Цар Петър ²

[Darkas]

В една книга на Тери Пратчет имаше такава мисъл "като кажат за някого, че е бил велик крал, значи е колел и бесил когото му падне, а ако се опита някой крал да чете книжки и да направи живота на хората по - добър, хората мърморят след него - абе добър човек беше, ама не ставаше за крал". /Заб. Цитатът е приблизителен/

Въпросът е какво е държавата и каква е връзката и с народа и по какво се измерва величието и силата на държавата? Ако икономиката е просперирала по времето на Петър и е имало траен мир, не означава ли именно това силна държава?

[Warlord]

Така е - Тери Пратчет е почти винаги абсолютно прав само че продължителен мир при Петър няма (има по южната граница, но не и по западната и особено по северните), за икономически растеж също няма никакви податки, а за културен - определено застой и упадък, за военно-политически - също!

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

като кажат за някого, че е бил велик крал, значи е колел и бесил когото му падне, а ако се опита някой крал да чете книжки и да направи живота на хората по - добър, хората мърморят след него - абе добър човек беше, ама не ставаше за крал".

Прави са хората да мърморят. А онова там, в Средните векове, е било джунгла. Или ти тях, или те теб. Безспорно, най-големият външнополитически успех на Петър е трийсетгодишният мир с Империята, признаването на царската му титла от ромеите и на патриаршески сан за главата на Българската църква. Всичко това обаче са наготово обрани плодове от дървото, посадено и отгледано от баща му Симеон. По същия начин Александър ²²² Македонски ожънва нивата на баща си, който не доживява сам да прибере собствената си реколта. И благодарение на преждевременната смърт на Филип ²², сега бащата е известен само като Македонски, а синът му Александър се кичи с прозвището "Велики".
Петър обаче дори не е заслужил прозвището "Велики", защото неговите големи успехи се изчерпват с въпросния мирен договор. Ромеите използват пълноценно мира с българите, за да се съвземат от изтощителните войни със Симеон и да насочат усилията си срещу арабите. И докато те постигат победи срещу сарацините, Петър не постига нищо срещу сърби и унгарци, освен още един договор, съгласно който мадярите се задължават да не закачат владенията му, а той се задължава да ги пропуска свободно да преминават през българските земи и да нападат ромейските му "приятели".

Един голям държавник трябва да съчетава в себе си множество качества. Той трябва да притежава харизма, авторитет, различни инстинкти, мъдрост, енергия. Трябва да е добър дипломат, да върши богоугодни дела и last not least, да е добър пълководец. Колко от тези качества е притежавал Свети цар Петър ²?
Наистина, средновековните люде са придавали голямо значение на божиите дела, но полагането на грижи за тях не е била достатъчна, за да бъде един владетел голям държавник. Все пак, царят е бил начело преди всичко на светската, а не на църковната власт, а Иисус е казал: "Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога." (Марк 12: 17)

Въпросът е какво е държавата и каква е връзката и с народа и по какво се измерва величието и силата на държавата?

Един късен крал на франките беше казал, че държавата, това бил той. По времето на Петър античните демокрации и републики са били вече в историята, а модерните страни с т. нар. "демократично" управление, още не са били разцъфтели. Ако Петър е бил държавата, значи добре се е справил. Той е най-дълго управлявалият владетел на Първото българско царство. Но краят на Петър е трагичен. Виждайки приближаващата гибел на царството си, той получава апоплектичен удар и скоро умира. И така, той не доживява да обере червивите плодове на това, което е посадил и отново реколтата я прибират синовете. В случая - Борис ²² и Роман.

[mitaca]

Прочетох темата и се извинявам на всички, че пуснах такава, без да проверя дали има. А в тези форуми само по логични съображения би трябвало да има. Както и да е грешката е моя и се извинявам за това.
Да се върнем обаче на първия пост и въпросите поставени от неговия автор:

1. Още със стъпването си на власт Петър сключва мир с Византия и връща всички териториални придобивки на България след 913 г., които баща му спечелил с цената на десетки хиляди избити по бойните полета.

