If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Не обичам да "размазвам" хора, които са ми симпатични .
Това размазване е фигуративно казано/написано. Все пак мъчим се да докоснем истината. А посочване на неточности грешки и т.н. само може да помогне. Аз поне не страдам от синдрома за непогрешимост и съм готов не само да се корегирам, а и да призная несъстоятелноста на поддържаната от мен хипотеза.
Е, чакай малко де, за Комнин имаме също такива сведения- в Акрополит!
Знам, че го има в Акрополит, ама тук не всички се отнасят с голямо доверие към него и аз вече не смея да го цитирам. А при положение, че спирам да се позовавам на Акрополит, ми остава само да си фантазирам. P. S. А пък Григора не ми е известно какво е писал за Клокотница.
mitaca написа
Това размазване е фигуративно казано/написано. Все пак мъчим се да докоснем истината. А посочване на неточности грешки и т.н. само може да помогне. Аз поне не страдам от синдрома за непогрешимост и съм готов не само да се корегирам, а и да призная несъстоятелноста на поддържаната от мен хипотеза.
Доста е състоятелна. На много места и аз горе долу така ги виждам нещата.
То е повече от ясно, че не може истината да се установи на 100% при тази оскъдица на сведения, но както казваш, поне да се докоснем до нея.:tup:
Guy de Mont Ferrand написа
ППП: Май има хипотеза, че латинците просто са пуснали слух за тези преговори (Йордан Андреев май я споделя) и точно този слух е бил отразен от Марино Сануто.
Това е интересно. Така бъркотията, обаче става пълна. А пък аз вече се чувствам уморен да разсъждавам по тази тема и май предпочитам да си запуша ушите (по-точно да си затворя очите)... поне докато си почина малко. Абе аз днес не съм пил кафе!:1087: Затова цял ден ми се спяло!:1087:
P. S. Колкото и да се гледа с недоверие на Акрополит и колкото, и да личи неговото пристрастие все пак понякога лъха и умерена обективност в съчинението му: "С това той проявявал може би човеколюбив, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт."
Достигаме до примирието от 1229-та. Може би Комнин е усетил мразовит северен полъх? Но ....... нищо не се случва. Асен си седи в Търново, ловува си и даже не вика скитите оттатък Дунава. Най-вероятно българския Ким Филби е съобщил за сондажите с Жан дьо Бриен. Примирието изтича. Комнин трябва да предприеме нещо. Още повече, че гръцкият Зорге съобщава, че в Константинопол ще го посрещнат с хляб, сол и узо (хмм, надали така, щот хляба и солта е българска традиция, а узото още не е било измислено). Вика семейството и напред ист ео Полис (или нещо такова). Очаква го (според него) триумф, значи ще вземе и малката Ирина (кой знае, може би един ден тя ще бъде императрица - почти познава- императрица става, но на България). Асен разбира - дошло му е времето. Вади леко мухлясалия договор, събира гарнизоните на Търново, Никопол, Преслав и Ловеч, праща хабер на стратор Коча, че го чака в Боруй до седмица (той е най-близо. "Ти победи хоспиталиере", отказвам се от версията за постоянно резидиращи в Търново кумани). В Боруй дочакал куманите забира и неговия гарнизон и напред към Стенимахос. Между другото Зорге вече се е добрал до проекто-договора м/у Константинопол и Търново. Според него става лошо, ако нещо с обсадата се закучи Теодор Комнин ще има зад гърба си българска войска и хиляди побеснели и високо мобилни кумани (той разбира се не знае че са по-малко от хиляда). Комнин е уведомен. На него му е ясно, че рано или късно ще трябва да се срещне с българите. Притеснява го само това, че не разполага с много войска. В този момент агента Дора-с (с-то е щот се гърчее) от Боруй му съобщава (с гълъби), че през Боруй са минали по-малко от 1 000 скити. Е та това е несериозно - решава Комнин. Обратно към Пловдив. Ще размажем първо българите, а Константинопол няма къде да избяга. Та това е.
1. Какво е това "примирие" от 1229 г.? Между кой? Визираш Латинската империя и Теодор Дука Ангел ли? (м/у другото, изв. - мислех, че говориш за примирие м/у Иван Асен и солунския император, но се сетих да отворя Божилов овреме )
2. От какъв зор царят вади "леко мухлясалия договор", за какво му е, след като епирецът още не го е нарушил?
