Покръстването на Русь

[Коцето]

Темата е наистина интересна и актуална, въпреки че на пръв поглед става дума за събитие на над 1000 г. За Русия и Православието може да се пише с часове,но най-важното в случая е, че в покръстването на русите българите имат съществена роля. Естествено,че единствения и най-авторитетен "център" на Източното християнство е Византия.Антиохия,Александрия и Йеросалим ( Петрархията )вече усещат експанзионистичните стремления на исляма и постенно загубват ролята си.Има и политически отенък в самия акт,но и това струва ми се е нормално. Това,че "Руские без вино пити,не может жити" е наистина забавно,но според мен става дума за фолкорен остатък.Само да си спомним колко легенди има за нашето покръстване и ни става ясно как на народа (всеки) е трудно да се раздели със своя доскорошен светоглед. Като всеки наистина голям държавник Владимир е усещал опасността от богослужение на друг език-в случая гръцки-още повече,че през това време Византия е изживявала възход.Много по-добре ще е да се заеме готова графична система, която да е съвместима със славянските говори. В този дух мисля е и мнението на Хана. Въпреки че е изминало доста време от разделянето на праславянската общност, то все пак не е в състояние да заличи езиковите връзки.Мисля че е коректно да спомена и един друг факт- самата кирилица,на която пишем е т.нар. "гражданска" и е създадена по времето на Петър ², а оттам и в България. Старославянски,Църковнославянски, Старо-църковнославянски просто няма.Има "старо"български,който е различен от съвременния книжовен български и затова е старо.... И за княгиня Олга- има едно теория, че тя е една от дъщерите на Симеон,но забравих кой я защитаваше

[княз Крылов]

Теорията за Олга сме разглеждали в една друга тема, а относно старо-езиците може да се поспори - защото руския език и писменост след приемането от българските книжовници се развива по доста по-различен начин и накрая се оформя в църковно-славянски, който е приет почти в цялата православна славянска общност, не заради друго , ами защото през историята цялата тази общност и отделните и части били в едно или друго време подвластни или силно повлиявани от Руската култура - включително и Българската църква през Възраждането и след освобождението, благодарение на което днешните църковни книги в България са написани не на старобългарски а на църковно-славянски, а между двата езика има доста различия, като във втория присъстват повече руски думи и подредба на думите в изречението.

[Darkas]

Офтопик:

Заб. Древнобългарска азбука - естествено, има такава, при това е сходна с аланската, както я е разчел Турчанинов. Надписите в Мурфатлар, например.

[ivan_kunchev]

Дали би било много неуместно да предложа, или по-скоро да попитам и за по-късните влияния на българска книжнина и книжовници върху руската култура? Доколкото си спомням такъв процес има през 14в. Освен това лично за мен доста е интересен въпросът за дейността на Теофан Грък, който, доколкото си спомням пристига в Русия и поправя богослужебните книги. Всъщност негов ученик не беше ли Андрей Рубльов? Това поправяне може ли да се успореди с дейността на св. Евтимий Търновски, която също включва, струва ми се определено въздействие върху заварените до момента книги?
Мисля, че и трето изпращане на богослужебна книжнина от България в Русия е налице, и това е по времето на Втората Световна война. Тогава, доколкото си спомням, чрез едни полу-легални акции на Св. Синод към завладените от германците територии в Украйна и Русия започва да се стича значителна по обем (за българските мащаби) църковна литература.
На някой по-осведомен, ако му е интересно би могъл да отговори на тези въпроси, а ако намирате, че с това темата се отклонява от първоначалната си посока - моля да се считат за оттеглени.

[княз Крылов]

Андрей Рубльов е иконописец и е бил неграмотен доколкото ми е известно. Но иначе съм сигурен че при навлизането на османците на балкански полуостров мнозина български книжовници се спасяват в други свободни славянски държави и със сигурност са оказвали доста голямо влияние върху културата на тези държави. Каквото и да си говорим двете Български книжовни школи като подход към книжнината не са имали равни в славянския свят. Но това не променя факта че старо-български/старо-славянски доста се различават от църковния славянски или както го наричат в Русия старо-руски. За Третата мисия не съм чувал, но дори и да е имало времената не са били такива че да се постигне какъвто и да е успех в това поприще - който е замислял подобен план е хранил доста наивни илизии.