Още със встъпването си във власт Петър получава императорска титла и самостоятелна българска патриаршия. По отношение на "връщането". Това е добра цена. Ще припомня това което са писали други потребители преди мен: а именно и Омуртаг не задържа всичко до Константинопол, което баща му (Крум) е "спечелил" на бойното поле. Филипиките, че Симеон даже в Мала Азия минал (а Крум не) не помагат. Добре спор нямаме за Омуртаг. При Крум са загинали не по-малко бойци (по-отношение на Симеон). А къде минава границата при Омуртаг и къде при Петър? Хайде сега друг поглед. Възможно ли е било да се държат под окупация (защото наистина Симеон е окупирал, за толкоз време не е могъл и да желае да ги приобщи) тези земи и постепенно да се приобщат? Да възможно е. Но:
1-во - на каква цена: издръжка на окупационните корпуси; оголване на другите граници, до превръщането им на фронтове (театри на военни действия), а това са: печенеги, унгарци и сърби.
Но дори това да се случи и на границите да няма "шаване":
2-ро - задължително превземане на Константинопол и Солун. Но пък няколко века по-късно и това се случва (4-тия Кръстоносен поход). Но не е било достатъчно въпреки над полувинвековното господство.

2. През 931 г. сърбите въстават и се отцепват от държавата. Като реакцията на Петър в случая е просто никаква.

А каква трябва да бъде? Огън и меч? Ще припомня и Симеон губи срещу сърбите. А какво става при Самуил? Клекват набързо и са с него до края нали. Защо така се получава? Аз също смятам сръбските владетели и по-късно управници за голямиииии "българофоби" , но след "отцепването" им при Петър България няма проблеми с тях та чак до битката при Велбъжд. Какво щеше да стане, ако комбинираме 1ви и 2-ри въпрос?

3. От 934 г. започват системните нахлувания на маджари и печенеги в българските земи. Петър отново нищо не прави по въпроса, само вдига двата пръста и казва: "Пийс братлета". Най-умното, на което е способен е било да сключи договор с маджарите, като им позволява свободно да минават през България за да грабят Византия при условие, че няма да закачат българските земи. Естествено дори и при това условие (доколкото са го спазвали маджарите) българските земи са били разорени от непрекъснатото кръстосване на диви варварски племена през тях, само от снабдяването на войските им. България губи половината от територията си и северната граница става река Дунав.

Источници! Неколкократно бе обяснено, че маджарите са пропускани! А за разуренията бих желал да науча повече подробности. Кои области кога и от кого? И разбира се източниците. БТВ, ако България при Петър от 934-та бе разорявана на два фронта кво са дремели ромеите? Като се разорява една държава военния потенциал пада, да не говорим за моралния. А че и сърбите с удоволствие щяха да се включат. Да не говорим, че самите българи надали биха търпяли това. Както и друго. Маджарите могат да разоряват България и да се връщат, могат да разоряват ИРИ и да се връщат, но нема начин да разоряват и България и ИРИ и да се връщат. Как ще преминат проходите с толкоз плячка? И това също бе споменато от прежде пишещите. Все някой комит щеше да им скочи и да стане "международен" проблем. При тази "слабост" на владетеля т.е. на държавата нищо не е пречило да стигнат до там, че сега в София да ползваме маджарската клавиатура и да се питаме хуни ли сме ние маджарите или сарматски тюрки, щото "българите" (едно от маджарските племена пъкнало на Балканския п-ов по-рано) поели маджарската земя доста по-рано от Арпадите.

4. В резултат на всичко това, а явно и на недоволство от вътрешната политика възниква богомилството. То допълнително разяжда държавата отвътре разпростирайки се над широките бедни маси, проповядвайки неподчинение на царската власт и църквата - двете основни институции, на които се крепи държавата.

