А в Свиленград освен джамията на Хюрремсултан е имало и в местността Якъка,тука минарето е по различно
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Османски паметници на територията на България
Collapse
X
-
Дели хамам в Ловеч
Така видях се с малко време днес и седнах да поразсъждавам около казуса с Дели хамам в Ловеч.
Поводът е тезата на Любомир Миков разгледана в изключително интересната му и полезна статия за хамамите в България, за която стана дума по повод хасковската чифте баня. Саладине, мерси за снимката
"Коментар върху датирането на османските обществени бани по българските земи (XV–XIX век)" Български фолклор 2 (2011): 53-60.
Ето и частта, която представлява интерес за темата:
[/URL]
С две думи, според Миков Дели хамам в Ловеч не е дело на Яхия паша, защото е строена след смъртта му, а и защото Евлия (според българския превод ползван от Миков) твърди, че банята е вакъф на Араб джамия в Галата.
Аз мисля, че Миков греши в оценката си и ще се опитам да кажа защо. По мое мнение макар и да няма изрично документално доказателство (или поне аз нямам, а ако се разтърси човек може би ще излезе) за това, че банята е строена от Яхия паша той е най-добрият възможен кандидат
Почвам отзад напред, т.е. там където свършва Миков, с датировката.
Според датирането на Дели хамам от М. Кил и от мен неговото построяване се вписва в границите на целия XVI век. Това се потвърждава и от един по-рядко срещащ се архитектурен детайл по баните у нас, който може да се ползва и като ориентир за датиране. Става дума за съществуващия фенер върху купола на Дели хамам, какъвто имат върху куполите си Хюнкяр хамам и Чифте хамам в Пловдив. Ако се приеме за вярно датирането на тези хамами от XVI век, може да се предположи, че по аналогия с фенерите им Дели хамам в Ловеч също е от XVI век.
Нямам никаква представа защо Миков разглежда фенера като архитектурен елемент маркиращ 16 в., но аз бих казал, че е точно пък фенерите са белег за ранна сграда. Това например може да се види много ясно на панорамата на Пловдив от Д. Кавра (1879) (цък - евала на Пейо), където от дясно наляво - имарет джамия, хюнкяр хамам, чифте хамам и тахтакале хамам имат такъв фенер. Общото между тези сгради е, че са от 15 в. (доказателства на база документи) и то, ако изключим чифте хамам (вер. 70-те г. на 15 в.), от първата половина на века (30-те и 40-те). В този смисъл предложението на Миков, че тези бани са от 16 в. е сериозен пропуск и трябва да се отхвърли категорично. А от това следва и че предложената датировка би трябвало да се прецизира и може би свалена като хронология в края на 15 и нач. на 16 в., дата, която мисля предлага и Кийл.
Второ (може би далеч по-важно) е твърдението, че Дели хамам е вакъф на Араб джамия в Истанбул. То почива върху българския превод, направен от Страшимир Димитров, его и пълния текст:
Наистина звучи доста ясно и категорично. Преводът е правен по адаптираното османско издание на Евлия Челеби от 19 в. (не ми се рови да го търся, нека приемем на доверие, че Димитров превежда точно и без съкращения текста, с който разполага). А ето сега и съответния пасаж от скорошното академично издание на пътеписа на Евлия, което почива на значително по-ранен и вероятно надежден ръкопис от Топкапъ.
Не е нужно човек да е гений или дори да може да чете текста (мързи ме сега да го превеждам), за да види колко по-подробен е той и че съответно значително се различава от превода на български. Как да е, ясно се виждат поне две неща: тази версия на Евлия не споменава директно името на Дели хамам (а го нарича горния хамам) и нарича "другата баня" (от преводът на С.Д.) йени (т.е. новия) хамам, като уточнява, че се намира на отсрещния бряг на река Осъм. Значи при всяко положение, банята на отсрещната страна е по-късна и вероятно е сравнително нова към времето когато е минал Евлия (ср. на 17 в.). Наистина Евлия пише, че банята, която е по-горе (а това би трябвало да е Дели хамам) е вакъф на Араб джамия в Истанбул, но остава да уточним дали не го е измислил откъм задните си части, както често обича да прави
Тук единствено биха могли да помогнат документалните извори. Нямам идея дали Араб джамия действително е разполагала с хамам в Ловеч, но към 1530 г. категорично няма такъв. Според регистъра по това време в Ловеч има един единствен хамам и той носи приходи на вакъфа на Яхия паша, който издържа джамията и др. сгради в Скопие. Ако някой е направил и вакъфирал хамам в Ловеч в полза на Араб джамия ще да се е случило след тази дата. (за радост на cven, така и така съм отворил тефтеря, по това време Ловеч има 17 махали (4 мюсюлмански и 13 християнски) и население от 131 мюс. домакинства с 59 неженени и 199 християнски с 78 неж. и 10 вдовици ) Мисля, че това доста точно очертава картината, а тя в резюме е следната:
1. към 1530 в Ловеч има една баня, която е вакъф на комплекса на Яхия паша в Скопие (построен в 1503-04 г.; вакфие, което също споменава приходите от банята в Ловеч от 1506 г.).
