Езикът на прабългарите

[Darkas]

Един дребен, но важен детайл за произхода на българите - ударението на името е върху първата сричка, както показват не само византийските, но и арменски извори. При тюрките е невъзможно такова произношение.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Езикът на прабългарите

Защо редица арабо-персийски извори, по-ранни от Кашгари, изрично разграничават булгарския и хазарския от тюркския език, а българите и хазарите - от тюрките?

Кои са тези "редица арабо-персийски извори"?

P. S. Тъй като тази тема се роди като отклонение от тема I Y I - тамга на тюркското племе кайъ?, добавям тук откъси от непреместени постове, които имат някакво отношение към въпроса за прабългарския език.

Въпроси, които ще се обсъждат в темата:
1. Езикови остатъци от прабългарския език - пряко и непряко предадени чрез домашни и чужди средновековни писмени текстове.
2. Езикови остатъци в новобългарския език.
3. Значение на думите от прабългарския език.
4. Етимология на думите в прабългарския език, в т. ч. определяне произхода на считаните за заемки от други езици.
5. Фонетични и други особености на прабългарския език.
6. Класификация на прабългарския език.
7. Други въпроси, свързани с прабългарския език.

Доколкото си спомням Кашгари нарича "булгарски" в своя речник всъщност къпчакски диалект (най-вероятно диалект на татарския език, под влияние на географската местност Булгар на Волга). По-ранните автори съвсем основателно разграничават българския от останалите тюркски езици, тъй като всички те произлизат от з-диалекта на тюркския праезик, а аварският, дунавско-българският и волжко-българският (от чиито диалекти през 15-17 век възниква чувашкият език), произлизат от р-диалекта. За хазарския език е трудно да се определи към кой диалект принадлежи поради пълната липса на езиков материал. Тук няма да се впускам в подробности, за справка бих предложил много добрия етимологичен речник на тюркските езици на екипа на акад. Севортян (няколко тома са сканирани и качени на www.altaica.ru).
Според моето скромно мнение сравнението между орхонските руни, согдийските руни, алански (а и каквито щете други руни) и руните, намерени на територията на ПБЦ, е донякъде безмислено, понеже те са от съвсем различни епохи. Българите и аварите са се отделили от тюркската праобщност най-малко 7 века (според повечето тюрколози) преди да се появят орхонските надписи (6-7 век), а тук говорим за тамги от 10-11 век. Ако руните на българите и тюркските съвпадаха на 100%, то това би означавало, че тюрките са ги употребявали около началото на нашата ера, което явно не е така. Така че двата вида руни са най-малкото с различен географски произход. Българите може да са заели и руни наготово от согдийци или други ирански племена в Средна Азия (имам предвид степната зона) или около Кавказ и да са ги пренесли със себе си. Разбира се, че случайни съвпадения могат да се открият с кое да е друго писмо.

Тъй като стана дума за език - основната пречка според мен да се защитава тюркска теория за произход и тюркско говорене на прабългарите е почти пълната /за да не кажем пълна/ липса на старотюркски остатъци в българския език - говорим и литературен, стар и нов.

Да ти припомня, че резултатите от разсъжденията в тема " Демографски въпроси за ПБЦ" - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10098 - показват численост на дошлите с Аспарух хора около 300 000, а тук не е първото място, където се е появило предположението.
Сравни с цялата численост на населението в България и на Балканите и обясни възможно ли е езикът на тези хора да изчезне безследно.
Чак после евентуално ще класифицираме прабългарския език.

...

Много интересно мнение. За първи път съм наистина заинтригуван, тъй като виждам някой с ясна визия. За руните съм съгласен, добре си поставил нещата, но все пак обърни внимание на Кызласов, който смята, от позицията на един от водещите тюрколози, че голяма част от руническите надписи в ареала на салтово-маяцката култура не могат да се разчетат чрез тюркските езици. Иначе бих добавил към анализа ти, че знакът ипсилон с и без хасти е много древен, а едно от първите му появявания в ясен контекст е през ²²²-²² век пр.Хр. в Средна Азия, свързва се местните ираноезични племена и техните астрономически храмове.