Ахааа, че къде са сведенията? Те са достоверни, а тези за ниските данъци легендарни така ли? А какво точно е ясно за богомилството при Петър? А Иван Рилски?
По горната логика първо комитите ще изпищят (както става във всяка феодална държава). И къде са тез широки бедни маси? При Симеон по-малко широки и по-малко бедни ли са? А при Самуил? По таз логика при Самуил биха били хем по-широки хем по-бедни нали.

5. Византийците развалят мирния договор и отказват да плащат данък на България, като в същото време насъскват русите срещу нея. Реакцията на Петър отново е никаква. Светослав Киевски нахлува и завладява Североизточните български земи. Преди Светослав да смаже зле организираната съпротива на българите и да влезе в Преслав Петър умира вече оттеглил се в манастир и след това обявен за светец.

Аре бе. Разбирам Петър да е слаб, ма ИРИ кво са чакали толкоз? Що им трябват русите, като има доста преди това печенеги, маджари (дет и тях гъчат нали), че и сърби. А недоволни българи и при дохристиянския период е имало (бяга ли са били са оръдия или обявявани за такива на ИРИ даже владетели - и са сваляни), а при Петър има поне двама претенденти родни негови братя (поне единия по-възрастен). Но се сещат чак в края на царуването на Петър. Нее, защо е трябвало да се насъскват русите наистина? Много по-просто е да се влезе направо в България и гнилата ябълка сама да падне, а тогава добрата организация на ИРИ е щяла да размаже Светослав на Дунава още.

И накрая би ли ми отговорил на един простичък въпрос? А той е ЗАЩО при наличието на толкоз негативи на царувалия 43 години цар и починал преди да види падането на столицата си. След толкова неуспехи на дипломатическото поле, след толкоз разорения и без да се прояви като (какъвто и да е де кадърен или некадърен) военен командир, Самуил (знаем, че той не пощадява даже и брат си) приема сина на Петър (който е и скопец по сведения на изворите и по християнска традиция няма право на корона) за Цар. А той Роман пък съвсем нищичко не е направил до тогава (че и после не прави де). Ако е била чак такава разрухата и недоволството от Петър, Борис и Роман са щяли да избягат от Константинопол, но в Анатолия или по-добре в Дамаск. Да добре гадния ромейски император нарочно ги е пуснал, ма той ли е бил тъп (да залага на куцо и скопено магаре), те ли са били тъпи (да се върнат там дет по-скоро ще ги разкъсат нежели да им дадът пурпурни ботуши) или Самуил (които е решил, че...... всъщност не знам защо го е направил, ако Петър е бил толкоз компроментиран).
Забележи не питам за по сетнешните Петъровци. Просто ми отговори за Самуил, който е бил съвременник.

[Darkas]

Митак, България не губи от Сърбия, а от Хърватия, Сърбия е била превзета сравнително лесно. Губи

[Darkas]

Митак, България не губи от Сърбия, а от Хърватия, Сърбия е била превзета сравнително лесно. Губи не Симеон, а негов военачалник Алогоботур (ало-багатур ?)

In 926, Simeon's troops under Alogobotur invaded Croatia, at the time a Byzantine ally, but were completely defeated by the army of King Tomislav in the Battle of the Bosnian Highlands.[8] Fearing a Bulgarian retribution, Tomislav accepted to abandon his union with Byzantium and make peace on the basis of the status quo, negotiated by the papal legate Madalbert.[99][100] In the last months of his life, Simeon prepared for another siege of Constantinople[88] despite Romanos' desperate pleas for peace.[101]

http://en.wikipedia.org/wiki/Simeon_I_of_Bulgaria

[Коцето]

Митак, поставил си много точни въпроси. Да видим как ще се справят опонентите, и по-специално, струва ми се, че няма да е лошо за дискусията да се наблегне на следните точки:

1. Културен упадък - съществувал ли е такъв? Защото лесно е да се каже - богомилство, което увлича след себе си недоволните маси. Д-во за нестабилност във вътрешен план. А не може ли да разгледаме това явление като проява на българската религиозна мисъл. Вярно, в учението има доста заемки от по-стари еретически учения като павликянството например, от православна гледна точка си е чиста ерес, но все пак е нещо ново, наше си. Ами презвитер Козма с "Беседата", което си е класическо полемично съчинение?

