Военен флот !?

[Thorn]

Праисторическа лодка намериха рибари в Черно море

news.bg

Размер на шрифта: a a a

Лодка еднодръвка, вероятно от Праисторическата епоха, е намерена на дъното на Черно море.

Лодката е открита при риболов, на 15 мили в морето, източно от Маслен нос - между Созопол и Приморско, съобщава БНР.

Лодката е дълга 2,60 м и широка 0,70 м.

На праисторическото откритие се е натъкнал риболовен кораб от Созопол, уточнява Димитър Недков, директор на Археологическия музей в граза.

Той каза, че подобни лодки еднодръвки, както и всякакви морски съдове, които са по-стари от 300 години, няма почти никъде по света, тъй като дървото изгнива.
В нашето море обаче под определена дълбочина има разтворен сероводород, който запазва всички материали от органичен произход, каквото е дървото.

Лодката вече е транспортирана в музея на град Созопол

[tarsan]

Подобни лодки "еднодръвки"

се намират периодично в Черно море и именно по западното крайбрежие.
В някои музей има такива образци, но по тях не се шуми. Защото хронологическия анализ по метода "C-14" не доказва старинност. Варненският музей има такава, но си я прибра в складовете и не я показва, защото се оказа от Х²Х век. А не праисторическа, както им се искаше на патриотите.

По-големите, като тази сега от Созопол е от породата "казашки чайки". Такива има няколко в Киев и в музеите по реката Днепър, те от там са плавали каботажно до Цариград и обратно. нападали са и днешни селища, за плячка, като пирати. Има и в град Николаев, сега Украйна, защото там има музей на съветското военно корабостроене и са намерили именно такива на вид, за да демонстрират древност на този поминък там (навремето, в СССР), може и досега да са съхранени.

Неправилно някакви момиченца с къси полички, "авторитетно" обясняват по телевизионните екрани, че сероводородът съхранил тези предмети.
Отдавна се знае, че тинята на морския грунт е спасила на средни и по-големи дълбочини подобни материи, вкл. и дървото. А и риболовното тралене не е на такава дълбочина. Че и в Созопол ?! Рибарите на смяна (когато и ако са трезви) може и да си спомнят приблизително дълбочината, но там - при сероводорода няма риба. Рибата е при храната, като всяко животно, а това става на по-плиткото, над сероводорода и траленето именно разравя тинята и така попадат случайни находки.

А дали днес именно е политически удобно (както в повечето случай се преценява, мисля) да се говори за морските казашки нападения над днешните български черноморски брегове в миналото, това...ще го реши някои много умен човек. примерно многознайния Божидар Димитров или другият "професор" Овчаров-младши. Те ще питат където и когото трябва и едва тогава ще ни уведомят каква е истината. Тяхната "истина" !

[Thorn]

Такава еднодръвка има и в Бургаския музей. Бяха сложили табелка "ранножелязна епоха". Като ги питах защо са я датирали така и дали са правили С14 гузно казаха, че може и да е от 14 век.

[Guy de Mont Ferrand]

Я да пусна тук едно мат'риалче, хем за съживяване на темата: Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците - мит или реалност?

[Deadwing]

Теодор Светослав пращаше жито в Константинопол с кораби

[TypTyp]

По темата - някъде из форума трябва да има един мой доклад отпреди години: "Българският средновековен боен флот - мит или реалност?" Ако някой го открие нека сложи линк към него.

[TypTyp]

Мисля че беше в системата за статии във форума.

[T.Jonchev]

Теодор Светослав пращаше жито в Константинопол с кораби

Че пращаше - пращаше. И аз не съм ги виждал тези кораби, но мисля, че основанието да ги считаме за български не е много голямо.

[Guy de Mont Ferrand]

Че пращаше - пращаше. И аз не съм ги виждал тези кораби, но мисля, че основанието да ги считаме за български не е много голямо.

А какво тогава е основанието да не ги считаме за български? Не мисля че е изрично споменато в извора.

[TypTyp]

А какво тогава е основанието да не ги считаме за български?

Ами именно това, че Теодор Светослав е пратил житото, а не го е превозил (с, чрез кораби)... Бартер един вид - от нас стоката, от вас транспорта. Иначе можеше и по суша да им го предостави, ама ония в Константинопол умират от глад и им трябва жито, при това спешно, затова и идват с кораби да си го вземат по-бързо.

[Guy de Mont Ferrand]

Ами именно това, че Теодор Светослав е пратил житото, а не го е превозил (с, чрез кораби)... Бартер един вид - от нас стоката, от вас транспорта. Иначе можеше и по суша да им го предостави, ама ония в Константинопол умират от глад и им трябва жито, при това спешно, затова и идват с кораби да си го вземат по-бързо.

