Българската история започва много по рано от 681 г !

[десити]

Някой да знае каква религия е изповядвал Атила? И ако може да напише източника от който е почерпил информацията?

[Batko Charly]

Макар че е малко вероятно, защото българите са се движели в авангарда на хуните и поне когато са били извършвани нападения над Византия българите са били основната ударна сила на Атила.

Нека не забравяме, че става въпрос за няколко български клона, които често не са обединени. Спомням си четох някъде, че Кубрат успява да обедини оногурите и кутригурите. Дуло и пра-българите за които ние говорим са по принцип оногурите.

И още нещо, Хун-Ну от китайските летописи не са хуните. Хуните са онази масивна конфедерация от всякакви племена, която се отправя на запад.

[Batko Charly]

http://tribal.abv.bg/avitohol/

Някой да знае още нещо за тва списание? Има тук-таме данни за пра-българите

[Thorn]

Някой питаше защо смятаме, че Джагфар -тарихъ е фалшификат? Ами проучете малко как се е появили и вие ще почнете да го смятате за такъв!

[Frujin Assen]

Сега,доколкото знам аз знаят се имената на кутригури,утигури и оногондури,но те остават отвъд р днепър и не придружават хуните,българите които тръгват с хуните са известни просто като българи/предвид на това че другите племена са далеч явно не е било нужно да ги отграничават/.Впоследствие когато кутригурите и утигурите навлизат в европа ги наричат по племенните им имена за да ги различават от познатите им от по рано българи/които продължават да наричат по старому просто българи/,въз основа на това някой твърдят че кутригурите и утигурите не са българи.

[boilad]

Фружине,провери си източниците,съветвам те най-добронамерено.След смъртта на Атила,която обикновено се поставя в 453г.(от изворите е ясно единствено,че е починал между битките при Каталунското поле(451г.) и река Недао(454г.),властта е поета от най-големия му син Елак,който загива в битката при река Недао,след него управлява Денгизих или Динциг,който е убит от наемник през 469г.,а главата му в торба със сол е отнесена на ромейския император.След тези събития най-малкия син на Атила Ирник се установява в провинция Малка Скития(днес Добруджа) и с това се слага край на Хунската империя и хуните като самостоятелен народ.
Относно българите,да,част от тях е била подчинена от хуните,но това не означава,че двата народа са близки като произход,култура и т.н.,за да приемем,че историята на хуните отпреди появата им в Европа е част от българската.Освен това основната маса българи продължават да живеят край Кавказ и Северното Причерноморие и запазват някаква самостоятелност,а точно те са народа,който по-късно под хазарския натиск ще се премести към Дунавската делта и ще постави началото на най-мощната и дълготрайна средновековна държава,ако изключим Ромейската империя.
В заключение:хуни не е равнозначно на българи,нито пък хунската история е българска само,защото част от българите са включени в състава на тяхната империя.

[Гост]

Baga-Tur: Доколкото съм чел и преглеждал ранната българска история винаги , редом с името "българи" съм срещал и "хуни" .Тези две думички ми се виждат доста еднакви и не напразно винаги ги бъркат тогавашните историци.Някак си е явно , че между българите и хуните е имало родственна връзка , имайки напревид "Именника на българските канове" , както и многоброийните писмени извори оставени от онова време.Тази теза някак си е удобрена по света и като търся в "гоогъл" българските племена уногондури,кутригури,берсили,огури и тнт. се считат за останките от хуните и насякъде като напиша Хуни ми се появяват сайтове на чужди езици , свързани с историята на България.

1. От етнологическа гледна точка няма народ хуни. Буквално думата "хуни" означава хора.
2. Те са една огромна сбирщина от главорези събрани от кол и въже от всички краища на степта.

1. С политонима "хуни" тогавашните хронисти назовават главно прабългарите.

Този политоним е по-следващо развитие на етнонима хунг като наименование на прабългарското племе, известно най-вече като оногури.

Етнонимът хунг от своя страна е собствено прабългарският вариант на кит. ху "чужденец".

С него китайците наричат появилите се на северозапад от тях още през 1700 г. пр.н.е. прабългари.

2. Много странна квалификация за общо взето миролюбив народ от скотовъди номади, които са заети предимно около стадата си от коне и овце и които не толкова често и при много строга дисциплина воюват под изключително строго-зоркото наблюдение на преките си военни командири!
Военната организация на прабългарите отгоре надолу се състои от крила, нещо като дивизии, тюмени или полкове, стотни, вж. напр. рус. хорунжии от праб. чюр "сто", и десятки. В тази организация всеки си знае мястото в строя и задачите, които има да изпълнява. Именно поради това и под какъвто и да е предлог е повече от невъзможно присъединяването на външни лица към прабългарските бойни части.
Взетата на бойното поле плячка и трофеи се предават по команден ред на хана главнокомандващ, който след това разпределя по-голямата част от тях за полковете според заслугите им по време на войната, друга част оставя за себе си, а останалото се прибира в държавната хазна.