2. Свети Иван Рилски - даже трябваше да го поставя на първото място, но нали някои казват, че българите сме черноглед народ, та и аз така... Как да си обясним житието и битието на този наш светец. И неговият подвиг ли е плод на разочарование, или е просто той отдава преимущество на духовната аскеза, като в това отношение "изпреварва" времето си. И то с няколко века.

3. Икономически - говорихме вече по този въпрос. След като България била опустошена, с какво тя се оказва толкова привлекателна за русите? Наистина нашите земи са по-плодородни, обаче походите на Светослав в началото са грабителски, после му идват друго наум.

4. Някой да обясни защо впоследствие българските владетели си прикачат името Петър, а не Симеон примерно. Нали уж Златен век, хегомон, а пък искат да са Петър? Много ме интересува вашето мнение точно по този въпрос.

[случайно прелитащ]

Тъй като по-рано се обърна внимание върху причинно-следствената връзка м/у действията, и повече последствията от тях, на Петър и Симеон, и се стигна до Борис /съвсем уместно според мен/, и се каза, че Борис е посадил дърво, Симеон е брал плодове, а Петър го оставил да изсъхне; искам да погледнем още малко нещата от този ъгъл.

Не Симеон е трябвало да наследи трона от Борис - Владимир-Расате е фигурата, която може би има по-голямо отношение към последвалите събития, отколкото се приема.
Реставрацията - възстановяването на старите култове, преждевременното насилствено прекъсване на новите междуличностни и обществени отношения, възникнали след приемането на християнството, както и физическото унищожаване на християнските прокламатори и храмове; последвана от свалянето и ослепяването на Расате и заместването му от Симеон, трябва да са оставили трайни следи в обществената и лична памет. От гледна точка на Симеон това сигурно е изглеждало така: очевидна глупост, извършена от Расате, същевременно съжаление заради жалката му и неизбежна сътба.
Увереност, че началото, поставено от Борис, е вярно; компенсиращо действията на Расате усилено действие към "златен век" - строителство на църкви, образоване и назначаване на клир, християнска литература, същевременно светски блясък /като този, на който е бил свидетел в Константинопол/, образование, литература и т.н. Блянът му да влезе във византийската столица е бил породен както от гледна точка на политическите реалности и планиране на бъдещето си на император, но и вероятно като реванш за драмата в семейството и държавата, породена от неизбежността, в която главен дял има /преднамерено или не - това е без значение/ Византия и нейните религия и политика.

Та имаме един цар - краен реваншист, хиперактивен и максималист във всяко отношение - Симеон; след него вероятно е трябвало да последва крайно пасивно, политически индифирентно и съзерцателно упавление, осъществено от Петър. Може да се каже, че по един особен начин Петър е силен - той е точна противоположност на баща си, а не негово копие. Което също показва неизбежната последователност на събитията.

Ако не беше реставрацията и Расате бе останал на трона като "нормален" владетел, вероятно нямаше да доведе България до симеоновия блясък. Възможно е било да има по-бавно и постепенно развитие, което не би могло да бъде наречено "златен век", но с по-траен резултат и непредизвикващо ужас и стремеж към реванш при първа възможност от страна на Константинопол.

Което пък показва вредата от "отстъпниците", както и от абсурдния стремеж да се върне миналото.

С това не опонирам на привържениците на "светостта" на Петър, нито на тези на "некадърността" му /май и аз бях от тях /. По-скоро това е компромисно положение, стоящо в/у историческата обусловеност на резултатите от поведението на цар на България от 10-ти век, а и не само. Мисля, че има подобна тема - личността или народът са определящи за историческите събития, но всъщност дилемата е личност/обстоятелства. Двете са взаимно обусловени и равностойни, най-вероятно.

