Произходът на Асеневци

[Guy de Mont Ferrand]

Въпреки това, връзката на Асеневци с прабългарите и старите български династии от Първото Българско Царство ми се струва съмнителна и поради още една причина. Патриарх Евтимий споменава, че Асян при светото кръщение приема християнското име Йоан. От тук може да се предположи, че е напълно възможно братята Асеневци да са първо поколение християни. Ако това е вярно, според мен трябва да се изключи, че те произхождат от старите български династии. От друга страна, ми се струва, че братята не са се държали като вождове на конни номади.:sm186:

Това за кръщенето според мен не върви много като аргумент, защото "Асян" май е по-скоро фамилия или фамилно прозвище, отколкото лично име. Един паралел може да се направи с цар Георги Тертер, чието първо име е християнско, а фамилията- куманска (Тертероба). Може би майката на последния е била българка-християнка, а бащата- кумански аристократ (към 90 % сигурно ), но това си остава само предположение поради оскъдицата на изворовите данни.
А иначе- определено Асен, Петър и Калоян се държат като български, а не като кумански или влашки владетели. Между другото на мене "Асен" ми звучи по-скоро като някаква иранска версия на "Хасан" (което е арабско, а не турско име), отколкото като нещо друго, и си мисля, че е възможно половците да са възприели името чрез контактите си с иранците още преди да нахлуят в европейските степи към средата на XI век.

[Caballero de Santiago]

-Oще В.Златарски въвежда в обръщение изворовото сведение, че дядото на братята Асен и Петър (и Калоян) бил "скита" Борил (впрочем "бьoри" е още една тюркска дума за "вълк" ).
-За родителите им няма сведения. Имената Асен и Белгун определено са от тюркски произход имат кумански аналози ("Осень/Асян/Асин" е името на един известен кумански (половецки) вожд от края на XI в.).
-"Скитския" дядо, тюркските езически имена, както и сведението на Патриарх Евтимий за кръщението на Асен и свидетелствата на Хоният и Акрополит относно някои чисто езически по характер прояви на Калоян, както и роднинството и съюзничеството на ранните Асеневци с "некръстените" кумани отвъд Дунава недвусмислено подсказват, че е твърде вероятно тримата братя да са първо или най-много второ поколение християни, които не е недопустимо да са и "миксоварвари", с куманска кръв във вените и твърде пожелетелно да са рожби на смесен кумано-български брак (за което обаче няма нито преки, нито косвени исторически свидетелства).
-Една поростагмата на император Андроник Комнин от 1184 г. (NB!) ясно свидетелства за наличието на кумани пронияри в Мъгленско, Югоизточна Македония (година преди Асеневци да поискат прония в Хемус от новия василевс!)
-мащаба, ролята и значението на куманите и куманския елемент във въстанието, почти всички военни кампании, политиката, двора и дори семействата на ранните Асеневци.
-кумански поизход най вероятно имат и други династии от второто българско царство като "Тертеровци" и "Шимановци", което също е повод за сериозен размисъл относно темата за приемствеността и произхода на българските владетелски династии от Второто царство.

*Всички тези факти, събрани заедно ми се струват достатъчно сериозен аргумент за да бъде пренебрегната лесно "куманската" хипотеза за произхода на Асеневци, както и за отхвърлянето на връзката с "прабългарски" родове, което не значи, че Асеневци няма да търсят своята легитимна идеологическа приемственост при възстановяването на българската държавност в кр. на XII и нач на XIII в.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Това за кръщенето според мен не върви много като аргумент, защото "Асян" май е по-скоро фамилия или фамилно прозвище, отколкото лично име.

И след като Асян е фамилно име, какво е било малкото име на цар Асен тогава?
Според Патриарх Евтимий излиза друго: "Когато Бог благоволи да обнови българската държава... и въздига рога на българското царство, при преблагочестивия цар Асеня, който в светото кръщение бе наименуван Йоан."

