читател може пък да види някакво сходство:

прабълг.†: ?; ?; веч; тоут; бех; алте; чите; шех; товир; ?;
стчув.†: ?; iki; vеč; tuаt; bel; alti; žеti; säkär; tохуr; vоn;
чув. пĕр; иккĕ; виççĕ; тăваттă; пиллĕк; улттă; çиччĕ; саккăр; тăххăр; вуннă;
балк.: bir; eki; yuch; tyort; besh; alti; cheti; segiz; toghuz; on;
тат.: ber; ike; öch; dürt; bish; alti; jide; sigez; tugiz; un;

тох.†: sas; wu; tre; s'twar; päñ; säk; spät; okät; ñu; s'äk;
протоиндоир.†: *aiwas; *dva:; *trayas; *k'atwa:ras; *pank'a; *(k)swacsh; *sapta; *ashta:; *nawa; *daca;
осет. ирон: iu; dIuuæ; ærtæ; tsIppar; fondz; æxsæz; avd; ast; farast; dæs;
авест.†: ae:uua-; duua; thra:iio:; chathBa:ro:; pancha; xshuuash; hapta; ashta; nauua; dasa;
согд.†: 'yw; ?; dhry; chtf'r; panch; wghwshw; 'Bt; 'sht; nw'; ?;
бактр.†: io:go; ?; ?; sofaro; ?; ?; ?; ?; ?; ?;
сак.†: s's'au; duva; drai; tcahora; pamjsa; ksäta'; hauda; hasta; nau; dasau;
пущун.: yaw; dwa; dre; tsalór; pindzé; shpag; owé; até; ne; les;
вахан.: i:; bu; tru; cybyr; pa:nzj; sha:d; yb; at; na:w; dhas;
мундж.: yu; lu; sherai; chfu:r; pa:nj; a:xshe; avde; ashkie; nau; dah;
ишкашим.: uk; di,; ru,; ci,fu,r; pu,ndz; xu,l; uvd; ot; naw; da;
язгул.: wu,; dhow; cu,y; cher; penj; xu; uvd; uxt; nu; dhu,s;
сарик.: iw; dhew; aróy; cavúr; pindz; xel; üvd; woxt; new; dhes;
талиш.: i; du; se; cho; penj; shash; håft; hasht; nav; då;
фарси: yak; do; se; chaha:r; panj; shesh; haft; hasht; noh; dah;
санскр.†: саéka; dvá; trí; catúr; páñca; s.as.; saptá; as.tá; náva; dáça;
кашм.: akh; zi; tr'i; co:r; pa:nc; shah; sat; e:th; naw; da;

[napoletano]

Ако не се лъжа, в една от началните глави Прицак споменава, че с гръцката буква "делта" се предава звукът дж/ч - това се отнася с пълна сила за дилом. Мисля, че отдавна е изяснено, че текстът на кирилица е преписан от оригинал на гръцка азбука, което оправдава неточностите в текста.

Заемките в унгарския език сочат по-скоро едно начално *й-, което в унгарски преминава в /gy/ = /ɟ/, видно и от чисто угро-фински форми като унг. gyalog "пешком" ~ фин. jalka "крак", унг. gyakori "често" ~ фин. joukko "множество" и др. Мисля, че единствените изключения са унг. dió "орех", но d-то е палатализирано, и унг. disznó "прасе", което обаче е малко проблематично само по себе си.

Освен това форми в кирилски паметници като: читем ~*jetti-m, жемчуг ~ *jencü-, чиготъ~ *jegit, чьпагъ ~*jip-eg, чрътогъ ~ *jurt-ag, и гр. ZEPA ~ *jer сочат недвусмислено, че става дума за ч/дж-диалект. Оттам си мисля по-скоро за грешка на преписвача при формата дохъторъ (или единичен опит да се транскрибира някак си дж-, което не се е обеззвучило до ч?)
А титлата дьагбу (*jagbu) (не знам за съжаление в каква средноазиатска транскипция достига до нас) не е всъщност транскрибирана в един надпис на Маламир като лично име TZEПA?