3. Епирецът, доколкото е известен маршрутът му, не стига до Константинопол (изворите щяха да го споменат...може би...поне 80 % сигурно), а вероятно само до Марица по стария път Виа Егнация. Ако Зорге му беше казал, че ще го посрещнат "с хляб и сол", аз на мястото на Комнина първо щях да "уловя питомното", а не да гоня "дивото", особено като става дума за Цариград!!!
И последно: имаме ли право да подлагаме на такова съмнение данните в Акрополит? Човекът е бил обективен за много други неща. А, както и Цезар отбеляза някъде по-горе, той вероятно е изпитвал някаква солидарност към братята- гърци от Епир, да си припомним колко време по-късно наш'те се подиграват на гърците за тази битка (има сведения за такъв диспут между атонски бг и гръцки монаси през 14 век примерно).
Внасям поправка към хипотетичната си възстановка на събитията:
Теодор Ангел стига с войската си до Одрин. Тук го посрещат пратеници на Иван Асен, които се интересуват какво точно търси с такава голяма армия в близост до границите им, след като при това преди две години е било договорено Одринската тема да остане демилитаризирана зона между двете държави. Комнинът, както знаем, не бърза...той е сигурен в победата си, това че българите вече са се досетили за истинските му цели, не го притеснява. На срещата с пратениците, той с любезен тон им заявява, че е дошъл да си вземе полагаемото му се като Император итн. нататъка си остава същото...
Last edited by Guy de Mont Ferrand; 16-03-2007, 22:12.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
А-ха, Митак, намерих си Григора . А той пише по случая едно изречение, казващо същото като Акрополит, но пък и си личи пристрастността му към никейците! Язък за това дето толкова го исках :1087:
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Да не би да си намерил това: "Той[Йоан Асен] взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, и след като го победил и пленил, извадил му очите." Защото аз само това имам. Ще те помоля, ако си изнамерил нещо по-различно да го постнеш. P. S. Все пак Григора е писал около век след събитията, докато Акрополит, макар и юноша бледен е бил съвременник на тази война, каквото и да означава това...":sm186:
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs) It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Да не би да си намерил това: "Той[Йоан Асен] взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, и след като го победил и пленил, извадил му очите." Защото аз само това имам. Ще те помоля, ако си изнамерил нещо по-различно да го постнеш. P. S. Все пак Григора е писал около век след събитията, докато Акрополит, макар и юноша бледен е бил съвременник на тази война, каквото и да означава това...":sm186:
Да бе, аз се подведох по някакъв пост, в който се споменаваше Григора и съвсем забравих за Георги Пахимер примерно :1087: . Ето ти цитата (надявам се, че разбираш руски!):
В эти времена управлял болгарами сын Асана 1-го, Иоанн. Он, видя, что упомянутый Феодор Ангел не хочет оставить нетронутым и болгарского царства, а простирает уже свою тяжелую и губительную руку и на него, входит в союз с скифами, завязывает с ним упорную войну, побеждает его, берет в плен и выкалывает ему глаза. Так отмстила ему судьба частью за то, что он, приняв имя царя, с пренебрежением относился к законной власти римской, частью за то, что не только не щадил своих единоплеменников, пострадавших от нашествий итальянских и болгарских и перенесших плачевные бедствия, а еще прибавлял к их несча-{26}стьям новые несчастья, к убийствам новые убийства.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
ъпроси и тема:
Битката при Клокотница 09.03.2010 :
1) Мотиви, и "предистория" на самата битка
2) Разположение на силите, място на битката и протичане
Въпросите са много според мен. Да започнем с предисторията и мотивите. Нагледно тя може да се разкаже така: Иван Асен II, научавайки за притовленията за действия /действията на Епиреца в Тракия , били те насочени срещу Иван Асен, или срещу съперниците на Епиреца на изток (Латини и Никейци) , без много колебания решава да даде урок/отпор на Епиреца, с мотивите и разбирането че Епиреца е променил статуквото, или е на път да го промени в своя полза. Аз не мисля (не съм убеден) че Епиреца е предприел нападателни действия срещу Иван Асен II, защото нямам доказателства че Средна Тракия* или това което самия Иван Асен нарича "Романия" е била в пределите на това, което ние наричаме "тогавашна България".
*В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия]
Всъщност, дори и да приемем че Иван Асен е анексирал всички земи на филипополското херцогство и тези на юг от него, така че земи са били негово владение преди тази дата, то границата между неговите владения и тези на епиреца в Тракия, би следвало да е някъде "по" или "около" течението на Клокотница - това поне сочат много артефакти.