Между другото на мене "Асен" ми звучи по-скоро като някаква иранска версия на "Хасан" (което е арабско, а не турско име), отколкото като нещо друго, и си мисля, че е възможно половците да са възприели името чрез контактите си с иранците още преди да нахлуят в европейските степи към средата на XI век.

Сега да не вземем да изкараме, че и куманите са иранци. След тях идва ред на огузите и кипчаците. Да се готвят турците.
Асяна и Ашина са едни от най-древните тюркски имена. А дори името Асен да е модификация на Хасан, това едва ли по същество променя нещо.

P. S. А името Ясен от какъв ли произход е?:sm186:

[Хана]

Ще се опитам да подредя хипотезите.
1. Асеневци са българи (от прабългарите на Аспарух).
В полза на това е единствено споменаванията в писмата на Калоян и папата, че са наследници на старите български царе. Май всички се съгласихме, че става дума за политически и духовни наследници, а не кръвни.
2. Асеневци са ромеи.
Ги спомена, че имало някаква такава версия, ако може да даде някакви доказателства към нея.
Освен това преводът на писмата на папата с Калоян и съответно с Емерих произходът е преведен като "римски", но това дали не е всъщност "ромейски"? Нямам латинският текст, пък и да го имах, не знам латински в такива подробности че да преценя. Вярно, че ромейски е политоним, а не етноним и един ромей може да е всякакъв по произход.
3. Асеневци са кумани.
Намерих две споменавания на име, подобно на Асен, сред куманските/половецките князе. Едното е в Лаврентиевската летопис, другото - в Ипатиевската. И двете форми са предадени като WСЕНЬ, т.е. Осень.
"В лято 1082 Wсень оумре Половечьскъıи князь"
http://www.krotov.info/acts/12/pvl/lavr09.htm
В tazi книга, в която на произхода на Асеневци са посветени доста страници, само че се чете трудно и с врътки, пише, че името Асен е производно на широко разпространеното тюркско Есен.
Това може би има основание, но не е достатъчно аргументирано обосновано. Аз като филолог съм много чувствителна към промяната на звуци просто ей така, ако някакъв звук се променя, то затова трябва да има основания фонетични, морфологични или някакви други Тук основания не са приведени. Промяната на кореновата гласна е явление, изключително характерно за индоевропейските езици (сбор-сбирам-сбера), затова може би това ни се струва естествено, но за другите езикови семейства това не е характерно, казвам го без да разбирам обаче от тюркси езици, само от обща филологическа култура. Нещо повече: тюркските езици се характеризират със синхармонизъм, т.е. употреба на гласни от един и същи вид в корена на думата. Наистина, в Есен гласните са хармонизирани, в Асен и Осен - не, също така не са хармонизирани и в имената Борил и Белгун. Но все пак тук би трябвало да се търси мнение на тюрколог. Но дори и да се докаже тюркския произход на имената, то автоматично ли следва, че този тюркски прозиход е кумански. Все пак тюрки много.
Във всеки случай аз, с извинение пред Caballiero, не се убедих в куманския произход. Той не може да бъде изключен, но и доказан убедително също не е.
4. Асеневци са власи.
Това е румънската теза, защото повечето западни хронисти ги асоциират с власите, но аз на някой, дошъл от Шампан, за произхода на Асен и Калоян нямам вяра.

Един странен факт, на който нямам логично обяснение: защо в този род вторият син е с нехристиянско име, а първородният и третият - с християнски, а след това племенникът им Борил пак е нехристиянско име? Ако родът е бил в процес на християнизиране, логично е най-старите да са с езически имена, както например е в случая с децата на Борис.

[font=Times New RomanP. S. А името Ясен от какъв ли произход е?:sm186:

Питай Петър Добрев, той може да изведе етимологията му от Сасанидите даже

[Guy de Mont Ferrand]

Сега да не вземем да изкараме, че и куманите са иранци. След тях идва ред на огузите и кипчаците. Да се готвят турците.