В крайна сметка ми се струва, че заради неточности породени от преписваческа грешка се получава абсурдната ситуация да възстановяваме хипотетични форми, които изглеждат почти абсурдни в контекста на тюркските езици като цяло, или да постулираме съществуването на едни или други диалекти на един слабозасвидетелстван в писмена форма език - дори за старобългарските писмени паметници е трудно да се определи на кой точно диалект са. Получава се логически парадокс: от грешно допускане може да се изведе всякакво твърдение на света. Мисля, че оттук тръгна и цялата "иранска" теория. Може да звучи еретично, но аз не гледам на Именника като на "свещена крава" и се отнасям с известна доза скептицизъм към текстовия му състав. Все пак в старобълг. писмени паметници, а и в съвременния език има достатъчно думи, които биха могли да ни нарисуват по-пълна картина за фонетиката на езика.

Мисля, че разбирам напълно съмненията на ИЦА - но не мисля, че става дума за смесица от r- и z-диалект. При положение, че българите се появяват през 4 век в района на Черно море, се съмнявам да са имали контакт с друго тюркоезично население по пътя си, а заемки от един прадиалект в друг сроден прадиалект просто бих изключил.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Мисля, че разбирам напълно съмненията на ИЦА - но не мисля, че става дума за смесица от r- и z-диалект. При положение, че българите се появяват през 4 век в района на Черно море, се съмнявам да са имали контакт с друго тюркоезично население по пътя си, а заемки от един прадиалект в друг сроден прадиалект просто бих изключил.

В ²V век прабългарите не са имали контакти с друго тюркско население, доколкото можем да бъдем сигурни, че всички околни племена не са били тюркоезични, но контакти с гьоктюрките през V² век са повече от възможни. А реално от този ранен период за езика на прабългарите не знаем почти нищо. Имаме само една шепа антропоними, сред които Денгизих, Бузан, Зилгибис, Заберган, Безмер и разбира се, легенд. Зиези, както и няколко етнонима, сред които булгар, хазар, авар, сувар, есегел, барсили, хунну, оногури, кутригури, сарагури, които етноними изглеждат тюркски, въпреки Артамонов, който смята прабългарите за тюркизирани угори от заселилите се сред тях хуни, и въпреки Смирнов и Сиротенко, според които прабългарите са тюркизирани сармати в епохата на хунското нашествие или малко преди това. А наличието на з в някои от изброените по-горе имена може би трябва да го отдадем на неточно транскрибиране или трябва да обясним тези имена като заемки?

[Гост]

Имаме само една шепа антропоними, сред които Бузан, Заберган и разбира се, легенд. Зиези,...?

Лично за мене вече очевидно-безспорно Зиези е добре известният от китайските хроники
и съответно и достатъчно подробно-пълно представен в съответната литература
централноазиатски болгарски хан от средата на ² в. пр.н.е. на име Чжижи.

За лесно забележимите при двете имена фонетични разлики
ми се струва за излишно да се говори сега и тук.

[Гост]

napoletano
Мисля, че отдавна е изяснено, че текстът на кирилица е преписан от оригинал на гръцка азбука, което оправдава неточностите в текста.

Ако протографът е бил на гръцка графика, какво тогава е обяснението
на присъствието в Именника на буквата и съответно и на звука Ч в читем и вечем?

[napoletano]

Може би някой от преписвачите е разпознал тези две числителни имена и ги транскрибирал правилно? Съмнявам се славяните да са ползвали някога тази система на летоброене, от която не се появява и помен след приписката на Т. Доксов. От нея няма и помен дори във Волжка България. Ако шехтем (CEXTEM/CXETEM?) може да се е образувало от читем - по невнимание/грешка при неизвестно кой последващ препис? И двете думи не приличат на нито една подобна славянска дума.

вечем и алем се срещат по 2 пъти (ясно отделени с краесловен ер от предната дума), алтем-1, алтом-1 (общо 2 пъти), читем - 1 път, тоутом -1 път, шехтем - 1 път (и залепена за дван), за разлика от твирем, което се повтаря 5 пъти.

Има грешки и в отбелязването на числените стойности на годините, а името Аспарух е написано по два различни начина на два съседни реда, същото се отнася и за алтом/алтем, има не съвсем ясни съчетания като "...текоучитем твирем.../...имашегор..."... Изобщо не е ясно през колко преписа е преминал този текст, за да се озове през 16 век там, където го откриват. Изобщо хипотезите скоро няма да приключат...

[mitaca]

... Изобщо не е ясно през колко преписа е преминал този текст, за да се озове през 16 век там, където го откриват. Изобщо хипотезите скоро няма да приключат...

Че защо въобще го коментираш тогаз? Не се ли получава малко - което не ни изнася е грешка?