До SRH.
Ще почна а да отговарям на въпросите от последния. Защо опорен пункт?
Доводите ми са следните. Преди да започне една военна кампания тя трябва да се подготви материално. Мисля, че във форума имаше тема за среновековната логистика и големината на армиите. Доколкото си спомням там се привеждаше примерс византииската армия. На една десетка се полагаше една обозна кола коятотрябва да стигне за две седмици. Следователно ако приемем, че армията на Калоян е била от минимум 50 000 бойци то би следвало след нея да върви обоз от около 5000 коли. Нека да са на половина - 2 500 каруци. Представете си как се придвижва армия обременена с такъв обоз на самия театър на сражението. Да не говорим колко е уязвим самия обоз за удар на противника и как едно такова успешно нападение съпроводено с унищожаване и завладяване на припасите би довело до приключване на войната преди да е започнала. Освен това в обоза са се носели и резервните оръжия и конска амуниция. Най малкото не се наемама да изчисля колко върхове на стрели и копия е трябвало да има там за да може армията да поддържа необходимата огнева поддръжка. Така, че според мен в близост до полесражението е трябвало да се намери опорен пункт - крепост или изграден защитен лагер в който да се складират основните припаси. Надали Калоян би тръгнал без необходимото на принципа Каквото Бог даде.
Вторият ми довод за необходимост от тилов опорен пункт е чисто военен. Когато зопжчвощ война за завоюване на чужда територия или за възвръщане на завладяна твоя трабва да помислиш и за защита на своята земя. Най малкото защото ако не успееш и се наложи да отстъпиш трябва да имаш зад гърба си врата чиито ключ да е в теб и да забави преследващият те враг. Една крепост със силен гарнизон покрай която да се изтеглиш при поражение би забавила врага ти или най малко би го принудила да отдели силен обсаден контингент, което ще го отслаби и ще ти даде време да се организираш. Спрях се на Лютица защото втози смисъл крепостта е спомената в хрониката на Вилардуен и е изиграла точно такава роля в по късен етап на войната. Латините са стигали до нея и не са могли да я превземат, а Калоян я е ползвал точно като опорен пункт.
По въпросът за броят на куманите мога да изразя отново резервите си като се съглася и с казаното от Багатура. Много интересно как ще се изхранят 40 000 коня само на куманите, ами останалите добичета. Според мен руският текст е преведен грешно. Като паралел можем давземем армиите на Византия и да видим, че при най голямата си мощ империята не е вадила на Балканският военен театър повече от 50 000 - 60 000 бойци, а тук изведнъж говорим за 40 000 конници - кумани. Ако са били толкова то тогава защо е било необходимо Калоян да води други войски. Кръстоносците трябва да са били слепи или луди да приемат сражение с такава маса от хора имайки зад гърба си и обсадения град. При всичката им надменност латините не са били неграмотни във военно отношение. Най малкото са имал опит от предишни сражения и са знаели какво следва при недооценяване на противника. Справка опитите им да превземат Константинопол на юруш и без подготовка. Нали точно първия провал за щурм на столицата на Византия извежда на челна поцзиция император Балдуин и го превръща във водач именно защото не е говорел глупости и не е вършел такива. Така, че надали Балдуин би приел сражение като знае, че срещу него има 40 000 кумани, които ще му отрежат пътя за снабдяване и без да влизат в генерално сражение просто ще го уморят от глад. Пък и как да скриеш такава маса от хора и животни. Само заревото от лагерните им огньове и тропота на копитата на конете им ще ги издаде. Да неговорим, че това со бойци дошли за плячка и ще плъзнат по всички околни места. Според мен руският превод греши.
