бате “по-голям брат”. – Рус. батя “баща”, укр. бат’о, чеш. bat’a “брат, роднина, другар”. – Праслав. *bate, произв. от брат, срв. баща. (БЕР ², 36); Срхр. бата м. р., ласкат., “брат”, “другар, приятел”, “баща, свекър, девер”, “възрастен човек” (РСА ², 325), бато м. р. също, често в знач. “баща”, по-нататък b̏aca м. р. “брат” (RJA I, 144), ст. чеш. bata м. р. “брат”, фамилиарно обръщение (Хрон. на Далимил, ХV в.; Ст.-чеш., Прага), чеш. bata м. р., обращение към добродушен или глупав човек, откъдето вторично произв. ст. чеш. batik м. р. “братец” (1490 г., Ст.-чеш., Прага), batik м. р. “мили” (ХV – ХV² в., пак там; Šimek 27), ст. чеш. batiče ж. р. “сестрица” (Gebauer I, 29), словаш. bat’a м. р., особено в обръщение към “известен, възрастен човек” (SSJ I, 74), “баща, чичо, по-голям брат” (Kalal 18), произв. bat’ko (SSJ I, 75), др. рус. батя “баща, pater” (само веднъж, Ип. Летоп. Под 1161 г. Срезневский ², 45-46), а също произв. др. рус. батько “баща” (Тверск. Летоп. Под 1160 г., Срезневский ²²², Доп. 8 и др.), рус. батя м. р. “баща”, “свещеник”, диал. батя м. р. (презрит. и пренебреж.) “баща”, “чичо”, “кръщелен баща”, “по-голям брат”, “почтително или ласкаво обращение към по-възрастен”, “другар, приятел” (Филин 2, 150), втор. произв. батюшка м. р. също, диал. батька “баща” (Добровольский 24), бачкя “баща” (МДК. Словарь к ответам на программу по Тамбовской губ. – РФВ LXVI, 1911, 214), ст. укр. батько м. р. “баща” (1548 г.), “духовен баща” (Тимченко ², 61), батко м. р. (1562 г. пак там), укр. батько м. р. “баща”, също – почтително приветствие към възрастен човек (Гриченко ², 33; Укр.-рос. словн. ², 37), батя, умал. от батько (пак там, 34), белор. бацька “баща, батюшка”. Мъжкият роднински термин *bata “баща, чичо, по-голям брат, старши, възрастен мъж” е вторично съотнесен с *brat(r)ъ. Заслужава да се упомене етимологията, изведена още от Соболевский, който сближава бълг. баща, рус. батя със стинд. pitā, гр. πατηρ, лат. păter (А. И. Соболевский РФВ LXIV, 1910, 149; пак той ИОРЯС ХХV²², 1924, 330), обаче съвършено излишно е в такъв случай предположението му за заимстване на славяните от скито-сарматите. Тук е налице озвучаване p > b, срв. напр. ит. babbo “тате”, при неутр. padre “баща”. (ЭССЯ ², 163-164); Според Фасмер, опитите да се разглежда тази дума като заимств. от унг. bátya "по-голям брат, чичо" са справедливо отхвърлени от Бернекер (1, 45 и сл.). Той счита *batę, *bat'a за усечени форми от brat(r)ъ "брат". Според Фасмер, следва да отхвърлим опита на Соболевский (РФВ 64, 149) да разглежда тази дума като ир. заемка "Для того, кто знает Авесту, авест. формы *patar больше не существует" (Хюбшман, Arm. St. 37; Фасмер, RS 4, 161). (Vasmer's Etymological Dictionary)
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Езикът на прабългарите
Collapse
X
-
Макар че задълбахме много по темата "бозая", ето балтийските паралели с огласовка, съответстваща на дадените от БЕР хипотетични форми (взети са от линка на Хана към речника на Покорни, където пише: "können balt. ž als einzelsprachliches Formans enthalten und auf der unerweiterten Wurzel beruhen." - т.е. балт. -ж- си е собствено балтийски формант и формите се отнасят към неразширения корен):
*u: *бъзь-ка: лит. bužys "Vogelscheuche, Schreckbild" - плашило, латв. budzis "Beule, unreifes Obst" - подутина, незрял плод
*ū: *бъıз-аıѫ: лит. būžys "Wanze, Laus" - въшка
*еu: *буз-: лит. baužas "hornlos" - безрог
*ou: *буз-: лит. buože "Keule, Nadelkopf" - копче, глава на карфица.