Сега, ако ми позволиш, някои въпроси, на които не се чувствай длъжен да отговаряш, те не изискват непременно отговор, а са по-скоро насоки за размисъл:

"Тюркска праобщност" е интересно понятие, интересува ме кога според теб тази "праобщност" се превръща в "тюркска общност" и какви са съставките на тази праобщност? Каква е корелацията на "тюркската праобщност" с "хунската общност"? Кои са компонентине на тюркската праобщност и къде се извършва нейния етногенезис? Според теб, ако "отделянето" е станало, да речем, около началото на ²ви век сл.Хр., кога и къде това отделяне е довело до формирането на булгарските племена? Суперетнос ли са българите? Появата на хуните в южноуралските степи съвпада ли с отделянете на булгар-авар, за което говориш? Формирането на европейските хуни, т.нар. хуно-угро-сарматския синтез съвпада ли с българския етногенезис по някакъв начин?

Къде всъщност откри данни за езика на дунавските българи преди славянизирането му? Как свърваш т.нар. двойки думи, бягам-тичам и подобни, с евентуалната тюркоезичност на прабългарите?

Уважаеми napoletano, за времевите разлики някак сме наясно. Въпросът е доколко става дума за случайни заемки. Доколкото виждам, съвпаденията между тюркските и хунските руни се изчерпват със знаците, които ги има и при прабългарите. Може би да има още няколко съвпадения. Същевременно това като процент не е за подценяване. И според мен тия заемки не са случайни (имам предвид тюркските знаци от хунските, пък и още повече, че се роедят). Вероятно има знаци, използвани от тюрките, които са заемка от сармати и прочее народи и по този начин те са останали и при прабългарите. И всъщност именно времевата последователност е много стабилно доказателство.

Към Случайно прелитащ: изводите от темата за демографските въпроси са абсолютно недостоверни. Това беше обяснявано няколко пъти от различни хора и аз например, независимо че си правих експерименти по въпроси, никога не съм считал резултатите за нещо вярно. Наистина при сума допускания може да се стигне до число по-голямо от 200 000. Аз лично мисля, че към 705 г. населението подчинено на Тервел е било около 220 000. В съответната тема съм обяснил защо и мисля, че не тук е мястото за това. Искам да отбележиш, че става дума за подчинено на Тервел население, а това включва и славяни. Нали все пак си говорим за една хипотеза, която започва с 15 000 души отряд на Тервел, който според източниците включва и славяни?

Относно изчезването на езика - моля да обърнеш внимание, че настоящият български език, както и старобългарския, са славянски езици. Става дума за изчезналия прабългарски език, който евентуално е бил тюркски. Както знаем има допускания, че има смесване на Аспаруховите българи със славяни още преди пристигането им на Дунав. А прабългарският може да е изчезнал по редица други причини, не само численото съотношение между славяни и прабългари.

[napoletano]

Един дребен, но важен детайл за произхода на българите - ударението на името е върху първата сричка, както показват не само византийските, но и арменски извори. При тюрките е невъзможно такова произношение.

Това не е вярно. В чувашки език ударението пада върху предпоследната сричка, когато последната сричка съдържа свръхкратка гласна (ĕ/ă).

[Хана]

Къде всъщност откри данни за езика на дунавските българи преди славянизирането му? Как свърваш т.нар. двойки думи, бягам-тичам и подобни, с евентуалната тюркоезичност на прабългарите?

Какво й е на двойката думи бягам-тичам? И защо да образуват някаква двойка?

[случайно прелитащ]

...изводите от темата за демографските въпроси са абсолютно недостоверни...

Но е абсолютно достоверно, че са били много повече от 10-20 000 човека, както е според ортодоксалната тюркска теория, която вече никой не защитава. Дали са били 150 000, 200 000 или двойно повече - това по никакъв начин не измества поставените въпроси за последиците от бройката. А за онези 15 000 - какво? Това е само армия.
Приблизителна сметка може да се направи и по други косвени признаци - нещо, което, както споменах, е свършено.

А щом съвременният български език е славянски, значи сигурният извод е, че прабългарският е бил също славянски
Какво става с неславянските остатъци, какви са те като произход и в сравнение с подобни /или отсъствието им/ в другите славянски езици?

Това, че "евентуално" е бил тюркски, както и "другите" причини за изчезването му, следва да се докаже - невъзможна работа

[Гост]

Какво й е на двойката думи бягам-тичам? И защо да образуват някаква двойка?

Еми защото едната е неславянска а другата славянска и значат едно и също нещо. Има и много други.

