Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езикът на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Списъка на Ж.В.

    Моля следните думи да бъдат изключени от списъка с "прабългаризми", понеже са чуждици:
    ален - tr.
    аргатин -gr.
    бас -tr.
    бастисвам -tr.
    бай - tr.
    бахор - tr.
    бачкам - tr.
    бел - pers-tr.
    белки, белким pers-tr.
    беля -ar.-tr.
    бендисам -tr.
    бозки, боцки, биска/бизея, бизее/босчата, бошчата/бозая, бозайник -tr./kum.?
    ботуши - rum.
    булка, буля - tr.
    гаванка, хаван -tr.
    гадже -cig.
    гега -tr.
    генгерлик tr
    гердан tr
    гуня - ir. > slav.
    гушещ се, сгушен lat.
    гуша lat.
    демек tr.
    джиджен tr.??
    джиткам, джитна??
    джаскам ??
    джак ??
    джонгъл, джонгъли ??
    дзингия – стреме tr.
    джудже tr
    дефиле fr
    дуда tr
    дудук tr
    дaнгалак tr
    ефтин gr
    ешмедеме стара разговорна дума означаваща гощавка, пир ???
    зардзала, зарзалия pers-tr
    кратуна/картуна lat
    макар gr
    маке ?
    гайка ru
    лапа ru
    лукав ru
    кавал, tr
    калпак, tr
    канара, tr
    кастря – отчупвам, сека lat
    ката, ката ден gr
    квит en
    келеш, tr
    келемя, tr
    кепе/кепенек/кабаница, tr
    киматен tr
    кир tr
    клюмнал gr
    комат gr
    кондисам tr
    кордя/накорден lat
    краканчу/караканчу tr
    кукумявка tr
    кушия tr
    кушле, хъш hu
    кърч/кърчан tr
    лагаф ar-tr
    левент it-tr
    (a)ма tr
    маймуна tr
    макаме tr
    маждрак (tr)
    маса lat
    матара/матора lat?
    миткам germ
    нефелен(gr)
    онче tr
    охра gr
    Палав (gr)
    Паланка (lat)
    пари(pers>tr)
    патка (pers)
    Патладяса (tr)
    патя (gr)
    перипети gr
    потури tr
    пранги tr
    сакат tr
    санким tr
    сима gr
    синор gr
    сир lat
    стомана gr
    тамбура ar-pers
    тамън tr
    тас ar-tr
    тиган gr
    тел tr
    тъпaн gr
    удисвам tr
    учкур tr
    фандак tr?
    фиданка gr
    фит, хайде, хатте tr
    френгия, сабя-френгия tr
    фурия lat
    халище tr
    хангар en
    Харапин ar
    харесвам gr
    хрема gr
    хумба pers-tr
    хъс ar-tr
    цяр pers-tr.
    чизми tr
    чучело ru

    ОБЩО 114 БРОЯ

    или защото са славянски. На някои съм сложил съответните сродни форми в литовски или германските езици. Останалите са обяснени в БЕР.

