Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Крепости и строителство на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    Повечето крепости на север от Средиземноморието до 11-12 век не изобилстват от кули. По-нормално е да приемем, че и Плиска няма, отколкото да фантазираме.

    Освен това зависи срещу кого създавана. Срещу ромейската армия не върши работа. Но срещу печенежки, маджарски, хазарски и български отряди си е напълно ефективна.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #92
      Кулите не могат да бъдат отличителен белег за българските крепости. Крепостта при с.Хан Крум, например, няма никакви кули. В Плиска има кръгли ъглови и петоъгълни по фронта, а едното от укрепленията на Преслав има само ъглови кули. В Плиска петоъгълните кули по фронта на куртината са на прекалено голямо разстояние една от друга и не предлагат достатъчно ефективна защита на самата стена. Това говори, че стрителите са внесли нов елемент, без обаче да знаят как точно да го използват. Това явно е реминисценция от късноантичното фортификационно дело. Редуването на петоъгълни и правоъгълни кули по фронтовете се дължи не на традиция, а на различни строителни периоди и промяна в "стилът" на строителство. Функциите на правоъгълните кули е същата, както и на петоъгълните с тази разлика, че се строят по-лесно и имат по-прост план. Строителната техника е различна, понеже прабългарите не използват тухлата като конструктивен материал, докато ромеите я ползват за нивелация на зидовете. Квадровият градеж се среща в малко укрепления и бързо е изместен от емплектона (opus implectum). Самото строителство на каменни крепости започва десетилетия след признаването на държавата, което говори, че не е характерна черта на прабългарската фортификация. Най-ранните укрепления са землените, а най-ранното укрепление в Плиска е дървено. Каменното укрепление в Плиска ако не се лъжа датираше от началото IXв. (след опожаряването от 811г.)
      Според мен външното землено укрепление на Плиска, а и останалите големи укрепления като Никулицел, например, показват запазени номадски традиции. Заграденото пространство е изключително голямо с цел да побере в себе си не само хората, но и добитъка им. Това се не просто укрепления, а един вид защитена "общинска" граница.

      Comment


        #93
        така де


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #94
          Извинявам се, ако вече е повдигнат въпроса и му е отговорено, но не прочетох всички постове. Та въпросът ми е как мисите вие, какво е било покритието на кулите? Дали са били с накакъв вид коничен покрив или са били с "гола", непокрита бойна площадка. На повечето реконструкции, които съм виждал (да не кажа на всички), кулите се показват с открита площадка. На мен, обаче ми се струва, че това е слабо вероятно, поради климатичните условия. Да вземем например кулите-порти от сложния тип. Те са със изключително голяма площ и евентуалното подово покритие на бойната площадка трябва да е било с голяма здравина=дебелина=тежест, за да може да поеме тежестта на падналия сняг през зимния период!

          Друго, което ми се видя недокрай изяснено е устройството на самите кули-порти от сложния тип. Рашев и Овчаров пишат (всъщност се цитират един друг), че тези кули задължително са били триетажни. Във вторият според тях се е помествала катарактата, а на третия е била макарата за повдигането й. В книгите на двамата автори ("Византийски и Български крепости", "Български градове и крепости" и "Старобългарски укрепления на долния Дунав" ) не видях посочени конкретни доказателства за подобна теза. Аз смятам, че е по-вероятно макарата да е била не на трети, а на втори етаж в един от краищата, като за издигане на вратата е ползвана втора макара на тавана на етажа. Мисълта ми е, че катаракта с подобни размери и вероятно обкована с метал би тежала наистина много, както и макарата, която я вдига. Не мисля, че дървения гредоред може да "устиска" подобна тежест. За сметка на това каменните арки над прохода (под на втроия етаж) биха издържали с лекота подобно натоварване, а и не виждам друга основателна причина за такова скъпо и изключително здраво покритие. Също така когато за повдигане се използват "механизми" от няколко макари (не помня как се наричаше във физиката), неоходимото усилие е по-малко. Вие как мислите по този въпрос?