Кумани и кипчаци не бяха ли едно и също нещо?
А иранското културно влияние върху тюркските народи си е неоспорим факт .

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

@Хана:
Хипотеза 1. "Асеневци са българи (от прабългарите на Аспарух)".
Единствен по-сериозен аргумент в подкрепа на тази хипотеза е писмото на папата до крал Емерих (http://forum.boinaslava.net/showpost...14&postcount=5). Но както мислят мнозина от нас, това вероятно е политически ход на папата. Както Калоян, така и Инокентий ²²² са били големи политици, сиреч професионални лъжци. Това личи от непрекъснатото надлъгване между тях. А в кореспонденцията им, според мен, е пълно с разни фикции и измишльотини. В писмо до Калоян пък, папата твърди, че Асеневци са римляни, което е в противоречие с твърдението му от писмото до унгарския крал. Имената Асяна, Белгун и Борил с вероятен тюркски произход смятам, че трябва да се свържат с куманите, а не с прабългарите. Прабългарите са били християни вече повече от три столетия. А Патриарх Евтимий съобщава за някакво кръщение на Асен. Дали преди това той не е бил езичник, или е изповядвал някаква друга религия?:sm186: Или просто в рода му са били живи някакви езически традиции и поради това освен християнското си име е носел и варварското Асяна?:sm186:

Хипотеза 2. "Асеневци са ромеи":
Всъщност хипотезата трябва да е "Асеневци са римляни". Писмото, в което се споменава за това, е от папата до Калоян и в него директно се съобщава за произход от град Рим (http://forum.boinaslava.net/showpost...6&postcount=13):
"Господ обърна внимание към твоето смирение и преданост, които, както се знае, си имал досега към Римската църква... А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и, че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на истинска преданост...".
Ето го и на латински:
"Respexit Dominus humilitatem tuam et devotionem quam erga Romanam Ecclesiam cognosceris hactenus habuisse, et te inter tumultus bellicos et guerrarum discrimina non solum potenter defendit, sed etiam mirabiliter et misericorditer dilatavit. Nos autem audito quod de nobili urbis Romae prosapia progenitores tui originem traxerint, et tu ab eis et sanguinis generositatem contraxeris et sincerae devotionis affectum quem ad apostolicam sedem geris quasi haereditario jure, jampridem te proposuimus litteris et nuntiis visitare..."
Възможно е в това писмо да се има предвид евентуалния влашки произход на Калоян. В множество извори държавата е наричана Влахия, а не България. Самият Калоян се е смятал за "император на българи и власи".
А във връзка със събитията от 1185 г. Никита Хониат пише: "Поради скъперничеството си, докато ограбвал и останалите градове, които били съседни на Анхиало, той незабелязано въоръжил срещу себе си и ромеите варварите от Хем (Стара планина - б. ².С.А.), които преди това се наричали мизи, а сега се наричали власи..."
Очевидно, в края на Х²² век влашкото население в Мизия е било относително многобройно. Затова смятам, че тази хипотеза заслужава внимание. А власите са обитавали именно планинските райони.

Хипотеза 3. "Асеневци са кумани".
Тюркските имена и възможната по-ранна езическа вяра на Асен, или рода му, поддържат тази хипотеза. Куманите, обаче са били номади. Двамата братя са искали от императора да им даде някакво "не твърде доходно място" в Стара планина. За какво ли им е притрябвало на едни конни номади владение в планините. Хм, планините са били по вкуса на власите, а не на куманите.:sm186: По-нататъшното поведение на братята също ми се струва, че не е много номадско.:sm186:

Хипотеза 4. "Асеневци са власи".
Вж Хипотеза 2.

Един странен факт, на който нямам логично обяснение: защо в този род вторият син е с нехристиянско име, а първородният и третият - с християнски, а след това племенникът им Борил пак е нехристиянско име? Ако родът е бил в процес на християнизиране, логично е най-старите да са с езически имена, както например е в случая с децата на Борис.

Това наистина е интересно. Всъщност ние имаме сведение, че Асен при кръщението си е получил християнско име. Това не изключва възможността и Теодор да е имал по-старо езическо име, за което просто никъде не се споменава.:sm186: ... Или става дума за някаква все още жива езическа традиция само.:sm186:

Хипотеза 5. "Асеневци са българи (славянобългари)".
След като Хана почти отхвърли останалите хипотези, остава тази възможност. Хм, странно е че не намирам категорични доказателства и за нея. Търсенето на приемственост с Първото Българско Царство, както повечето от нас са съгласни, може да има и друго обяснение. Използването на български език, също. Във Влахия той се е използвал много години след като България изчезва от политическата карта на Европа в края на Х²V век.

Хипотеза 6. "Асеневци са от руско-кумански произход".
Именно тази хипотеза е развита от Петър Мутафчиев. Основни аргументи в нейна подкрепа са имената Иванко, Йоаница, Славопетър (Името на Теодор-Петър, с което е споменат от Теодор Валсамон).

Хипотеза 7. "Асеневци са от смесен произход".
Възможностите са много. Например българо-влашки, българо-кумански, куманско-влашки, българо-куманско-влашки, направо миксоварварски...

Кумани и кипчаци не бяха ли едно и също нещо?

Само донякъде. По-точно, куманите са част от кипчакските народи.

А иранското културно влияние върху тюркските народи си е неоспорим факт .

Да. Така е. в тази връзка допълвам:
Хипотеза 8. "Асеневци са от иранско-арабски произход".

[Caballero de Santiago]

-тезата за власите е интересна (аз също разсъждавам в подобна посока)
-колкото до въпросите, които си задаваш дали е възможно номади-кумани да уседнат и да бъдат пронияри, мисля, че поростагмата на император Андроник Комнин от 1184 г. достатъчно ясно свидетелства за наличието на кумани пронияри в Мъгленско, Югоизточна Македония по същото време.

[Guy de Mont Ferrand]

А известието от простагмата на император Андроник I Комнин (ако някой има възможност- нека да постне текста на този документ) би могло да се свърже със заселването на известен брой кумани като прониари на територията на Византия- тогава вероятно в Мизия/Паристрион/Влахия те са били повече, отколкото в Мъгленско и везните натежават в полза на куманския, а може би и куманско-руския произход на Асеневци. Ще припомня, че Андроник Комнин е живял известно време в двора на руските князе на Галицко- Волинското княжество, които са се намирали в тесни връзки с половците.

[Thorn]

А какво общо има Андроник Комнин?

[resavsky]

Един странен факт, на който нямам логично обяснение: защо в този род вторият син е с нехристиянско име, а първородният и третият - с християнски, а след това племенникът им Борил пак е нехристиянско име? Ако родът е бил в процес на християнизиране, логично е най-старите да са с езически имена, както например е в случая с децата на Борис.

Първородният син на цар Иван Владислав Персиян / или Пресиян/ също носи нехристиянско име но ние със сигурност знаем че неговия род отдавна е приел християнството.Българските аристократи от този период Елемаг,Кракра,Ахтум също носят нехристиянски имена но едва ли са били първо или второ поколение християни.

[Хана]

Възможно е в това писмо да се има предвид евентуалния влашки произход на Калоян. В множество извори държавата е наричана Влахия, а не България. Самият Калоян се е смятал за "император на българи и власи".[/size][/font]
А във връзка със събитията от 1185 г. Никита Хониат пише: "Поради скъперничеството си, докато ограбвал и останалите градове, които били съседни на Анхиало, той незабелязано въоръжил срещу себе си и ромеите варварите от Хем (Стара планина - б. ².С.А.), които преди това се наричали мизи, а сега се наричали власи..."
Очевидно, в края на Х²² век влашкото население в Мизия е било относително многобройно. Затова смятам, че тази хипотеза заслужава внимание. А власите са обитавали именно планинските райони.

