If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Даването за пример с тухлените строежи като църковната архетектура е смехотворно. Има разлика между функциите на една представителна базилика и бойна стена.
Доказано е, че на вала няма палисада.
Думите на Д. Димитров потвърждават моята теза, че техниката на строежите не е заимствана от Византия. :sm126:
Хубав материал Торн, а защо твърдиш, че кубратовите българи не са строяли крепости, въпросната Хумара от кой мислиш, че е построена? А сирийския извор който Галахад посочи казва, че българите са имали крепости и много преди това.
(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Въпросната Хумара е строена поне век след Кубрат. Цитатът показа, че техниката е била недобре усвоена. Няма доказани археологически крепости от 6-7 век. През 8 век е вече друго.
Даването за пример с тухлените строежи като църковната архетектура е смехотворно. Има разлика между функциите на една представителна базилика и бойна стена.
Това означава ли, че си съгласен, че сградите в Плиска са българско дело (изключая кр. стена)? Иначе и за крепостните стени са ползвани тухли, но това е характерно за византийците.
Доказано е, че на вала няма палисада.
Това "доказано", предполагам означава, че някой археолог е написал нещо такова, но и сам не може да обясни откъде му е хрумнала такава идея.
Темата е много интересна и за това се разрових малко из книгите си, направо ще цитирам:
ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТТА ОТ АНТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ
Стефан Бояджиев
(Предговор към раздела “Крепостно строителство през първото българско царство” от книгата КРЕПОСТНО СТРОИТЕЛСТВО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ)
Със завоюването от прабългарите на земите южно от Дунава в античната провинция Мизия започнал нов живот. За произхода на новите строежи в тази област в съвременната историческа наука се очертават две становища. Според по-старото становище, появило се още с разкриването на монументалните архитектурни останики в Плиска, някои български и редица чуждестранни иследователи окачествяват тези старини като останки от късноантични-ранновизантийски строежи, преизползвани от прабългарите. Основанията за това си становище те търсят в обстоятелството, че като номадски народ прабългарите не познавали монументалната архитектура и не са били в състояние да я осъществят.
Проведените през последните десетилетия разкопки в Плиска, Преслав, Мадара и аула на кан Омуртаг, та и дори и разкопките на румънският остров Пъкуиул луи Соаре на Дунава разкриха данни, изключващи всякаква възможност за оспорване на становището по въпроса за наличието на приемственост и наследяване на архитектурните паметници от по-ранни епохи в споментите центрове.
Преди да бъдат изложени новите данни, един общ поглед върху състоянието на завареното от прабългарите в Мизия в края на VII век ще очертае действителната картина, като същевременно ще определи дали съществува възможността за приемственост.
Твърде изтощена икономически, главно от военните поражения, Визнтийската империя едва успявала да възтанови отчасти разрушенията от варварските нашествия. Възтановяването се свеждало до обикновени насъщни кръпки, които постепенно обезличавали първоначалния архитектурен образ на крепостните съоръжения. Но не само естетическите качества били накърнявани, много често крайно необходими елементи за отбраната били отстранявани, като например зазиждане на порти и потерни, изоставяне на съборени кули, скъсяване на защитени пространства и др.
.............
В този си напълно обезличен архитектурен вид византийските и преустроените от византийците римски крепости се представили пред погледа на уседналите вече в Мизия прабългари. Съвсем естествено е тогава, че бидейки без изявена архитектурна физиономия, тези амортизирани крепости почти нямало какво да предадат на новодошлите прабългари. Приемствеността била прекъсната не само по отношение на крепостите, но въобще за каквато и да било монументална архитектура.
При тези предпоставки ясно е следователно, че не само оцелелите аморфни стени и частично зазиданипорти, чиито пъвични подове и прагове били зарити под завишените културни насипи, не са могли да бъдат модел за възпроизвеждане. При това самите те са коренно различни от тези, изградени от прабългарите. Че това е така, ще се опитаме да покажем в анализите на извстното ни от ракопаните крепости, датиращи от този период.
.......................
(За крепостната стена на Плиска)
Нейната оригинална структира, незасвидетелствана в римо-византийските строежи, се състои от две външни каменни брони, между които е наслоена земна маса. Точно по този начин е устроено и прабългарското каменно-земно Маяцко градище на р. Дон, от което са оцелели достатъчно данни, позволяващи с увереност да се възтанови и първата дворцова стена в Плиска.
Гам за където са линковете има още доста книги, но отделих тези, които са най-близо до темата. Че на мен като ми замирише ва вар и лопата ми става лошо. :lol:
Last edited by ; 08-01-2006, 21:53.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Няколко неща за Стефан Бояджиев.Чел съм го и съм го слушал на живо. Е, извенете ме , но не мога да се съглася с човек твърдящ, че дървените покриви на късноримските крепостни кули се демонтирвали при обсада, за да се стреля с катапулти. Същият твърди, че на кулите на Пъкул луи Соаре има прорези в стените-абразури, от където тарани блъскали вражеските кораби.
Гладиатор, защо смяташ, че е доказано, че валът в Плиска е без палисада? Точно чета Рашо Рашев /"Плиска 100 години археологически разкопки" Ш. 1999/ където на стр. 15 пише, че макар и да не са открити палисади, тяхното съществуване не може да се изключи. Маргарита Харбова също смята, че е имало палисада.
[QUOTE=Thorn]Гладиатор, защо смяташ, че е доказано, че валът в Плиска е без палисада? Точно чета Рашо Рашев /"Плиска 100 години археологически разкопки" Ш. 1999/
Заящото все пак сега мина и арх. лято 2005 и там се водят още проучвания. Няма намерени следи, а археологията е точна наука.
При този голям ров и вал не е задължително да имаш палисада.
Добре, обясни ми като на лаик - по какво би се открило наличието на палисада върху вала? Да беше някъде на равно - ясно - по отпечатъците от коловете. Но в случая е вал, който за вековете от построяването си до сега се е размил и сега е с метри по-нисък. Пластовете от върха му, в които би трябвало да има отпечатък от коловете отдавна са се размили някъде в подножието му.
И освен това висок, висок, но е полегат. Без палисада не може да се защитава в ръкопашен бой. Руските крепости също са имали високи валове, но отгоре е имало "сруб" - дървена стена.
Пък и ти написа, че е доказано! че няма палисада, а сега само, че още не е открита, което и не е за учудване. Иначе какво е предназначението изобщо на вала?
Валът и ровът наистина са били доста големи, но и аз не си представям как ще да са били отбранявани без да е имало палисада отгоре, дори и малка. Още повече, че дължината на този вал е била огромна, което го прави още по-труден за отбраняване и още по-наложително построяването на палисада.
Иначе, няма как да е доказано, че не е имало, това, че досега не са открити следи нищо не значи. А и какви следи може да останат от някакви дървени укрепления строени преди 13 века и то не на земята, а върху насип?!
(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment