Давам пример с "половин Европа", защото по липса на собствени данни трябва да разсъждаваме по аналогии - споменах вече за оскъдността на писмената изворова база. Естествено, въпреки това имаме данни, споменавани неведнъж из темата - предишният ми пост целеше да ги припомни - защото не аз съм ги забравил Да обобщим:
- Флотът на Добротица (поне 2 големи галери и няколко по-малки кораба - според данните за похода до Трапезунд). Човекът е наричан в изворите "български" и "загорски" деспот, държавата му е "третата България" не знам какво изобщо има да се обсъжда това дали е бил българин или не! И как изобщо се допуска, че той е имал военен флот, а Варна и останалите пристанища под властта на Йоан Александър към 1366-7 г., които после преминават в негови ръце - са нямали! Нямаше ли да станат негова лесна плячка при атака откъм морето? А една блокада, за каквато нямаме сведения, какво би сторила с варненската търговия? Явно е имал възможността да го направи, съдейки по страха на генуезците и то даже по-лесно, отколкото блокадата на Килия и нападението срещу най-добрите кораби на Средиземноморието. Ако пък не го е направил това не свидетелства ли за по-тесни връзки с Търново, каквито се проявяват и през 1367-9 г.?
- "Ладиите" (не знам как е в турския извор - гемии?), които Шишман осигурил на поне десетхилядната армия на Баязид при прехвърлянето от Влашко (откъде и с какво ли е преминал преди това Дунав султана?).
- Развитата укрепителна линия на ВБЦ по двата бряга на Дунав (Никопол-Холъвник; Русе-Гюргево и др.), която предполага използване на кораби за военни цели, дори и само за транспортиране на войски. По друг начин не бихме могли да обсяним военните действия на българската армия северно от Дунав (напр. в Банат или срещу Дан войвода, "убит" от Йоан Шишман в 1385 г.) и гарнизонирането на отвъддунавските крепости.
- Сведенията за български търговци по море в Константинопол, вкл. доставката на жито до гладуващия Константинопол от Теодор Светослав през 1307 г.
- Съюзният флот на Йоан Асен II и Ватаци при обсадата на Цариград, който е разбит и изгорен от латинците.
Не знам какво точно имаш предвид: "материална култура" явно има - напр. достатъчно количество вносна керамика, вкл. такава, използвана изключително в морски транспорти (амфори). "Логистика" - има предостатъчно пристанища, ако погледнем един портолан са цял куп, част от които, въпреки ограничената площ, все още не могат да се идентифицират. Карвуна е развита и преди Балик и малко преди неговото име да се появи в изворите е апанаж на майката на цар Йоан Александър - има писмо от папата до нея ("деспотицата на Карвона") от 1337 г. Явно на жената й е харесвал местния пейзаж, подобно на румънската кралица от миналия век Изобщо да не говорим за "карвунската земя", както я нарича анонимният автор на апокрифния летопис от 11 в. - явно градът е бил достатъчно извесетн на българите. тогава Пристанища, макар и не от ранга на Варна (която обаче, трябва да се отбележи, е по-непревземаема от пристанище с такъв ранг и значимост като Галиполи!!!) има предостатъчно и на север от оспорваните Несебър и Анхиало - сред по-значителните са Емона, Кастрици, Каварна, Галата, Калиакра, Карвуна - тези са, освен Белград на Днестър, където българите погубват няколко католически мисонери, сдобили се по този начин с мъченически статус. Крайбрежието без съмнение е с голяма площ, особено като включим и неконтролираното от никой друг до идването на генеузците и византийците към края на 13 в. северно добруджанско крайбрежие и устието на Дунав. Последният район между другото изпъква със стратегическата си важност и е много желан и посорван, като това, че в борбата за властта над него участват и българите, само може да им прави чест и да служи като допълнителен аргумент за наличието на някакъв военен флот, без който борбата би била прекалено трудна и някой едва ли би рискувал - дори и татарите на Ногай.
Интересно е, че добре укрепен (което е видимо и днес) град като Несебър е превзиман поне два пъти при латински нападения откъм морето (от венецианците и савойците). И в двата случая е бил български, което е дискусионно за Созопол, претърпял същата съдба. Но това са, както многократно подчерта Стан, градове, често минаващи от едни ръце в други. Същевременно те са обсаждани и откъм сушата - а може би така е постъпвала армия, която е нямала достатъчно флот - както напр. прави Йоан V Палеолог през 1364 г.? Варна обаче не е била превземана откъм морето, въпреки че савойците доказано искат да я вземат. Всъщност това искат и генуезците, което е достатъчно ясно и не само по косвени аргументи. Какво е обусловило невъзможността за десант - дали са само силните приморски укрепления, защитаващи пристанището или е имало и бойни кораби, чиято съпротива е трябвало да се преодолее? Предната година кръстоносците на Пиер дьо Люзинян не се притесняват да направят десант в пристанището на Александрия и да превземат града - и следващата стъпка на мамемлюкския султан е да нареди построяването на военен флот, какъвто преди това е нямал. Защо кръстоносците на "Зеления граф" преценяват като "невъзможно" атакуването на Варна и са разбити още при Галата? А Несебър и Созопол изглеждат по-трудни за превземане - все пак са разположени на полуострови
Отделно стоят и многобройните сведения за български моряци на чужда служба (най-вече във Венеция и Генуа), български пирати из Средиземоморието (напр. ок. Кипър), български търговци във Венеция, Рагуза и др. средиземноморски пристанища.