Това, че власите произхождат директно от urbis Romae, от котилото на вълчицата може да се струва вероятно на Николае Йорга и съвременните румънски историчари, но за папа Инокентий е силно съмнително, че е мислел така. Така че Римската връзка не може да бъда обяснявана като влашка. Sanguine Romanorum е много различно от sanguine Vlachorum

По повод на руската хипотеза, че им обърках номерата: имената Йоница, Иванко и Славопетър са пославянчени, защо точно руски?

Ако трябва да се направи някакво обощение на хипотезите: нито една от тях няма достатъчно сериозни доказателства, за да бъде приета за единствена. Има някои, които са по-малко вероятни, и други, които са просто вероятни.

Между другото, по повод на номадството ми хрумва, че тактиката на Калоян е доста номадска: резки набези и оттегляния с плячка, той сякаш не води война за територия и население, което е типично за армиите на уседналите народи, а за плячка. Това е много косвено доказателство за какъвто и да е произход, но издава формиран в определена обстановка начин на мислене и ценности.

[Thorn]

Обсадите на Констанция, Варна и Солун с ефективната употреба на обсадна техника не са присъщи на номадската тактика.

[Хана]

Обсадите на Констанция, Варна и Солун с ефективната употреба на обсадна техника не са присъщи на номадската тактика.

Значи тогава имам по-скоро предвид планиране, цели, стратегия, а не конкретното технически изпълнение, тактиката. Не съм много наясно с тези 2 термина освен в чисто битовото им, ненаучно значение.
Така ми се струва, ама може и да греша

[resavsky]

Самуил също е изпозлвал подобна тактика - резки набези с цел плячка без трайно овладяване на територия / например към Тесалия или Одрин/ но това не значи че българите в онзи период са били номади.Симеон също прави подобен набег през 918 г. към Пелопонес така че може да се каже че приеме че това е традиционна българска тактика.А и срещу тежковъоражените рицари тези набези не са били лишени от смисъл.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Това, че власите произхождат директно от urbis Romae, от котилото на вълчицата може да се струва вероятно на Николае Йорга и съвременните румънски историчари, но за папа Инокентий е силно съмнително, че е мислел така. Така че Римската връзка не може да бъда обяснявана като влашка.

Власите са романоезично население. А папата ще даде мило и драго, за да прикотка Калоян да вкара "Българо-Влахия" в лоното на Римската църква. За целта сигурно е измислил дори римския произход на Калоян. Инокентий ²²² може и да разправя на Емерих врели-некипели за произхода на Калоян от предишните български царе. На това унгарският крал може и да е повярвал. Но да пише папата на самия Калоян, че е римлянин, от стар римски род, а нашият цар да се смята за българин, или куманин, а не за влах, би изглеждало доста смешно в очите на Калоян.:sm186:

По повод на руската хипотеза, че им обърках номерата: имената Йоница, Иванко и Славопетър са пославянчени, защо точно руски?

Не зная защо. Така са решили авторите на хипотезата. За съжаление, нямам нищо от П. Мутафчиев и не мога да напиша повече подробности.
В подкрепа на тази хипотеза е и фактът, че към 1207 г. Йоан Асен и Александър са емигрирали при русите.

Ако трябва да се направи някакво обощение на хипотезите: нито една от тях няма достатъчно сериозни доказателства, за да бъде приета за единствена. Има някои, които са по-малко вероятни, и други, които са просто вероятни.

И аз така мисля. Но Б. Димитров не мисли така. И от там тръгна всичко (http://forum.boinaslava.net/showpost...06&postcount=1).

... той сякаш не води война за територия и население, което е типично за армиите на уседналите народи, а за плячка.

Напротив, Асеневците са водели войни с ясното съзнание, че правят държава. И каквото завземат, си остава тяхно. А набезите, за които говориш са тактически ходове по време на боя, а не номадска стратегия за нахлуване в чужда територия, плячкосване и оттегляне след това. А куманската конница не е била основната съставна част на българската войска. Дори Йоан Асен при Клокотница почти не е използвал кумани.


