Здравей, Kont и добре дошъл на форума. Ще си позволя да коментирам два момента от първия ти пост:
Хъм, нещо се съмнявам да става въпрос за "османски обичай", а по-скоро за едно явление, характерно за всички обсади през Средновековието (а и не само) - да се водят преговори и в момент, когато обсажданите чувстват, че няма да издържат обсадата, но все още това не е достатъчно очевидно за обсаждащите (или което е по-често - те предпочитат да си спестят по-нататъчни грижи, защото основната им цел е все пак именно овладяването на даденото заградено място), то да договорят свободен проход до друг град или пък да договорят предаване на крепостта в замяна на неприкосновеност за населението, оставяйки се на честта на обсаждащите (и благоразумието, което е по-важно, защото ако веднъж се разчуе, че си договорил подобно нещо и не си го спазил, малко вероятно е да постигнеш втори път превзимане на крепост чрез подобна договореност).
Така звучи ако се мисли в категории като "нация", което е неадекватно за периода. Аз сега чета една забавна книжка, представяща Кръстоносните походи от гледна точка на местното население (и най-вече на араби и мюсюлмани), та бих казал, че ситуацията в началото по нищо съществено не се отличава от османското нашестиве на Балканите, пак крепости се предават без бой или пък междуособиците взимат връх над съпротивата срещу друговерците-нашественици, въобще същата разпокъсаност и "безхаберие" (от днешна гледна точка или пък от съответната универсалистка такава).
Съществувал е османски обичай, населението на крепости предали се без бой да не бъде подлагано на репресии, а обяснението за това е просто, и турците имат нужда от поданници данъкоплатци
Доколкото зная, при османското нашествие по нашите земи много малко крепости са превзети от османците. Българите са предавали крепостите си. Без бой. Може да звучи националпредателски, но това зная - това твърдя.
Comment