    аз – ИЕ местоимение!
    ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
    бавя, забавачница, тематизация на глагола быти, лит būti „съм“
    било <*bidlo < *biti „бия“
    блян
    брак < бера
    бръмбар
    бръщолевя
    бутам: лат futare „хвърлям“ < *bheut-
    бъбря, бърборя/бъра-бъра
    бърна: лит burna „уста“
    бъждам
    бърдо англ board
    вадя
    вейки
    виелица
    витяз < герм.
    завет
    вила
    вран < *vornъ: лит varnas
    вуйчо/вуйна
    въз-нак
    върша
    вършея
    гащи <*gatja
    главя, главя се
    гугутка (<гу-гу) – звукоподражание!
    гудя, (на)гаждам
    гъна (< гибати)
    давя < давити: гот dauƥs „смърт“ < *dau-: авест. dav- „давя“
    дъвча: също гвача, жвача < *dъvękati „дъвча, повтарям“ < *dъvе „две“.
    дебел – вероятен субстратен произход.
    деруга < *derǫga < *derti „дера“
    дзвиска, двиска „двегодишна овца“ < *dъvizъ: лит dveigys „двугодишен“
    дзивгар „волове“ - вероятно вариант на горното, но без палатализация.
    диря: лит dȳrėti „оглеждам се“
    додеея, додя ми се: < до-дѣти, дѣѭ – връзка с дяна: лит dedu „слагам“
    долу, надолу
    надзъртам
    дреха
    дрън „буца пръст“ < *dьr-nъ < дера.
    дърля се: лит nu-dirlioti „одирам“, в крайна сметка свързана с дера.
    дърдоря - звукоподражание!
    жегъл < *žeg-ti "жегвам, горя"
    затривам < трия
    зарязвам < *za-rezati
    изкиля < кила
    карам
    чини ми се -
    кретам
    кацам: лит kakti „достигам“
    кащяло/комай/гачи
    кваси/наквасен < kvasь
    като
    кина
    киша/кишав < *kyslъ
    газя: лит gožti
    гизна
    клет = стб клѧтъ < кльнѫ, клѧти "кълна"
    кобилица - в крайна сметка герм. заемка в слав.
    коварен/коварство: стчеш kuzlo „магия“< *kuti, kujǫ/kovati
    коледа < лат calendae
    код
    копан
    коуръ/кур
    крак < *korkъ
    кукери: лит kaukas „таласъм“
    кръшен/кръшна - вариант към кърча "гърча" - звукоподражание?
    кикеря/кокоря се
    куна/кунка: производнa на *kuti, kujǫ
    куркане – звукоподражание!
    кутре - това вече се разясни.
    кърпа: лит kurpė „обувка“
    кърша/кършъ
    късам < *kǫdsati
    лелея
    лиги/лигав
    лигльо
    локва < *loky, лат lacus „езеро“
    лош
    луге/люге, лит liaudis „народ“
    лутам се
    мацам < *makati, мокрити
    ме
    млак/омала
    морав
    муша: лит mušti „бия“
    мъгла < *mьgla. лит migla
    мъкна сe, стб мъкнѫти: лит. mukti „освобождаться, убегать, ускользать“
    мърдам
    мързел < мръзна, мраз
    мърморене – звукоподражание!
    най
    нерез, нерь
    несвяст
    никой
    обадя *ob-vaditi
    обидам *ob-iti, *ob- jьdǫ, стб идѫ, ити: лит eiti
    обесен *ob-vьsьnъ
    опашка *paxati
    опухам *puxati
    от
    отивам: стб идѫ, ити > *ot-iti, -jьdǫ: лит eiti „id“
    пазя пазити „внимавам“ в герм. *spakr
    пир
    планина <*polnina < *pol-je
    порой
    прекарвам
    прасец, прасе <*porsъ
    пресен < *presknъ = лит prėskas
    пруст
    псувам, псувня
    пъдя, стбълг пѫдити: лит spandyti, spęsti „опъвам“
    пъпка < стб пѫпъ: лит рumра, pumpuras „пъпка“
    пъргав
    пъртина: чеш рrt „пътека“, герм furt „брод“, гр πορθμός „проход“
    път, пъти
    пъча се, изпъчен
    рало < *ordlo = старосканд arðr, латв arklis „плуг“
    ратувам,
    рошав < *resati
    ръгам, ръчкам/ръжен
    са
    самодива
    свиреп
    сдухан, сдуя се < *duxati
    сèнище
    сетя, да се сетя, досетя: sětiti: лит saisti „предсказвам“
    сирак
    скапан
    слана < *solna= лит salna
    скат
    сме
    стреснат, стб трѧсти, трѧсѫ: лит trimti „зъзна“
    стрина
    съсел
    тиня
    тичам < тека
    той-ИЕ показателно местоимение!
    трап < *torpъ
    тъкмо < тъкмя
    умалял
    урва: лит urva „пещера“
    усоен
    хапка, хапя, хапвам
    циврене
    цункам
    цървули
    чамав: сръб чамати, лит kamuoti „мъча“
    чепик, чепици
    чепка
    читъ, читав: лит kietas „твърд“
    чукар, чукари: лит kaukaras „хълм“
    чувам, отчувам: *čuti: гр κοέω "замечаю"
    шушукам – звукоподражание!
    шът – звукоподражание!
    шътна, изшъткам – звукоподражание!
    ще, ше < *хъштѫ
    юда: лит jaudėti „движа се“
    юнак, стб юнъ „млад“ = лит. jaunas
    яд: староск eitr "отрова"
    як
    яко, яко дим: стб ако, iако
    ято: лит joti „яздя“