Ето още интересни откъси от Никита Хониат. Тъй като текстът е много дълъг, съм маркирал в червено по-важните, според мен моменти, но е препоръчително да се прочете целия преди евентуално да бъде коментиран: "... Но поради своята дребнава пресметливост той (Исак ²² Ангел - б. ².С.А.) решил да отпразнува сватбените тържества с държавни пари и почнал да ги събира от вътрешните области, без да са предвидени като данъци. Поради скъперничеството си, докато ограбвал и останалите градове, които били съседни на Анхиало, той незабелязано въоръжил срещу себе си и срещу ромеите варварите от Хем (Стара планина - б. ².С.А.), които преди това се наричали мизи, а сега се наричали власи. Те, надявайки се твърде много на своите планински теснини и облягайки се на многобройните си укрепления, които се намирали високо в недостъпните скали, били и по-рано надменни спрямо ромеите, а тогава намерили повод, така да се каже, свой Патрокъл — отвличането на стадата им и насилственото вземане на пари, и дигнали открито въстание. Виновници за това зло и бунтовници на целия народ били двамата родни братя Петър и Асен (Т.е. братята са инициатори на въстанието, а не са поканени да го оглавят - б. ².С.А.). Не желаейки да започнат въстанието без какъвто и да било повод, те се явили при императора... (тук пропускам срещата на братята с императора, защото вече я бях цитирал - б. ².С.А.)
... Но каква ли реч ще бъде в състояние да разкаже какво са направили след това на ромеите тези нечестивци и престъпници (Петър и Асен - б. ².С.А.) или какъв ли разказ ще може да обхване такава Илиада от нещастия? Впрочем за тези неща ще говорим после, а сега да продължим разказа си поред...
След като вече мизите решили да се отделят от държавата и след като станали водачи на това зло лицата, които споменах, императорът тръгнал на поход срещу тях. Необходимо е да разкажа и събитията преди похода. Власите отначало се бавели и не се решавали да започнат въстанието, към което ги подстрекавали Петър и Асен, понеже се страхували от такава голяма работа. Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство...
... Виновниците за злото и водачите на войската, а именно Петър и Асен (За пореден път Хониат пояснява, че братята са подстрекатели на въстанието, а не са повикани да го оглавят - б. ².С.А.), и цялата им изменническа дружина подобно на стадото евангелски свине, които се втурнали към морето, се отправили към Истър, преминали го и се съединили със съседните скити (Явно куманите са се включили в бойните действия по-късно - б. ².С.А.). Императорът, който поради пълната липса на лице, което да му пречи, можел да обходи цялата Мизия и да постави гарнизони в тамошните градове, много от които се намирали покрай Хемус и повечето от които или почти всички били построени на недостъпни скали и на покрити с облаци върхове, не направил нещо подобно, но изгорил купните от храни и измамен от лицемерното разкаяние на явилите се при него власи, неочаквано се върнал назад, като оставил тамошните дела още неуредени. По този начин той предизвикал у варварите още по-голямо презрение към ромеите и още повече ги окуражил.
След като се върнал в столицата, императорът толкова се хвалил със своите дела, че един сановник измежду съдиите (той бил Лъв Монастириот) казал: „Страда душата на Василий Българоубиец, понеже императорът пренебрегнал неговия пример и това, което той бил наредил в завещанието си в Состеновия манастир, ако някога власите въстанат."(Тук не разбрах за власи, или за българи става дума - б. ².С.А.)...
... Варварите на Асен преминали Истър и се съединили със скитите, събрали оттам колкото може повече войска, както било необходимо, и се върнали в своето отечество Мизия. Те я намерили напълно освободена и опразнена от ромейската войска, втурнали се в нея с голям шум, като че ли водели със себе си от Скития тълпи от демони вместо легиони (Това вече явно са кумани - б. ².С.А.). Затова те не се задоволили да запазят свободата си и да задържат господството си само над Мизия, но постоянно причинявали по възможност повече злини на ромеите и се опитвали да съединят в едно властта на мизите и българите, както е било някога отдавна (А това не беше много номадско - б. ².С.А.). И може би работата би се свършила благополучно, ако сам императорът отново се беше отправил на поход срещу въстаниците...