[Коцето]

Хм, току-що прочетох материалите за Тойбни, постнати от Маготин в иранската тема. Сега и това мнение на случайно прелитащия - малко отвлечена ще стане дискусията. Нека засега да се спрем на по-конкретните въпроси, пък има време и за обобщения.

[случайно прелитащ]

1. Културен упадък - съществувал ли е такъв? Защото лесно е да се каже - богомилство, което увлича след себе си недоволните маси. Д-во за нестабилност във вътрешен план.

Културен упадък би имало при занемаряване качеството на образованието и намаляне възможността за такова - не знаем дали е било така. Намаляне на обема на държавни поръчки за културна дейност би имало такова следствие, но това сигурно е станало след изключително продуктивния симеонов период. Във всеки случай фактът, че Петър не се е преместил в нов царски дворец не говори за културен упадък сам по себе си. Не съм много запознат каква литература е създадена по негово време - за строителството и монументалните изкуства е ясно, че е назад в сравнение с преди.

За богомилите - точно: тяхната поява е признак за разочарование; може би тяхното движение е своеобразно българско протестантство спрямо византийската ортодоксална религия /ех, тези подранили с няколко века неща!/. Същото се отнася и за това:

2. Свети Иван Рилски - даже трябваше да го поставя на първото място, но нали някои казват, че българите сме черноглед народ, та и аз така... Как да си обясним житието и битието на този наш светец. И неговият подвиг ли е плод на разочарование, или е просто той отдава преимущество на духовната аскеза, като в това отношение "изпреварва" времето си. И то с няколко века.

3. Икономически - говорихме вече по този въпрос. След като България била опустошена, с какво тя се оказва толкова привлекателна за русите? Наистина нашите земи са по-плодородни, обаче походите на Светослав в началото са грабителски, после му идват друго наум.

България е привлекателна, защото е на юг, има слънце, редуват се гори с поля, планини с плодородни равнини, населението им се е сторило много по-близко, отколкото са налитащите от изток тюрки /опс/, и това няма отношение към управлението. Впрочем нали за един отбор казват, че е гостоприемен, когато губи на свой терен

4. Някой да обясни защо впоследствие българските владетели си прикачат името Петър, а не Симеон примерно. Нали уж Златен век, хегомон, а пък искат да са Петър? Много ме интересува вашето мнение точно по този въпрос

Това едва ли някой знае, но отговорът може и да бъде неприятен - липса на памет за стойностните личности, на способност да се разбере реалното значение на нещата. Пък може и да е точно обратното. Голяма роля сигурно изиграва канонизацията.

ПП За това, дали при Петър се е строило по-малко всъщност не може да има категоричност. Симеон изгражда новата столица, но масово църковно строителство може да е осъществено по-късно. Сещам се за поне три сега съществуващи църкви - това е доста голям дял от оцелелите в България средновековни църкви - строени през 10-ти век: в Земенския манастир, в с. Паталеница, св. ИВан в Несебър и още една пак там, запазена в основи, до старата митрополия.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

4. Някой да обясни защо впоследствие българските владетели си прикачат името Петър, а не Симеон примерно. Нали уж Златен век, хегомон, а пък искат да са Петър? Много ме интересува вашето мнение точно по този въпрос.

Петър е първият български цар и "създател" на Българската Патриаршия. След сто или двеста години едва ли някой си е "спомнял" нещо повече за него, но това е било достатъчно. За баща му обаче никой не е "помнел" нещо подобно, защото нито Симеон е бил цар, нито пък българският църковен глава по негово време е бил патриарх. Пък и Петър е управлявал достатъчно дълго, за да се запечата името му трайно в "народната памет", а чрез канонизирането му неговият образ методично е припомнял на поколенията кой е първият български цар.

[Юлиан Август]

Което пък показва вредата от "отстъпниците", както и от абсурдния стремеж да се върне миналото.