2. архитектурните белези на Дели хамам говорят за постройка от края на 15-нач. на 16 в., т.е. добре пасват на картинката.
3. сградата е изключително монументална, което предполага сериозен харч от спонсор, който има бая пари, а Яхия паша и наследниците му са точно такъв случай (няма какво да ги коментираме)
4. той и наследниците му върлуват из района като редуват с членовете на Михаловото семейство санджакбейството на Никопол, т.е. има за какво да е свързан с Ловеч и да направи баня там, а не в Диарбекир.
5. не съм видял документално свидетелство, че твърдението на Евлия не е измишльотина. Айверди се позовава, на Евлия и в този смисъл не би могъл да е критерии за каквото и да е.
6. Текстът на Евлия, използван от Миков е непълен, неточен и дори подвеждащ (защото не споменава изрично другата баня като нова), което го въвежда в заблуждение.
7. Не виждам разумна причина, поради която да предпочетем неясен спонсор и фриволното подмятане на Евлия, пред категоричното документално свидетелство, че към 1530 банята на Яхия паша е единствената в града, функционира и носи доход на вакъфа от 2000 акчета годишно.
Та с две думи продължавам да си мисля, че Дели хамам в Ловеч е построен от Яхия паша (вер. в нач. на 16 в.), Любомир Миков се е подвел по българския превод на Евлия и съответно е изкарал невярна теория, като е насилил датировката на банята в по-късен 16 в. Въпреки това, мисля, че повдига интересна дискусия, която би могла да продължи след изваждането наяве на документи за вакъфа на Араб джамия и т.н.
Чакам вие да кажете какво мислите по казуса с римската баня Дели хамам, който дай боже скоро да се реставрира и съхрани, стискаме палци на общината.Last edited by KIZIL DELI; 22-04-2012, 11:58.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеДжанъм, тва да не е Хаскьой в района на Едирне аджеба?
Писал си е човека, че е в Къркклисенския санджак и че след шест часа ход стигаш до Хавса ...
По това време нашия Хаскьой го водят като "Хасково край Узунджово", толкоз му е била и големината, и хубостта, и богатството ... а пък за шест часа и с матор не можеш стигна до Хавса!
Comment
-
Дели Хамам
KIZIL DELI написа Виж мнение... за радост на cven, така и така съм отворил тефтеря, по това време ...
По въпроса за Дели Хамам
1. Л.Миков споменава че е била мостова баня. Не знам какво означава това и дали е важно. Има някой сведения че непосредствено до нея са намирани основите на стар каменен мост.
2. Според Л.Миков "По разбираеми причини баните са строени само в мюсюлмански махали...За прерастването на една махала в централна селищна зона е необходима концентрация на общественополезни сгради и съоръжения при абсолютно задължителното наличие на сакрално ядро, т.е. на джамия или църква. Това означава, че в една мюсюлманска махала например около джамията са изграждани баня, кервансарай (или хан), конак, часовникова кула, поща, чешма, както и характерната чаршия или занаятчийско-търговски център, включващ работилници, магазини, складове, сергии за открита търговия, кафенета и др. "
Другата баня, "йени хамам" се е намирала на отсрещния бряг в непосредствена близост до конака, пощата, часовниковата кула и две джамии.
Според мен махалата в която е построена Дели хамам е първата мюсюлманска махала в Ловеч, първоначално турците се заселват покрай реката в долния край на вароша и с разрастването на града и изгубване значението на крепостта като административен център заселват и равнинната част от другата страна на реката, където се изгражда и новия център, а в него и “новата баня”.
При това положение, дори и да не му споменава името, Дели хамам трябва да е "горния хамам" (срещу течението на реката, посока Троян) и е построен преди оформянето на новия градски център. Зидарията му е масивна, над 1,20 м но груба, поне на външен вид с дребноразмерни камъни изравнявана тук там с тухли. Няма да се учудя ако се окаже че камъните са от разрушената по това време част от крепостта.
Притеснява ме следното : “Сведението за вакъфа на Яхя паша в Ловеч се отнася за баня, за която в регистъра пише: "Друга баня - разрушена. Вакъф на Яхя паша". Тази баня е наречена "друга", тъй като тогава в Ловеч е имало още една баня, която вероятно е била вкопана в земята, но в превода на регистъра е използван изразът "изкопана баня" (Цветкова 1972: 469). От цитираното сведение в регистъра се разбира, че до 1540-1541 г. в Ловеч е имало баня, която е била вакъф на Яхя паша, но е била разрушена и не е назована по име.”
