Езикът на прабългарите

[Ares]

Мисля, че ставаше въпрос за имена на народи възприели за свое название чуждо, както е с чувашите.

При сърбите спора е само и единствено в главите на техните историци, които не искат да признаят, че това не е името с което древните сърби са се наричали, а произлиза от старославянската дума шавар или себр, означаваща съсед, приятел, дори съюзник.
Сръбските учени търсят някакви си други корени.

Жителите на Белгия се наричат белгийци (Belges) и носят името на територията която обитават, подобно на ирландците, на ирландски език те се наричат "muintir na hÉireann", но както сам се сещаш този език се говори едва от около 250-300 хил. души. Сега като официален език и най-много говорим на остров Ирландия те се наричат по междуси с английското irish. Това ми беше мисълта, това име не е тяхно, но те се наричат така по между си.

[Darkas]

Императоре, чета те, но трябва да добавя, че след ислямизирането настъпва тюркизация на Волжка България , дали не може да се покажат някакви надписи отпреди приемането на исляма?

[lobo]

старославянската дума шавар или себр, означаваща съсед, приятел, дори съюзник.
Сръбските учени търсят някакви си други корени.

Прощавай,боже на войната,но шавар е турска дума и означава блатно растение - папур.Колкото до серб - това означава цървул.Произлиза от областа от която византийците в миналото са наемали слуги за къщна работа и хората от тази област са ходели с характерните за онова време обувки.Нещо като в по-ново време"ще си взема филипинка".Взема се за къщна слугинска работа.Да ме прощават брачата сръби,но не аз първи съм ги нарекъл цървули.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Жителите на Белгия се наричат белгийци (Belges) и носят името на територията която обитават, подобно на ирландците, на ирландски език те се наричат "muintir na hÉireann", но както сам се сещаш този език се говори едва от около 250-300 хил. души.

И в двата случая обаче става въпрос за нещо по-различно, отколкото при чувашите, тъй като както вече отбелязах, чувашите не са наречени така на името на някаква територия, която обитават, а англ. irish е превод на ирландското название, а това, че ирландците са си сменили езика, е отделен въпрос. Иначе, примери като твоите действително има много. Като почнем от испанци, британци, перуанци, колумбийци и т. н. Но пак повтарям, при чувашите случаят е малко по-различен.

А ето какво пише Фасмер за сърбите:
сърби - Произв. Се́рбия. Заимств. от сърбохорв. ср̏б, ср̏бин, ср̏бšин, засвидетелствано в ср. гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, стсръб. срьбинь, срьблинь (Нидерле, Маnuеl I, 94; Slov. Star. 2, 487). Древно слав. племенно название, родственно горлуж., доллуж. serb "сърболужичанин", срв. лат. Zribiа "Мейссения" (Козма Пражки, често). В качество название на изт. слав. племе Σέρβιοι се среща само у Конст. Багр. (Dе adm. imp., гл. 9). Нидерле (Slov. Star. 4, 156) смята това за изопачена форма на сѣверяне. Етнонимът *sьrbъ (първонач. "съюзник") родствен с думата па́серб "доведен син", укр. присе́рбитися "присъединявам се" (Миккола, AfslPh 42, 91; РФВ 48, 273; Солмсен, KZ 37, 592 и сл.). Съмнително е родството със себёр, въпреки Солмсен (пак там), Преобр. (II, 267, 276 и сл.), Калим (ZfslPh 17, 349 и сл.). Последната дума не трябва да свързваме с *sьbrъ; срв. Миккола, пак там. Недостоверни са сравненията на *sьrbъ с др.-инд. sarbh- "бить, рубить, убивать", въпреки Потебне (РФВ I, 91), или с лат. serō, -еrе "нанизывать, составлять (вместе)", греч. εἴρω "ставлю в ряд" (Ильинский, ИОРЯС 24, I, 138 и сл.).
TRUBACHEV: [Мошинский (Zasiąg, стр. 147 и сл.) возводит слав. sьrbъ, Σέρβοι к и.-е. *ser-v- "охранять", которое дало в классическом скифском *хаrv-, откуда слав. *хṛvati. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)

