Осемстотин години от битката при Одрин, 1205

[Sir Gray]

Е те колко са били 1000 е друг въпрос Но все пак са били доста де, въпросната случка е тази:
В периода когато Ричард в Джафа и Саладин в Рамлах си разменят дребни сражениица Еарла на Лейчестър и конта Сен-Пол, заедно с ескорт тамплиери биват изненадани и обградени докато са на експедиция за провизии. Тамплиерите слизат от конете и формират квадрат за отчаяна защита (значи все пак неверниците трябва да са били някаква цифра). По това време Ричард със свитата си се появява на полето и макар да го предупреждават, че ако тръгне в атака е най-вероятно да го претрепят, той (като истински Плантагенет ) отвръща "Аз изпратих тези мъже там. Ако те загинат без мен, то нека никога повече да не ме наричат крал!". След което се изюрква право към лошите. Те, след първия нагледен пример, проявяват благоразумието на по-умните и го удрят на бяг Което най-вероятно ще рече, че сигурно са били не по-малко изненадани от тамплиерите преди това от внезапната поява на краля и неговата със сигурност не малка свита, която надали е стояла и гледала как краля се упражнява с меча

[Araslan]

Ричард не е наречен случайно Лъвското сърце.Славел се е повече като добър войн от колкото като мъдър владетел.Някой само да ме сети как се казваше битката в която го убиват там пак се бие като за последно и умира като истински крал.

[mellisa]

,

[gollum]

Друго интересно нещо във връзка със споменатото от теб обстоятелство, Мелиса, е че май самият Ричард се е славел като майстор на арбалета. Или поне имам такъв спомен.

[Елемаг]

Чел съм че Ричард бил много добър воин но лош пълководец и не му вървяло във войните. И умира наистина от стрела по време на обсадата на някакъв замък в Франция и то понеже се правил на мъж и не дал в началото на лекарите да се заемат с раната му а след това било много късно.

[mellisa]

,

[Odzava]

По въпроса за смъртта - повярвайте ми няма глупава смърт. Тя просто е край на всички неща за този, който я изпитва в момента, независимо от обстоятелствата довели до нея.
А за Ричард - доста умел политик е бил в Палестина и за малко да скара Саладин с брат ми ал Афдал.

[Araslan]

значи говоря за тотално друг случай...мале на 20 а паметта издиша вече

[Хана]

По повод на Ричард Лъвското Сръце някъде бях срещнала едно много хубаво изказване: "Той беше добър воин, но лош пълководец, лош крал и лош баща и съпруг." Може да се спори до колко е вярно, но звучи добре.

[mellisa]

,

[BAGA_TUR]

значи говоря за тотално друг случай...мале на 20 а паметта издиша вече

Говориш за Ричард, кйто загива във "Войната на розите" - Ланкастър срещу Йорк. Последният английски крал загинал на бойното поле...
:sm100:

.

[Елемаг]

Предполагам че говори за Ричард 3. Той наистина загива в битка.

[von Danitz]

E, днес е знаменатрелната дата! Да почетем падналите и от двете страни и да се гордеем със славната победа на българското оръжие!

[Хана]

Да кажа аз защо според мен има какво да празнуваме. Ние, българите, сме станали страна в една европейска кампания, кампания за насаждане на идеология (християнството) и експанзионистична кампания за земя, пари и сфери на влияние. Говоря за кръстоносните походи. Без да искаме, сме станали страна в тази кампания и сме излизли с чест от нея.

За разлика от повечето периоди в българската история, когато българите са печелели победа след победа, а българските държавници или политици са губели с неуспешна дипломация спечеленото, тук положението е много по-достойно за нас. Освен грандиозни военни победи като тази при Одрин, имаме и активна и успешна външна политика, дипломатически успехи. Много се говореше тези дни за ролята на папата и българската следа във Ватикана. Е, има и по-раншна българска следа. Калоян е бил българинът, който е водил преговори с Ватикана и е успял да постигне целите си. Същевременно Калоян е имал и добри дипломатически отношения с византийците и затова се бие с кръстоносците край Адрианопол. Една от многото битки на кръстоносците в този поход и една от малкото им загуби. Но във всички хроники, дори тези на латинците, Калоян е описан като достоен противник. От тази битка нататък той става основен герой на хрониките и на това дължим сравнително многото информация за Калоян. Кръстоносците са умеели да уважават.

Проецирана върху цялостната българска история, тази битка е едно изключение, не защото не сме имали и други победи, дори и по-внушителни като бройки. Българинът има особено отношение към миналото си: той ту е склонен да го величае, дори е неоснователно, ту изпада в другата крайност на черногледство и мрънкотене колко много бели са ни се струпали на главата. Едно едни струпани бели, от които се е излязло с чест. Особено пикантното в ситуацията е, че насреща си сме имали на практика цяла Европа - как да не си го спомни със злорадо задоволство човек особено в контекста на гласуването вчера в Европейския Съюз (Калоян, цар на българи и власи).

[mellisa]

,