Излиза че все пак към 1540 г. е имало две бани, като тази от вакъфа на Яхия паша е разрушена. Ако това е вярно, тогава банята на Яхия паша е най стара и не може да се каже къде е била, след това горната баня Дели хамам и накрая новата баня. Или по вероятно първо Дели хамам, после банята на Яхия и накрая новата баня преди 1670 г. на мястото на банята на Яхия паша, ако вземем впредвид че водопровода вече е бил изграден. Така Евлия Челеби пак е видял две бани.
ПП. Сега погледнах (Цветкова 1972: 469), Действително пише "Друга баня - разрушена. Вакъф на Яхя паша" но връзката с Ловеч е несигурна тъй като част от текста е изгубен. Възможно е Яхя паша да е построил и друга баня в Никополко, впоследствие разрушена, а банята в Ловеч да е оцеляла. При това положение това трябва да е Дели хамам, безспорно по старата баня в града.
Comment
-
cven написа Виж мнение1. Л.Миков споменава че е била мостова баня. Не знам какво означава това и дали е важно.
Според мен махалата в която е построена Дели хамам е първата мюсюлманска махала в Ловеч, първоначално турците се заселват покрай реката в долния край на вароша и с разрастването на града и изгубване значението на крепостта като административен център заселват и равнинната част от другата страна на реката, където се изгражда и новия център, а в него и “новата баня”.
При това положение, дори и да не му споменава името, Дели хамам трябва да е "горния хамам" (срещу течението на реката, посока Троян) и е построен преди оформянето на новия градски център.
Притеснява ме следното : “Сведението за вакъфа на Яхя паша в Ловеч се отнася за баня, за която в регистъра пише: "Друга баня - разрушена. Вакъф на Яхя паша". Тази баня е наречена "друга", тъй като тогава в Ловеч е имало още една баня, която вероятно е била вкопана в земята, но в превода на регистъра е използван изразът "изкопана баня" (Цветкова 1972: 469). От цитираното сведение в регистъра се разбира, че до 1540-1541 г. в Ловеч е имало баня, която е била вакъф на Яхя паша, но е била разрушена и не е назована по име.”
Тъкмо седнах да отговарям на това, че вчера не ми се занимаваше с него и гледам, че ти си дописал. Между другото адмирации и за внимателното тълкувание на текста на Миков в контекста на това, което ни вълнува и за това, че без да имаш достъп до нещата, които аз имам при мен и сам стигаш до алтернативно обяснение.
ПП. Сега погледнах (Цветкова 1972: 469), Действително пише "Друга баня - разрушена. Вакъф на Яхя паша" но връзката с Ловеч е несигурна тъй като част от текста е изгубен. Възможно е Яхя паша да е построил и друга баня в Никополко, впоследствие разрушена, а банята в Ловеч да е оцеляла. При това положение това трябва да е Дели хамам, безспорно по старата баня в града.
Дай нещо повече за другата баня ако имаш. Можеш ли да я маркираш на плана, който съм пуснал назад в темата. Харбова явно не знае за тази баня.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнение... Дай нещо повече за другата баня ако имаш. Можеш ли да я маркираш на плана, който съм пуснал назад в темата. Харбова явно не знае за тази баня.
Конакът се е намирал някъде около сегашната община, пощата е била на ул.Търговска, срещу читалището. Другата баня е била срещу пощата (предполагам към реката). Часовниковата кула е била някъде в района между сегашния областен съвет и сити центъра.
А това е от "Ловеч и Ловчанско", кн.4, статия за водите.
Comment
-
много интересно, благодарности.
Някаква идея за това какво ще рече, че Хюнкяр джамия е била обърната на менгеме (или не виждам добре, верно много ситно)?
Интересно, че по времето когато пише Иширков е имало още една джамия, ако правилно се ориентирах, някъде около съдебната палата, или?
Добре де, а джамията, която стои сега стои във Вароша коя е от списъка?
Стиснахме ли ръцете за Дели хамам? А пропо кога най-рано си засякъл да му казват Дели хамам, почвам да си мисля, че името е някакво бая късно творение?
Comment
-
И аз го чета "менгеме" но нищо не ми говори. По времето на Иширков е съществувала Мюфти джамия, мисля че трябва да е била където е сегашния "Космос" - между гимназията и площада пред ОББ.
Сегашната съдебна палата е срещу общината и там трябва да е бил конака, Байракли джамеси и часовниковата кула а малко по надолу срещу читалището е била пощата (сега там е ресторант Ерфурт).
Сега запазената джамия трябва да е Абаджийската джамия от стр.121
П.П Какво има да му засичам, за Ловеч освен Евлия и Каниц почти никой не е писал така че най ранното споменаване на името трябва да е от Х²Х в, това не значи че името не може да е по ранно
Comment
-
saladin написа Виж мнениеKizil Deli ,ще може ли да преведеш надписа на узунджовската джамия/ в момента църква/,за което предварително благодаря.
Comment
-
де да бяха и всички паметници така добре като узунджовският...."Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
Comment