[SRH]

А щом съвременният български език е славянски, значи сигурният извод е, че прабългарският е бил също славянски
Какво става с неславянските остатъци, какви са те като произход и в сравнение с подобни /или отсъствието им/ в другите славянски езици?

Това, че "евентуално" е бил тюркски, както и "другите" причини за изчезването му, следва да се докаже - невъзможна работа

Първият извод излизаше от мнението ти по-горе. Излизаше, че не правиш разлика между старобългарски и прабългарски... Нали сме наясно, че между тоя български и оня там няма общо? Точно затова го коригирах. А неславянските думи могат да имат съвсем различни обяснения от прабългарски - османски, татарски и прочие. Вземи един речник на чуждите думи в българския език и ще паднеш. По-трудно е да докажеш някакви думи с прабългарски произход! Досега реално има към 25 думи, сещам се за тояга, тичам, торба... Някъде из БС имаше повечко думи, пък и Хана е наблизо Моля да не излизаш с на П. Добрев измишльотините.

[случайно прелитащ]

...По-трудно е да докажеш някакви думи с прабългарски произход...

Не се съмнявам, все пак не познаваме този език. Кой досега е споменал П.Добрев?
И други са откривали ирански следи, но явно това е нещо, за което няма смисъл да питам тук.


"Новые археологические материалы к проблеме ранней тюркизации Урало-Поволжья" http://www.tataroved.ru/publicat/ta_4.pdf

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Много са. На, чети, Заходер е обработил всичко, макар че е пропуснал т.нар. западноперсийска група /Баладзури, Хамза Исфахани и др./.
http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0100.htm

Много са, но се отнасят до хазарския, а не до българския език. В посочените арабски извори всъщност няколко автора повтарят едно и също сведение, почерпано от един и същ общ източник и според него, езикът на хазарите не приличал не само на тюркския, но и на нито един език по света (в т. ч. и на персийски), което е малко странно, особено като се има предвид, че същите автори твърдят, че езикът на хазарите приличал на езика на българите. Да не говорим, че персийските редакции на арабските текстове са тотално сбъркани и смисълът им е коренно противоположен на този, в арабските версии.

[napoletano]