    ОБЩО: 164 БРОЯ

    Comment


      napoletano написа Виж мнение
      Моля следните думи да бъдат изключени от списъка с "прабългаризми", понеже са чуждици:
      ....................
      ОБЩО: 164 БРОЯ
      В списъка има 600 думи.
      napoletano написа Виж мнение
      Семитските думи са дошли в периода 8-10 век, т.е. след като прабългарите са дошли на Балканите.
      И "кумир" ли?

      Ситуацията в прабългарския език може да е също толкова сложна, колкото в албанския:

      "...Наконец было определено, что он является отдельным членом индоевропейской семьи языков, хотя историческое изучение его очень трудно по причине того, что очень сложно отделить коренные албанские слова и формы от огромного количества заимствованных слов из греческого, латинского, романских, турецкого и славянских языков.

      ... Средние, имевшие придыхание звуки праиндоевропейского языка утратили его в албанском языке («g», «d», «b» вместо «gh», «dh», «bh») и сближают его, таким образом, с немецким, кельтским, словацким, а усиление одним из рядов гортанных звук придыхания — со славолетским.

      ... Траутман представляет такие данные Г. Мейера относительно состава лексики албанского языка: на 5110 албанских слов имеется 1420 слов латинско-романского происхождения (встречаются одинаково между местоимениями, числительными, союзами и предлогами), славянского — 540, турецкого — 1180 (особенно много турецких слов в северных наречиях), 840 — из новогреческого языка, 400 — наследие индоевропейского и 730 — неизвестного происхождения (Trautman Reinhold, 1948)."

      Comment


        Приомеси от други езици могат да се намерят в значителни количества във всички съвремени езици. но това не гри прави обезателно подобни на албанския. За разлика от прабългарския ние имаме основа върху която да изучаваме албанския език и тази основа е един жив език.

        Поради тази причина докато в албанския е нормално да намираме следи от турцизми, това не е нормално за прабългарския език, който е умрял преди да се формира самият турски език.

        Така че единствената аналогия между двата езика е че и двата са имали своето място на балканите (където албанския оцелял сред свои сродни макар и много различни ирански събратя, а прабългарския не е. Да се определи кои думи в съвремения български език са наследство от прабългарския е невъзможно поради прекалено бурната история, която затруднява определянето на чистите форми на езици и произхода на чуждиците. Единствените думи за които можем да твърдим че имат общо с прабългарски произход са тези присъстващи в надписи и записи описващи прабългарите и техните специфични структури или надписи , които са дело на самите прабългари (както и няколко топонима с доказано прабългарски , или поне предполагаемо прабългарскипроизход). Всичко останало са инсинуации и фантасмагории.
        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

        请您死在地狱般的阵痛
        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
        きさまはしんでくださいませんか
        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

        Comment


          княз Крылов написа Виж мнение
          Приомеси от други езици могат да се намерят в значителни количества във всички съвремени езици. но това не гри прави обезателно подобни на албанския. .
          Естествено.
          Поради тази причина докато в албанския е нормално да намираме следи от турцизми, това не е нормално за прабългарския език, който е умрял преди да се формира самият турски език.
          В прабългарския има тюркизми, заради продължителното съжителство с тюркски народи.
          Единствените думи за които можем да твърдим че имат общо с прабългарски произход са тези присъстващи в надписи и записи описващи прабългарите и техните специфични структури или надписи , които са дело на самите прабългари
          По тази причина трябва да махнеш много думи от списъка с прабългарски тюркски думи, които не присъстват в писмени прабългарски източници - бъбрек, бръчка и т.н.
          И следва да се наблегне на личните имена, които, ако забелязваш, са избягвани в анализите до сега.