Към споменатите от мен по-горе истро-романи можем да добавим и меглено-романите, които също се самоназовават власи, а дори и да решим да прибавим сърбите, макар че е спорно дали трябва, пак няма да имаме налице масова практика, което разбира се, не означава, че е невъзможно чувашите също да са част от подобни изключения, но просто смятам, че като цяло, етносите не си сменят току така своите самоназвания, освен най-вече в случаите, когато се трансформират в други етноси чрез обединение, подчинение, сливане, езикова, религиозна, културна или друга асимилация от други етноси и т. н. А дали при чувашите имаме налице подобно нещо, т. е. дали те са се трансформирали от нещо друго, мисля, че е невъзможно да се отговори категорично. Ако обаче преди това са се наричали сувари, можем да предполагаме, че са си запазили самоназванието, но чрез какви еквилибристики би могло сувари (сувази?) да стане чуваши, нямам идея.

Ето и етимологията на Фасмер:
чува́ш род. п. -а -- название на тюрк. народ, потомци на волжск. българи; чувашин, чувашанин -- също (Мельников). Названието чува́ши се среща от ХVI в. в рус. източници; вж. Магницкий, Изв. Каз. Общ. ист. 21, No 2, цит. по Этногр. Обозр. 67, 132. От чув. tš́ǝ^vaš "чуваш", което е свързано с тур., азерб. jаvаš "мирен, спокоен", уйг. jаbаš; вж. Корш, ИОРЯС 8, 4, 22; Рясянен, Тsсh. LW. 89; FUF 29, 200; Рашоньи, Semin. Kondakov. 8, 293. Съгласно Немет (Symb. Rozwadowski 2, 221), непосредствен източник на тази чув. дума се явява тат. džуvаš "мирен, радушен", кирг. džuvaš, juvaš. От чув. заимств. мар. я., у. suas, у. süаs "татарин" (Рясянен, пак там; Вихман, JSFOu 30, No 6, 18; Ахмаров, Изв. Каз. Общ. ист. 19, 156 и сл.; см. FUF Anz. 8, 22). От този етноним е образувано чува́ша "неопрятный человек", тверск., псковск., чуа́шка -- също, вологодск. (Даль). Подзывание свиней чува́ш-чуваш, возм., навеяно созвучиями типа чух-чух, чуш-чуш (Даль). (Vasmer's Etymological Dictionary)

За мен обаче въпросът, защо българите, ако чувашите наистина са българи, биха приели да се самоназовават "кротки и спокойни", остава открит.

Императоре, чета те, но трябва да добавя, че след ислямизирането настъпва тюркизация на Волжка България

Някакви доказателства за настъпването на такава тюркизация?

дали не може да се покажат някакви надписи отпреди приемането на исляма?

Не може, поради липса на такива.

[pnp5q]

Я да разширим малко въпроса за суфиксите:

Из статия Чувашские имена в руското уики:

Образование им¸н

• -ВАН, аффикс-компонент, образующий мужские имена. Согласно И. А. Андрееву он восходит к персидскому апеллятиву ван (князь). Примеры: Эливан, Ухливан, Ситяхван.
• -ВЕР, аффикс-компонент неизвестного происхождения. Образует чаще женские имена, реже — мужские. Примеры: Уневер (ж. и.), Телхивер (ж. и.), Силевер (м. и.)
• -ЙЕР, второй компонент сложносоставных мужских им¸н, восходит к персидскому апеллятиву яр (друг, подруга). Примеры: Илтийер, Патйер, Тутйер. В татарском имениннике много им¸н с «Яр», который выступает как первый и как второй компонент. Компонент встречается в марийских, удмуртских именах.
• -(К)КА, -(К)КЕ, -(Х)ХА, аффикс-компонент, образующий мужские и женские имена. Примеры: Тютюлка (м. и.), Элтукка (ж. и.), Сверкке (ж. и.), Ситьрухха (м. и).
• -КАЙ/-КЕЙ, аффикс-компонент, образующий имена мужчин. Примеры: Элекей, Яркай, Шемеккей.
• -ЛЕЙ, второй компонент мужских им¸н. С большой долей вероятности следует считать что он мордовского происхождения: эрз. лей, мокш. ляй «река, речка, речушка». Примеры: Евлей, Селей.
• -МАН/-МЕН, аффикс-компонент неизвестного происхождения, образующий мужские имена. Примеры: Илемен, Патман, Тăхтаман (Данное имя носит муж Нарспи в произведении К. В. Иванова «Нарспи»).
• -МАС/-МЕС, аффикс-компонент, образующий мужские и женские имена. Примеры: Элмес (м. и.), Уламас (м. и.), Таймас (ж. и.)
• МĂРСА, МУРСА, компонент сложносоставных мужских им¸н. Перс. м. и. Мирза (господин, князь, царевич), тат. м. и. Мирза, Морза. Апеллятив мырза, мурза как имяобразующий компонент вошел в некоторые финно-угорские языки (марийский язык, удмуртский язык). Примеры чувашских им¸н: Мурсанюк, Мурсук, Талмăрса (Талмарса), Мăрсапай (Марсапай).
• -МУК, аффикс-компонент, уменьшительно-ласкательный суффикс марийского происхождения образующий мужские имена.
• -НАР/-НЫР, аффикс-компонент, образующий мужские имена. В северных районах Чувашии много названий населенных пунктов с -нар/-нер, которые являются одновременно личными именами. Примеры: Васнар, Сетнер.
• -НА/-НЕ, аффикс-компонент, образующий женские имена. Примеры: Элине, Шехрине, Тайруна.
• -НЕССА/-НИССА/-НИÇА, второй компонент сложносоставных женских им¸н. Перс. ж. и. Ниса (госпожа, букв. «женщины»), похожее имя есть в татарском и узбекском языке. Примеры: Минисса, Шернесса, Миниçа (Минища́).
• -НУК/-НӲК, аффикс-компонент уменьшительно-ласкательный суффикс марийского происхождения, образующий мужские и женские имена.
• -ПАНУ, второй компонент сложносоставных чувашских женских им¸н. Перс. ж. и. Бану (госпожа). Примеры: Элпану.
• -ПИ, аффикс-компонент, образующий женские имена. Есть несколько версий происхождения. По первому оно происходит от финно-угорского мира: коми пи (сын, мальчик), удм. пи (мальчик, парень). Но в связи с тем, что имена образуются только женские следующая версия указывает на перс. би, компонент сложносоставных им¸н, представляющего собой сокращенную форму биби (госпожа, женщина высшего круга, дама, матрона; жена, госпожа, хозяйка). Примеры: Эветпи, Илепи, Укапи, Шелепи, Хунерпи.
• -ПИНЕС/-ПИНАС/-ПЕНЕС. Перс. м. и. Бинеш «разум», Примеры: Шерпинес, Шерпинас, Шерпенес.
• -ПУСТАН/-ВУСТАН/-УСТАН. Второй аппелятив сложносоставных женских им¸н. Перс. аппелятив Бустан (цветник, баштан, бахча, огород). Примеры: Шервустан, Шехрустан.
• -ПИК/-ПИКЕ, -ПИККА/-ПИККЕ. Тюркское бике (госпожа) < бег (правитель, господин, бег), переносно «господь». Так же подобные образования им¸н встречаются в марийском (где б/п переходит в губно-зубное в), удмуртском языках. Примеры: Элпикке, Хампике, Силпик.
• -РУК. Аффикс-компонент неизвестного происхождения, образует как мужские, так и женские имена. Примеры: Пайрук (ж. и.), Ентирук (м. и., правда тут возможно аффиксом является тирук)
• -САР. Аффикс-компонент, образующий несколько мужских им¸н. По своему происхождению восходит к перс. -зар. Примеры: Упамсар, Туксар, Тухсар.
• СЕВЕР/СĚВЕР. Компонент сложносоставных женских им¸н. От перс. Зивар (украшение, убранство, убор, наряд). Может быть как первым, так и вторым компонентом. Примеры: Северпи, Северук, Илсěвер.
• -СЛУ, второй компонент сложносоставных женских им¸н. Восходит к татарскому апеллятиву сылу (красивый, миловидный; изящный, красавец, красавица), сылулык (красота, миловидность; изящность). Этот апеллятив встречается также в мирийских, удмуртских именах. Примеры: Эрнеслу, Уняслу, Минеслу, Тевеслу.
• -СУЛТТАН, второй компонент сложносоставных мужских и женских им¸н. Араб. м. и. Султан (повелитель, император). Встречяается в марийских и удмуртских именах. Пример: Пиксулттан.
• -ТАР/-ТЕР, аффикс-компонент неизвестного происхождения, образующий мужские имена. Примеры: Пайтар, Симентер, Хунтер.
• -ТЕЙ. Аффикс-компонент, образующий множество мужских им¸н. Происходит от чув. тете (дядя, старший брат, почетное название старших мужчин). Примеры: Авантей, Савантей, Тиментей, Тумантей.