Не мисля, наистина, че е имало перманентно поддържан български военен флот дори и през периода на ВБЦ, по-скоро такъв е бил построяван или пригодяван според конкретните нужди на ситуацията - най-много да е имало една постоянна стражева галера във Варна през 14-ти в. Такава галера би улеснила комуникацията и най-вече защитата на българската власт по крайбрежието, особено след придобивката на бесарабското крайбрежие и земите южно от Стара планина. Търговски държавен флот в тази епоха е нямало в днешния смисъл на думата. Интересно е напр. да проследим запазените документи за това как византийските императори принуждават разни генуезки или венециански търговци да си купуват от тях подправки или жито на по-високи цени от пазарните, Йоан Александър пък направо конфискува товари без повод или за неплащане на мито и поради липса на установени договорености, регламентиращи търговията. Това показва инцидентния характер на "държавната" търговия от това време; тя е феодална, "търговските кораби на императора" са изключително редки и малобройни във Византия в 13-14-ти в., а в България изобщо ги няма, освен може би по Дунав (напр. "ладиите" на Шишман).
- Флотът на Добротица (поне 2 големи галери и няколко по-малки кораба - според данните за похода до Трапезунд). Човекът е наричан в изворите "български" и "загорски" деспот, държавата му е "третата България" не знам какво изобщо има да се обсъжда това дали е бил българин или не! И как изобщо се допуска, че той е имал военен флот, а Варна и останалите пристанища под властта на Йоан Александър към 1366-7 г., които после преминават в негови ръце - са нямали! Нямаше ли да станат негова лесна плячка при атака откъм морето? А една блокада, за каквато нямаме сведения, какво би сторила с варненската търговия? Явно е имал възможността да го направи, съдейки по страха на генуезците и то даже по-лесно, отколкото блокадата на Килия и нападението срещу най-добрите кораби на Средиземноморието. Ако пък не го е направил това не свидетелства ли за по-тесни връзки с Търново, каквито се проявяват и през 1367-9 г.?
- "Ладиите" (не знам как е в турския извор - гемии?), които Шишман осигурил на поне десетхилядната армия на Баязид при прехвърлянето от Влашко (откъде и с какво ли е преминал преди това Дунав султана?).
- Развитата укрепителна линия на ВБЦ по двата бряга на Дунав (Никопол-Холъвник; Русе-Гюргево и др.), която предполага използване на кораби за военни цели, дори и само за транспортиране на войски. По друг начин не бихме могли да обсяним военните действия на българската армия северно от Дунав (напр. в Банат или срещу Дан войвода, "убит" от Йоан Шишман в 1385 г.) и гарнизонирането на отвъддунавските крепости.
- Сведенията за български търговци по море в Константинопол, вкл. доставката на жито до гладуващия Константинопол от Теодор Светослав през 1307 г.
- Съюзният флот на Йоан Асен II и Ватаци при обсадата на Цариград, който е разбит и изгорен от латинците.
Ако България е имала развит (в някаква степен) флот това предполага известна логистика и материална култура, която би трябво относително лесно да се изведе по археологически път (ако нивото на проучване е изобщо задоволително де).
Интересно е, че добре укрепен (което е видимо и днес) град като Несебър е превзиман поне два пъти при латински нападения откъм морето (от венецианците и савойците). И в двата случая е бил български, което е дискусионно за Созопол, претърпял същата съдба. Но това са, както многократно подчерта Стан, градове, често минаващи от едни ръце в други. Същевременно те са обсаждани и откъм сушата - а може би така е постъпвала армия, която е нямала достатъчно флот - както напр. прави Йоан V Палеолог през 1364 г.? Варна обаче не е била превземана откъм морето, въпреки че савойците доказано искат да я вземат. Всъщност това искат и генуезците, което е достатъчно ясно и не само по косвени аргументи. Какво е обусловило невъзможността за десант - дали са само силните приморски укрепления, защитаващи пристанището или е имало и бойни кораби, чиято съпротива е трябвало да се преодолее? Предната година кръстоносците на Пиер дьо Люзинян не се притесняват да направят десант в пристанището на Александрия и да превземат града - и следващата стъпка на мамемлюкския султан е да нареди построяването на военен флот, какъвто преди това е нямал. Защо кръстоносците на "Зеления граф" преценяват като "невъзможно" атакуването на Варна и са разбити още при Галата? А Несебър и Созопол изглеждат по-трудни за превземане - все пак са разположени на полуострови
Отделно стоят и многобройните сведения за български моряци на чужда служба (най-вече във Венеция и Генуа), български пирати из Средиземоморието (напр. ок. Кипър), български търговци във Венеция, Рагуза и др. средиземноморски пристанища.
Не мисля, наистина, че е имало перманентно поддържан български военен флот дори и през периода на ВБЦ, по-скоро такъв е бил построяван или пригодяван според конкретните нужди на ситуацията - най-много да е имало една постоянна стражева галера във Варна през 14-ти в. Такава галера би улеснила комуникацията и най-вече защитата на българската власт по крайбрежието, особено след придобивката на бесарабското крайбрежие и земите южно от Стара планина. Търговски държавен флот в тази епоха е нямало в днешния смисъл на думата. Интересно е напр. да проследим запазените документи за това как византийските императори принуждават разни генуезки или венециански търговци да си купуват от тях подправки или жито на по-високи цени от пазарните, Йоан Александър пък направо конфискува товари без повод или за неплащане на мито и поради липса на установени договорености, регламентиращи търговията. Това показва инцидентния характер на "държавната" търговия от това време; тя е феодална, "търговските кораби на императора" са изключително редки и малобройни във Византия в 13-14-ти в., а в България изобщо ги няма, освен може би по Дунав (напр. "ладиите" на Шишман).
Comment