[Гост]

А иначе за почитателите на деформираните черепи - Приск или Йорданес описваше Атила, че бил с голяма глава, което може да се дължи на тази прослувута деформация.

Може ли да пействате тук абзаците, в които единият или другият твърди подобно нещо?

[pehotinec]

Много интересно обсъждане,макар и в един период от 7 години...Искам да попитам освен документалните свидетелства,как стоят работите на терен.Винаги ми е било интересно може ли да се определи едно селище като прабългарско или славянско по керамиката или по нещо друго?Да не би славяните и прабългарите са имали някакъв метаезик или общи битови особености още преди 681 г,.. Сигурно има археологически проучвания и публикации, които да хвърлят допълнителна светлина върху формирането ни като народ и към които ще е добре да ме насочите.

[boilad]

Мисля,че тук в "Общи приказки" имаше линкове към историчиска литература,включително и за сваляне.Лично аз бих ти препоръчал Рашо Рашев-"Прабългарите 5-7 век" и "Българска езическа култура 7-9 век".

[Гост]

Искам да попитам освен документалните свидетелства,как стоят работите на терен.Винаги ми е било интересно може ли да се определи едно селище като прабългарско или славянско по керамиката или по нещо друго?

Етническата атрибуция на селищата се прави главно по погребенията.

Може да прегледате монографията на Ж. Въжарова, Славяни и прабългари...

[Кухулин]

При Ст. Ваклинов има няколко думи за керамиката:

Грънчарското производство
Славянска керамика
Прабългарската керамика

[Гост]

При Ст. Ваклинов има няколко думи за керамиката:
Грънчарското производство
Прабългарската керамика

Много странно, но тук аз не видях и дума да се каже за праб. шарчи.

Основата на тази дума е в китайския език и тя има значението "гледж, глазура", което очевидно-безспорно все пак трябва да има отношение към грънчарството на българите.

Всъщност така в действителност се оказва, че българското грънчарство има своите корени още от преди 2 хил. год. в Централна Азия, а не в Таврика с някакви никакви си византийски подражания.

Ако и по този въпрос на българските историци им е все едно, то надали е точно така за всички останали българи:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София1 2005

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Влиянието на древната китайска култура върху духовната култура на тюрките изобщо и на българите в частност, намира израз и в заемането в тюркобългарските езици и диалекти и на кит. ts'i/ts'iet “лак; лакировщик; художник” от tsi > sir/sïr “лак, глазурь; краска, которой китайцы разрисовывают чаши”, към което е прибавена, твърде вероятно, пак китайската по произход, деятелна наставка -čy/-či от кит. žen' “мужчина; человек” или пък от čjan “мастер”, откъдето и сттюрк. sïrčï “художник, рисующий красками, наносящий глазурь”, общтюрк. sürči/sïrči “маляр; художник” (Н. Баскаков; ДТС), от който общотюркски корен безспорно е и чув. сăрă “краситель”, сăрла “красить”, сăрлан “краситься”, сăрă, сăр “краска; глазурь” [ЧвРСл, 129,301, срв. ЭСЧвЯз, 179,339].

При това положение, преминалото не само в съседните славянски езици, но и в староруския език, стб. шаръ, шаръчии очевидно и безспорно е отново прабългарска вътрешноинтегративна заемка в славянобългарския език от дунавския прабългарски език, точно тази форма на която по отношение на началната съгласна безспорно е резултат от действието този път на характерната за прабългарския език изобщо етимологична фонетична промяна s-š, проявяваща се още и при лекс. шаран, съответствието на която в огузотюркските езици например е семантически напълно тъждественото(!) тур. sazan, а така също и при календарноцикловата година шåгоръ от Именника на българските ханове, огузотюркското съответствие на която пък е кум., стогуз., сттур. sıgır “крава; вол; говедо” [DLT-1, 364; KdKum, 164].

[Изчезнал Безследно]

В статията долу се твърди, че намерените в Бавария погребения на жени с модифицирани черепи от 5-6 век може да са на българки.
https://www.smithsonianmag.com/smart...I0MjAwMzMzMQS2

[Кухулин]

Ако погледнеш оригинала, ще откриеш доста по-предпазлива (и по-издържана) формулировка:

the majority of samples were found to be closest to modern southeastern Europeans (Bulgaria and Romania, Fig. 4C)



(C) all Bavarian females with elongated skulls

http://www.pnas.org/content/early/2018/03/06/1719880115