Отговарям поотделно на въпросите:
-"Тюркска праобщност" е интересно понятие, интересува ме кога според теб тази "праобщност" се превръща в "тюркска общност" и какви са съставките на тази праобщност?
Тюркска праобщност е условно понятие и обхваща носителите на тюркския праезик в рамките на алтайското езиково семейство. Друго име: пратюрки. Нещо като пракелти, прагерманци, праиндоиранци, праславяни, прабалти при индоевропейските езици. Как са се самонаричали те - едва ли ще узнаем някога. От тях произлизат (по хронологичен ред) българите и аварите (р-диалект, съдейки по заемки в славянските езици и унгарски) и днешните чуваши (единственият жив р-диалект, произлизащ от волжкобългарски език - не се разбира от другите тюрки); якути (твърде архаичен з-диалект - не се разбира от другите тюрки); карлукска група (з-диалект-уйгури, узбеки и др.); къпчакска група (з-диалект-кумани, печенези, татари, казахи, киргизи, ногайски татари, балкарци, алтайски тюрки - тувинци, хакаси, ойроти и.т.н.); огузка група (з-диалект-туркмени, азербайджанци, халаджите в Иран, турци, гагаузи и др.)
-Каква е корелацията на "тюркската праобщност" с "хунската общност"?
Може би има някакво припокриване, но хуните обхващат племена с различен произход - тюркски, ирански, дори и германски. В антропологично отношение те не са еднородни, камо ли в езиково. От запазените имена на хуни се вижда, че е имало всякакви.
-Кои са компонентите на тюркската праобщност и къде се извършва нейния етногенезис?
За съжаление не са правени достатъчно изследвания в тази област. И индоевропейската прародина не е напълно локализирана. Бих предположил, че е някъде в Средна Азия или Западна Монголия, в контакт с Древен Китай, тъй като в тюркския праезик най-старите заемки (включително титли като qan, qagan, tarqan, tudun и думи като altyn "злато", küin "свитък, книга" и.т.н) са от китайски (и то ако не се лъжа, от предкласически китайски, т.е. поне 1000-500 г. пр. Хр.).
-Според теб, ако "отделянето" е станало, да речем, около началото на ²ви век сл.Хр., кога и къде това отделяне е довело до формирането на булгарските племена?
В Именника го пише - по времето на Авитохол (царува около 153 г. сл. Хр.). Къде е станало, едва ли ще узнаем някога.
-Суперетнос ли са българите? Появата на хуните в южноуралските степи съвпада ли с отделянете на булгар-авар, за което говориш? Формирането на европейските хуни, т.нар. хуно-угро-сарматския синтез съвпада ли с българския етногенезис по някакъв начин?
Трудно ми е да отговоря на тези въпроси. За първи път чувам за хуно-угро-сарматски синтез. Угро-сарматски синтез може би е имало предвид голямото количество иранизми в угро-финските езици (най-вече в унгарски, хантски, удмуртски, мордовски и по-малко във фински, саамски и естонски).
-Къде всъщност откри данни за езика на дунавските българи преди славянизирането му? Как свърваш т.нар. двойки думи, бягам-тичам и подобни, с евентуалната тюркоезичност на прабългарите?
В старобългарските писмени паметници (че и в съвременния български език) има достатъчно български тюркски думи, че даже и монголски думи. Много от тях са проникнали още в славянския праезик и оттам са влезли във всички съвременни славянски езици (книга!!!, печат, храм!!!, крагуй, вол, клобук (в български изместена от сродната й турска дума "калпак", но в жива употреба в западнославянските езици), хоругва, хомот, хмел, багатур, бик, ковер "килим", огар "хрътка", шаран, шиле, шопар, кръчма, кърчаг, багра, могила!!!, тояга, белег, талига, бубрек "бъбрек" и др.). В унгарския език почти 100% от земеделските понятия са заети от "тюркски език от чувашки тип", което си е много лоша метафора за българския език. "Двойките думи", които Петър Добрев "въведе", говорят единствено за пълното му невежество в областта на българския език. Цитираните от теб "бягам" и "тичам" са славянски по произход. Много от думите, които П.Добрев обявява за "древнобългарски" - "обич", "къща" (от по-старо коншта) - са си стопроцентово славянски, макар че може да не са запазени в руски или полски. Неговият "научен" подход се основава на погрешното допускане, че щом една дума се среща само в български или сръбски, значи е непременно древнобългарска. Списъкът на петърдобревизми в интернет е пълен с турцизми (в момента ми идват на акъла антерия, булка, торба) и гърцизми, даже и с думи от балкански латински (ботуши и др.), които логично няма как да се появят в руски или полски. Има наистина славянски думи, които се срещат само в южнославянските езици, но всички те си имат напълно правилни съответствия в балтийските езици, но това е друга тема.

[_magotin_]

Интригуващо, но труднодоказуемо. Ако се съгласим, че лингвистично имаш някаква конструкция /макар че няколко думи нищо не доказват, трябват си паметници от периода/, следва да я докажеш с исторически, антропологически и археологически факти, както и да обвържеш с конкретни археологически култури. Тук непременно ще стигнеш до извода, че какъвто и да е бил масивът, от който прабългарите са се отделили, културата им има скито-сарматски облик по времето, когато се настаняват северно от Кавказ. Такъв е и антропологичният им тип. Примесите на монголоидност са много слаби, което показва вторичен контакт с монголоидно население. Например във фамозната Таштъкска култура от Минусинската котловина се срещат изявени монголоиди, каквито няма в прабългарските некрополи, а в късносарматските некрополи по Волга са открити само отделни образци. Друг проблем на който се натъква всякаква тюркса или хунска интерпретация са имената на прабългарската аристокрация и елитарния погребален обряд.

Историческата аргументация на "отделяне от пратюркски масив" също изглежда много трудна. Как, ако прабългарите се формират примерно в южносибирските степи около 1век пр.Хр.- 1 век сл.Хр /което е труднодоказуемо, но възможно/, те са намерили, не по-късно от първата половина на 4ти век, в степите северно от Кавказ? Такова придвижване, с "прескачане" на средноазиатските региони, южноуралските степи и хуните в тях ми се вижда трудно за аргументиране. Далеч по-убедително изглежда откъсване от угро-сарматския масив в южноуралските степи под натиска на хуните, които пристигат по тези места след като са разгромени от китайците и се смесват с местното угросарматско население / вероятно далеч по-многобройно от тях/.