          Comment


            Всъщност са анализирани многократно, докато на дебелите глави им омръзна да упорстват на тази тема и почнаха да търсят прабългарски корен в думата "обица".

            В прабългарския има тюркизми, заради продължителното съжителство с тюркски народи.
            А това твърдение е направо нагло при положение че прабългарския все още се намира в групата тюрксти езици и досега никой официално това не го е отменял, въпреки всичките напъни на нео-прабългарите. Досега няма Академия на Науките по света който да е извадила прабългарския от списъцъка на тюркоезичната езикова група. Явно преобладаващата езиковедческа общественост все още не вижда основателни причини да го прави (което естествено е огромен световен конспиртивен заговор срещу прабългарите).

            Много ми е странно когато хората взимат за основа недоказана теза и върху нея градят някакви логически постановки и свои мокри сънища. Много странно наистина.

            Науката се развивала и не стояло на място. Това все още не отменило Нютоновата геория за гравитация, нито дъртия закон на Архимед. Науката се развива и върви напред, когато има нови факти, нови находки, нови писмени източници. Не нови фантазии и желание да се пренапише историята, защото старата вече сме я дъвкали достатъчно и ни е скучна.
            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

            请您死在地狱般的阵痛
            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
            きさまはしんでくださいませんか
            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

            Comment


              аз – ИЕ местоимение!
              ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
              той-ИЕ показателно местоимение!
              Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?

              същото и с доста от думите с еквивалент в литовския. или смяташ че те са тракииски?
              Last edited by tonev; 25-10-2008, 13:01.
              Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

              Comment


                княз Крылов написа Виж мнение
                ....
                само че същите тези академици поставят всички български артефакти в графа "скито-сарматски" което не означава тюркски.
                Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                Comment


                  с което не съм запознат, но което няма нищо общо с ТЮРКСКАТА ЕЗИКОВА ГРУПА.

                  Тоест имам свое определено мнение за произхода на тези артефакти, но то ще се посрещне много на нож от привържениците на тезата на марсианския произход на прабългарите и само ще разводни и без това разводнената тема. Та какво общо имат тези артефакти със сведенията които имаме за езика на прабългарите?
                  Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                  请您死在地狱般的阵痛
                  [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                  きさまはしんでくださいませんか
                  [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                  Comment


                    .
                    Last edited by tonev; 25-10-2008, 13:30. Причина: тафтология
                    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                    Comment


                      tonev написа Виж мнение
                      Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?
                      прабългарите. ама с местоимението "АЗ" лично аз не се сещам да съм го срещал в други езици от иранската група. присъства ли?

                      Да, сведенията са оскъдни , но колкото и да са оскъдни засега говорят в полза на тюркската езикова група и нищо общо с която и да е друга.

                      В българския в момента има повече тюркски думи и от прабългарския, благодарение на продължителното присъствие и съседство с тюркскоезична държава. Българския е славянски език, прабългарският е тюркски според съвремената класификация на езиците. Двата езика не са идентични и е 100% сигурно че докато един съвременен българин би схванал поне нещо от човек който му говори на старославянски, едви ли би имал успеш с човек който му говори на прабългарски (поне за това говорят оскъдните сведения които имаме ча прабългарския език). Така че е добре да се спрат фантасмагориите на тази тема. Прабългарският не е старобългарски.
                      Last edited by княз Крылов; 25-10-2008, 13:25.
                      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                      请您死在地狱般的阵痛
                      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                      きさまはしんでくださいませんか
                      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                      Comment


                        княз Крылов написа Виж мнение
                        прабългарите. ама с местоимението "АЗ" лично аз не се сещам да съм го срещал в други езици от иранската група. присъства ли?

                        Да, сведенията са оскъдни , но колкото и да са оскъдни засега говорят в полза на тюркската езикова група и нищо общо с която и да е друга.
                        а не знам въжето си е негово....