гръцките форми са с формант -s-, който в български дава закономерно -x- след дифтонга: *bheu-s- > *buxati.
Последно: ами ако бизая е смесена форма (народоетимология) от бозая и βυζί?
Comment
-
_magotin_ написа Виж мнениеСуфиксът -bed със значение на лорд, господар, се използва за образуване на цяла серия титли в Персия.
napoletano написа Виж мнениеМакар че задълбахме много по темата "бозая"
За целите на темата може би е по-важно да се отговори на въпроса: Може ли тази дума да има нещо общо с прабългарите?
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеИ как според теб се доказва връзката на -bed с алт. bat и още повече с нблг. бате? Само не ме препращай да чета Цв. Степанов.
Колкото до това как алтайското бат се е намерило в Алтай, а също и в Персия, ще ти задам подсказващ въпрос - алтайското бат автохтонно ли е, или езиците, в които го има, са били формирани някъде другаде ,след което са отишли в Алтай? Или в нечия неформулирана тюркско-алтайска доктрина се е появила мисълта, че в алтай става дума за автохтонно население, което живее там от времето на първите хоминиди в Азия...
Comment
-
Според мен нито буза, нито бозая имат нещо общо с прабългарите.
Ето няколко думи от списъците на Ж.В., които бих определил с по-малка или по-голяма сигурност като прабългарски: някои от Супрасълския сборник - 10 век (Супр.) + още:
багръ (Супр.) (старобълг., източнослав. форми са книжовни заемки) "дреха с червен цвят" < "меденочервен", не от "блато", както мисли Младенов. -> към тур. бакър и сродните й.
барам: старорус. барати "удрям, бия" - ?
белег: рус.-цслав. бѣлѣгъ - ясна
бъбрек: рус.-цслав. бубрѣгъ - ясна
ваiати γλύφειν = "дълбая" (Супр.) = старотюрк. oj- "дълбая" (EST-265). Не е от унгарски.
варити προφθάνειν = "изпреварвам" (Супр.) - ротацизъм = старотюрк. o:z- "to surpass, to outstrip" "задминавам, изпреварвам" (EDT-279). Сравнението с балт. форми при Фасмер е напълно погрешно, латв. форма е с грешен превод (означава "забелязвам"), а лит. vаryti "натирвам" Покорни свързва с еднаквото по огласовка слав. *ot-voriti.
верига (Супр.) = старотюрк. örk, örük "tether", "въже, с което се връзва конят докато пасе" (EDT- 221). Въпреки приликата с врѣти, вьрѫ "вра, провирам", което е дало врьвь = лит. virve, за мен думата си е по-скоро тюркска.
викам - *vykati (бълг., сръб., слов., рус. диал.) - старотюрк. okı- "to call out loud" "крещя", "to summon (someone)" "извиквам" (EDT-79). В съвременните езици значението е "чета".
вирея/виря - *viriti - старотюрк. ör- "to rise, usually while still maintaining contact with the point of departure", (for a plant) "to sprout" - "издигам се, без да се отделям от изходната точка", "пониквам" (за растение) (Clauson, EDT-195).
върл, сръб. врл "добродетелен", врлина "добродетел" - малко яснота?
губер - ротацизъм - ясна
кака - чув. акка, сттюрк. eke. В бълг. - удвояване на сричката по аналогия с мама/тате/дядо/баба.
каня - стчеш. kaniti se "лаская, хваля, прелъстявам" - ? тюрк. qan- "бивам задоволен", тур. kanmak "бивам измамен".