Тъй като гледам, персийските окончания хич не са малко. Учудвам се, че -ман/мен е обявен за неизвестен. -вер, разбира се, ме подсеща за Гуини-вер. Срещала съм нещо и за -рук (във вариант рух), но в момента не се сещам какво.

[Ares]

старославянската дума шавар или себр, означаваща съсед, приятел, дори съюзник.
Сръбските учени търсят някакви си други корени.

Прощавай,боже на войната,но шавар е турска дума и означава блатно растение - папур.Колкото до серб - това означава цървул.Произлиза от областа от която византийците в миналото са наемали слуги за къщна работа и хората от тази област са ходели с характерните за онова време обувки.Нещо като в по-ново време"ще си взема филипинка".Взема се за къщна слугинска работа.Да ме прощават брачата сръби,но не аз първи съм ги нарекъл цървули.

"....Днес повечето лингвисти свързват етнонимите на сърбите и хърватите с ирански произход. /б.пр. за сърбите, това е вярно само косвено, защото етнонимът произлиза от общославянското шавар/шабар/сабар/себр – съсед, съобщник, наистина праславянската дума се извежда от иранското айяр/авар/авер – приятел, а хървати произлиза от иранското хаурвати – пазещ, охраняващ. Във някои славянски езици, изключая български, се среща думата *sebr – съсед, приятел, брат. В украински сябер, белоруски сябр, руски себер, сръбски себар, също в литовски sebras, албански sember, мордвински šabara, унгарски cimbora, унгарския топоним Sombor във Банат /сега Суботица във Воеводина, Сърбия/, румънски si^mbră - приятел, близък, съсед, съобщник, са славянски заемки. В литовски sebras, латвийски sēbrs - съсед, приятел, родственник, като правило се смята за източнославянска заемка, от *сябр, а финското seura - общество, естонското sõber – приятел, според Фасмер са балтийски заемки. Повечето лингвисти извеждат от това понятие етнонима сърби, сорби – съседи, отнасящ за балканските и техните сродници, лужицките сорби. Отхвърлено е мнението че първоизточника на думата е праславянското *раsьrbъ – съвместно хранене, респ.”да сърбат заедно”, Смята се че *sebr е ранна иранска, сарматска заемка, от иранското j`awar, j`ewar – съсед, брат/.....".

http://www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm

И в двата случая обаче става въпрос за нещо по-различно, отколкото при чувашите, тъй като както вече отбелязах, чувашите не са наречени така на името на някаква територия, която обитават, а англ. irish е превод на ирландското название, а това, че ирландците са си сменили езика, е отделен въпрос. Иначе, примери като твоите действително има много. Като почнем от испанци, британци, перуанци, колумбийци и т. н. Но пак повтарям, при чувашите случаят е малко по-различен.

А ето какво пише Фасмер за сърбите:
сърби - Произв. Се́рбия. Заимств. от сърбохорв. ср̏б, ср̏бин, ср̏бšин, засвидетелствано в ср. гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, стсръб. срьбинь, срьблинь (Нидерле, Маnuеl I, 94; Slov. Star. 2, 487). Древно слав. племенно название, родственно горлуж., доллуж. serb "сърболужичанин", срв. лат. Zribiа "Мейссения" (Козма Пражки, често). В качество название на изт. слав. племе Σέρβιοι се среща само у Конст. Багр. (Dе adm. imp., гл. 9). Нидерле (Slov. Star. 4, 156) смята това за изопачена форма на сѣверяне. Етнонимът *sьrbъ (първонач. "съюзник") родствен с думата па́серб "доведен син", укр. присе́рбитися "присъединявам се" (Миккола, AfslPh 42, 91; РФВ 48, 273; Солмсен, KZ 37, 592 и сл.). Съмнително е родството със себёр, въпреки Солмсен (пак там), Преобр. (II, 267, 276 и сл.), Калим (ZfslPh 17, 349 и сл.). Последната дума не трябва да свързваме с *sьbrъ; срв. Миккола, пак там. Недостоверни са сравненията на *sьrbъ с др.-инд. sarbh- "бить, рубить, убивать", въпреки Потебне (РФВ I, 91), или с лат. serō, -еrе "нанизывать, составлять (вместе)", греч. εἴρω "ставлю в ряд" (Ильинский, ИОРЯС 24, I, 138 и сл.).
TRUBACHEV: [Мошинский (Zasiąg, стр. 147 и сл.) возводит слав. sьrbъ, Σέρβοι к и.-е. *ser-v- "охранять", которое дало в классическом скифском *хаrv-, откуда слав. *хṛvati. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)