                        дали? арменските /най- ранните/ и голяма част от византииските /около 8в./ не говорят за нищо такова...
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment


                          napoletano, успях да разменя няколко реплики с Ж. Войников и напълно се убедих в безполезността на опитите да му се обяснява каквото и да било. Изключително наивно е да се мисли, че той ще извади някоя дума от списъка си. Дано поне като невролог да е по-добър отколкото като "историко-лингвист", че иначе тежко им на пациентите му! Разбрах също така, че той следи форума.
                          Колкото до горните списъци, намирам ги за много полезни, но тъй като откривам на места някои различия с БЕР, сигурно би било добре да се дадат обяснения за думите със спорна етимология, като например:
                          бай, която много прилича на тур. bay "господин", но според БЕР е съкр. от бате и батко. В пост #273 е дадено: "-бат/ бай, бати/ бате/ бачо /баща - спорни (ирански през тюркски, или звукоподражателни?)"
                          бачкам, която сигурно свързваш с тур. baç, за нея в БЕР предполагат връзка със срхр. бачати "хвърлям".
                          бозки - в БЕР не е дадена ясна етимология, но е посочено като произв. от бозая, за което пък се предполага ие. произход, но не е добре обяснено.
                          бъждам - не я намирам в речниците.
                          бърна - за нея в БЕР са посочили праслав. *burna, но не са дали аналози в другите слав. езици. В ЭССЯ пък са дали думи с близка семантика в някои юж. слав. езици. Като че ли предположението "-бърна - тракийска дума?" (пост #273) изглежда допустимо, въпреки че не са посочени аналози в алб. и рум., но пък има аналог в лит. и арм.? "Пряката аналогия" обаче, която дава Ж. Войников с осет. bыl, byl "устна" не изглежда много по-убедителна от останалите обяснения.
                          За сега съм стигнал само до буквата б.

                          tonev написа Виж мнение
                          аз – ИЕ местоимение!
                          ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
                          той-ИЕ показателно местоимение!
                          Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?
                          tonev, правиш ли разлика между българи и прабългари? А между прабългари и славяни? Мислех, че ти е пределно ясно, че славяните също са ие. народ. (http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=231859&postcount=189)

                          P. S. Стига спам! Моля, бъдете малко по-конкретни. Ясно е, че съществуват много неясноти около прабългарския език, но постоянното задаване на едни и същи въпроси не допринася много за изясняването на проблемите.
                          Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 31-10-2008, 19:16.

                          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                          Comment


                            ???

                            пп. на лични.
                            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                            Comment


                              Е, тъкмо си мислех, че поне тази тема ще се запази от нестихващия и безсмисен спор иранци с/у тюрки, ама нейсе. Жалко за положените усилия основно от ИЦА и наполетано.
                              Незнам дали долното припомняне ще върши някаква работа, но ми се струва, че при даването на определния на прабългарския език се опирате в голяма степен на лексиката. А езикът не е само думички. Той представлява една система, структурите на която влизат в определено отношение помежду си за изразяване на определени значения. Лексиката е само една част от въпросната система - фонетиката, морфологията, синтаксиса са другите основни. Така че винаги, когато се търси такова определение, каквото в случая ( дали става дума за принадлежност към едно или друго езиково семейство ), аз поне се отнасям скептично. Просто в резултатите винаги се съдържа известна доза хипотетичност. А това е така, защото просто липсва достатъчен материал за изследване. Само няколко надписа, писани с чужда азбука и отделни топоними. Днес, когато българското езикознание има зад гърба си повече от стогодишен опит, лингвистите не са единодушни по въпроса дали БЕ е синтетичен или аналитичен, а вие искате да решите такъв казус, само с няколко десетки, айде и стотици да са, думи. Що според вас с прабългарския език не се занимават специалисти, а историци, археолози, лекари и т.н. Всякакви, но не и филолози. Единственото изключение, което се сещам ( разбира се може да има и други ), е проф. Иван Добрев.
                              Дано да ме разберете правилно, не искам да пренебрегвам ничий труд, но за мен това търсене си е загубена кауза.

                              ПП. Предположение :

                              бъждам - не я намирам в речниците.
                              Може да е старобългарското бъйти + йотация. В СБЕ имаме биввам и бивам

                              Comment


                                сега това вероятно някой ще каже, че е флууд или спам ама :
                                много добре казано!
                                Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                                Comment

                                Working...
                                X