Е какво, сам ли да отиде да им носи житото? Може би и да го разтовари на пристанището в Златния рог, да целуне ръка на императора и да получи потупване по рамото? И защо трябва да го доставя по суша, след като по море е по-лесно? Къде пише, че са дошли кораби от Константинопол, българите са натоварили житото на тях и после ромеите са се прибрали по живо по здраво?

[han asd]

Нямаше ли тук някъде някакакъв публикуван линк към книга в която се твърдеше че владетелите на Каварна са развивали флота. Нормално е да имаш флот при условие че имаш и големи пристанища (от средновековна гледна точка). Друг е въпросът че българия като цяло не е била морска държава - просто феодалите по крайбрежието + местните търговци вероятно са имали по няколко кораба за борба с пирати и за търговия (хм... малко е спорно дали едното не е равнозначно на другото в открито море).

[TypTyp]

Това имах предвид:


СРЕДНОВЕКОВНИЯТ БЪЛГАРСКИ БОЕН ФЛОТ – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ ?

Георги Туртуриков

THE MEDIEVAL BULGARIAN NAVY – A MYTH OR REALITY ?

Georgi Tourtourikoff


ABSTRACT
The article is about the Bulgarian navy during the First (VII – XI c.) and the Second (XII – XIV c.) Bulgarian Kingdom. It aims to prove that such a navy was not built up and improved in The Middle Ages for which there were many political, military, economical and other complex reasons.
Key words: medieval navy, Bulgarian Kingdom, Middle Ages


