Цар Петър ²

[Хана]

Ето тук вече имаше такава тема, разгледано е доста подробно точно от гледна точка слаб владетел ли е бил:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7678

Между другото, по мои изчисления, това е най-дълго управлявалият владетел в цялата история на България до наши дни.

[plamen_starbov]

Благодаря, Хана.

[Warlord]

Ето малко и от Bg-science, където пуснах същата тема - http://www.bg-science.info/forum/ind...?showtopic=462

[plamen_starbov]

Благодаря!

[josi]

Едва ли можем да правим верни изводи за личности от такова отдалечено по разбирания и манталитет време при това с оскъдни факти. Дали цар Петър е бил слаб по отношение на характер и воля, или пък способностите му са били ниски - едва ли. Сигурно не е бил блестящ и харизматичен като баща си, нито толкова способен и силен като Крум, но щом се е задържал 40 години, запазил е мира, като властвал относително спокойно (освен в началото и в края) значи едва ли е бил неудачник. По-скоро е приличал на другите предци от династията - Омуртаг, Пресиян и Борис, а времето в което става цар е далеч по-несигурно от това на Симеон.
Проблеми разбира се никога не липсват - има ги и при другите ханове и царе, а състоянието на България по това време е резултат от социалните процеси а не толкова от политиката и персоната на царя. Сред народа има изтощение и обезкръвяване пораждащи апатия, вероятна демографска криза; сред елита - разцепление, мирна и военна групировка, славянизация; икономиката - подем (освен кризата 928-930); културата и бита - силно ромейско (византииско) влияние и лек спад на бляскавия Симеонов век - набляга се на масовост; религия - духовенството е още по-силно подкрепяно от властта сред висшия клир - забогатяване и поквара, религиозна вълна сред народа породена от проблемите на "плътския свят", също и ереси - богомилите обаче не са толкова значими поне до 950`те; вътрешна политика - относително спокойствие, няма данни за вълнения, въпреки вероятното недоволство от усилената феодализация и обедняване на селяните, развива се градски живот, България добива чертите на напреднала феодална монархия; външна политика - "империята" на Симеон вече не е това което е била, територията се запазва, авторитета горе-долу също поне в първите 20 год., земите на север от Дунав са почти извън територията на страната още при идването на Петър, номадска вълна от север отслабваща царството, засилваща се Византия от юг в мир но действаща подмолно, независима Сърбия на запад-неутрален буфер, второстепенни отношения с Германия и Рим.
Баланса натежава в полза на негативните явления, но показателно е че въпреки това Петър продължава да управлява стабилно и ако не беше трагичния удар от 967-971 страната можеше отново да навлезе във възход. Някои свързват набожността на цар Петър със слабост - за мен тя може да бъде само в плюс за един средновековен владетел (дори е и светец). Говори се че нямал вътрешен и външен авторитет и че е бил твърде отстъпчив и нерешителен - едва ли един властен, войнствен и непреклонен човек би се задържал толкова дълго - сигурно би влязъл във война с външни и вътрешни врагове и би навредил повече на изтощената от битки България; вместо това чрез компромиси и отстъпки той я опазва от големи бедствия понякога жертвайки авторитета си. Без да е велик държавник постига някои успехи и цели, донякъде закрепва положението, но в крайна сметка обаче политиката му търпи провал. Трудно е да се каже дали нерешителността и неумелостта които проявява са резултат от или причина за влиянието на приближените му (най-вече византийската му съпруга) , на които се предоверява - това обяснява някои тромави и непоследователни ходове. За голяма грешка се посочва упадъка и неподдържаността на българската военна сила - дали обаче е имал възможност и средства (хора, богатство), или е предпочитал да разчита на дипломация и е отбягвал военните си задължения като цар ?
Цар Петър е владетел със средни способности, отзивите за личността и управлението му са твърде смесени за да се прави генерален извод за това слаб ли е бил или силен. Би могъл да бъде сравнен с Иван Александър с когото си приличат и по дължина на царуване. Наричат времето му "дългият следобед" на българската държава - логична последица от тежестта на златния симеонов век - всещност един латентен период продължил толкова много, че да се превърне в цяла една епоха.

[Warlord]

Сигурно не е бил блестящ и харизматичен като баща си, нито толкова способен и силен като Крум, но щом се е задържал 40 години, запазил е мира, като властвал относително спокойно (освен в началото и в края) значи едва ли е бил неудачник. По-скоро е приличал на другите предци от династията - Омуртаг, Пресиян и Борис, а времето в което става цар е далеч по-несигурно от това на Симеон.

Ами точно на Омуртаг например въобще не прилича, защото за разлика от него той си е един от най-успешните владетели. Грешките и загубите, които прави Петър са умело предотвратени от Омуртаг в сходна ситуация. Когато той поема властта България е не по-малко разорена и изтоштена от войните на неговия баща - Крум, дори столицата е в руини след като Никифор я разграбвал и опожарявал в продължение на 12 дни. След смъртта на баща си Омуртаг също решава да сключи дълбок мир с Византия, но не връща териториалните придобивки взети от баща му, а точно обратното твърдо отстоява всичко спечелено за разлика от Петър, който с неговия договор на практика обезмисля всички постигнати успехи на Симеон след 904 г. както и смъртта на хиляди хора загинали по бойните полета.
Освен това Омуртаг освен, че не позволява на чуждите нашественици (франките) да превземат отвъддунавските земи, той дори ги разбива, говорим за Франкската империя (!), докато Пешо пуска ей така разни номадски племена да беснеят в отвъддунавска България все едно е някаква разградена нива без да им се противопостави дори и като нахлуват на юг от Дунав.
Също така Омуртаг възстановява изтоштената от крумовите войни България, реорганизира администрацията, започва грандиозни строежи на крепости, дворци и колони, за разлика от Петьо, не допуска никакви подривни действия отвън или отвътре срещу държавата, като нападения, бунтове или ереси и въобще той подхваща подетото от баща си и го издига още по високо. Докато Петър прави точно обратното - опропастява блестящия шанс да продължи златния век и българската военна и икономическа мощ, които при неговото управление просто се сриват.
Поне пред мен сложната политическа обстановка не може да оправдае бездействието и всичките неуспехи на този цар.

[resavsky]

Въобще не съм съгласен че цар Петър е бил слаб цар.Първо за мирния договор който сключва:това е най-успешния договор който българската дипломация е сключвала в цялата история и най-големите отстъпки които Визнатия някога е правила пред България/друг е въпросът че заслугата за това е на цар Симеон и неговите бляскави победи/.Визнатия признава титлата цар на Петър и това е колосален успех струващ много повече от всяка военна победа.Относно териториите:Warlord посочи ми тези територии които Симеон е завоювал и Петър безпричинно е върнал на Византия.Няма такива.Относно маджарите и печенезите:Петър не губи нито педя земя срещу тези два народа / за разлика от баща си/.Що се отнася до маджарските нахлувания в българските земи те имат поскоро грабителски характер но през Х век в Европа никой не може да ги предоврати.По отношение сърбите - те откъсват незначителна територия от България като причината за това вероятно са борбите за престола в Преслав между синовете на цар Симеон и вината едва ли трябва да се хвърли само върху Петър.Няма никакви доказателства за рухване на икономическата и военната мощ на България при Питър -напротив всички съвременници продължават да я смятат за регионална "супер сила".Щом един блестящ пълководец като византийския император Никифор Фока начело на многобройна армия не посмява да нахлуе в България през 966 г. мисля че всички оценки за рухналата българска военна мощ се неверни.

[Warlord]

/друг е въпросът че заслугата за това е на цар Симеон и неговите бляскави победи/

Ами хубаво, но да не я приписваме тогава на Петър.

Warlord посочи ми тези територии които Симеон е завоювал и Петър безпричинно е върнал на Византия.Няма такива.

Ами военно временната граница при Симеон е стигнала до Галиполи, на 20 км От Солун и на юг чак до същинска Елада. Тези земи все още не са били усвоени и администрирани от българите, това би следвало да е задача на следващия цар - Петър, както е направил Омуртаг (в моя пример). Но не - той ги връща на Византия срещу едното признание от тяхна страна на царската му титла, която така или иначе си е факт. Незнам кой е прецакания в случая.

Относно маджарите и печенезите:Петър не губи нито педя земя срещу тези два народа / за разлика от баща си/.

Страшно си се объркал - именно Симеон при първото нахлуване на маджарите, в съюз с печенегите им нанася съкрушителен удар, като с това дори предизвиква тяхното преселване в среднодунавските равнини, така че той е запазил северната граница и е предотвратил умело опасността. А обстановката е била не по-малко сложна от при Петър - от запад са се надигнали сърбите, а византийците от изток са нападнали, но са били разбити при Ахелой.
Докато при Петър охраната на северните територии е занемарена и с нахлуването на тези племена северна граница фактически става река Дунав. Макар и отвъддунавските територии да са рядко заселени и със слабо развита инфраструктура те все пак представляват почти половината от територията на държавата!

По отношение сърбите - те откъсват незначителна територия от България като причината за това вероятно са борбите за престола в Преслав между синовете на цар Симеон и вината едва ли трябва да се хвърли само върху Петър.

Територията е незначителна, но така е позволено създаването на враг в тила на България, който винаги може да бъде използван от византийската дипломация, а и по-късното израстване на Сърбия води до нови проблеми, а е можело да бъде предотвратено още тогава.
Ако оправданието за тази загуба е, че Петър е бил зает с вътрешни междуособици то би следвало след потушаването им да се заеме с въпроса по връщането на Сърбия (както е направил Симеон) - но явно Петър го е интересувал повече трона и личната му власт отколкото целостта на държавата.

Щом един блестящ пълководец като византийския император Никифор Фока начело на многобройна армия не посмява да нахлуе в България през 966 г. мисля че всички оценки за рухналата българска военна мощ се неверни.

Но само след две години Светослав Киевски посмява - и с лекота разгромява неефективната съпротива на Петър и дори влиза в Преслав, както и в други 80 крепости - това как да го коментираме? Като един от многото успехи на силния цар Петър???

[resavsky]

Това че в някои походи българите стигат до Галиполи /и дори един отряд минава на малоазийския бряг/ не значи че става въпрос за военновременна граница.По време на Средновековието няма постоянни фронтове както да речем през ПСВ.Warlprd веднага те питам защо щом по времето на Крум "военновременната граница" стига до Константинопол Омуртаг връща същите тези земи на Византия ,а не ги администрираи усвоява?Той също ли е бил слаб владетел?Между другото при Петър границата продължава да си остава на 20 километра от Солун.Що се отнася до Елада - Симеон никога не я завладявал а извършва диверсионен поход там през 918 г. предвождан лично от него.Warlod въдбще не съм съгласен че Петър е занемарил северните територии и че Дунав става фактическа граница на държавата.Напротив българскити интереси са максимално защитени:печенезите от потенциална заплаха се превръщат в стратегически съюзник,а маджарите не успяват да откъснат нови части от България.Дори велик владетел като цар Симеон например губи територии от маджарите което "слабия" цар Петър не допуска.Между другото сърбите скоро попадат под влиянието на българите а княз Михаил/който избягва от Преслав и е настроен антибългарски/ е убит.

[Warlord]

Това че в някои походи българите стигат до Галиполи /и дори един отряд минава на малоазийския бряг/ не значи че става въпрос за военновременна граница...
...веднага те питам защо щом по времето на Крум "военновременната граница" стига до Константинопол Омуртаг връща същите тези земи на Византия ,а не ги администрираи усвоява?Той също ли е бил слаб владетел?

Ами Симеон все пак е превзел крепостта Галиполи, докато Крум не е превзел Константинопол. Омуртаг е запазил териториалните придобивки на Крум, а това са - части от Тракия, долината на река Струма и Трансилвания (бившата територия на аварите).

Между другото при Петър границата продължава да си остава на 20 километра от Солун.?

Там - да, той прави отстъпки на Византия в Тракия и Тесалия.

Warlod въдбще не съм съгласен че Петър е занемарил северните територии и че Дунав става фактическа граница на държавата.Напротив българскити интереси са максимално защитени:печенезите от потенциална заплаха се превръщат в стратегически съюзник,а маджарите не успяват да откъснат нови части от България.