корем (*korьmъ) - вече обяснена.
стб. коучька, куче - старотюрк. küčük "puppy, кученце, пале" (EDT-696)
овраг - ротацизъм: струс. врагъ (Сузд. летоп. под 1373 г.) - овраг: старотюрк. ö:z "valley", (Clauson, EDT-278), özek "small valley (Clauson, EDT-285), чув. вар "овраг; балка, ложбина; суходол", варак "промоина, овражек; рытвина".
окачвам/закачвам < *kačiti вероятно тюркска, не виждам сигурен ИЕ паралел - в ЕССЯ също са малко объркани.
пале: старотюрк. bala originally "young bird, nestling; young of an aminal" -"птиче, малко на животното" - в чагат. означено под enük "puppy" - кученце (EDT-332).
сабя - обяснена по-горе
цамбур-цамбур - междуметие, има го и в чув. чампалт-чампалт
цигулка (*kigula) - ?
ципа (*kipa) - ? неясни като фонетика, ци- вместо це- (2 палатализация?)
шавар (*šuvarъ -рус., пол.)
шаръ χρῶμα (Супр.) - обяснена по-рано в темата.
шега: шѧга εὑτραπελία, scurrilitas, шѧгати - неясна, в тур. şaka "шега" < перс.? бих искал да знам нещо повече.
шиле, сръб. шиšег - ротацизъм: тур. şişek "шиле, едногодишно агне".
шуле, шольо - има паралел в чувашки.
Взел съм сведенията от: Clauson, EDT- An etymological dictionary of pre-thirteenth-century Turkish.
Comment
-
И според мен нито буза, нито бозая са дошли от прабългарите. Бозая, бозки, бозайничя най-вероятно са директно с ИЕ произход, буза или е също ИЕ, или е резултат на балканския езиков съюз и е дошла по-късно от албански или румънски (доколкото изнесеното в тази тема за тези езици е така).
Интересното за мен в случая е табуизирането на названието на женската гръд в славянските езици по подобие може би на названията на половите органи, каквото табуизиране не съществува в индоевропейските езици, там думите са нормално и широко използвани.
Napoletano, принципно би трябвало да изключиш от думите с възможен прабългарски произход думите, които са разпространени системно в другите славянски езици, и изчезнали думи, които се срещат в старославянски текстове с небългарска редакция. Това го казвам по принцип, не по повод на някоя конкретна дума от тези, които си привел. Примерно предваряти/предварити/варити/варяти е дадена в речника на ръкописите на Благова и Вечерка с много употреби в различни стбг текстове, което според мен изключва прабългарски произход. А тюркските заемки в праславянския не че са невъзможни, но са малко и специално за тази дума трябва да се обосноват.
Comment
-
варити се среща и в други слав. езици: старопол. obarac, рус. диал. барить (ob-variti) "изоставам". Просто ми направи впечатление, че има пълно съвпадение с тюрк. глагол, докато ИЕ етимология, предложена във Фасмер, за мен е грешна. В речника на Покорни не мога да намеря този глагол. Заемки са възможни и по книжовен път (в руски предварить е заемка от старобългарски, понеже липсва пълногласието перед-).
Comment
-
Наполетано, не се обиждай, но не се ли поставя каруцата пред коня, като се обясняват думи от стари езици с думи от нови - иранските предшестват и влияят на тюркските? Лично аз нямам идея какъв точно е бил прабългарският, но и не бързам да го квалифицирам възоснова на наличната информация ? (Не че и квалификацията ми би имала тежест, след като не съм специалист)
Comment
-
За етимологията на "кумир", връзката й с кимерийците и още нещо
В грузинском языке — гмири («богатырь», «исполин», «герой») — ведут именно от названия народа «киммерийцы», при этом русское «кумир» оказывается родственным грузинскому «гмири». По одной из версий этноним «киммерийцы» производят от финикийского Kamar — т¸мный. Имя киммерийцев сближают и с греческим словом χειμέριοι, то есть зимние.