Появата през V²² в. на отсамдунавската българска държава променя коренно политическата ситуация на Балканския полуостров. В продължение на векове новосъздаденото държавно обединение играе ролята на важен фактор, влияещ съществено върху политическото, икономическото, културното и пр. развитие на региона. В периодите на възход българската държава достига до значителни териториални разширения, главно за сметка на могъщия си съсед – Византия. Благодарение на това тя получава излаз на три морета – на Черно море, запазен до ден днешен, както и на Бяло и Адриатическо море, за съжаление оказал се не толкова траен и като че ли безвъзвратно изгубен. През тогавашните български земи протича и голямата европейска река Дунав. Тези факти определено дават възможност държавата ни да се определи като морска, но само въз основа на този географски показател е недопустимо да се направи подобна констатация. Основен критерий в тази насока е наличието на собствен флот – било то търговски, военен или и двата заедно, морски, речен или езерен. Оскъдната информация, с която разполага в това отношение историческата наука днес не позволява да се направи сериозен и категоричен извод за съществуването на български средновековен флот в истинския смисъл на тази дума. Изворите все пак съдържат сведения за това, че българите са използвали собствени плавателни средства, но ясни и точно формулирани данни за техния вид, брой, естество и пр. засега няма. В тази връзка целта на настоящото изследване е да се опита да разгледа обективно споменатата проблематика и да даде обоснован отговор на въпроса съществувал ли е реално български средновековен флот, в частност боен такъв, и ако не – кои са основните предпоставки и причини за това.
Още преди оформянето на българската държава на Балканите и славяни и прабългари имат натрупан известен опит в преодоляването на водни препятствия и воденето на морски сражения. За славяните например Псевдо-Маврикий пише в своя “Стратегикон” следното: “Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките…” През 558-559 г. по време на поредния поход на прабългарите кутригури срещу Византия пък се споменава, че настъпвайки към Галиполския полуостров те успяват да приготвят от тръстикови стебла, дъски и греди салове със заострен нос и кърма, където тръстиковите стъбла са пристегнати с въжета. Така са направени 150 сала, всеки от които побира освен гребците още и по четирима бойци. Своеобразна флотилия от леки кораби използват славяните през 620 г. по време на поредната (трета) обсада на Солун. Само няколко години по-късно, при една от най-сериозните обсади на Константинопол (626 г.), отряд прабългари участва заедно със славяните в голямо морско сражение в северната част на Златния рог.
През ²Х век за един вид българска речна бойна флотилия от времето на кан Омуртаг (814-831) споменава и биографът на Карл Велики, Айнхард в своите “Анали”: “…българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.”
Споменатото дотук по въпроса ни дава отделни изолирани сведения, от които не може да се направи извод за съществуването на що-годе стабилен и ефикасен български средновековен боен флот. Още повече, че сред дворцовите служби и титли от времето на Първото българско царство не ни е известна такава, която да се отнася до флота, до неговото командване, снаряжение, издръжка и пр. Също и в “Отговорите на папа Николай ² до запитванията на българите”, когато се коментират военни въпроси не става въобще дума за военен флот, носенето на военна моряшка служба, екипиране на кораби и т.н. Липсва и задължителната в такъв случай законова уредба, както и съответните висши държавнически разпоредителни актове. За сравнение по същото време в съседна Византия е еднакво добре развито както каботажното, така и далечното морско плаване, поддържа се силен военен флот – провинциален и централен (императорски), строят се малки и големи по размер и вместимост товарни кораби, както и бързоходни бойни галери, диери, триери, дромони. Не напразно за времето от V²² до Х²²² в. в империята е официално признат за законодателен сборник по мореплаване и т.нар. “Родоски морски закон”.
За България острата необходимост от собствен боен флот ясно проличава при управлението на цар Симеон ² Велики (893-927). Амбициозните военно-политически планове на този български владетел не успяват да се реализират докрай именно поради невъзможността му да съчетае успешните си сухопътни военни операции срещу Византия с активни такива и по море. В стремежа си да блокира и превземе Константинопол Симеон е принуден да търси съдействие от страна на африканския халиф Убай-даллах ал-Махди и неговия флот. За съжаление опитите в тази насока завършват както е известно с неуспех.
През периода на Второто българско царство данни за български военен флот се появяват по време на управлението на цар Иван Асен ²² (1217-1241). Така при обсадата на Константинопол през 1235 г., владян по това време от латинците, съюзните български и никейски войски блокират града не само по суша, но и откъм морето с 300 бойни кораба, от които 25 галери били построени по заповед на българския владетел. По този повод историците цитират най-често френския византолог академик Шарл Льобо. Той изтъква значението на създаването по този начин на български боен флот, което става по същото време, когато се създава английския (1205) и френския (1249) военноморски флот. С основание обаче някои изследователи подлагат на съмнение и оспорват тези твърдения.
Освен посочените сведения съществуват и други, според които българските владетели на Добруджанското деспотство - Добротица и неговият син Иванко, също са разполагали със своя флотилия. За това може да се съди например по договора, сключен през 1387 г. между Иванко и генуезките търговци, но този договор визира преди всичко търговските взаимоотношения между двете страни. Дори и добруджанските владетели да са стимулирали развитието на корабоплаването в подвластните им райони, това не означава, че то е било в еднаква степен застъпено навсякъде по българското крайбрежие.
Изложените факти не ни позволяват да твърдим с категоричност, че българската средновековна държава реално е притежавала свой единен военноморски флот. Предпоставките и причините за това са няколко и то от най-различно естество: първо, състава и характера на българската средновековна войска, която основно си служи с конница и пехота и няма традиции по отношение използването на морски средства за водене на бой. Последните всъщност не са изобщо присъщи на който и да е конен народ; второ, непостоянното владеене от българска страна на крайбрежните градове-крепости и честата смяна на техния притежател. Например укрепителната система, изградена по Черноморската източна граница на България, включва крепостите Варна, Месемврия, Анхиало и др., но тя е създадена с цел предотвратяване на евентуални вражески морски десанти, а не като база за извършване на българска отвъдморска експанзия. В подкрепа на това е и фактът, че Византия на няколко пъти (и то доста често) успява да си възстанови владението върху някои от тези стратегически опорни пунктове; трето, демографския облик на споменатите по-горе градове-крепости и недотам категорично доказаният им чисто български характер; четвърто, военно-политическите и стратегически цели, които си поставя за онова време по принцип неагресивната българска морска политика, а именно: по-скоро защита на крайбрежните владения и земи, отколкото нападение над чужди такива; пето, монополната привилегия на Византия да притежава и да се ползва от т. нар. “гръцки огън” – едно мощно за времето си оръжие срещу всякаква флота; шесто, но не и на последно място, липсата на здрав и подходящ за градеж на кораби строителен материал, какъвто е например ливанският кедър, който Византия широко използва. Следва логичния извод, че макар и да представлява една належаща за времето си необходимост, българският средновековен боен флот е или твърде слаб и недокрай реализиран, или изобщо е несъществуващ. Причините за това са комплексни, като към тях може да се прибави още една от огромно значение и с необратими последици – попадането в края на Х²V век на българските земи под османска власт и унищожаването на българската феодална държава, а с това и на възможността й да разполага със собствена военна флотилия.

[Guy de Mont Ferrand]

Кратка, но нелоша статия. Мисля си обаче, че в последно време "изскочиха" редица нови данни, които разширяват познанията ни специално за корабоплаването през XIV в. Акад. Васил Гюзелев напр. има разработки в тази област, макар че мисля че не се е спирал конкретно върху българския военен флот. Аргументите, изложени в подточките в края на статията, важат преди всичко за периода на ПБЦ и дори по-рано - не виждам примерно как Византия ще използва ливански кедър след превземането на Сирия от арабите , а пък от друга страна в горите по нашето Черноморие има достатъчно качествени за тогавашното корабостроителство дървета.

[pnp5q]

Реконструкция на славянска ладия по находка от остров Рюген - само със старовремски технологии - много снимки.