Военен флот !?

[Thorn]

В цитираното сведение за Омуртаг се употребява дума означаваща общо "плавателни съдове". Голяма е вероятността това наистина да са моноксили, но нека не го смятаме за безспорно доказано, особено пък от този извор.

[Guy de Mont Ferrand]

4. Като взема предвид от една страна, че основните военни методи на прабългарите са сухопътни, с конница и от друга страна, намерените във Волжка България градове с предполагаемия им поминък на `кръстопътни тържища`, предполагам, че - опростено казано - българите отрано са открили ползата да си митничар, поради което стратегията им е намирала за достатъчно да се владеят ключови пристанищни центрове (вкл. Солун и Константинопол - ето една практична причина да му се точат). Тази стратегия се разширява едва при Добротица (в т.ч. - и практически).

В тази връзка е интересно и свидетелството на Нестор от "Повест временньих лет" за международната търговска активност в "малкия Преславец на Дунава" през втората половина на 10 век. В случая явно е ползван речният маршрут по течението на "Синия Дунав", който е свързвал земите на Средна и Източна Европа.
Действително е интересно, че (пра)българите се сдобиват с контрола над два от най-важните речни пътя в Източна Европа (наистина само частично) и, за разлика примерно от печенегите (контролиращи известно време устието на Днепър), очевидно пропускат търговците през земите си без проблеми стига да заплатят мито върху стоките, които пренасят, респективно част от плячката, която са взели (в случая примерно с викингите и волжките българи; а дали не е било така и с маджарите и русите на Игор Рюрюкович, нахлуващи във Византия по цар Петрово време? :sm186: ).
При Добротица имаме една доста различна стратегия. Неговият сюзерен Иван Александър понякога просто заграбва товарите на пристигналите по нашите земи търговски кораби (Васил Гюзелев е публикувал текстовете на няколко документа на венецианската Синьория от средата на 14 век, които свидетелстват за тези "пиратски" актове на българския цар), може би и деспотът е постъпвал по същия начин с генуезките "катърги". Най-вероятно е ставало въпрос за нарушения и от страна на франките, защото търговийката все пак е "вървяла"- особено тази с жито (не особено качествено) и восък (най-добрият в Европа ). В тази връзка икономическите мотиви на разширяването на владенията на Добротица могат да се открият в придобиването на властта над цялата богата на жито Добруджа и пристанищата по черноморското крайбрежие, откъдето се осъществява износът- предимно към Константинопол, но също така и към венецианските и франкските колонии в Егея. Между другото най-големите конкуренти на добруджанското жито в региона са именно генуезците в Кафа, които са се сдобили с почти пълния монопол върху продукцията на северночерноморските степи, та войната между тях и Добротица може и да има нещо общо с това.

[Odzava]

Най-вероятно е ставало въпрос за нарушения и от страна на франките, защото търговийката все пак е "вървяла"- особено тази с жито (не особено качествено) ...

Напротив - житото култивирано на територията в България се е отличавало и се отличава с високото си качество. За което говорят именно приготвяните от него тестени изделия. Главно хляб, баници и т. н. За разлика от култивираното в Италия, което поради различния си състав не е било годно за приготвяне на нещо подобно на нашия бял хляб. Затова и в Италия са разпространения пиците и макароните. За тяхното приготвяне е възможно използването и на брашно с по-ниско качество. Това според мен е и причината за засиления интерес на Венеция и Генуа към района на българското черноморие. Вероятно това е причината и за иналианските търговски фактории по кримското крайбрежие и делтата на Дунав. Така от Добруджа и сегашна Украйна житото най-бързо е достигало Западна Европа.

[Guy de Mont Ferrand]

Напротив - житото култивирано на територията в България се е отличавало и се отличава с високото си качество. За което говорят именно приготвяните от него тестени изделия. Главно хляб, баници и т. н. За разлика от култивираното в Италия, което поради различния си състав не е било годно за приготвяне на нещо подобно на нашия бял хляб. Затова и в Италия са разпространения пиците и макароните. За тяхното приготвяне е възможно използването и на брашно с по-ниско качество. Това според мен е и причината за засиления интерес на Венеция и Генуа към района на българското черноморие. Вероятно това е причината и за иналианските търговски фактории по кримското крайбрежие и делтата на Дунав. Така от Добруджа и сегашна Украйна житото най-бързо е достигало Западна Европа.

