На 17 юли 1393г. турците превзели Търновград. Сведенията са оскъдни, но затова пък от домашни източници. Най-важния източник е Гр. Цамблак, който дава информация за превземането на града в "Похвално слово за Евтимий" и в "Разказ за пренасяне на мощите на св. Патка". Датата пък е съхранена в летопис.
Цамблак съобщава, че Търново е бил обсаден от значителна войска командвана от самия султан Баязид І. В някои летописи се говори, че тур. войска се е предвождала от Челеби, в когото някои са склонни да видят синът на Баязид. Но и в някои западни извори наричат Баязид "Челеби", което навярно се е приемало като име.
Мурад І бил превзел ред важни европейски градове като Одрин, Пловдив и София. Превземането на столицата Търново за Баязид освен завоевание било въпрос и на престиж, и на репетиция за последвалата обсада на Цариград. Затова срещу Търново изправил цялата си войска. Един пасаж към житие на Иларион Мъгленски подсказва, че навярно в похода участвали и християнските васали, сред които Константин Велбъждки.
Г. Раковски казва, че според легендата обсадата продължила 3 месеца. Няма по-ранно сведение, потвърждаващо този период. Но е напълно възможно, имайки предвид, че по онова време било обичайно походите да се предприемат напролет (особенно през Балкана по понятни причини). Тъй като три месеца назад се пада април, то може да се предположи, че трите месеца се отнасят до самата обсада, а не блокадата й (завземането ан околно опорни и снабдителни пунктове). Друг аргумент за продължителбна обсада, е че Търново бил обсаден от всички страни. Макар столицата на второто царство да е била под обсада и друг път, няма друго сведение за пълно обкръжаване на крепостта.
Какточно е паднала крепостта няма конкретно сведение. Цамблак загатва, че станало когато грехът надделял, респ. бог допуснал това. Легендата записана от П. Р. Славейков е по-обстойна и разказва, че крепостта паднала с предателство, като обвинението е хвърлено върху един "жид", т.е. евреин. Легендата се е свързвала с едно място в Търново нар. "Жидов гроб", но не е ясно доколко съдържа някаква истина или е механично свързване на две предания.
Цамблак съобщава, че Търново е бил обсаден от значителна войска командвана от самия султан Баязид І. В някои летописи се говори, че тур. войска се е предвождала от Челеби, в когото някои са склонни да видят синът на Баязид. Но и в някои западни извори наричат Баязид "Челеби", което навярно се е приемало като име.
Мурад І бил превзел ред важни европейски градове като Одрин, Пловдив и София. Превземането на столицата Търново за Баязид освен завоевание било въпрос и на престиж, и на репетиция за последвалата обсада на Цариград. Затова срещу Търново изправил цялата си войска. Един пасаж към житие на Иларион Мъгленски подсказва, че навярно в похода участвали и християнските васали, сред които Константин Велбъждки.
Г. Раковски казва, че според легендата обсадата продължила 3 месеца. Няма по-ранно сведение, потвърждаващо този период. Но е напълно възможно, имайки предвид, че по онова време било обичайно походите да се предприемат напролет (особенно през Балкана по понятни причини). Тъй като три месеца назад се пада април, то може да се предположи, че трите месеца се отнасят до самата обсада, а не блокадата й (завземането ан околно опорни и снабдителни пунктове). Друг аргумент за продължителбна обсада, е че Търново бил обсаден от всички страни. Макар столицата на второто царство да е била под обсада и друг път, няма друго сведение за пълно обкръжаване на крепостта.
Какточно е паднала крепостта няма конкретно сведение. Цамблак загатва, че станало когато грехът надделял, респ. бог допуснал това. Легендата записана от П. Р. Славейков е по-обстойна и разказва, че крепостта паднала с предателство, като обвинението е хвърлено върху един "жид", т.е. евреин. Легендата се е свързвала с едно място в Търново нар. "Жидов гроб", но не е ясно доколко съдържа някаква истина или е механично свързване на две предания.
Comment