Подобни разсъждения се подкрепят и от последни езиковедски и генетични проучвания, които показват, че най-вероятно същинските хуни и тюрките имат общи корени.

За тохарската хипотеза какво ще кажеш?

[napoletano]

Интригуващо, но труднодоказуемо. Ако се съгласим, че лингвистично имаш някаква конструкция /макар че няколко думи нищо не доказват, трябват си паметници от периода/, следва да я докажеш с исторически, антропологически и археологически факти, както и да обвържеш с конкретни археологически култури.

Ох, те и индоевропейската прародина я търсят по същия начин и още не са я открили със сигуност. Да привеждам ли още думи от старобългарския: сабл'а, сапог, тикъръ, дохъторъ, трунъ, каганъ???

Тук непременно ще стигнеш до извода, че какъвто и да е бил масивът, от който прабългарите са се отделили, културата им има скито-сарматски облик по времето, когато се настаняват северно от Кавказ. Такъв е и антропологичният им тип. Примесите на монголоидност са много слаби, което показва вторичен контакт с монголоидно население. Например във фамозната Таштъкска култура от Минусинската котловина се срещат изявени монголоиди, каквито няма в прабългарските некрополи, а в късносарматските некрополи по Волга са открити само отделни образци. Друг проблем на който се натъква всякаква тюркса или хунска интерпретация са имената на прабългарската аристокрация и елитарния погребален обряд.

Културата и антропологичният тип могат да са всякакви - имената също, но българският език по онова време е тюркски р-диалект. Познавам доста Валентиновци в София - но те не са римляни!

Историческата аргументация на "отделяне от пратюркски масив" също изглежда много трудна. Как, ако прабългарите се формират примерно в южносибирските степи около 1век пр.Хр.- 1 век сл.Хр /което е труднодоказуемо, но възможно/, те са намерили, не по-късно от първата половина на 4ти век, в степите северно от Кавказ? Такова придвижване, с "прескачане" на средноазиатските региони, южноуралските степи и хуните в тях ми се вижда трудно за аргументиране.

Не знам удмурти, маджари и башкири да са водили опис кой минава оттам. Персия и Армения са също доста далеч.

За тохарската хипотеза какво ще кажеш?

Не знам че има и такава хипотеза.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

... шаран...
В унгарския език почти 100% от земеделските понятия са заети от "тюркски език от чувашки тип", което си е много лоша метафора за българския език.

Наред с числителните от календара, шаран е много показателна форма за р-езичие. Срв. тур. sazan.
А заемките в унгарския език (200-300 на брой) с предполагаем прабългарски произход, което се доказва въз основа на аналогии с чувашкия език, по мое мнение може и да са от аварски или хазарски произход. Земеделската терминология в съвременния български език е изключително от славянски произход, което показва, че прабългарите явно не са били кой знае какви земеделци. Както знаем, с унгарците в Панония са се преселили и група хазари, известни още като кабари. Пък и ми се струва, че контактите между прабългари и унгарци твърде много се преувеличават, докато контактите с хазари и авари са били твърде интензивни. Пък има и нещо друго - на унгарците им казват още турки.
Съществувало и някакво изследване на Й. Бенцинг, според когото преминаването на z>r и a>y в езика на волжките българи било станало не по-рано от Х² век (Benzing 1944: 27). За съжаление, не разполагам с това четиво, а пък би ми било интересно да се запозная с аргументацията на Бенцинг. Според мен, тази теория би била вярна само ако тези преходи са станали независимо един от друг във Волжска и в Дунавска България, което ми се вижда твърде невероятно съвпадение, а знаем, че р-езичието освен в думи от съвременния български език с много вероятен прабългарски произход се среща и в прабългарски думи от средновековни домашни и чужди текстове, напр. числителните в Именника на българските князе.

[случайно прелитащ]

Ох, те и индоевропейската прародина я търсят по същия начин и още не са я открили със сигуност. Да привеждам ли още думи от старобългарския: сабл'а, сапог, тикъръ, дохъторъ, трунъ, каганъ???