М. Фасмер свел этимологию слова кумир к значению «идол, божок», русск.-цслав. кумиръ, старослав. кѹмирь, др.-греч. εϊδωλον, άγαλμα (Супр., Еuсh. Sin.). Отметив, что в русский пришло из церковнославянского, но источник установить трудно. Младенов (262; Сб. Шишманову 87 и сл.; RЕS 1, 49) ищет его в семит. *kumrā, сир. kumrā ,"жрец", откуда, по его мнению, арм. k̉urm, род. мн. k̉rmас, а также ст.-слав. слово. В осет. gumîr тоже «великан», но связывают от библейского Gоmеr (Вс. Миллер у Горяева, ЭС 174). Есть созвучия с фин. kumartaa «кланяться, поклоняться» (против которой уже Мi. ЕW 147; Бернекер 1, 644). [Этимологию Миллера повторяет Абаев, Ист.-этимол. словарь, I, стр. 530. — Т.].
Существует мнение, что еще до нашей эры «гомеры-кумиры» становились объектами поклонения. Их связывали с языческими деревянными идолами, отсюда есть этимология из нов.-греч. др.-греч. κουρμί, «ствол дерева», от др.-греч. κουρμός — то же (Грегуар у Якобсона, «Slavic Word», 2, стр. 612). Однозначной трактовки этимологии этнонима нет. С учетом знаменитого сказителя Гомера отличались глубокой эпической памятью, передаваемой устно.
Прокопий Кесарийский византийский историограф, называет Булгар (под именем гуннов) бывшими киммерийцами:
В древности великое множество гуннов, которых тогда называли киммерийцами, занимало те места, о которых я недавно упоминал, и один царь стоял во главе их всех. Как-то [22] над ними властвовал царь, у которого было двое сыновей, один по имени Утигур, другому было имя Кутригур. Кода их отец окончил дни своей жизни, оба они поделили между собою власть и своих подданных каждый назвал споим именем. Так и в мое еще время они наименовались одни утигурами, другие кутригурами. Они исе жили и одном месте, имея одни и те же правы и образ жизни, не имея общения с людьми, которые обитали но ту сторону «Болота» и его устья (Керченского пролива), так как они никогда не переправлялись через эти воды, да и нe подозревали, что через них можно переправиться; они имели такой страх перед этим столь легким делом, что даже никогда не пытались его выполнить, совершенно не пробуя даже совершить этот переезд[6].
За сагинами осели многие племена гуннов. Простирающаяся отсюда страна называется Эвлисия; прибрежную ее часть, как и внутреннюю, нанимают варвары вплоть до так называемого «Меотийского Болота» и до реки Танаиса (Дона), который впадает в «Болото». Само это «Болото» вливается в Эвксинский Понт. Народы, которые тут живут, в [21] древности назывались киммерийцами, теперь же зовутся утигурами[7].
По этим данным следует, что булгары - потомки тех киммерийцев, которые ушли когда-то, но вернулись. Интересно это и тем, что булгары считали земли, где они жили, землями предков. Вот почему основная часть булгар отказалась уходить из земель предков под давлением хазар. Их называли черные болгары или срединные булгары. Обьяснение этому, возможно, лежит в восточно-иранской версии происхождения булгар. По этой же версии получается, что киммерийцы ушли на восток, где стали составной частью народа Юэчжи (с китайского) или Ятий (с греческого). Этим и обьясняется сходство курганов киммерийцев и Ятий (Юэчжи). Потом, выделившись, уже булгары ушли с гуннами на запад, где по иранской теории перешли на тюркский язык под воздействием гуннов и западно-тюркского каганата.