Към споменатите от мен по-горе истро-романи можем да добавим и меглено-романите, които също се самоназовават власи, а дори и да решим да прибавим сърбите, макар че е спорно дали трябва, пак няма да имаме налице масова практика, което разбира се, не означава, че е невъзможно чувашите също да са част от подобни изключения, но просто смятам, че като цяло, етносите не си сменят току така своите самоназвания, освен най-вече в случаите, когато се трансформират в други етноси чрез обединение, подчинение, сливане, езикова, религиозна, културна или друга асимилация от други етноси и т. н. А дали при чувашите имаме налице подобно нещо, т. е. дали те са се трансформирали от нещо друго, мисля, че е невъзможно да се отговори категорично. Ако обаче преди това са се наричали сувари, можем да предполагаме, че са си запазили самоназванието, но чрез какви еквилибристики би могло сувари (сувази?) да стане чуваши, нямам идея.

Ето и етимологията на Фасмер:
чува́ш род. п. -а -- название на тюрк. народ, потомци на волжск. българи; чувашин, чувашанин -- също (Мельников). Названието чува́ши се среща от ХVI в. в рус. източници; вж. Магницкий, Изв. Каз. Общ. ист. 21, No 2, цит. по Этногр. Обозр. 67, 132. От чув. tš́ǝ^vaš "чуваш", което е свързано с тур., азерб. jаvаš "мирен, спокоен", уйг. jаbаš; вж. Корш, ИОРЯС 8, 4, 22; Рясянен, Тsсh. LW. 89; FUF 29, 200; Рашоньи, Semin. Kondakov. 8, 293. Съгласно Немет (Symb. Rozwadowski 2, 221), непосредствен източник на тази чув. дума се явява тат. džуvаš "мирен, радушен", кирг. džuvaš, juvaš. От чув. заимств. мар. я., у. suas, у. süаs "татарин" (Рясянен, пак там; Вихман, JSFOu 30, No 6, 18; Ахмаров, Изв. Каз. Общ. ист. 19, 156 и сл.; см. FUF Anz. 8, 22). От този етноним е образувано чува́ша "неопрятный человек", тверск., псковск., чуа́шка -- също, вологодск. (Даль). Подзывание свиней чува́ш-чуваш, возм., навеяно созвучиями типа чух-чух, чуш-чуш (Даль). (Vasmer's Etymological Dictionary)

За мен обаче въпросът, защо българите, ако чувашите наистина са българи, биха приели да се самоназовават "кротки и спокойни", остава открит.


Някакви доказателства за настъпването на такава тюркизация?


Не може, поради липса на такива.

Съгласен съм със забележката ти, но мисля, че примера с названието на сърбите (независимо коя хипотеза разглеждаме) е идентичен с тоди на чувашите. Също така е факт, че чувашите никога не са се наричали българи (като самоназвание), или поне не е засвидетелствано.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Също така е факт, че чувашите никога не са се наричали българи (като самоназвание), или поне не е засвидетелствано.

Едва ли думата факт е съвсем на място тук, защото ние всъщност изобщо нямаме преки свидетелства за това, как чувашите са се наричали преди ХV² век.

Тъй като гледам, персийските окончания хич не са малко. Учудвам се, че -ман/мен е обявен за неизвестен. -вер, разбира се, ме подсеща за Гуини-вер. Срещала съм нещо и за -рук (във вариант рух), но в момента не се сещам какво.