Хм, това че българската власт вече не се простира на север от Дунав, както и факта, че през защитената според теб северна граница през две-три години има огромни маджарски нашествия (само тези които са стигнали до византийска територия, останалите кой знае колко са) трудно бих го възприел като успешна политика или "максимално защитени интереси". Печенегите са ни били съюзници по времето на Симеон - той ги е спечелили като такива и с тяхна помощ е разбил маджарите, но при Петър те вече не са ни съюзници и започват редом с маджарите да извършват нашествия.

Дори велик владетел като цар Симеон например губи територии от маджарите което "слабия" цар Петър не допуска.

Точно Петър допуска, а Симеон - не. Кажи къде си прочел, че Симеон губи територии от маджарите.

[resavsky]

Веднага ти отговарям Warlord - във всички маджарски учебници по история пише че маджарите овладяват /тоест завладяват/ новата си родина между 896 и 904 г.Процеса е приключил към 904 - 905 г. като България губи цяла Трансилвания и част от Банат.Най - автентичния извор за тази инвазия е т.нар."Аноним".След 905 г. България не губи нови територии и запазва отвъддунавските си територии поне за следващите 100 години.Има автори които смятат че отделни територии /например гр.Срем/ запазват известна автономия дори след 1018 г.Така че по времето на цар Петър тези територии си остават крепост на бългращината и по времето на Самуил дават един велик герой в лицето на комит Ахтум.Сета за Омуртаг и Петър - Крум превзема Одрин и преселва населението му като Омуртаг като го връща по мирния договор на Византия и ти не го обвиняваш за това.Симеон превзема Одрин след битката при Ахелой но към 922 -923 г. византицийте го отвоюват /виж книгите на Пл.Павлов там този факт е посочен изрично/ така че Петър не го връща при подписване на мирния договор а ти го обвиняваш за това.........Владението на Галиполи е продължило не повече от няколко месеца и вероятно българите сами са се оттеглили оттам.Как изобщо го виждаш българите да запазят Галиполи /на повече от 100 километра от нашата територия/.И какви са тези територии в Тесалия които Петър отстъпва?Симеон действително извършва поход там през 918 г. но той е с диверсионна цел,а не за присъединяване на територии.Кажи ми кои крепости е завладял Симеон и после Петър ги е отстъпил?А по въпроса за походите на княз Светослав и отговора на "слабата" бълграска армия ще си поговорим друг път.

[Warlord]

Хм, в унгарските учебници, но в българските не пише такова нещо (не че учебниците ни са кой знае какво де , незнам дали са по-достоверни от нашите)
Имай предвид, че България при Симеон е обхващала само част от унгарската равнина, маджарите първоначално са се настанили в другата, където са основали и първата си столица - Естергом и по-късно са се разширили към Трансилвания, чак при отслабването на България.
Не е вярно, че България запазва отвъддунавските си територии, защото по-късно цар Самуил предприема поход за възвръщането им към държавата, значи са били загубени.

[resavsky]

Самуил предриема поход за да накаже тези които са нарушили клетвата си и са се предали на Йоан Цимисхий.Похода му /който си остава недоказан и проблематичен/вероятно е към 991-992 г.Между другото когато Йоан Цимисхий обсажда Светослав в Дръстър е изрично отбелязано че при него идват представители от отвъддунавските територии които символично му носят ключовете на крепостите.Именно тях наказва впоследствие Самуил.Това най вероятно не са представители на всички български територии отвъд Дунав.Например тези около Срем така и не признават властта на Византия.По времето на Петър няма нито едно сведение за нахлуване на печенези в българските земи.Warlord защо според тебе името Петър става символ на царска власт и достойнство а не да речем Симеон или Борис /или пък Михаил/.Един слаб цар а всички се надпреварват да носят неговото име / поне 3 такива случая има/.Нещо не се връзват нещата.

[модератор]

Понеже дискусията явно набира скорост двете теми бяха съединени

[Warlord]

Всъщност за предаването на ключовете на Цимисхий имаш право, но не съм се замислял - Византия опира граница в Дунав, а не по-насевер, така е и при Василий. :sm186:
Името Петър става нещо като синоним на цар, явно това е породено от факта, че е управлявал най-дълго - почти половин век, а и Самуил също признава правото на неговата династия над трона. По-късно през византийското владичество се появяват похвални думи за времето на цар Петър, когато българите живеели по-добре в сравнение с тогава - сигурно и това е оказало влияние.