[Odzava]

И все пак , нека се върнем към въпроса с покръстването на Русия , а не задълбочаваме в тази тема спора за това къде е погребан Аспарух, който няма малко общо с покръстването и с християнството като цяло.

Тук гледам разговорът се е завъртял около кръщаването на Русия при Владимир. Обаче има и по-ранни опити за покръстване. Споменаа се за кръщаването на Асколд и Дир през 867 г. Вероятно обаче не са успели да наложат новата религия, защото през 957 г. се говори за кръщаването на княгиня Олга. Май и тя не успява много да направи и накрая Русия е покръстена при княз Владимир. Доколкото разбрах от това, което намерих и трите пъти Русия е кръщавана от Константинопол. Май тогава е било модно да се кръщават езичници
Обаче никъде не съм срещал на какъв език са се водили богослуженията при Асколд и Олга. На старобългарски/църковнославянски няма как да е поне в първия случай, азбуката още не е била написана. На староруски също не може - няма богослужебни книги. Вероятно на гръцки. Ако вярваме на княза, то вероятно това е била една от причините да е успеят двете покръствания.

[княз Крылов]

Всъщност ако се помисли с оглед на руската народопсихология свикнала с силна централна власт, то по-скоро покръстването е станало възможно само тогава когато е носело политически девиденти, а вероятно при Владимир вече голяма част от населението на Рус са християни и самото покръстване е било само узаконяване на вече стекло се положение. Преди и по време на покръстването със сигурност са се ползвали доста гръцки църковни книги, защото най-малкото за самото покръстване са извикани гръцки свещенослужители.

[batbayan]

княз Крылов написа -" Теорията за Олга сме разглеждали в една друга тема"
княз Крылов би ли ми посочил коя е тази тема, че ми стана много интересно.

[княз Крылов]

ами затруднявам се - можеш да пуснеш търсене. В темата обсъждахме летописите на Новия владимировски летописец и тяхната обоснованост.

[ivan_kunchev]

За Третата мисия не съм чувал, но дори и да е имало времената не са били такива че да се постигне какъвто и да е успех в това поприще - който е замислял подобен план е хранил доста наивни илизии.

Доколкото си спомням, не мисля, че става въпрос за илюзии, а по-скоро за спонтанен акт на съчувствие. Освен това, както написах, се е действало малко "под сурдинка", защото пособни действия са криели известен риск. Имперската политика на райха не би погледнала с добро око. Доколкото си спомням последната официално разрешена религиозна церемония е на погребението на Хинденбург, т.е доста преди войната.
За да не бъда голословен, когато мога ще постна подробности. Всъщност четох за това в една книга, "Православието на война", където в общи линии се разглежда въпросът за отношението на БПЦ към войната в периода 1878-1944г. Но книгата не е у мен и не обещавам, че ще стане скоро.

[княз Крылов]

спонтанните актове на съчувствие обикновенно са именно това което наричам наивно и илюзорно".

[Odzava]

Княже, понякога илюзорното и наивното става повратен момент в историята.

[княз Крылов]

всъщност много рядко - само когато от илюзорното и наивното се възползва присметлив и хладен ум - глей как Германия измъкна Русия от ²-вата световна

[Odzava]

Дай сега за покръстването - тезата за натрупаната критична маса християни при Владимир ми се струва несъстоятелна, защото се описва как са горени, сечени и хвърляни в реката идоли, а езичниците са избивани. Нещо много eзичници трябва да са останали. ...

[княз Крылов]

Ами същото става и със староверците при Петър ² и със хугенотите при Вартоломеевата нощ - за да има голямо клане на "неверници" не ти трябва над 50% от населението да е такова. Религията обаче обикновенно се разпространява по общности , и реално има случаи на избиване на цели села заради друга вяра - тоест място за зверства има дори при приобладаващо християнско население.