Comment
-
Гост
vanandur написа Виж мнениеОтчитате ли согдийските заемки в тюркските езици, защото на мен ми се струва, че и тези тюркски обяснения са малко късни (най - ранните данни за прабългарите варират в периода 1 -4 век в зависимост от коя историография се черпи), а и мен твърдението "вече съвсем очевидно, изобщо не може да се мисли и говори за някакво запазване и развитие на титл. бат в съвр. бълг. бате" ми прозвуча като "не може и да става съмнение, че 2 + 2 не е равно на 4", извинявайте, но ми е нужно малко обяснение на това ?
Не твърдя по никакъв начин, че съм капацитет, напротив, но някои преходи като бат-бате (невъзможен ?) и от братар - (възможен) са крайно неочевидни за широката публика ?
Разбира се, че съм готов да отговарям и на вашите въпроси, аз затова съм тук,
но едва след като ги направите достатъчно конкретни и ясни
и тъкмо поради това е добре да започнете само с един единствен от тях.
Благодаря ви за въпроса.
Comment
-
Гост
случайно прелитащ написа Виж мнениеЗа етимологията на "кумир", връзката й с кимерийците и още нещо...
Их называли черные болгары или срединные булгары.
Обьяснение этому, возможно, лежит в восточно-иранской версии происхождения булгар.
сред тюркските племена и народи.
Според мене това не са черни, а северни българи, доказателство за което мое допускане
има при Мовсес Каланкатуаци.
И въпросът за определянето посоките на Света при прабългарите не е изследван специално-индивидаулно, но моето допускане се потвърждава и от сега турските названия Кара Дениз и Акдениз, които може и да са прабългарски по произход, културно-историческите условия и предпоставки за което са повече от налице.
Но дори и това последното да не се докаже, то в качеството си на общо- или частичнотюркска универсалия пак си остава като аргумент и потвърждение на съответното положение
в прабългарските езици и диалекти.
Comment
-
vanandur написа Виж мнениеНаполетано, не се обиждай, но не се ли поставя каруцата пред коня, като се обясняват думи от стари езици с думи от нови - иранските предшестват и влияят на тюркските?
Comment
-
случайно прелитащ написа Виж мнениеВ грузинском языке — гмири («богатырь», «исполин», «герой») — ведут именно от названия народа «киммерийцы», при этом русское «кумир» оказывается родственным грузинскому «гмири».
P. S. А защо кумир да произхожда от кимерийците, а не от кимвирите, например?
случайно прелитащ написа Виж мнениегуннов, которых тогда называли киммерийцами
Народы, которые тут живут, в древности назывались киммерийцами, теперь же зовутся утигурами.
По этим данным следует, что булгары - потомки тех киммерийцев, которые ушли когда-то, но вернулись.
Их называли черные болгары или срединные булгары. Обьяснение этому, возможно, лежит в восточно-иранской версии происхождения булгар.
По этой же версии получается, что киммерийцы ушли на восток, где стали составной частью народа Юэчжи (с китайского) или Ятий (с греческого). Этим и обьясняется сходство курганов киммерийцев и Ятий (Юэчжи).
Х. ПРАБЪЛГАРИЗМИ В РУСКИЯ ЕЗИК
Вл. Хънтов е обобщил данните от изследванията на руските учени върху прабългарския език и прабългаризмите в руския. Като резултат от своята работа Хънтов е отделил и класифицирал 58 прабългарски заемки в руския, като е добавил и още 48 думи.
1. Думи,наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша;
2. Думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ков¸р, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, ч¸бот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шат¸р;
3. Думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый.
Според Хънтов, при 15 от гореизброените думи прабългарският език се явява посредник между руския и други езици, както следва:
8 думи с ирански произход: кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер;
3 думи от китайски произход: жемчуг, книга, суета;
1 от арабски: бисер;
1 от грузински: печат;
1 от монголски: хоругвь;
1 от осетински: кумир;
Според Хънтов, "Посредничеството на прабългарския език при заемането въобще не омаловажава неговата роля, тъй като той е преоформял изходната форма във фонетично, акцентологично и граматично, а често дори и в семантично отношение, и чак след това я е предавал по-нататък."
Към прабългаризмите в руския език може би следва да се добавят и някои думи, заимствани чрез посредничеството на стблг.: быля “сановник, знатен човек”, курилъ, курлъкъ “вид, форма, праобраз”, оимъ, оиминъ “войн”, сокачии “готвач”, самъчии “сановник, висш чиновник”, дохъторъ “възглавница”, тикъръ, тикра "огледало"; (Львов 1973; Делева 1997; Хънтов 2005);
Хънтов добавя още 48 думи, за които, според него, има данни, че са прабългарски по произход, но начинът на заемането им в руския и ролята на прабългарския в този процес не са достатъчно изяснени: бадья, балван, бахилы, башмак, баштан, буква, буланый, бурав, бурак, бурдюк, бык, вол, дрофа, изъян, кабак, карий, колчан, колымага, кошель (кошел¸к), кочерга, лапша, лачуга, лохань, очаг, севрюга, сигать, слон, сундук, сырт, телега, толк, толмач, тьма, упырь, халупа, холоп, хомут, чакан, чара, чебак, чекан, черемис, чубарый, чугун, шафран, шлык, шеренга, шишак; (Хънтов 2005)
По наше мнение, с по-голяма сигурност за прабългарски могат да се считат думите, заети чрез посредничеството на стблг. език. За много от останалите е възможен и друг произход - хунски, тюркски, хазарски, татарски, чувашки, чагатайски, скито-сарматски и др.Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 31-10-2008, 16:42.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеВ тази връзка се сетих и за осет. етимология на кумир, по повод на което пускам списък с прабългаризми в руския език (вж. по-долу).
Х. ПРАБЪЛГАРИЗМИ В РУСКИЯ ЕЗИК
Вл. Хънтов е обобщил данните от изследванията на руските учени върху прабългарския език и прабългаризмите в руския. Като резултат от своята работа Хънтов е отделил и класифицирал 58 прабългарски заемки в руския, като е добавил и още 48 думи.
1. Думи,наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша;
2. Думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ков¸р, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, ч¸бот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шат¸р;
3. Думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый.
Според Хънтов, при 15 от гореизброените думи прабългарският език се явява посредник между руския и други езици, както следва:
8 думи с ирански произход: кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер;
3 думи от китайски произход: жемчуг, книга, суета;
1 от арабски: бисер;
1 от грузински: печат;
1 от монголски: хоругвь;
1 от осетински: кумир;
Според Хънтов, "Посредничеството на прабългарския език при заемането въобще не омаловажава неговата роля, тъй като той е преоформял изходната форма във фонетично, акцентологично и граматично, а често дори и в семантично отношение, и чак след това я е предавал по-нататък."
Към прабългаризмите в руския език може би следва да се добавят и някои думи, заимствани чрез посредничеството на стблг.: быля “сановник, знатен човек”, курилъ, курлъкъ “вид, форма, праобраз”, оимъ, оиминъ “войн”, сокачии “готвач”, самъчии “сановник, висш чиновник”, дохъторъ “възглавница”, тикъръ, тикра "огледало"; (Львов 1973; Делева 1997; Хънтов 2005);
Хънтов добавя още 48 думи, за които, според него, има данни, че са прабългарски по произход, но начинът на заемането им в руския и ролята на прабългарския в този процес не са достатъчно изяснени: бадья, балван, бахилы, башмак, баштан, буква, буланый, бурав, бурак, бурдюк, бык, вол, дрофа, изъян, кабак, карий, колчан, колымага, кошель (кошел¸к), кочерга, лапша, лачуга, лохань, очаг, севрюга, сигать, слон, сундук, сырт, телега, толк, толмач, тьма, упырь, халупа, холоп, хомут, чакан, чара, чебак, чекан, черемис, чубарый, чугун, шафран, шлык, шеренга, шишак; (Хънтов 2005)
Заб.: буква, шапка - германски произход, дрофа/дропла, кощун - славянски, но печат - грузинска?!!!
Comment
Comment