Що се отнася до броя на латините то занижаването в хрониката на Вилардуен е вече направо нагло. То бива, бива, ама бивол за курбан не бива. Ако се направи внитаметел прочит ще се забелжат пукнатините на замазването на истината в цялото описание на латинската войска. Първо армита ан алтините се описва на части като се посочва пълководеца водещ съответната част и човек загубва броят на рицарите. Оставаме с впечатление че това не е армия а сборище от волни орди на главатари. Все пак ако беше така нямаше да са толкова страшни с дисциплината и организираността си. По горе в темата пишеш, че си взел елката и си изброил около 375 рицаря. Нека да проверим какво казва Вилардуен за загубите. Ами нищо не казва поне според руския текст. Изброява десетина имена на знатни и толкова. Е как да разбереш колко са били войниците и обикновенните рицари. За Вилардуен само хората от неговата черга са били достойни за оплакване. И само за пример какви са били числата ще цитирам от същото място
" Ну, а теперь мы оставим этих и расскажем об Анри, брате императора Бодуэна Константинопольского, который покинул Андремит и направился оттуда к Андринополю оказать подмогу императору Бодуэну, своему брату. И с ним пошли оттуда эрмены, которые помогали ему против греков, около 20 тыс. вместе с их женами и их детьми, которых не рисковали оставить в своей стране." Т.е. само зада помогне на брат си без да се изброявата собствените му войски Анри Фландърски е помъкнал 20 000 арменски бойци отделно жените и децата им. Направете си извода колко е трябвало да има Балдуин при себе си за давлезе в битка и да остави зад гърба си крепостта на Одрин без да сестрахува от удар. Според мен не по малко от 30 000 войници. Да гвардията от рицари е била малкано те са били водачи и най опитните бойци и санансяли решаващият удар, а черната работа се е вършила от обикновенните войници. По късно ще се поровя и ще опиша начина на воюване на кръстоносците според арабите и селджукските турци за да ни стане ясно за какво иде реч.
И последно за бойният им ред. Трудно е да се каже какъв е били но споредмен по скоро е бил с рядко разположени тежки конници. Просто защото са били застигнати изненадани от засада доката са препускали и преследвали леките кумани. Нито са имали време да сепостроят нито да спрат. Виж вторият отряд на Балдуин най вероятно е опитал да приложи метода на таранния удар в гъсти редици. Не е успял и на свой ред е били обкръжен. Как е спрян с насрещен удар натежката българска конница или го е спряла пехотата Вилардуен мълчи, а ние можем само дапредполагаме.
Ще почна а да отговарям на въпросите от последния. Защо опорен пункт?
Доводите ми са следните. Преди да започне една военна кампания тя трябва да се подготви материално. Мисля, че във форума имаше тема за среновековната логистика и големината на армиите. Доколкото си спомням там се привеждаше примерс византииската армия. На една десетка се полагаше една обозна кола коятотрябва да стигне за две седмици. Следователно ако приемем, че армията на Калоян е била от минимум 50 000 бойци то би следвало след нея да върви обоз от около 5000 коли. Нека да са на половина - 2 500 каруци. Представете си как се придвижва армия обременена с такъв обоз на самия театър на сражението. Да не говорим колко е уязвим самия обоз за удар на противника и как едно такова успешно нападение съпроводено с унищожаване и завладяване на припасите би довело до приключване на войната преди да е започнала. Освен това в обоза са се носели и резервните оръжия и конска амуниция. Най малкото не се наемама да изчисля колко върхове на стрели и копия е трябвало да има там за да може армията да поддържа необходимата огнева поддръжка. Така, че според мен в близост до полесражението е трябвало да се намери опорен пункт - крепост или изграден защитен лагер в който да се складират основните припаси. Надали Калоян би тръгнал без необходимото на принципа Каквото Бог даде.
Вторият ми довод за необходимост от тилов опорен пункт е чисто военен. Когато зопжчвощ война за завоюване на чужда територия или за възвръщане на завладяна твоя трабва да помислиш и за защита на своята земя. Най малкото защото ако не успееш и се наложи да отстъпиш трябва да имаш зад гърба си врата чиито ключ да е в теб и да забави преследващият те враг. Една крепост със силен гарнизон покрай която да се изтеглиш при поражение би забавила врага ти или най малко би го принудила да отдели силен обсаден контингент, което ще го отслаби и ще ти даде време да се организираш. Спрях се на Лютица защото втози смисъл крепостта е спомената в хрониката на Вилардуен и е изиграла точно такава роля в по късен етап на войната. Латините са стигали до нея и не са могли да я превземат, а Калоян я е ползвал точно като опорен пункт.
По въпросът за броят на куманите мога да изразя отново резервите си като се съглася и с казаното от Багатура. Много интересно как ще се изхранят 40 000 коня само на куманите, ами останалите добичета. Според мен руският текст е преведен грешно. Като паралел можем давземем армиите на Византия и да видим, че при най голямата си мощ империята не е вадила на Балканският военен театър повече от 50 000 - 60 000 бойци, а тук изведнъж говорим за 40 000 конници - кумани. Ако са били толкова то тогава защо е било необходимо Калоян да води други войски. Кръстоносците трябва да са били слепи или луди да приемат сражение с такава маса от хора имайки зад гърба си и обсадения град. При всичката им надменност латините не са били неграмотни във военно отношение. Най малкото са имал опит от предишни сражения и са знаели какво следва при недооценяване на противника. Справка опитите им да превземат Константинопол на юруш и без подготовка. Нали точно първия провал за щурм на столицата на Византия извежда на челна поцзиция император Балдуин и го превръща във водач именно защото не е говорел глупости и не е вършел такива. Така, че надали Балдуин би приел сражение като знае, че срещу него има 40 000 кумани, които ще му отрежат пътя за снабдяване и без да влизат в генерално сражение просто ще го уморят от глад. Пък и как да скриеш такава маса от хора и животни. Само заревото от лагерните им огньове и тропота на копитата на конете им ще ги издаде. Да неговорим, че това со бойци дошли за плячка и ще плъзнат по всички околни места. Според мен руският превод греши.
Що се отнася до броя на латините то занижаването в хрониката на Вилардуен е вече направо нагло. То бива, бива, ама бивол за курбан не бива. Ако се направи внитаметел прочит ще се забелжат пукнатините на замазването на истината в цялото описание на латинската войска. Първо армита ан алтините се описва на части като се посочва пълководеца водещ съответната част и човек загубва броят на рицарите. Оставаме с впечатление че това не е армия а сборище от волни орди на главатари. Все пак ако беше така нямаше да са толкова страшни с дисциплината и организираността си. По горе в темата пишеш, че си взел елката и си изброил около 375 рицаря. Нека да проверим какво казва Вилардуен за загубите. Ами нищо не казва поне според руския текст. Изброява десетина имена на знатни и толкова. Е как да разбереш колко са били войниците и обикновенните рицари. За Вилардуен само хората от неговата черга са били достойни за оплакване. И само за пример какви са били числата ще цитирам от същото място
" Ну, а теперь мы оставим этих и расскажем об Анри, брате императора Бодуэна Константинопольского, который покинул Андремит и направился оттуда к Андринополю оказать подмогу императору Бодуэну, своему брату. И с ним пошли оттуда эрмены, которые помогали ему против греков, около 20 тыс. вместе с их женами и их детьми, которых не рисковали оставить в своей стране." Т.е. само зада помогне на брат си без да се изброявата собствените му войски Анри Фландърски е помъкнал 20 000 арменски бойци отделно жените и децата им. Направете си извода колко е трябвало да има Балдуин при себе си за давлезе в битка и да остави зад гърба си крепостта на Одрин без да сестрахува от удар. Според мен не по малко от 30 000 войници. Да гвардията от рицари е била малкано те са били водачи и най опитните бойци и санансяли решаващият удар, а черната работа се е вършила от обикновенните войници. По късно ще се поровя и ще опиша начина на воюване на кръстоносците според арабите и селджукските турци за да ни стане ясно за какво иде реч.
И последно за бойният им ред. Трудно е да се каже какъв е били но споредмен по скоро е бил с рядко разположени тежки конници. Просто защото са били застигнати изненадани от засада доката са препускали и преследвали леките кумани. Нито са имали време да сепостроят нито да спрат. Виж вторият отряд на Балдуин най вероятно е опитал да приложи метода на таранния удар в гъсти редици. Не е успял и на свой ред е били обкръжен. Как е спрян с насрещен удар натежката българска конница или го е спряла пехотата Вилардуен мълчи, а ние можем само дапредполагаме.
Comment