За "отстъпниците" не съм съгласен

Княз Владимир управлява твърде кратко и нямаме никакви сведения да е успял да постигне нещо трайно. Впрочем във външнополитически план той е привърженик на антивизантийската политика като прави опити да се свърже с Немското кралство. Т.е. дори да беше останал на власт, най-вероятно бъднините на държавата щяха отново да преминат през многобройни и кръвопролитни войни с ИРИ. И тъй като споразумението му с крал Арнулф щеше да коства откъсването от православната сфера на влияние, то за последиците бихме могли само да гадаем - или България би се развила като католическа държава, или ИРИ щеше да се мобилизира да я смаже доста по-рано от 1018 г. Всеки случай политиката на княз Владимир не е просто "езическа реакция", тя е обръщане на 180 градуса от тази на баща му, което според мен провокира бързата реакция на последния. Борис води в последните си години на владетел една доста провизантийска политика, а Симеон напротив - така че в тази област той много прилича на низвергнатия си брат. Отрицателното отношение на Расате може би е било не толкова насочено към самото християнство, колкото към Православието, на което може да е погледнал като 5-та колона на ИРИ в България. Т.е. действията му да бъдат разгледани в контекста на борбата с Византия.

[случайно прелитащ]

Впрочем във външнополитически план той е привърженик на антивизантийската политика като прави опити да се свърже с Немското кралство ... Всеки случай политиката на княз Владимир не е просто "езическа реакция", тя е обръщане на 180 градуса от тази на баща му, което според мен провокира бързата реакция на последния...

Но Владимир е "отстъпник" не заради рязката промяна на посоката във външната политика, а именно заради езическата му реакция. Ако не беше тя, всичките други действия щяха да са нормални за една неограничена власт. И Борис трябваше да се примири - едва ли щеше да измисли формален претекст за отстраняване на сина си.

Впрочем именно политиката на смяна на съюзниците е продължение на тази на Борис да блъфира и променя външната насоченост на страната, а оттам да извлича максимална полза за себе си. Съюза с Германия не означава непременно приемане на католицизма - тогава двете църкви все още не са били формално разделени. Никак не съм съгласен, че ИРИ можеше да смаже България по-рано. При една гъвкава политика това въобще нямаше да стане - България щеш да има силни съюзници.
Щеше да иска - да, това е ясно.

Абе кофти е да си отстъпник

Но много се отклонихме, с извинение

[T.Jonchev]

Ограмотяване и образоване на народа (при Симеон и/или при Петър) - вие сигурно се шегувате!

[Last roman]

по повод похода на Светослав в България,
Версията на Л. Гумилев:

61. ЧТО МОЖЕТ НАТВОРИТЬ ОДИН ЧЕЛОВЕК
Установленная княгиней Ольгой дружба Киева с Константинополем была полезна для обеих сторон. Еще в 949 г. 600 русских воинов участвовали в десанте на Крит, а в 962 г. русы сражались в греческих войсках в Сирии против арабов. Там с ними сдружился Калокир, служивший в войсках своей страны; и там же он выучил русский язык у своих боевых товарищей[38].

Жители Херсонеса издавна славились свободолюбием, что выражалось в вечных ссорах с начальством. Ругать константинопольское правительство было у них признаком хорошего тона и, пожалуй, вошло в стереотип поведения. Но ни Херсонес не мог жить без метрополии, ни Константинополь - без своего крымского форпоста, откуда в столицу везли зерно, вяленую рыбу, мед, воск и другие колониальные товары. Жители обоих городов привыкли друг к другу и на мелочи внимания не обращали. Поэтому, когда Никифору Фоке понадобился толковый дипломат со знанием русского языка, он дал Калокиру достоинство патриция и отправил его в Киев.