... Императорът, недоволен от себе си, решил да се отправи отново на поход срещу мизите, тъй като през време на първия поход срещу тях не свършил докрая добре работата в неприятелската страна и се върнал оттам много набързо, като че ли враговете го преследвали зад гърба му, и не оставил в крепостите дори ромейски караули, нито взел деца на варварите за заложници. Тогава той се отправил от столицата с малобройна войска, която се намирала при него, защото бил се научил, че мизите вече не се скитали страхливо по планините и високите места(Характерно за власите - б. ².С.А.), но като събрали наемна скитска войска, се спуснали в околностите на Агатопол и ги опустошавали с всичките си сили, извършвайки големи злочинства (Това вече беше малко дивашко - б ².С.А.). По негов призив се събрала и останалата войска. Той искал да противопостави на неочакваното и бързо нападение на варварите (Неочаквано бързо, може би заради участието на леката куманска конница - б. ².С.А.) също така бързо противонападение, надявайки се да спре нападението на враговете и неговите войници да не го изоставят във втория му поход срещу власите, стига само той пръв да вземе веднага оръжие срещу тях и възседне бойния си кон...
... Той казал, задъхвайки се, че неприятелят се намирал наблизо и се връщал с голяма плячка, като поради две причини се движел бавно: понеже не виждал никаква съпротива и понеже бил претоварен с многобройна плячка. Веднага императорът разделил цялата си налична войска на отряди, построил ги в боен ред и тръгнал по пътя, по който му съобщили, че се движела неприятелската войска. Когато ние я забелязахме и видяхме съвсем ясно (и аз лично следвах императора като подсекретар — ипограматевс), скитите и власите предали плячката на отделни свои дружини и им заповядали да се движат през по-късите пътища и да бързат да стигнат до планинските места. Останалите се събрали накуп и безстрашно посрещнали нападащата ги ромейска конница, като се сражавали по своя отечествен и присъщ им начин. (Следват малко думи за тактиката на кумано-влашките войски - б. ².С.А.)Нападайки, те хвърляли стрели и удряли с копия, а след малко време променяли нападението в бягство и започвали да предизвикват неприятеля да ги преследва отзад като бегълци, после из един път като птици, които прорязват въздуха, те се обръщали с лице към настигащите ги неприятели, влизали в бой с тях и още по-храбро се сражавали. Те повторили тази тактика няколко пъти и вече станали по-силни от ромеите. Сега те се отказали от заобикалянията, извадили мечовете си и със страшен боен вик, който надали за кратко време, се втурнали срещу ромеите по-бързо, отколкото може да си представи човек, избивали еднакво и сражаващите се с тях, и заловените при опит да се спасят с бягство (Очевидно, това са били кумани - б. ².С.А.). Вероятно скитите в този ден щяха да пожънат голяма слава и щяха да ни се надсмеят и ние щяхме да бъдем предадени на поругание на дивия народ, ако сам императорът не се яви на помощ със своята още невзела участие в боя фаланга и ако огласяващите полесражението бойни тръби, шумът на медноустите рогове и показалите се образи на дракони, които се вееха по посока на вятъра върху дървените копия, не бяха изплашили враговете, като увеличиха в тяхното смутено въображение броя на нашата войска...
... Но понеже варварите не се усмирили, той (императорът - б. ².С.А.) отново се върнал на пътя, който бил изоставил. Когато стигнал до Верея, той спрял нападенията на скитите и мизите колкото поради помощта на твърде опитни мъже във военното изкуство, толкова и поради своите лични качества...
... Императорът решил отново да замине за Загора и според възможностите си да се опита да смири мизите...
... В началото на пролетта той отново тръгнал на поход и се насочил срещу мизите..."