И така..(смятам) Иван Асен по доказалия се "скитки" (кумано-бълагарски ски) "маниер" (бойна тактика и страгегия) в по-раншни войни с гърците, решава да действа с конни сили, събира своя отряд, присъединява набързо и отряд от кумани и се насочват към "Романия", докато Епиреца все още се чуди "кой път да хване" с пехотните си дружини, изминаващи до 25-30 километра на ден..Разбира се изразът кой път да хване е метафора - смятам че Епирецът (както и Иван Асен) са имали информатори и разузначи.. и много гълъби, ..но определено смятам че тези на Иван Асен са били по-повече или по-добри.. Защо не мисля че имало пехота в отряда на Иван Асен Втори: защото не виждам никакъв аргумент, или намек за това в източниците, или логически такъв.. (обратното е намекнато "по-удачно")
Битката: тук няма да се спирам на основаната теза а нашата историография (изградена върху една легенда) според която теза е имало нянаква епична, юнашка битка, при която силите са се присторили предварително и в последствие развърнали, после хорара са били са се юнашки и рицарски, а края на краищата едните са се предали..
Предлагам такова алтернативно виждане:
Иван Асен Втори, имайки ясна представа къде се намира Епиреца и войските му, успява без затрудения да прикрива отряда си (които е мобилен и немногоброен -това е предположение) и местоположението си, променяки го, така че хем да е близко до Епиреца, хем да не може да намерен и атакуван, а обратно - да е готов да такува (тук имаме източник, които е в унисон с последната част това виждане).
И стигаме до "черешката". Епирецът очевидино се движи по течението на Марица, от южната и страна (имаме и източник, които го потвърждава)
Знаем че войските спират да лагеруват до вода, и правят преходи до около 30 километра (професионалните византийски, пехота) на ден..Е имаме Хасковска река която се влива в Марица на около 28 километра по течението на Марица в източна посока - от мястото на вливането на Клокотница в Марица. Не би било нелогично да се предположи че предишната вечер (нощ) на "Клокотнишката", Епирските войски са лагерували някъде около мястото на вливане на река Хасковска..Да мам Иван Асен е имал информатори, иили просто е знаел да смята до четири, и си е направил сметката къде ще лагеруват (спят) Епирците..Бил ли е таклковева глупав да изпусне шанса си да ги нападне докато спят (на разсъмване)- а вместо това да чака да се съдудят, да се изпикаят, да се нахранят, а после да се строят и развърнат, че трогава да си поиграят на "рицари". ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е БИЛ ГЛУПАВ (имаме си източници които го наричат "разсъдлив", а имаче знаем че е бил "Играч").
И така, какво е станало- преди Епирците да се усетят, Иван Асен II с отряда си е атакувал отряда,по точно "стана" на Епиреца - където той е бил със своите генерали и гвардия (приемаме засега че войската не е била развърната и стратезите са при Цезаря си, в негото обкръжение)..Разбил е Отряда на Епиреца, състоящ се от "гвардейците" и началниците, а Епрецът се е предал /Приемаме, не приемаме, ама Яков Арофе съобщава точно това за битката: «...И този Тодорос Гъркът тръгнал да воюва с цар Асене, не търсил мир с него и му обявил война. И цар Асене убил във войната мнозинството от неговите конници и елитни войскови началници (mivhar schalischav) и Тодорос злодеят попаднал в собствената си мрежа и се хванал в собствената си клопка. И цар Асене завързал краката му в окови и стопило се сърцето му и станало вода...»./
..Войската (pehotata): ами тя милата, като е видяла че Цезаря и се предава, се е предала и тя..Т.е пехотинците основно са били в ролята на кибици на "мача"..
Алтернативно - ако беше вярно, че е имало разгръщане (на площ от няколко детски кв.километра) и епични битки, то: 1) войската нямаше да се предаде благоразумно (щото тогава е нямало мобифони и бинокли за далечно виждане, и щеще да се бие докато се изтрепе сума ти народ в една такава битка, (нещо което не се спомененава от Яков Арофе)
2) Елитните началници обикновено са с войските си при развръщане и битка, а процентът всички елитни началници едновременно да бъдат убити или племени (или да "паднат" ) в една разгърната битка и изоbщо - клони към едноцифрено число..
Comment