Эта надобность возникла из-за того, что в 966 г. Никифор Фока решил перестать платить дань болгарам, которую Византия обязалась выплачивать по договору 927 г., и вместо этого потребовал, чтобы болгары не пропускали венгров через Дунай грабить провинции империи. Болгарский царь Петр возразил, что с венграми он заключил мир и не может его нарушить. Никифор счел это вызовом и отправил Калокира в Киев, дав ему 15 кентинарий золота, чтобы он побудил русов сделать набег на Болгарию и тем принудить ее к уступчивости. В Киеве предложение было как нельзя более кстати. Святослав со своими языческими сподвижниками только что вернулся из похода на вятичей. Вот опять появилась возможность его на время сплавить. Правительство Ольги было в восторге.

Был доволен и князь Святослав, ибо у власти в Киеве находились христиане, отнюдь ему не симпатичные. В походе он чувствовал себя гораздо лучше. Поэтому весной 968 г. русские ладьи приплыли в устье Дуная и разбили не ожидавших нападения болгар. Русских воинов было немного - около 8-10 тыс.[39], но им на помощь пришла печенежская конница. В августе того же года русы разбили болгар около Доростола. Царь Петр умер, и Святослав оккупировал Болгарию вплоть до Филипполя. Это совершилось при полном одобрении греков, торговавших с Русью. Еще в июле 968 г. русские корабли стояли в гавани Константинополя.

За зиму 968/969 г. все изменилось. Калокир уговорил Святослава, поселившегося в Переяславце, или Малой Преславе, на берегу р. Враны[40], посадить его на престол Византии. Шансы для этого были: Никифора Фоку не любили, русы были храбры, а главные силы регулярной армии находились далеко, в Сирии, и были связаны напряженной войной с арабами. Ведь сумели же болгары в 703 г. ввести во Влахернский дворец безносого Юстиниана II в менее благоприятной ситуации! Так почему же не рискнуть? [41]

А Святослав думал о бессмысленности возвращения в Киев, где его христианские недруги в лучшем случае отправили бы его еще куда-нибудь. Болгария примыкала к Русской земле - территории уличей. Присоединение к Руси Восточной Болгарии, выходившей к Черному морю, давало языческому князю территорию, где он мог быть независим от своей матери и ее советников.

Теперь взвесим перспективы всех участников надвигающейся трагедии. Святослав представляется в этой коллизии отнюдь не викингом-головорезом, а трезвым и предусмотрительным политиком, решившим перенести столицу в удобное для себя место. То же самое произвел 730 лет спустя Петр I с большим успехом, но и с большими затратами пота и крови.

Экономические возможности района были тщательно взвешены: из Фракии легко было привезти материи, золотые украшения, фрукты и вино, из Чехии - серебро, из Венгрии - коней, из Руси - меха, мед и рабов. Короче, было чем кормить дружину. Разумеется, столкновение с Византией не входило в планы русского князя, но ведь он и не покушался на греческие земли; он занял только кусок Болгарии, врага Византии. Конечно, надо было предвидеть, что Никифор Фока не примирится с захватом русов, но для этого у Святослава был Калокир, который, если бы он сел на престол, отблагодарил бы киевского князя. И совесть Калокира была чиста, так как благодаря ему Византия вернула бы себе земли, отторгнутые у нее болгарами в VII в., избавилась бы от жестокого Фоки и упрочила дружбу с Русью. Пострадать при осуществлении этого замысла должны были император, болгарские царевичи Борис и Роман Петровичи и православная партия в Киеве.

Никифор Фока тоже не дремал. Он получил информацию о заговоре и немедля принял меры. Осенью 968 г. на стенах Константинополя были установлены машины для метания стрел, а вход в гавань перегорожен цепью. Греческие послы предложили болгарским царевнам брачный союз с сыновьями покойного императора Романа Василием и Константином, а попутно произвели военную разведку и обещали болгарским вельможам помощь для изгнания русов. Далее, поскольку венгры и правобережные печенеги находились в составе войск Святослава, то греческие агенты побудили левобережных печенегов произвести набег на Киев. И все эти предприятия, не нужные ни грекам, ни русам, ни болгарам, стали неизбежными из-за претензий Калокира.

http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args310.htm