Може би Аспарух?
Евентуално иранско влияние при чувашките имена не би ме учудило кой знае колко. При дунавските прабългари например, за повече от половината лични имена се предполага ирански произход. За ирански се считат и доста имена, носени от хуни.
В списъка с чувашки мли обаче видях някои интересни екземпляри, като например: Алпек, Алтик, Асан, Аспарух, Атулла, Ăсайăн, Байбарис, Барбузан, Байсар, Барс, Батти, Бузак, Вандай, Вахтан, Елтимир, Ирнак, Крум, Кувер, Курмиш, Омартак, Саван, Савин, Саварин, Север, Сивеней, Телерис, Телеç, Телеш, Терекел, Токай, Умер, които имат явни аналози сред англосаксонските лични имена. Мисля, че това беше достатъчно, за да задмина Петър Добрев. (http://cv.wikipedia.org/wiki/Чăваш_арçын_ячĕсем)

[pnp5q]

Евентуално иранско влияние при чувашките имена не би ме учудило кой знае колко.

Но какво е обяснението му?
Впрочем, ето тук и един нелош справочник на татарските имена. Интересно, че за името Бузан се дава корен буз, съвременен буй със значение `ръст`. Нали по-горе се даде ие корен буз със значение бухвам, чудя се дали това е ностратически корен?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Но какво е обяснението му?

Нямам представа как се обясняват тези окончания в чувашкия език, но иранските имена изглежда, че са били доста модерни и са били разпространени не само у хуни и прабългари, но и у други, неирански народи. Предполагам, че немалка роля за културното взаимодействие и смешение между разнородните племена на Евразия са изиграли хуните, които са подчинили и увлекли със себе си готи, сармати и всякакви други, които са им се изпречили на пътя. Разказвайки за посещението си в двора на Атила, Приск Панийски изтъква, че разноплеменната сбирщина, подчинена на хунския вожд, освен собствените си варварски езици, употребявала хунски, готски и латински.
Във връзка с иранските лични имена Бешевлиев пише: "Ф. Юсти в увода към известното съчинение Iranisches Namenbuch обърна внимание на една друга страна на иранското влияние. Той отбеляза, че «не само арсакидската династия, но също и благородни фамилии в Армения са от ирански произход, а също и туземни родове приемат ирански имена за да се харесат на владетелския дом... една арменска фонетична форма не винаги е доказателство за арменски произход... Също династиите на георгийците и албаните са арсакидски и носят ирански имена, както кападокийските и понтийските князе... Също и изследванията на имената потвърждават факта, че персите не се задоволявали само да покоряват народите и да изтискват от тях данаци, но че те дори в онези отдалечени земи са устройвали една мощна власт и управление на персийски князе и са разпространявали тяхната религия на светлината»
В една забележка под линия Абаев обръща внимание също така на многобройните скитско-сарматски имена всред иберийски знатни в първия век на нашата ера и посочва като пример Ασπαυρουκις πιτιαξης.
Иранските имена всред първобългарския владетелски род могат да се дължат или само на иранско влияние, или на сродяване с иранци или на това, че целият род е бил от ирански произход. Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически елементи. Тези елементи са проникнали всред тех преди V²² в., когато те още са обитавали южноруските земи."

[Гост]

IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS;
Допълних списъка с волгобългарски думи и пускам ъпдейтваната версия.

Нетипично е само окончанието на числителното бехти.

Благодаря Ви за този чудесен материал, истинско удоволствие!

Пределно славянизираното бехти е най-вероятно от болг. *белык-ин-ти, вж. тур. ик-ин-ди,
което като цяло сочи на много стар или древен начин на функционално словообразуване.

Това се потвърждава и обяснява и от шехтем,
където обаче имаме не два, а три словообразувателни суфикса.

Неразборията не само тук трябва да се търси
в историко-генетическата нееднородност на говора на Плиска.

Дали при Левитска няма да се намери нещо в тази насока,
а може би непреднамерено-несъзнателно
аз я повтарям в някои по-частни моменти или като цяло?

[Гост]

старославянската дума шавар или себр, означаваща съсед, приятел, дори съюзник.
Сръбските учени търсят някакви си други корени.

Прощавай,боже на войната, но шавар е турска дума и означава блатно растение - папур.