Ммм ... това е просто лъжа /или невярно, ако се дължи на незнание/. С доста голяма сигурност индоевропейската прародина е локализирана в района на сливане на реките Волга и Кама. Така е според курганната хипотеза, изказана през 1956 г. от латвийската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. Тя е съпоставила местата на характерните кургани от 5-то хил.пр.н.е., тяхното разпространение на югозапад и югоизток в следващите хилядолетия и лингвистични и антропологични данни от разселването на индоевропейците.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0#.D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0

Защо да привеждаш думи от старобългарския? Най-напред ще е доста трудно да докажеш тюркския произход на много от тях.

Това не е ли Петърдобревизъм, по-ярък от на самия Петър Добрев? Малкото тюркски думи въобще не могат сигурно да се свържат с прабългарите. Защо не с печенегите или с татарите?

Докато със старите индоевропейски думи, характерни само за българския език, работата е съвсем друга - там, щеш не щеш, трябва да търсиш източника в прабългарите - няма в кой друг. Ако сред посочените от П.Добрев и др. няколкостотин иранизма дори две трети са некоректни, останалите са пъти повече от известните тюркизми.

Културата и антропологичният тип могат да са всякакви - имената също, но българският език по онова време е тюркски р-диалект. Познавам доста Валентиновци в София - но те не са римляни!

Тогава отричаш всичко обективно и вървиш към доктринерската мъгла. Покажи този тюркски прабългарски език, за да знаем и споровете да свършат.

[_magotin_]

"Културата и антропологичният тип могат да са всякакви - имената също, но българският език по онова време е тюркски р-диалект. Познавам доста Валентиновци в София - но те не са римляни!"

Не знам кое наричаш "онова време", но все още продължавам да се чудя кои са паметниците от него, които доказват, че прабългарите са говорели някакъв тюркски р-език. И понеже освен т.нар. инвентарни надписи и остатъците в Именника не виждам никакви други податки за "тюркоезичието" на прабългарите, а това са едни доста особени източници, оставам на досегашното си мнение, че то /тюркоеизичието/ е недоказуемо, докато виж, антропологичният тип си е нещо съвсем конкретно. Изолирането на тюркски думи без извеждането на паметници, които ги съдържат, е просто приятно прекарване на свободното време. Да не споменаваме любопитната липса на паметници с податки за тюркски език от Салтово-маяцката култура. От нея, ако са прабългари, би следвало да произлизат и днешните чуваши, но генетичните изследвания показват, че имат силно кавказоидно начало, което у прабългарите отсъства. По твоята логика СМК би следвало да изобилства с тюркоезични паметници. Да не говорим, че култовите и религиозни практики на чувашите /те още имат езичество/ нямат аналози в прабългарските комплекси и обратно.

Много ми е любопитно как, изхождайки от пратюркския масив в началото на първото хилядолетие, прабългарите изведнъж се трансформират в брахикранни европеиди, точно каквито са повечето от сарматите. Де ги сибирските брахикранни европеиди? Няма ги. Ерго, прабългарите не може да са формирали антропологичния си тип в Сибир, техният етногенезис е протичал някъде другаде. Любопитно е и къде, ако тяхна прародина е Южен Сибир, са се загубили монголоидните антропологични типове, характерни за този регион именно във вековете пр.Хр. и сл.Хр.

Колкото до опитите да се намеква, че деформациите на главите, ориентацията на гробовете и други подобни белези могат да прехвърчат като имената прехвърчат днес, бих обърнал внимание, че става дума за епоха, в която общностите са далеч по-консервативни, а най-консервативен е именно погребалният ритуал. Дори и да допуснем, че прабългарите са "прихванали тези белези" и да се абстрахираме от неподходящия антропологичен облик, такива заемки могат да се осъществят само в резултат на продължително съжителство, което не би могло да се осъществява в Южен Сибир. Явно това съжителство, ако допуснем за момент, че прабългарите са пратюрки, е било толкова силно културоформиращо, че от пратюркската култура на прабългарите нищо не е останало. Орхоно-енисейските идоли от камък например са много добре изследвани, както и рисунките върху скала, които се практикуват хилядолетия наред. Аналози на тези културни явления в прабългарските комплекси няма.

Изключването априори на възможността именно чрез групи като прабългарите да са проникнали в славянските езици многобройните ирански заемки е другата слаба страна на тюркските хипотези. Това, че някой има в речника си тюркски понятия, нищо не означава само по себе си. Когато този някой формира съобщности с някой друг, в чийто език се откриват определени влияния, е редно да се анализира от къде биха могли да идват тези влияния.