          Comment


            #95
            Запазените византийски и сръбски крепости рядко имат покрив на кулите. Едва ли и българските са имали. Може и да е имало някаква лека дървена конструкция за през мирно време, но не мога да се сетя никакви данни за това. Сигурно е имало течове и сигурно са го смятали за нещо нормално.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #96
              Покриването на крепостните кули става на много по-късен етап от Средновековието, когато се изменя съществено и функцията на самите крепостни стени - за сравнение вижте крепостта "Баба Вида", мисля единствената запазена у нас такава с покрити кули.
              Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

              Comment


                #97
                по принцип си прав, но често и елинистическите и римски крепости са били с покриви. Когато имаш далекобойно оръжие с настилна траектория - балисти или огнестрелно оръжие, амбразурите може и да са достатъчни, но иначе трябва да е удобно да хвърляш камъни и дървье отгоре.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #98
                  Плосък покрив/под, изложен на дъждове и снегове, пък бил и обмазан с хоросан, глина или кал не ми се вижда надежден. Още повече, че по него минават хора непрекъснато, дори и в мирно време. Това би наложило честата подмяна на дървените талпи. От друга страна снегът, натрупан отгоре може да предизвика срутване от тежесста си. Вижда ми се по-практично да са били с конусовиден, лек, дървен покрив. Като се има в предвид, че са поставяли керамични капаци върху зъберите да ги предпазят от атмосферните влияния, предполагам са имали някаква "тактика" и за кулите?

                  Друг въпрос повдиганат от споменатите вече автори са фронталните кули. Соред Овчаров (Рашев се съгласява с него) те са били с височината на ъгловите - 4-5 метра над куртината. Вижда ми се по-вероятно да са били или с височината на стената, или максимум 1-2 по-високи. Мисля, че най-практично би било да са с височина равна на куртината и да играят ролята и на стълбища към бойната пътека.

                  Comment


                    #99
                    По тези земи е имало стотици крепости. Има десетки запазени до зъбери. За съжаление в съседните страни, при нас е запазена само Мезек. ИМАМЕ ХИЛЯДИ РИСУНКИ. И почти навсякъде има плосък покрив. Харесва ни или не ни харесва, практично според нас или непрактично, но той е бил правилото, а конусообразните и пирамидални покриви - изключение.
                    Last edited by Thorn; 25-01-2011, 10:38.


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      Извинявайте, че се намесвам в специализираната тема без да имам особени познания, но става въпрос за съвсем частен въпрос.
                      snipeman написа
                      От друга страна снегът, натрупан отгоре може да предизвика срутване от тежесста си.
                      Не е ли логично просто този сняг да е бил почистван? Крепостите си имат някакъв гарнизон, едва ли е проблем разчистването на покривите от натрупания сняг (и други боклуци през останалите сезони), ако това наистина може да е сериозен проблем за конструкцията. Едва ли би бил кой знае колко сериозен разход на време и работна ръка.

                      Comment


                        gollum написа Виж мнение
                        Не е ли логично просто този сняг да е бил почистван? Крепостите си имат някакъв гарнизон, едва ли е проблем разчистването на покривите от натрупания сняг (и други боклуци през останалите сезони), ако това наистина може да е сериозен проблем за конструкцията. Едва ли би бил кой знае колко сериозен разход на време и работна ръка.
                        Всеки който е бил в армията знае, че една от основните задачи на офицерите е да измислят работа на войниците, често пъти безсмислена. Така че падналия сняг е идвал дюшеш на разните багатури и багаини. Освен това плоските покриви са много удобни през лятото за сушене на сливи, дюли и сено.

                        Конкретно за снега - колко сняг пада, че да натежи сериозно?

                        Comment


                          Идеята ми беше по-различна. Гредореда периодично се подменя, поради износване. Имайте на предвид, че в крепостните елементи той със сигурност е бил по-устойчив отколокото в гражданското строителство, но пък от друга страна натоварването му се предполага, че е по-голямо. Подмяната на гредореда едва ли е лека задача, още повече като се вземе под внимание и височината - ок. 14м. Един изложен на атмосферните влияния покрив се "износва" по-бързо, което го прави и по-подалив (за това дадох пример със снега). Това беше и причината да предположа покрив с покритие-керемиди, например. Не казвам, че са имали, просто правя предположение, което отхвърляте и трябва да се съглася с доводите ви.

                          п.п. За крепостта Аневско кале В. Дочева прави реконструкция на южната крепостна кула и северната кула-донжон с покривно покритие (Ив. Джамбов - "Средновековната крепост край Сопот").

                          Като оставим на страна покривите, никой не взе отношение за портите?!
                          Last edited by snipeman; 25-01-2011, 15:32.

                          Comment

                          Working...
                          X