Точно на тази дума отдавна вече й е направено специално-индивидуално проучване
и тя има единствено и само прабългарски произход и принадлежност:
Ив. Добрев, Шавар - стара тюркска основа на български названия. - Зборник Матица српска
за филологjу и лингвистику. Нови Сад, 1996, кн. 39.2.

А вашето твърдение на кои точно проучвания или речници се основава?
Благодаря предварително.

[napoletano]

Благодаря Ви за този чудесен материал, истинско удоволствие!

Пределно славянизираното бехти е най-вероятно от болг. *белык-ин-ти, вж. тур. ик-ин-ди,
което като цяло сочи на много стар или древен начин на функционално словообразуване.

Това се потвърждава и обяснява и от шехтем,
където обаче имаме не два, а три словообразувателни суфикса.

Неразборията не само тук трябва да се търси
в историко-генетическата нееднородност на говора на Плиска.

Дали при Левитска няма да се намери нещо в тази насока,
а може би непреднамерено-несъзнателно
аз я повтарям в някои по-частни моменти или като цяло?

Простете проф. Добрев, но не мога да се съглася с вас - за какво трябва да търсим двойни и тройни окончания, след като е по-вероятно, че има преписваческа грешка в текста - не мисля, че текстът на приписката с който разполагаме, е оригиналът от 907 г., а доста по-късен препис. Подобна грешка е очевидна и при стб. дохъторъ "възглавница", където вместо начално *ч има *д + едно излишно вмъкнато х, каквото в реконструираната праформа *jatruk/*jartuk и в съответните сродни форми липсва (Прицак очевидно си фантазира в приложението към Die bulg. Fuerstenliste форми като *dugtar). На славянска почва при заемането дори следва да има опростяване, а не усложняване на произношението.
Числителното бройно "пет" е бил, а редното "пети" - билем - видно от надгробните камъни от 13 век. В чувашки имаме допълнително, по-късно добавено окончание -к(ЭСЧЯ).
При шехтем 1. Откъде се взе тази палатализация на *s пред *е - в чувашки такава липсва (освен това *e > a), а двете форми би трябвало да вървят ръка за ръка. 2. Прицак обяснява шех-тем "по аналогия на" алтем, читем - защо такава аналогия не се среща и в други езици?
Лекс. твирем е - според мен - пак преписваческа грешка. Преход q > g > v - в дунавския диалект изобщо не се състои - напротив: дори g > k (сокачии).
Очевидно това са преписвачески грешки - от каквито старобългарските и други стари паметници не са защитени.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

При шехтем 1. Откъде се взе тази палатализация на *s пред *е - в чувашки такава липсва.

Дали не трябва да отчетем, че все пак, промените в дунавскопрабългарския език, за разлика от чувашкия, се извършват в славянска езикова среда?

[napoletano]

Такава палатализация (*s- > *š- под влияние на йотация), е почти невъзможнa - говорим за периода 8-9 век, тя по това време не би трябвало изобщо да действа. През този период действа втора палатализация (*x > *š) - очевидна и от германските заемки (*helmaz > шлѣмъ). Затова тази дума ме кара да си мисля най-вече за грешка на преписвача. Освен това чисто математически цикловите години и числените стойности не пасват (независимо какъв прочит има календарната година) - факт, добре забелязан и от Прицак, който казва "грешка, породена от невнимание при механично копиране".

[Гост]

Простете проф. Добрев, но не мога да се съглася с вас...
При шехтем 1. Откъде се взе тази палатализация на *s пред *е - в чувашки такава липсва (освен това *e > a), а двете форми би трябвало да вървят ръка за ръка. 2. Прицак обяснява шех-тем "по аналогия на" алтем, читем - защо такава аналогия не се среща и в други езици?

Преходът болг. *С-Ш в болгарските езици и диалекти е със статута на нормално-редовно проявяващ се фонетичен закон, който се наблюдава още в: шегор - бълг. диал. шекер "крава" (Смолянско) - тур. съгър, като фонетически и семантически близката дума в индийските езици няма отношение към действието на закона, а към нейния индоирански произход; шейна - рус. сани, не защото нашето произхожда от това, а защото и двете имат общ угрофински(?) произход и чаша от срперс. кьасе (Надпис на хан Денгиз).