Разглеждам ги именно априорно като номади, това, че в някакъв по-късен етап някои (всъщност повечето от тях, първият Пахлави май е бил един от последните, които са рязали туркменски глави, за да ги принудят да спрат с номадството) са уседнали, не значи, че предците им не са се препитавали главно с номадско животновъдство. Терминът "конни народи" впрочем не е ли доста по-стар от Тангра/Танакра?
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история -
Когато става дума за тюрките изобщо и за прабългарите в частност, много некоректно е да се поставят в опозиция номадството и уседналостта или което е същото, тези категории да се приемат като взаимно-изключващи се.
Всички те по принцип са уседнали и въпреки това са номади или чергари, защото упражняват сезонно-миграционно, рус. сезонно-отгонное скотовъдство.
Такова скотовъдство до около началото на миналия век практикуват и българите от Родопите, които през есента се спускат към Бяло Море, а пролетта се завръщат в Родопите.
Техните селища и семейства обаче си остават все на едно и също място, така че тези българи са и уседнали, и номади или чергари.Comment
-
Професор Добрев както винаги е прав и обясни това, което, като цяло, Стан искаше да каже. Интересно ми е в светлината на горното/мореплаването част от номадството ли е?/, може ли професора да ни помогне по темата: български или "прото"гагаузки е Военният ни флот?
Comment
-
За "прото"гагаузкия Военен флот, мисля да се въздържа от коментар. Ще отбележа само, че още през 1971 г. в Преслав са открити 13 изображения на кораби върху гладките лица на каменни блокове на крепостната стена от 9 - 10 век. В един от случаите е едномачтов платноход със силно издължена и заострена носова част, може би схематично изображение на носова фигура,а може би и приспособление за тараниране. Кърмовата част загатва очертанията на надпалубна постройка.Корпусът завършва с две кърмови весла. По време на щателния оглед на Кръглата църква бяха открити още поне 11 изображения - със сложна мрежа от мачти и въжета, платна и гребла. В "Шестоднев" се говори за " човеците,които правят кораби". Има разбира се и много други примери. Макар, че това не са"официални свидетелства" , все пак ни навежда на мисълта, че корабите и морските неща не са били чужди дори на обикновените хора от ПБЦ.Last edited by pehotinec; 17-06-2012, 20:49."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"Comment
-
1. Тези изображения не са датирани, т.е. може да са и от периодана византийското владичество.
2. Корабът, освен всичко друго е и християнски символ.
Колкото до Шестоднева, да не забравяме, че това почти изцяло превод от византийски текстове. Между другото, там има и изображение на слон, което съвсем не означава, че българите през Х в. са отглеждали слонове.Comment
-
По принцип графитите по архитектурните паметници са извор за незнам какво? Н. Овч. е публикувал графитите от имарет джамия в Пловдив, сума кораб сума нещо.
В същият ред на мисли в джамията на Баязид ² в Одрин някой е спретнал едно пано (в стил пещерна рисунка) на танкове, кораби и подводница (май се повтарям). Какъв извод правим на базата на тези извори не мога да се сетя? На мен поне ми казва, че някой, някога, някъде е видял или чул за нещо подобно и е имал голям мерак да го плясне на стената.
Comment
-
А защо пропускаме и корабите по Дунава? Мисля, че имаше някакви сведения за Омуртаг, който около 827-829 изпраща по Дунав войска към франките....Не ми се вярва хората едно време толкова да са били невъзприемчиви, особено при толкова места, от които може да научат нещо....Северните народи са идвали по големите реки през по нашите места, и оттогава един от нашите градове май е приел името си като пристанище на роските. През ПБЦ може да не са имали нужда от постоянен "военен флот", но когато се е появявала необходимост от такова средство, то вероятно не е било нещо непостижимо."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"Comment
-
Айде флотаджийте, резервирайте билети за круиза
Реплика на един от византийските кораби, отрити при разкопките на пресушеното от османците пристанище Йени капъ ще бъде построена 1:1 и пусната на вода. Много от корабите бяха удивително добре запазени, та няма да се учудя, ако го направят как си трябва. Търсят се моряци, бая пари и
Replica of Byzantine ship to sail next year in TurkeyComment
-
*korabjь /кораб/
Заемка от латински или гръцки?
старобълг. корабь πλοῖον, ναῦς (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Ман. хр., Добрейшово ев.), корабль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. пс., Супр., Григ. Наз. 11 в., Слепч. ап., Ман. хр., Добрейшово ев.). Праслав. *korabjь (сърбохърв. ко̏ра̑б, ко̏ра̑баš, словен. korábelj, чеш., слов. koráb, пол. korab, род. п. -bia, д.-луж. korabje „скелет на кораб“, рус. корабль, укр. корабель, кораб). Старинна заемка от гр. καράβιον, κάραβος „плавателен съд“, първоначално „рак“, или простонароднолат. саrаbus „малка лодка, издълбана от дърво“ (Исидор Севилски, 6 в.), откъдето произлизат ит. саrаvеllа, фр. саrаvеllе, порт. саrаvеlа, исп. саrаbеlа и араб. قارِب [qārib] „лодка“.Comment
-
Има и други хипотези (виж ЭССЯ 11:48) но при всички случаи славянската дума е стара. Дори съгласната /b/ да се е оформила на собствено славянска почва, каквато беше хипотезата на Тамарин за късното апроксимиране на [w] и съответно да е в сила славянска адаптация [v] > [b], пак имаме датиране на кораб най-късно през VIII-IX век.Comment
-
Попаднах на нещо интересно, което е по темата. Цитирам:
Из Генуезки ведомости за наемане и изплащане на възнаграждения на моряци
(февруари 1380 г.) На галерите, притежавани от Карло ди Грамалди и Уголино Дориа, наети за моряци – Константин от Варна, Теохар от Варна, Яница от Ликостомо, Никита Ахтополеца, Кинахи Созополеца, Леон от Варна, Сава от варна.
... Георги от Варна – съдружник и моряк в галерата на Ацо де Мари.
(15 септември 1394 г.) Георги от Варна, другояче Доминик от Варна, който живеел в Генуа в крепостта “Св. Стефан”, в собствена къща в Камнарийния квартал, до кръчмаря Яков бил взет като моряк на галерата на Мануел Роверино с месечна заплата 5 либри и 10 денара.
1401 г. На галерата на Пиетро да Франкис, за моряци са наети Манол Българина от Петра, и Димитър от Варна, живеещ в Генуа, близо до църквата “Св. Аснеса”.
Край на цитата.
Източник: Венецианските търговци и България, 1200-1400 година,
Comment
Comment