за синхармонизма и друго
За изложението по www.protobulgarians.com:
1. "Думи, които не се подчиняват на тюркския закон за фонетичната хармония между всички гласни в думата."В тюркските езици присъства синхармонизма (т.е. една дума е или с преден гласеж (i, e, ü, ö) или заден гласеж (a, y, o, u), но в развитието на езика могат да настъпят промени - в чувашки например при образуване на множествено число и при глаголното спрежение синхармонизмът не се спазва. В узбекския език синхармонизмът отсъства изцяло (може би под персийско влияние?). В повечето тюркските езици има и нетърпимост към натрупване на гласни (но в якутския са се развили дифтонги uo, üö, ie). Не мисля, че доводите относно синхармонизма са адекватни като се погледне цялостната картина.
2. "Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към звучни съгласни (б, д, дж, г) в края на думата.": как да си обясним тогава старотюрк. sag "здрав", tag "планина", ud "вол", böd "трон" и още много други? Още повече старобълг. думи са тоiагъ, чрътогъ, чьпагъ, кръчагъ... т.е. в края на думата има гласна...
3. "Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към две съседни съгласни в началото на сричка." - ами ако това са форми, подложени на ликвидна метатеза в южнослав. езици (като крагуй, Крум, Пресиан и т.н.)?
Заб: За формата дваншехтем Прицак дава следното обяснение: При писането обикновено се изпуска гласна, ако същата присъства в следващата сричка и отгоре се поставя полукръгче ^. В единия от преписите има в^чемъ, в другите вечемъ. В текста над а има ударение кендема \\, което обикновено се поставя над едносрични думи. По правилото за ротацизма не може да имаме дванш. Вместо това би трябвало да има в текста давлан, дв^лан или двлан). Но някой от преписвачите (епохата е 15-16 век) се е заблудил и вместо л е сложил ударението \\ (или се е объркал по аналогия с думата два). Както казва Прицак: "durch häufiges mechanisches Kopieren".
За изложението по www.protobulgarians.com:
1. "Думи, които не се подчиняват на тюркския закон за фонетичната хармония между всички гласни в думата."В тюркските езици присъства синхармонизма (т.е. една дума е или с преден гласеж (i, e, ü, ö) или заден гласеж (a, y, o, u), но в развитието на езика могат да настъпят промени - в чувашки например при образуване на множествено число и при глаголното спрежение синхармонизмът не се спазва. В узбекския език синхармонизмът отсъства изцяло (може би под персийско влияние?). В повечето тюркските езици има и нетърпимост към натрупване на гласни (но в якутския са се развили дифтонги uo, üö, ie). Не мисля, че доводите относно синхармонизма са адекватни като се погледне цялостната картина.
2. "Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към звучни съгласни (б, д, дж, г) в края на думата.": как да си обясним тогава старотюрк. sag "здрав", tag "планина", ud "вол", böd "трон" и още много други? Още повече старобълг. думи са тоiагъ, чрътогъ, чьпагъ, кръчагъ... т.е. в края на думата има гласна...
3. "Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към две съседни съгласни в началото на сричка." - ами ако това са форми, подложени на ликвидна метатеза в южнослав. езици (като крагуй, Крум, Пресиан и т.н.)?
Заб: За формата дваншехтем Прицак дава следното обяснение: При писането обикновено се изпуска гласна, ако същата присъства в следващата сричка и отгоре се поставя полукръгче ^. В единия от преписите има в^чемъ, в другите вечемъ. В текста над а има ударение кендема \\, което обикновено се поставя над едносрични думи. По правилото за ротацизма не може да имаме дванш. Вместо това би трябвало да има в текста давлан, дв^лан или двлан). Но някой от преписвачите (епохата е 15-16 век) се е заблудил и вместо л е сложил ударението \\ (или се е объркал по аналогия с думата два). Както казва Прицак: "durch häufiges mechanisches Kopieren".
Comment