В сравнение с италианското вероятно е било по-добро, но в генуезките и венецианските документи "житото от Варна" е отбелязвано като едно от най-евтините и с ниско качество. Виж това от Месемврия и Анхиало (български пристанища през по-голямата част от 14 век) си е било скъпо и сред най-добрите като качество.
А Италия и Гърция винаги са били "гладни" за жито.

[Гост]

А какъв е съставът на флотът на Добружанското десподство. Някои твърдят че бил 12 галери, но не съм чувал за източник, в който се споменава това.
Други пък твърдят, че бил от малки набързо събрани гемии от рибари и тъговци.

[Guy de Mont Ferrand]

А какъв е съставът на флотът на Добружанското десподство. Някои твърдят че бил 12 галери, но не съм чувал за източник, в който се споменава това.
Други пък твърдят, че бил от малки набързо събрани гемии от рибари и тъговци.

Кой ги твърди тия работи и на какво основание?

[mehanizatora]

Ми аз съм чел че флотът на Добружанското десподство се състоял от 21 галери .

[Guy de Mont Ferrand]

Ми аз съм чел че флотът на Добружанското десподство се състоял от 21 галери .

Къде?

[mehanizatora]

Ми точно сега не мога да си спомня но май беше една книга за история на България.

[Guy de Mont Ferrand]

Вие майтап ли си правите?

[Sir Gray]

Не си правят майтап, трий, Ги, трий яко

[Guy de Mont Ferrand]

Не си правят майтап, трий, Ги, трий яко

Чакай да видим какво ще отговорят, че ми стана интересно.

[Гост]

За 12 галери го каза Божидар Димитров.
А за корабчетата беше от една книга, но не си я спомням вече, чел съм я отдавна.
Всъщност и малките съдове срещу галери не са за подценяване. С корабчета шебек алжирските пирати превземат на абордаж европеските галери.

[Odzava]

За 12 галери го каза Божидар Димитров.
А за корабчетата беше от една книга, но не си я спомням вече, чел съм я отдавна.
Всъщност и малките съдове срещу галери не са за подценяване. С корабчета шебек алжирските пирати превземат на абордаж европеските галери.

Един съвет - на Божидар Димитров не вярвай за нищо свързано с флота докато не го провериш поне от още 3 източника. За "Великия флот на Второто Българско царство" пише и Илия Тодоров в своята книга "Българските кораби" издание 1980 г. Там е ясно - годишнина, фанфари, салтанати. После Чоната мимоходом споменава за тях в т. 5 на своите "Кораби". Ей така под сурдинка изразява съмнение, но си дава схемите на реконструкциите на кораби, които е правил през 1981 г. На него - никаква вяра. Библиографията му е от "Мурзилка" до "Моделист конструктор".
За съжаление военноморския или Варненския археологически музей (не знам имат ли исторически - според мен трябва да имат) нищо не правят по въпроса. И тук липсата на средства не е оправдание. Ако нямат пари за подводна археология, поне архивите да си подредят и там да потърсят. За една командировка в Италия и Турция все ще се намерят пари. Ама няма - можем само да мелим ей такива глупости. Имали сме 12 галери. А защо да не се 1,2 или 120 или 1 200 000? Кой ще докаже, че сме нямали след като ние виртуално доказваме тяхното наличие.
Все едно констатацията - Индонезия има брегова линия благоприятстваща използването на подводници, мини и торпедни катери, ergo през ВСВ Холандия е държала там флотилии подводници, торпедни катери и имала голям запас мини. Пък то било точно обратното. Индуктивните разсъждения тук не помагат искат се факти. България на 2, 3 и повече морета и океани не е доказателство за наличието на флот. какъвто и да било освен такъв от рибарски лодки. Доказателства биха били находки на кораби, документи за платени такси от български кораби, документи регламентиращи такива такси за чужди кораби, скандали за нанесени вреди на български търговци и техните кораби в други страни. Ей такива дребни нещица. А тях ги няма. Поне за сега.

[Guy de Mont Ferrand]

Ама откъде чак пък и такива точни цифри?!?